Честита Баба Марта! Хиляди празнуват имен ден
На този ден имен ден честват: Марта, Мартина, Мартин
Обреди и Традиции
В националните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и постоянно е люта, тъй като двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят даже да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта би трябвало да се умилостиви, тъй като настроението й оказва мощно въздействие върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, само че ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, алена кърпа и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български традиции, запазил се до наши дни.
Според някои вярания на този ден се чества и за предотвратяване от змии и гущери, схващани като евентуални вредители. Като защитни ограничения против тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата.
На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван мартеница, за здраве и мощ през идната година. Мартениците се създават особено за 1-ви март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
На първи март всеки би трябвало да носи мартеница, изключително дребните деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се поставят на китките, на врата като огърлица или на облеклата отляво. В някои български райони мястото, където е сложена мартеницата зависи от общественото състояние. Младите неомъжени девойки носят мартеници от ляво на облеклата си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си поставят мартеница в десния чорап. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се поставят мартеници.
Хората носят мартеници за избран интервал от време. Обичайно интервалът е обвързван със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората смъкват мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я поставят под камък.
Поверия
Преди изгрев слънце дамите изнасят на двора нещо алено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че аленото ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.
Бабите не излизат рано, с цел да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат девойки, времето ще е топло и хубаво.
Жените не перат и не простират бели облекла, с цел да не падат слани и градушки. За предотвратяване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените заобикалят да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
Обреди и Традиции
В националните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и постоянно е люта, тъй като двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят даже да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта би трябвало да се умилостиви, тъй като настроението й оказва мощно въздействие върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, само че ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, алена кърпа и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български традиции, запазил се до наши дни.
Според някои вярания на този ден се чества и за предотвратяване от змии и гущери, схващани като евентуални вредители. Като защитни ограничения против тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата.
На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван мартеница, за здраве и мощ през идната година. Мартениците се създават особено за 1-ви март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
На първи март всеки би трябвало да носи мартеница, изключително дребните деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се поставят на китките, на врата като огърлица или на облеклата отляво. В някои български райони мястото, където е сложена мартеницата зависи от общественото състояние. Младите неомъжени девойки носят мартеници от ляво на облеклата си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си поставят мартеница в десния чорап. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се поставят мартеници.
Хората носят мартеници за избран интервал от време. Обичайно интервалът е обвързван със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората смъкват мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я поставят под камък.
Поверия
Преди изгрев слънце дамите изнасят на двора нещо алено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че аленото ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.
Бабите не излизат рано, с цел да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат девойки, времето ще е топло и хубаво.
Жените не перат и не простират бели облекла, с цел да не падат слани и градушки. За предотвратяване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените заобикалят да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ