Любомир Каримански: Никой в Европа не е повдигал темата за промяна на курса лев към евро
На доктрина е вероятен различен курс лев към евро все още на приемането ни в еврозоната. Но нали си даваме сметка, че ние сме в извънредно напреднал етап на договаряния с ЕЦБ и Европейска комисия и в тези диалози в никакъв случай до момента не е поставян въпросът да бъде присъединени по друг курс от сегашния, най-малко доколкото ми е известно на мен. Не е повдигана тематиката. Това съобщи членът на Управителния съвет на Българската национална банка Любомир Каримански в предаването " РеВизия " по NOVA NEWS.
Той разяснява някои от най-сериозните терзания на жителите преди прекосяването на страната ни в еврозоната и приемането на еврото като публична разплащателна единица.
Очакванията са на 4 юни ЕЦБ и Европейска комисия да показват публично така наречен конвергентни отчети, които ще предлагат на страните членки да одобряват или не България. Към момента София извършва всички числови критерии и упованията на властта са да получим позитивен отговор, а преди седмици финансовата министърка Теменужка Петкова разгласи, че " България в никакъв случай не е била толкоз покрай участие в еврозоната ".
" Никой не може да каже изрично дали ще получим " ДА ", само че въпреки всичко чакаме оценката и от ЕЦБ и от Европейска комисия да е позитивна ", удостовери и Любомир Каримански.
По думите му всичко, което е нужно като цифри, може да бъде отхвърлено като " свършено ". Проблем обаче може да възникне, предизвестява той:
" Въпросът е до каква степен резистентен е критерият за недостига. Защото, в случай че разказът за недостига е разказан безапелационно от МФ и министърката, то тогава евентуално ще имаме позитивен отговор. Но това към момента е неразбираемо и съществува риск във връзка с недостига ", сподели Каримански.
Припомняме, че едно от условията за участие е оптимален недостиг в бюджета от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. България извърши критерия за 2024 година и на хартия би трябвало да го извърши и за актуалната година, само че доста специалисти предизвестяват, че разноските са прекомерно огромни, а приходите - несигурни. Това поражда подозрение, че дупката в хазната може да се окаже по-голяма. Именно че това няма да се случи би трябвало да убедим Брюксел и Франкфурт.
Един от значимите въпроси, на които членът на УС на Българска народна банка отговори е какво ще стане с лихвите по заемите след приемането ни в еврозоната - ще порастват ли или ще останат същите? По думите му, задачата на управляващите е да подсигуряват, че те ще се запазят, а даже да има смяна тя ще е минимална.
" Лихвите ще бъдат непокътнати, в случай че има отклонения те ще бъдат във втория или третия знак, т.е. повече от минимално. Освен това в този временен интервал Централната банка ще извърши задачата за инфлация от 2%, тъй че около този факт лихвите ще паднат в допълнение ", съобщи той.
Каримански е безапелационен, че средствата на хората няма по какъв начин да се изгубят с приемането на еврото. Той изясни, че жителите не би трябвало да се подават на операции и че финансовата просветеност е значима, с цел да избегнем суматоха, създавана от хора, които не схващат процесите.
Стигаме и до различен значим въпрос - този с инфлацията. На доктрина самата нова валута няма по какъв начин да сътвори спомагателна инфлация, само че детайлите са значими. А в тази ситуация те са следните: в България така наречен наложителни минимални запаси на банките - казано просто буферът, който те пазят за проблематични дни - е 12% от привлечените им средства. В еврозоната той е 1%. Освобождаването на разликата от 11% може да се излее в стопанската система като спомагателна маса от пари и да сътвори инфлация. Защо това няма да се случи, Каримански дава отговор по този начин:
" Българска народна банка има общоприети и ексцентрични принадлежности, с цел да пази парите от излизане на пазара. Един общоприет инструмент за задържане е " депозитното облекчение " - Централната банка има контрагенти в лицето на комерсиалните банкови институции. Тези контрагенти могат да получат рента към средствата си - 2,25% - и ги оставят в Българска народна банка. Да, при заем те ще завоюват повече, по тази причина една част ще отиде в заеми, другите ще са в централната банка на рента, от която ще печелят ".
Той напомни, че България и без еврозоната изпита съществени моменти на висока инфлация.
" Тя зависи от метода, по който подсигуряваме ценовата непоклатимост. Колкото е работа на Българска народна банка, толкоз и на държавното управление. Защото когато там се развържат нещата, те оказват въздействие на инфлацията ", изясни специалистът.
Каримански бе безапелационен, че България няма да изплаща задълженията на закъсали други членки на еврозоната, каквото изказване битува. Той изясни, че съществува институционален механизъм за справяне с такива обстановки и той досега в никакъв случай не е употребен, тъй като просто не се е налагало.
" В Европа съществува така наречен европейски механизъм за непоклатимост, той е учреден през 2012 година и от този момент задачата на този механизъм е да подсигурява стабилността на еврото и да се грижи като фонд, че с еврото няма да стане нищо. Едното от нещата, които са планувани, е когато страна има проблем, да може през този фонд да се стабилизира под формата на облигации. Да търси заем от пазарите. Защо той? Защото неговият престиж пред пазарите е с доста по-висока стойност и ще вземе евтини заеми. Да, страните вършат вноска в него, само че тя е капитал, която се влага и се разпределя още веднъж към страните на облага ".
В момента България извършва всички критерии за участие в еврозоната. Чакаме отчетите на ЕЦБ и Европейска комисия на 4 юни. Там ще има рекомендация за приемането ни или не в Клуба на богатите.
Последната дума ще бъде на страните членки на еврозоната. Досега обаче няма случай, в който двата отчета да са предложили приемане и по-късно то да е било отказано, по тази причина е толкоз значимо какво ще ни кажат ЕЦБ и Европейска комисия. В този случай финансовата министърка Теменужка Петкова е изцяло права - България в никакъв случай не е била толкоз покрай приемането си в еврозоната.
Валутният съюз включва 20 страни - към този момент - от 27-те членки на Европейския съюз. Т.нар. страни с дерогация или страни, които към момента не са приели общата валута са България, Румъния, Полша, Чехия, Швеция, Дания и Унгария. Дания е единствената от всички в Европейски Съюз, която не е задължена по контракт да приема еврото.
Любопитното е, че има и страни отвън европейския съюз, които употребяват тази валута. Това са Андора, Косово, Монако, Черна гора и Сан Марино. Тоест - те употребяват еврото, само че нямат никакво право да вземат участие в решенията, които са значими за еврото. Решения, в които България ще взе участие.
Те засягат 20 страни или общо над 350 милиона души на целия континент. Защо назовават еврозоната клубът на богатите? Вероятно тъй като страните членки в еврозоната генерират Брутният вътрешен продукт на човек от популацията приблизително на година от цели 32 000 евро. Тя е вторият максимален експортьор в света и е постоянно измежду топ 3 на най-богатите общества в света по Брутният вътрешен продукт.
