Преди 80 години Съветите обявяват война на България, обричат я на половин век човеконенавистнически тоталитарен комунистически режим
На този ден, 5 септември 1944 година, преди 80 години, Съветският съюз къса дипломатическите си връзки с Царство България и му афишира война. Три дни по-късно окупира страната, която в това време е оповестила война на Германия. Началото на окупацията на България стартира на 8 септември 1944 година и е причина за реализирането на Деветосемтеврийския прелом, довел Българска комунистическа партия на власт. Днес тези обстоятелства от историята са изключително значими, защото ръководството на Путинова Русия и кремълската пета колона у нас се пробват да показват тези събития като " избавление ", а не като окупация.
Съветската нота не дефинира България като фашистка или нацистка страна
Сайтът desebg.com напомня по-подробно събитията отпреди 80 години. В нотата, връчена на българското държавно управление на 5 септември 1944 година към 19 ч., се показва:
" Повече от три години България е пособия на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското държавно управление се е съобразявало с събитието, че дребната страна България не е в положение да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си съвсем цяла Европа...Въпреки това българското държавно управление и в този момент отхвърля да скъса с Германия, води политика на така наречен неутралитет, по силата на която продължава да оказва директна помощ на Германия против Съветския съюз... По силата на това руското държавно управление не счита повече за допустимо да резервира връзки с България и декларира, че освен България се намира в положение на война със Съюз на съветските социалистически републики, само че и Съветският съюз се намира в положение на война с България ".
Забележителното е, че в нотата на никое място България не е избрана от Кремъл като страна под фашистко или нацистко ръководство, от което Съюз на съветските социалистически републики ни " освобождава ".
Не последват и никакви военни дейности, защото руските елементи нахлуват в България без да срещнат въоръжена опозиция и я окупират. Актът на оповестяване на война обаче е значим за Сталин, защото с него той поставя ръка върху територията на България. Въпреки че българската войска води война в заключителната фаза на Втората международна война против нацистка Германия след това е приета за победена страна в Парижкия кротичък контракт от 1947 година
Подготовката за окупацията
Окупацията на България от Съветския съюз е замислена от руското управление още през август 1944 година и се предшества от редица други събития. След триумфа на Яшко-Кишиневската интервенция в края на август 1944 година Румъния е принудена да капитулира и Червената войска доближава река Дунав. В тактиката си Съюз на съветските социалистически републики включва бързо навлизане в България, с което да парира възможни дейности на Англия по разкриване на фронт на Балканите. Една от задачите на окупацията на България е Москва да изпревари ходовете на Лондон. Още на 18 май 1944 година руското държавно управление връчва нота на България с настояването тя неотложно да скъса съюза с Германия. Същия ден държавното управление на Добри Божилов подава оставка и не дава безапелационен отговор.
Съставеният на 1 юни 1944 година кабинет на Иван Багрянов търси решение от задълбочаващата се рецесия. София се пробва да излезе от войната и стартира контакти с английската и американската дипломация. На 12 август 1944 година парламентарната съпротива и Отечественият фронт излизат с обща декларация за основаване на " ново конституционно държавно управление ", само че след напън от Москва и инструкция на Георги Димитров Отечественият фронт се отхвърля от подписа си под декларацията.
Близо 260 000 руски военни сили против дребна България
На 22 август 1944 година заместникът на висшия главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното основно командване, където получава задачата да създаде проект за нахлуване в България на 3-ти Украински фронт. В неговия състав влизат три войскови армии – 46-а, 57-а и 37-а; една въздушна войска – 17-а; два механизирани корпуса – 7-и и 4-и гвардейски. Общата бройка на фронта възлиза на 258 000 души, 169 000 от които са стрелкови войски, разполагащи с над 6300 оръдия и минохвъргачки, 470 танка и самоходни артилерийски установки и с над 720 самолета. На 29 август 1944 година Върховното основно командване слага задача на щаба на 3-ти Украински фронт, със стремглав марш да концентрира войските си на румъно-българската граница в Добруджа.
Кабинетът на Муравиев възвръща конституционния ред в България
На 2 септември 1944 година Народната партия, Демократическата партия и Български земеделски народен съюз сформират кабинет отпред със земеделеца Константин Муравиев, който стартира да възвръща конституционния ред в страната. Народното събрание е необуздано, оповестена е политическа прошка, жандармерията е отстранена, възобновени са политическите партии. Комунистите, които са интензивно подкрепяни и направлявани от Москва и знаят, че Червената войска е на границата с България, афишират курс към въоръжено въстание против " новата фашистката власт ".
В спомените си Константин Муравиев написа, че " болшинството от министрите желаеха да се разгласи незабавно война на Германия. Имахме всички законни учредения, а и висшите ползи на страната повеляваха това ". Против е военният министър ген. Иван Маринов, който упорства да се изчака. Така той целеустремено проваля решението да се разгласи незабавно война на Германия, с цел да може Съюз на съветските социалистически републики да има мотив да разгласи война на България. Неслучайно ген. Маринов взе участие в Деветосептемврийския прелом няколко дни по-късно. В подмяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската войска.
Целта на руската окупация на България
Вечерта на 4 септември 1944 година проектът за интервенцията по окупацията на България е подготвен. Близката задача на 3-ти Украински фронт е да навлезе в България и да сложи под надзор територията до линията Русе – Карнобат – Бургас. Отделено е особено внимание на завземането на градовете Варна и Бургас и на пленяването на немските кораби в двете пристанища. Крайната цел е преодоляването на региона на София и цялостното окупиране на България. На 5 септември 1944 година проектът е одобрен от Върховното основно командване. Същият ден министърът на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов уведомява посланиците на Съединени американски щати и Англия в Москва, че Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. На 5 септември към 19 ч. руското държавно управление с нота до българското държавно управление афишира война на Царство България.
Сталин няма никакво желание да се съобрази с ясно изразения от София неутралитет 10 дни преди оповестяването на войната. Формалният претекст е, че България продължава да е в съюз с Берлин. Москва прави тази стъпка, макар че София е подготвила скъсването на връзките си с Германия. Сталин не желае да види България нито неутрална, нито доминирана от Англия и Съединени американски щати. Той счита България към този момент за част от руска сфера на въздействие и по-далечния му проект е тя да бъде окупирана, а на чело да сложи държавно управление на Отечествен фронт, посредством които и комунистите да влязат във властта, както и става.
Три часа откакто Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България, Министерският съвет къса дипломатическите връзки с Райха и желае от Съветския съюз помирение. Москва отхвърля. На 6 септември 1944 година България афишира война на Германия, която влиза в действие на 8 септември, с цел да може да се изтеглят българските войски от Македония.
Решетников споделя по какъв начин е връчена нотата
В София нотата е предадена от руския дипломат Димитър Яковлев на премиера Константин Муравиев, който е и министър на външните работи. Преди няколко години Леонид Решетников, шеф на Руския институт за стратегически проучвания (2009-2017), в изявление за уеб страницата Столетие.ру разказва описа на Яковлев за предаването на нотата. В изявлението Решетников декларира:
" Шефът на дипломатическата задача в София през 1941-1944 година Яковлев ми е разказвал по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България на 5 септември 1944 година Той получил напътствие от Москва да връчи нота на регентското държавно управление (понеже царят е малолетен) в България. Пристига Яковлев при външния министър [Муравиев], с който са в чудесни връзки. Посрещат го отзивчиво. Яковлев декларира, че му е поръчано да прочете нотата – на съображение, че България е в състава на хитлеристката коалиция, че доставя Хитлер със сирене, месо и така нататък – Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България...Министърът извикал с трептящ от неспокойствие глас: " Но вие сте си изгубили мозъка! Влизайте в България, ще ви посрещнем с самун и сол. Ако желаете, българската войска ще се строи за почетен часовой от границата та до София. Защо ни е да водиме война с руснаците! ".
Нашият посланик упорства, че би трябвало да съобщи нотата. " Така си подмятахме нотата пет минути, като парещ картоф – споделя ми Яковлев. – В края на краищата, аз я сложих на стола, тази злополучна нота, и побягнах. А той крещи след мен: " Господин Яковлев, но вземете си нотата! "
Не е несъмнено дали тъкмо по този начин е протекъл диалогът преди 80 години, само че по този начин или другояче, три дни по-късно, на 8 септември 1944 година войските на 3-и Украински фронт навлизат в България и я окупират. Те не срещат опозиция, защото такова е разпореждането към българската войска, издадено от Министерството на войната още на 6 септември 1944 година
Източник: Държавна сигурност.com
Съветската нота не дефинира България като фашистка или нацистка страна
Сайтът desebg.com напомня по-подробно събитията отпреди 80 години. В нотата, връчена на българското държавно управление на 5 септември 1944 година към 19 ч., се показва:
" Повече от три години България е пособия на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското държавно управление се е съобразявало с събитието, че дребната страна България не е в положение да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си съвсем цяла Европа...Въпреки това българското държавно управление и в този момент отхвърля да скъса с Германия, води политика на така наречен неутралитет, по силата на която продължава да оказва директна помощ на Германия против Съветския съюз... По силата на това руското държавно управление не счита повече за допустимо да резервира връзки с България и декларира, че освен България се намира в положение на война със Съюз на съветските социалистически републики, само че и Съветският съюз се намира в положение на война с България ".
Забележителното е, че в нотата на никое място България не е избрана от Кремъл като страна под фашистко или нацистко ръководство, от което Съюз на съветските социалистически републики ни " освобождава ".
Не последват и никакви военни дейности, защото руските елементи нахлуват в България без да срещнат въоръжена опозиция и я окупират. Актът на оповестяване на война обаче е значим за Сталин, защото с него той поставя ръка върху територията на България. Въпреки че българската войска води война в заключителната фаза на Втората международна война против нацистка Германия след това е приета за победена страна в Парижкия кротичък контракт от 1947 година
Подготовката за окупацията
Окупацията на България от Съветския съюз е замислена от руското управление още през август 1944 година и се предшества от редица други събития. След триумфа на Яшко-Кишиневската интервенция в края на август 1944 година Румъния е принудена да капитулира и Червената войска доближава река Дунав. В тактиката си Съюз на съветските социалистически републики включва бързо навлизане в България, с което да парира възможни дейности на Англия по разкриване на фронт на Балканите. Една от задачите на окупацията на България е Москва да изпревари ходовете на Лондон. Още на 18 май 1944 година руското държавно управление връчва нота на България с настояването тя неотложно да скъса съюза с Германия. Същия ден държавното управление на Добри Божилов подава оставка и не дава безапелационен отговор.
Съставеният на 1 юни 1944 година кабинет на Иван Багрянов търси решение от задълбочаващата се рецесия. София се пробва да излезе от войната и стартира контакти с английската и американската дипломация. На 12 август 1944 година парламентарната съпротива и Отечественият фронт излизат с обща декларация за основаване на " ново конституционно държавно управление ", само че след напън от Москва и инструкция на Георги Димитров Отечественият фронт се отхвърля от подписа си под декларацията.
Близо 260 000 руски военни сили против дребна България
На 22 август 1944 година заместникът на висшия главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното основно командване, където получава задачата да създаде проект за нахлуване в България на 3-ти Украински фронт. В неговия състав влизат три войскови армии – 46-а, 57-а и 37-а; една въздушна войска – 17-а; два механизирани корпуса – 7-и и 4-и гвардейски. Общата бройка на фронта възлиза на 258 000 души, 169 000 от които са стрелкови войски, разполагащи с над 6300 оръдия и минохвъргачки, 470 танка и самоходни артилерийски установки и с над 720 самолета. На 29 август 1944 година Върховното основно командване слага задача на щаба на 3-ти Украински фронт, със стремглав марш да концентрира войските си на румъно-българската граница в Добруджа.
Кабинетът на Муравиев възвръща конституционния ред в България
На 2 септември 1944 година Народната партия, Демократическата партия и Български земеделски народен съюз сформират кабинет отпред със земеделеца Константин Муравиев, който стартира да възвръща конституционния ред в страната. Народното събрание е необуздано, оповестена е политическа прошка, жандармерията е отстранена, възобновени са политическите партии. Комунистите, които са интензивно подкрепяни и направлявани от Москва и знаят, че Червената войска е на границата с България, афишират курс към въоръжено въстание против " новата фашистката власт ".
В спомените си Константин Муравиев написа, че " болшинството от министрите желаеха да се разгласи незабавно война на Германия. Имахме всички законни учредения, а и висшите ползи на страната повеляваха това ". Против е военният министър ген. Иван Маринов, който упорства да се изчака. Така той целеустремено проваля решението да се разгласи незабавно война на Германия, с цел да може Съюз на съветските социалистически републики да има мотив да разгласи война на България. Неслучайно ген. Маринов взе участие в Деветосептемврийския прелом няколко дни по-късно. В подмяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската войска.
Целта на руската окупация на България
Вечерта на 4 септември 1944 година проектът за интервенцията по окупацията на България е подготвен. Близката задача на 3-ти Украински фронт е да навлезе в България и да сложи под надзор територията до линията Русе – Карнобат – Бургас. Отделено е особено внимание на завземането на градовете Варна и Бургас и на пленяването на немските кораби в двете пристанища. Крайната цел е преодоляването на региона на София и цялостното окупиране на България. На 5 септември 1944 година проектът е одобрен от Върховното основно командване. Същият ден министърът на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов уведомява посланиците на Съединени американски щати и Англия в Москва, че Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. На 5 септември към 19 ч. руското държавно управление с нота до българското държавно управление афишира война на Царство България.
Сталин няма никакво желание да се съобрази с ясно изразения от София неутралитет 10 дни преди оповестяването на войната. Формалният претекст е, че България продължава да е в съюз с Берлин. Москва прави тази стъпка, макар че София е подготвила скъсването на връзките си с Германия. Сталин не желае да види България нито неутрална, нито доминирана от Англия и Съединени американски щати. Той счита България към този момент за част от руска сфера на въздействие и по-далечния му проект е тя да бъде окупирана, а на чело да сложи държавно управление на Отечествен фронт, посредством които и комунистите да влязат във властта, както и става.
Три часа откакто Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България, Министерският съвет къса дипломатическите връзки с Райха и желае от Съветския съюз помирение. Москва отхвърля. На 6 септември 1944 година България афишира война на Германия, която влиза в действие на 8 септември, с цел да може да се изтеглят българските войски от Македония.
Решетников споделя по какъв начин е връчена нотата
В София нотата е предадена от руския дипломат Димитър Яковлев на премиера Константин Муравиев, който е и министър на външните работи. Преди няколко години Леонид Решетников, шеф на Руския институт за стратегически проучвания (2009-2017), в изявление за уеб страницата Столетие.ру разказва описа на Яковлев за предаването на нотата. В изявлението Решетников декларира:
" Шефът на дипломатическата задача в София през 1941-1944 година Яковлев ми е разказвал по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България на 5 септември 1944 година Той получил напътствие от Москва да връчи нота на регентското държавно управление (понеже царят е малолетен) в България. Пристига Яковлев при външния министър [Муравиев], с който са в чудесни връзки. Посрещат го отзивчиво. Яковлев декларира, че му е поръчано да прочете нотата – на съображение, че България е в състава на хитлеристката коалиция, че доставя Хитлер със сирене, месо и така нататък – Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България...Министърът извикал с трептящ от неспокойствие глас: " Но вие сте си изгубили мозъка! Влизайте в България, ще ви посрещнем с самун и сол. Ако желаете, българската войска ще се строи за почетен часовой от границата та до София. Защо ни е да водиме война с руснаците! ".
Нашият посланик упорства, че би трябвало да съобщи нотата. " Така си подмятахме нотата пет минути, като парещ картоф – споделя ми Яковлев. – В края на краищата, аз я сложих на стола, тази злополучна нота, и побягнах. А той крещи след мен: " Господин Яковлев, но вземете си нотата! "
Не е несъмнено дали тъкмо по този начин е протекъл диалогът преди 80 години, само че по този начин или другояче, три дни по-късно, на 8 септември 1944 година войските на 3-и Украински фронт навлизат в България и я окупират. Те не срещат опозиция, защото такова е разпореждането към българската войска, издадено от Министерството на войната още на 6 септември 1944 година
Източник: Държавна сигурност.com
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ