На тоя ден в Антиохия пристигнали двамата благочестиви мъже -

На тоя ден в Антиохия пристигнали двамата благочестиви мъже - мъченици Трофим и Саватий. Свещено ядосани от духовното помрачение на езичниците, те застанали пред тях, насочили молитвен взор нагоре към небето и със съкрушени сърца извикали:

- Боже, Който си основал вселената със словото Си и си сътворил индивида по Свой облик и сходство, погледни от небето и освободи тия хора от властта на лукавия!

Идолопоклонниците разбрали, че тия чужденци са християни, заловили ги и незабавно ги отвели при градоначалника Илиодор. Управителят на първо време се обърнал към Трофим и го запитал за името, званието и вярата му. Трофим дал отговор:

- Името ми е Трофим. Син съм на благородни и свободни родители. Бях плебей на прегрешението, само че посредством Христовото кръщение получих същинска независимост.

- От каква религия си? – запитал го отново шефът.

- Вече ти споделих от каква религия съм – декларирал Трофим. – Аз съм християнин, чиновник на Христа Бога. Готов съм да се пренеса в жертва за Неговото име.

Илиодор почнал да изяснява на Трофим, че е неразрешено изповядването на Христовата религия. Правел опити да го убеди да се отхвърли от нея. Но увещанията му останали безплодни. Тогава заповядал да мъчат грубо Трофим, да го бият, да стържат тялото му със стоманени остриета. Изповедникът понасял с самообладание тъгите, като повтарял с спокоен глас:

- Господи, помогни на Твоя чиновник! Помогни ми, Господи!...

Управителят чул тия думи и присмехулно запитал мъченика:

- А где е твоят Христос, Трофиме?

- Христос е с всички, които Го приканват – дал отговор Трофим. – Той е неразделно при мене. Бих ли могъл да претърпявам търпеливо мъченията, които надвишават силите на индивида, в случай че Бог не ми оказва помощ?

След тия жестоки мъчения Трофим бил отведен в пандиза. Управителят повикал при себе си приятеля му Саватий. Запитал го за званието, отечеството и вярата му. Саватий дал отговор:

- И ранг, и достолепие, и родно място, и благосъстояние, и популярност – всичко за мене се заключава в едно: аз имам вяра в Христа, Сина Божи, посредством Когото всичко е станало и става, посредством промисъла на Когото вселената съществува и се ръководи.

Управителят блъснал плесница на Саватий и изискал от него да се поклони на боговете. Но саватий, горящ от ревнивост по същинския Бог, разобличил лъжливостта на идолите. По заповед на кръвожадния Илиодор се заредили страшни мъчения за смелия и смел изповедник Саватий – мъчения, които довели до блажена гибел. Трофим продължавал да стои в тъмничния затвор. След някое време шефът на Антиохия решил да го изпрати на Дионисий, шеф на Фригия, който познавал като човек още по-зъл и още по-свиреп. Надявал се, че при тоя нечовечен човек Трофим ще се откаже от вярата си.

Целият път до Фригия бил ужасно изтезание за Трофим. Обут в стоманени обуща с остри гвоздеи от вътрешната страна, той вървял след бойците, които яздели коне. Бил насилян да не изостава обратно. Тежките премеждия по пътя не сломили твърдостта на Трофим. Ревността му към Бога не охладняла. Той бил доведен в град Синад и изправен пред шефа на региона Дионисий. И пред него Трофим изповядал мъжествено вярата си в Христа Богочовека.

- Напразно се надяваш на Христовото име – споделил му Дионисий. - Това име е станало причина да бъдат осъдени със гибел мнозина. Ако пък искаш да се избавиш от гибел и да живееш в света, остави суетната си вяра и се поклони на боговете!

- По никакъв метод аз няма да се избавя от гибелта – дал отговор Трофим. – Ако ти не ме умъртвиш, законът на природата ще тури завършек на дните ми. Но гибелта за делото на Христа Спасителя води към безконечен живот, несравнено по-добър от тоя краткотраен живот. Аз искам безконечния живот!

Дионисий заповядал да бъде подложен Трофим на безпощадни мъчения. Същевременно продължавал да го убеждава да се отхвърли от вярата си в Христа Господа, въпреки даже единствено на думи. През всичкото време мъченикът мълчал и мъжествено понасял ужасните изтезания. От време на време устата му шепнели: “Много са скърбите на праведника, само че от всички тях Господ ще го избави ".

- Имаш неточност, Трофиме – споделил Дионисий, като чул тия думи, само че не ги схванал. – Никой няма да пристигна да те избави от мъченията. Ти обаче можеш да се избавиш самичък, кота се поклониш на боговете.

- Никога няма да се отрека от същинския Бог – декларирал Трофим.

Разгневен до лудост, Дионисий заповядал да се заредят още по-люти мъчения. Поискал да бъде непреодолим най-безмилостно. Мъчителите опалвали с огън раните му. Измисляли нови и нови, по-тежки мъчения. Нищо обаче не поколебало духа на изповедника. Той понасял мъченията с удивително самообладание. Като се изморили да го мъчат, мъчителите, по заповед на Дионисий, завели изповедника в пандиза.

В същия град живеел благороден и богат жрец на име Доримедонт. Той бил християнин, само че скришен, заради боязън от езичниците. Като разбрал за ситуацията на Трофим, почнал да го посещава в пандиза. Донасял му храна и други нужни неща. Превързвал раните му. Непоклатното самообладание на Трофим подействало благотворно на Доримедонт. Той се убедил да не крие по-нататък вярата си.

Настъпил някакъв езически празник, на който участвал Дионисий с всички знатни градски сановници. Доримедонт не отишъл на празника. Дионисий забелязал отсъствието му и пратил хора да го повикат. Доримедонт дал отговор на пратените, че е християнин и че като християнин не може да участва на езическо празненство. Дионисий пратил повторно хора да го повикат. Но получил отново отвод. Тогава заповядал да го вземат под стража. Чрез някои свои доближени се опитал да го увещае да не упорства. Но увещанията не могли да склонят Доримедонт да отстъпи. На другия ден шефът Дионисий го изправил на съд.

- Какво става с тебе? – запитал го той. – Защо не пристигна през вчерашния ден на празника? Защо не извърши царската заръка? Защо се отнесе с пренебрежение към боговете? Или ти е омръзнало да бъдеш почитан от всички и да заемаш сред нас почетно място?

- Този, който обича същинския Бог, не желае земните почести и земната популярност – дал отговор Доримедонт. – Защо ми е почетния ранг, за какво са ми луксозните облекла, в случай че за това би трябвало да се покланям на бездушни идоли? Всичко това е суетно и краткотрайно. То откъсва индивида от Бога. А индивидът без Божия закон си подготвя огнената геена.

Дълго Дионисий приказвал на Доримедонт за да го убеди да се откаже от вярата си, само че не съумял. Тогава го предал на мъчения. Доримедонт ги понесъл търпеливо. Колкото по-люти ставали мъченията, толкоз по-високо той издигал духа си към Бога. При изтезанията той не мълчал, не охкал, а убеждавал мъчителите си да познаят истината. Думите му разгневили шефа. И той почнал да прави мъченията все по-тежки. Твърдостта на мъченика се оказала непоколебима.

Почувствал себе си слаб да принуди Доримедонт да се откаже от вярата си в единия Бог, Дионисий наредил да го затворят в тъмницата и още веднъж почнал да мъчи Трофим. Но и Трофим, както преди, останал непоклатен. Той приемал всяко ново изтезание с признателност към Бога.

След като се посъветвал с доближените си, Дионосий решил да съобщи и двама, Трофим и Доримедонт, да бъдат изядени от зверовете в цирка. При стичане на голямо голям брой народ прислужниците му ги довели в цирка и поискали да бъдат пуснати против тях мечка, леопард и лъв. Зверовете ги заобиколили, само че не се допрели до тях. Мнозина от присъстващите там езичници, като видели това, почнали да славят Бога. Те изразявали възхищението си, че същинския Бог по дивен метод пази своите чиновници.

Жестокият Дионисий упорствал в неведението си. Хулел Христа Спасителя. Наричал християните магесници. Най-после заповядал да им отсекат главите с меч. Това станало в 278 година. Както Саватий преди този момент, по този начин и Трофим и Доримедонт дали живота си за възхвала на Господа Иисуса Христа. С наслада и вяра те приели пратените им от небесата страдалчески венци.