Чолаков: Задавайки въпроса на Карадайъ, Радев всъщност контрира опита му за заядливо подмятане по казуса с Петков
На тези въпроси дава отговор политологът Петър Чолаков в.
, който президентът Румен Радев сложи на ръководителя на Движение за права и свободи Карадайъ, не е демонстрация на етническа назадничавост, въпреки от Движение за права и свободи, несъмнено, да настояват противното.
Ако открием укор в питането, то той напълно не е във връзка на етническия генезис на господин Карадайъ – противното би било в прорез с българската Конституция (чл. 6) – а в това, че Движение за права и свободи в продължение на години разиграва етническата карта на политическата сцена. Основание за този прочит е коментарът на Радев във връзка изявлението на Карадайъ " Турция е нашата татковина ", пред висши турски политици в Истанбул през юни 2021.
Етническа групировка?
Макар на думи да е „ партия на всички българи”, Движение за права и свободи има цялостен тридесетгодишен монопол върху гласовете на българските мюсюлмани. Конституционният съд (КС) не разгласи Движение за права и свободи за незаконна групировка, каквото искане имаше през 1991, само че доста от дейностите на Движението тогава и през днешния ден пораждат подозрения, че неговата същинска природа е таман на партия на етническа и верска основа – а това би би влизало в несъгласие с Конституцията.
Реториката и политическото държание на Движение за права и свободи са на етническа групировка. Президентът наподобява прави оценка думите на водача на Движение за права и свободи в Истанбул, които от групировката бързо-бързо се пробваха да омаловажат като „ неточност в превода”, като следващ образец за рисково, манипулативно подмятане на етническата карта.
Задавайки въпроса на Карадайъ, Радев в действителност отвърна опита му за заядливо подхвърляне по проблема с канадското поданство на министър Петков. Шумът, който се подвигна към „ паспортите” на министъра на стопанската система и „ родината-майка” на Карадайъ, може би изненадва мнозина. Нима в ерата на глобализацията понятия като " татковина " и " поданство " не са отживелици? Защо такива прашни „ антики” не престават да бъдат гравитационни центрове, към които се върти политическият развой?
Отговорът, даден с леко намигане, е в третия закон на Нютон: глобализацията се оказа " пакетна договорка ", тя върви ръка за ръка с противоположната наклонност – възхода на национализма, патриотизма и популизма, с които се нахъсва взаимно.
Трябва да уточним, че в проблема с господин Петков става дума не „ за тенденции”, а за законово условие към министрите, които би трябвало да единствено български граждани; сходни условия към висшите политици има в доста страни. Министър Петков е обект на политически офанзиви, но харизматичността, отличното обучение и компетентността не могат да послужат като опрощение, когато законът е нарушен. Дали това е по този начин или не, ще реши Конституционен съд.
Консолидиране на патриотичния избор
Скастрянето на Карадайъ от Радев може да помогне на последния да консолидира патриотичния избор на наближаващите президентски избори. От своя страна, Движение за права и свободи предстоящо взеха решение да употребяват случая, с цел да се разгласят за жертва. Дали това ще им помогне, с цел да стегнат още редиците си, които по този начин или другояче не са в неприятна форма, следва да забележим на очертаващите се трети предварителни парламентарни избори през 2021.
Въпросът на Радев може да се окаже „ златен “ и да натежи, изключително в случай че против него бъде изправен различен претендент с пагони, който евентуално ще се бори за подобен, най-общо казано, „ патриотичен” електорат. Дали обаче Радев може да си разреши да се лиши априори от поддръжката на Движение за права и свободи? Нима " аксиомата ", че българският президент постоянно се избира с гласовете на Движението остана в предишното?
Всъщност „ правилото” от дълго време е опровергано. Не Движение за права и свободи дадоха входен билет на Радев за „ Дондуков” 2 през 2016 – дистанцията сред него и Цачева на втория тур на президентските избори бе 800 хиляди гласа, тя надалеч надвиши „ мускулите” на Движение за права и свободи.
Освен това би било необичайно Радев да разчита таман на помощта на Движение за права и свободи за своето преизбиране. Той не се поколеба да освети недъзите на модела „ ГЕРБ-ДПС”, да задава неуместни въпроси за „ приятеля” на Движението Пеевски. Някой биха споделили, че таман поради това основният прокурор Гешев, считан за непосредствен до този властови модел, подхвана офанзива против президента.
В питането на Радев има политическа логичност, основана върху почитание към Конституцията и нейните правила, а не тяхното нарушение.
, който президентът Румен Радев сложи на ръководителя на Движение за права и свободи Карадайъ, не е демонстрация на етническа назадничавост, въпреки от Движение за права и свободи, несъмнено, да настояват противното.
Ако открием укор в питането, то той напълно не е във връзка на етническия генезис на господин Карадайъ – противното би било в прорез с българската Конституция (чл. 6) – а в това, че Движение за права и свободи в продължение на години разиграва етническата карта на политическата сцена. Основание за този прочит е коментарът на Радев във връзка изявлението на Карадайъ " Турция е нашата татковина ", пред висши турски политици в Истанбул през юни 2021.
Етническа групировка?
Макар на думи да е „ партия на всички българи”, Движение за права и свободи има цялостен тридесетгодишен монопол върху гласовете на българските мюсюлмани. Конституционният съд (КС) не разгласи Движение за права и свободи за незаконна групировка, каквото искане имаше през 1991, само че доста от дейностите на Движението тогава и през днешния ден пораждат подозрения, че неговата същинска природа е таман на партия на етническа и верска основа – а това би би влизало в несъгласие с Конституцията.
Реториката и политическото държание на Движение за права и свободи са на етническа групировка. Президентът наподобява прави оценка думите на водача на Движение за права и свободи в Истанбул, които от групировката бързо-бързо се пробваха да омаловажат като „ неточност в превода”, като следващ образец за рисково, манипулативно подмятане на етническата карта.
Задавайки въпроса на Карадайъ, Радев в действителност отвърна опита му за заядливо подхвърляне по проблема с канадското поданство на министър Петков. Шумът, който се подвигна към „ паспортите” на министъра на стопанската система и „ родината-майка” на Карадайъ, може би изненадва мнозина. Нима в ерата на глобализацията понятия като " татковина " и " поданство " не са отживелици? Защо такива прашни „ антики” не престават да бъдат гравитационни центрове, към които се върти политическият развой?
Отговорът, даден с леко намигане, е в третия закон на Нютон: глобализацията се оказа " пакетна договорка ", тя върви ръка за ръка с противоположната наклонност – възхода на национализма, патриотизма и популизма, с които се нахъсва взаимно.
Трябва да уточним, че в проблема с господин Петков става дума не „ за тенденции”, а за законово условие към министрите, които би трябвало да единствено български граждани; сходни условия към висшите политици има в доста страни. Министър Петков е обект на политически офанзиви, но харизматичността, отличното обучение и компетентността не могат да послужат като опрощение, когато законът е нарушен. Дали това е по този начин или не, ще реши Конституционен съд.
Консолидиране на патриотичния избор
Скастрянето на Карадайъ от Радев може да помогне на последния да консолидира патриотичния избор на наближаващите президентски избори. От своя страна, Движение за права и свободи предстоящо взеха решение да употребяват случая, с цел да се разгласят за жертва. Дали това ще им помогне, с цел да стегнат още редиците си, които по този начин или другояче не са в неприятна форма, следва да забележим на очертаващите се трети предварителни парламентарни избори през 2021.
Въпросът на Радев може да се окаже „ златен “ и да натежи, изключително в случай че против него бъде изправен различен претендент с пагони, който евентуално ще се бори за подобен, най-общо казано, „ патриотичен” електорат. Дали обаче Радев може да си разреши да се лиши априори от поддръжката на Движение за права и свободи? Нима " аксиомата ", че българският президент постоянно се избира с гласовете на Движението остана в предишното?
Всъщност „ правилото” от дълго време е опровергано. Не Движение за права и свободи дадоха входен билет на Радев за „ Дондуков” 2 през 2016 – дистанцията сред него и Цачева на втория тур на президентските избори бе 800 хиляди гласа, тя надалеч надвиши „ мускулите” на Движение за права и свободи.
Освен това би било необичайно Радев да разчита таман на помощта на Движение за права и свободи за своето преизбиране. Той не се поколеба да освети недъзите на модела „ ГЕРБ-ДПС”, да задава неуместни въпроси за „ приятеля” на Движението Пеевски. Някой биха споделили, че таман поради това основният прокурор Гешев, считан за непосредствен до този властови модел, подхвана офанзива против президента.
В питането на Радев има политическа логичност, основана върху почитание към Конституцията и нейните правила, а не тяхното нарушение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ