28 септември 1928 г. Александър Флеминг открива пеницилина
На тази дата шотландският биолог и фармаколог сър Александър Флеминг вижда бактерициден плесен, разрастващ се в лабораторията му в Лондон, и открива субстанцията, която по-късно е наречена пеницилин.
Пеницилинът е първият антибиотик в света и спада към групата на бета-лактамите. Въпреки че е открит от Флеминг, създаването на пеницилина за приложимост като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова премия за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
Въпреки това, няколко други откриватели описван бактериостатичния резултат на Penicillium по-рано от Флеминг. Изглежда, че първата сходна обява е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското сдружение в Лондон. Френският доктор Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното влияние на някои типове плесен върху бактериите в обява от 1894 година, която не е призната от института „ Пастьор “ поради младостта му.
Флеминг споделя, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болничното заведение Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг вижда " ореол ", в който липсва бактериален напредък към синьо-зеления плесен, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална просвета. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния напредък и разтваря клетките на бактерията.
Отглежда чиста просвета и открива, че това е пеницилиновия плесен, в този момент прочут като Penicillium notatum. Чарлз Том, американски експерт работещ в Министерството на земеделието на Съединени американски щати, е приет специалист и Флеминг отнася въпроса до него. Флеминг измисля терминът " пеницилин " с цел да опише филтрата на " бульонната " просвета на пеницилиновия плесен.
Дори в тези ранни стадии, пеницилинът се оказва най-ефективен против Грам-положителните бактерии, и неефикасен против Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг счита че пеницилинът ще бъде потребен дезинфектант, защото е мощен при минимална токсичност спрямо антисептиците в тези дни, и отбелязва неговата стойност при изолираност на Bacillus influenzae (бактериална инфлуенца / грип) (сега прочут като Haemophilus influenzae). След по-нататъшни опити Флеминг е уверен, че пеницилинът не може да оживее задоволително дълго в човешкото тяло, с цел да убие патогенните бактерии и стопира да го учи след 1931 година През 1934 година възобновява клиничните изследвания до 1940 година
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
48 пр.н.е. година — Помпей Велики е погубен по заповед на египетския цар Птолемей XII, откакто дебаркира в Египет.
1066 година — Уилям Завоевателя атакува Англия: стартира Норманското настъпление.
1781 година — Американската война за самостоятелност: Американските войски подкрепени от френската флота стартират Обсадата на Йорктаун във Вирджиния.
1823 година — Папа Лъв XII е определен за папа.
1864 година — Основана е Международната организация Първи интернационал в Лондон.
1867 година — Торонто става столица на Онтарио.
1887 година — В Княжество България се организират избори за 5 Обикновено национално заседание, извоювани от поддръжници на Стефан Стамболов. Гласуват 22% от гласоподавателите.
1939 година — Втората международна война: Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики се спогаждат за разделянето на Полша според Пакта Рибентроп-Молотов, откакто нахлуват в нея.
1950 година — Индонезия се причислява още веднъж към Организация на обединените нации.
1961 година — Военен прелом в Дамаск дефинитивно поставя завършек на Обединената арабска република — съюз сред Сирия и Египет от 1958 до 1961.
1987 година — На площад " Свобода " в Русе над 300 души стачкуват против безразличието на управниците за хлорните румънски токсини над града. Най-смелите от тях носят лозунги: " Мирна проява за въздух ", " Стига празни обещания ", " Искаме крепко потомство ". Това е първата улична проява по време на комунистическата тирания в Народна република България.
1994 година — Фериботът Естония потъва в Балтийско море, умират 852 души.
2000 година — Втората интифада: Ариел Шарон посещава джамията Ал-Акса, известна измежду евреите като Храмовият рид в Йерусалим.
2008 година — Американската компания SpaceX сполучливо изстрелва първата частна галактическа ракета в орбита - Фалкън-1.
Родени
551 пр.н.е. — Конфуций, китайски мъдрец († 479 г.)
1565 година — Алесандро Тасони, италиански стихотворец († 1635 г.)
1573 година — Микеланджело да Караваджо, италиански художник († 1610 г.)
1803 година — Проспер Мериме, френски публицист и драматург († 1870 г.)
1841 година — Жорж Клемансо, министър-председател на Франция († 1929 г.)
1863 година — Никола Бобчев, български лингвист († 1938 г.)
1867 година — Никола Писаров, български боен деятел (†? г.)
1885 година — Тодор Сопотски, български бунтовник († 1944 г.)
1887 година — Ейвъри Бръндидж, американски състезателен функционер († 1975 г.)
1888 година — Йоахим Лемелсен, немски военачалник († 1954 г.)
1897 година — Мухтар Ауезов, казахски публицист († 1961 г.)
1901 година — Ед Съливан, американски шоумен († 1974 г.)
1905 година — Макс Шмелинг, немски боксьор († 2005 г.)
1908 година — Марин Големинов, български композитор († 2000 г.)
1916 година — Питър Финч, британски артист († 1977 г.)
1924 година — Марчело Мастрояни, италиански артист († 1996 г.)
1934 година — Брижит Бардо, френска актриса и модел
1934 година — Тодор Диев, български футболист († 1995 г.)
1935 година — Веселин Георгиев, български публицист, драматург и преводач († 2013 г.)
1941 година — Едмунд Щойбер, немски политик
1942 година — Добромир Манев, български артист
1954 година — Максим Генчев, български артист и режисьор
1958 година — Бесник Мустафай, албански публицист и политик
1961 година — Йорданка Донкова, българска лекоатлетка
1964 година — Клаудио Борхи, аржентински футболист
1966 година — Димитър Цанчев, български посланик
1966 година — Мария Каналс Барера, американска актриса
1966 година — Стефан Командарев, български режисьор
1967 година — Мира Сорвино, американска актриса
1968 година — Мика Хакинен, финландски водач от Формула 1
1968 година — Наоми Уотс, британска актриса
1970 година — Кимико Дате-Крум, японска тенисистка
1976 година — Фьодор Емеляненко, съветски играч по ММА
1979 година — Нихат Алпту Алтънкая, турски артист
1982 година — Александър Анюков, съветски футболист
1987 година — Хилари Дъф, американска актриса
1988 година — Атанас Курдов, български футболист
Починали
48 пр.н.е. — Помпей Велики, римски военачалник (* 106 пр.н.е.)
935 година — Вацлав I Свети, Херцог на Бохемия (* 907 г.)
1362 година — Урбан V, римски папа (* 1310 г.)
1891 година — Херман Мелвил, американски романист (* 1819 г.)
1895 година — Луи Пастьор, френски академик (* 1822 г.)
1902 година — Дине Клюсов, български бунтовник (*? г.)
1902 година — Йосиф Иванович, румънски композитор (* 1845 г.)
1917 година — Димитър Мирасчиев, български бунтовник (* 1872 г.)
1917 година — Мирчо Найденов, български бунтовник (* 1878 г.)
1918 година — Георг Зимел, Философ (* 1858 г.)
1938 година — Киро Узунов, български бунтовник (* 1864 г.)
1953 година — Едуин Хъбъл, американски астроном (* 1889 г.)
1964 година — Михаил Светлов, руски стихотворец (* 1903 г.)
1964 година — Харпо Маркс, американски актьор (* 1888 г.)
1966 година — Андре Бретон, френски стихотворец (* 1896 г.)
1969 година — Кимон Георгиев, министър-председател на България (* 1882 г.)
1978 година — Йоан Павел I, римски папа (* 1912 г.)
1989 година — Фердинад Маркос, филипински президент (* 1917 г.)
1991 година — Майлс Дейвис, американски музикант (* 1926 г.)
1994 година — Илко Ескенази, български политик (* 1949 г.)
2003 година — Валтер Томан, австрийски публицист (* 1920 г.)
2003 година — Елия Казан, американски режисьор (* 1909 г.)
2010 година — Артър Пен, американски режисьор (* 1922 г.)
2012 година — Майкъл О`Хеър, американски артист (* 1952 г.)
Празници
Международен ден на правото да знам — Отбелязва се от 2003 година по самодейност на Международната мрежа на бранителите на свободата на информацията, основана на интернационалната среща на организациите за независимост на информацията в София, България (28 септември 2003 г.)
Тайван — Ден на учителя
Obekti.bg
Пеницилинът е първият антибиотик в света и спада към групата на бета-лактамите. Въпреки че е открит от Флеминг, създаването на пеницилина за приложимост като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова премия за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
Въпреки това, няколко други откриватели описван бактериостатичния резултат на Penicillium по-рано от Флеминг. Изглежда, че първата сходна обява е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското сдружение в Лондон. Френският доктор Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното влияние на някои типове плесен върху бактериите в обява от 1894 година, която не е призната от института „ Пастьор “ поради младостта му.
Флеминг споделя, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болничното заведение Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг вижда " ореол ", в който липсва бактериален напредък към синьо-зеления плесен, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална просвета. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния напредък и разтваря клетките на бактерията.
Отглежда чиста просвета и открива, че това е пеницилиновия плесен, в този момент прочут като Penicillium notatum. Чарлз Том, американски експерт работещ в Министерството на земеделието на Съединени американски щати, е приет специалист и Флеминг отнася въпроса до него. Флеминг измисля терминът " пеницилин " с цел да опише филтрата на " бульонната " просвета на пеницилиновия плесен.
Дори в тези ранни стадии, пеницилинът се оказва най-ефективен против Грам-положителните бактерии, и неефикасен против Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг счита че пеницилинът ще бъде потребен дезинфектант, защото е мощен при минимална токсичност спрямо антисептиците в тези дни, и отбелязва неговата стойност при изолираност на Bacillus influenzae (бактериална инфлуенца / грип) (сега прочут като Haemophilus influenzae). След по-нататъшни опити Флеминг е уверен, че пеницилинът не може да оживее задоволително дълго в човешкото тяло, с цел да убие патогенните бактерии и стопира да го учи след 1931 година През 1934 година възобновява клиничните изследвания до 1940 година
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
48 пр.н.е. година — Помпей Велики е погубен по заповед на египетския цар Птолемей XII, откакто дебаркира в Египет.
1066 година — Уилям Завоевателя атакува Англия: стартира Норманското настъпление.
1781 година — Американската война за самостоятелност: Американските войски подкрепени от френската флота стартират Обсадата на Йорктаун във Вирджиния.
1823 година — Папа Лъв XII е определен за папа.
1864 година — Основана е Международната организация Първи интернационал в Лондон.
1867 година — Торонто става столица на Онтарио.
1887 година — В Княжество България се организират избори за 5 Обикновено национално заседание, извоювани от поддръжници на Стефан Стамболов. Гласуват 22% от гласоподавателите.
1939 година — Втората международна война: Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики се спогаждат за разделянето на Полша според Пакта Рибентроп-Молотов, откакто нахлуват в нея.
1950 година — Индонезия се причислява още веднъж към Организация на обединените нации.
1961 година — Военен прелом в Дамаск дефинитивно поставя завършек на Обединената арабска република — съюз сред Сирия и Египет от 1958 до 1961.
1987 година — На площад " Свобода " в Русе над 300 души стачкуват против безразличието на управниците за хлорните румънски токсини над града. Най-смелите от тях носят лозунги: " Мирна проява за въздух ", " Стига празни обещания ", " Искаме крепко потомство ". Това е първата улична проява по време на комунистическата тирания в Народна република България.
1994 година — Фериботът Естония потъва в Балтийско море, умират 852 души.
2000 година — Втората интифада: Ариел Шарон посещава джамията Ал-Акса, известна измежду евреите като Храмовият рид в Йерусалим.
2008 година — Американската компания SpaceX сполучливо изстрелва първата частна галактическа ракета в орбита - Фалкън-1.
Родени
551 пр.н.е. — Конфуций, китайски мъдрец († 479 г.)
1565 година — Алесандро Тасони, италиански стихотворец († 1635 г.)
1573 година — Микеланджело да Караваджо, италиански художник († 1610 г.)
1803 година — Проспер Мериме, френски публицист и драматург († 1870 г.)
1841 година — Жорж Клемансо, министър-председател на Франция († 1929 г.)
1863 година — Никола Бобчев, български лингвист († 1938 г.)
1867 година — Никола Писаров, български боен деятел (†? г.)
1885 година — Тодор Сопотски, български бунтовник († 1944 г.)
1887 година — Ейвъри Бръндидж, американски състезателен функционер († 1975 г.)
1888 година — Йоахим Лемелсен, немски военачалник († 1954 г.)
1897 година — Мухтар Ауезов, казахски публицист († 1961 г.)
1901 година — Ед Съливан, американски шоумен († 1974 г.)
1905 година — Макс Шмелинг, немски боксьор († 2005 г.)
1908 година — Марин Големинов, български композитор († 2000 г.)
1916 година — Питър Финч, британски артист († 1977 г.)
1924 година — Марчело Мастрояни, италиански артист († 1996 г.)
1934 година — Брижит Бардо, френска актриса и модел
1934 година — Тодор Диев, български футболист († 1995 г.)
1935 година — Веселин Георгиев, български публицист, драматург и преводач († 2013 г.)
1941 година — Едмунд Щойбер, немски политик
1942 година — Добромир Манев, български артист
1954 година — Максим Генчев, български артист и режисьор
1958 година — Бесник Мустафай, албански публицист и политик
1961 година — Йорданка Донкова, българска лекоатлетка
1964 година — Клаудио Борхи, аржентински футболист
1966 година — Димитър Цанчев, български посланик
1966 година — Мария Каналс Барера, американска актриса
1966 година — Стефан Командарев, български режисьор
1967 година — Мира Сорвино, американска актриса
1968 година — Мика Хакинен, финландски водач от Формула 1
1968 година — Наоми Уотс, британска актриса
1970 година — Кимико Дате-Крум, японска тенисистка
1976 година — Фьодор Емеляненко, съветски играч по ММА
1979 година — Нихат Алпту Алтънкая, турски артист
1982 година — Александър Анюков, съветски футболист
1987 година — Хилари Дъф, американска актриса
1988 година — Атанас Курдов, български футболист
Починали
48 пр.н.е. — Помпей Велики, римски военачалник (* 106 пр.н.е.)
935 година — Вацлав I Свети, Херцог на Бохемия (* 907 г.)
1362 година — Урбан V, римски папа (* 1310 г.)
1891 година — Херман Мелвил, американски романист (* 1819 г.)
1895 година — Луи Пастьор, френски академик (* 1822 г.)
1902 година — Дине Клюсов, български бунтовник (*? г.)
1902 година — Йосиф Иванович, румънски композитор (* 1845 г.)
1917 година — Димитър Мирасчиев, български бунтовник (* 1872 г.)
1917 година — Мирчо Найденов, български бунтовник (* 1878 г.)
1918 година — Георг Зимел, Философ (* 1858 г.)
1938 година — Киро Узунов, български бунтовник (* 1864 г.)
1953 година — Едуин Хъбъл, американски астроном (* 1889 г.)
1964 година — Михаил Светлов, руски стихотворец (* 1903 г.)
1964 година — Харпо Маркс, американски актьор (* 1888 г.)
1966 година — Андре Бретон, френски стихотворец (* 1896 г.)
1969 година — Кимон Георгиев, министър-председател на България (* 1882 г.)
1978 година — Йоан Павел I, римски папа (* 1912 г.)
1989 година — Фердинад Маркос, филипински президент (* 1917 г.)
1991 година — Майлс Дейвис, американски музикант (* 1926 г.)
1994 година — Илко Ескенази, български политик (* 1949 г.)
2003 година — Валтер Томан, австрийски публицист (* 1920 г.)
2003 година — Елия Казан, американски режисьор (* 1909 г.)
2010 година — Артър Пен, американски режисьор (* 1922 г.)
2012 година — Майкъл О`Хеър, американски артист (* 1952 г.)
Празници
Международен ден на правото да знам — Отбелязва се от 2003 година по самодейност на Международната мрежа на бранителите на свободата на информацията, основана на интернационалната среща на организациите за независимост на информацията в София, България (28 септември 2003 г.)
Тайван — Ден на учителя
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ