Ще изчезнат ли въшките, ако всички си обръснем телата?
На доктрина да, защото въшките, които живеят в косата ни, са особено приспособени към тази среда и не могат да оцелеят в космичките на други животни. Така че, в случай че никой нямаше коса, те нямаше да имат къде да живеят.
На процедура това явно би било много мъчно постижимо – не на последно място, тъй като би изисквало да премахнем освен косата на главата си. В края на краищата хората са дом на три разнообразни ектопаразита: въшки по главата, въшки по тялото и неуместните срамни въшки.
Както подсказват имената им, всяка от тези банди заема избрана територия. Срамните, да вземем за пример, са в стихията си измежду гъстата растителност на долните ни крака, само че мъчно се захващат за тънката ни коса.
Няколко изследвания даже сочат, че случаите на заразяване с тях понижават, защото обезкосмяването на пубиса става все по-модерно, което единствено демонстрира какво можем да реализираме, когато работим дружно. Така да вземем за пример в публикация, оповестена през 2006 година, се показва, че в случай че бразилската епилация стане по-разпространена, в бъдеще може даже да няма срамни въшки.
Друго изследване от 2014 година откри, че те към този момент са доста по-често срещани при мъжете, в сравнение с при дамите, което корелира с възходящата известност на обескосмяването при дамите за разлика от господата.
И въпреки че почистването на междукрачието надалеч не е толкоз съвременно, че срамните въшки да потънат в давност, тези открития подсказват какво може да се случи, в случай че успеем всички на планетата да премахнем цялото си окосмяване по тялото. Разбира се, ще би трябвало да е по едно и също време и евентуално да го поддържаме за прочут интервал, с цел да сме сигурни.
Ще би трябвало също да изперем и всички шапки на света и евентуално всичките си облекла, защото те също могат да приютяват гниди. Също и калъфките на възглавниците, в случай че ще сме съществени.
Ако приемем, че всичко това стане, проектът може да избави света от човешките въшки, въпреки че не можем да сме напълно-напълно сигурни. Например, даже и да бъдат унищожени всички ектопаразити до един, не се знае по какъв начин други типове биха могли да запълнят по този начин новозейналата празнината, откакто косата ни израсне още веднъж.
В края на краищата знаем, че човешките въшки по главата и тялото са еволюирали от сходни паразити при шимпанзетата, до момента в който срамните идват от горилите – чиято четина е с хубава и сходна на пубичната ни текстура. Ако в по-пухкавите ни области се отвори свободно място, е допустимо да се появи нов тип въшки от животните.
Затова към този момент евентуално е по-добре да не споделяме шапки и да продължим усърдно да разресваме косите на децата си.
