23 август 1943 Нацистка Германия и СССР подписват пакт за ненападение и подялба на Полша, Финландия и Балтийските страни
На тази дата се случва събитие, което трасира пътя към Втората международна война, завършила с 80 милиона жертви.
През 1939 г. – Втора международна война: Нацистка Германия и СССР подписват Пакт за ненападение в Москва.
В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени сред двете страни.
Пактът за ненападение сред Германия и Съветския съюз, прочут също като Пакт Молотов – Рибентроп, е споразумение за ненападение с решаващи исторически последствия сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия, подписано в Москва на 23 август 1939 г.
От страна на Съветския съюз договорът е подписан от националния комисар на външните работи Вячеслав Молотов, а от тази на Германия – от министъра на външните работи Йоахим декор Рибентроп. На утвърждението му участва и Йосиф Сталин.
_%20983x%20800.jpg )
Към съглашението е прибавен скришен спомагателен протокол за установяване границите на областите от съвместен интерес в Източна Европа в случай на „ териториално и политическо преразпределение “.
До 1989 година от руска страна съществуването на протокола се отхвърля, въпреки че копие от него е направено обществено притежание след разпореждане на президента на САЩ Хари Труман. Договорът е оповестен в Съединени американски щати за първи път от Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 година, а във Великобритания – от в. Manchester Guardian. Това е част от публична обява на Държавния департамент за съветско-германските връзки 1939 – 1941 година Редактирани са от Raymond J. Zontag и James S. Beddie през януари 1948 година Новооткрити оригинали са оповестени през 1993 година
Пактът за ненападение между Нацистка Германия и Съветския съюз е подписан след интервал на изстудяване на съветско-германските политически и стопански връзки, породен от установяването на нацисткото ръководство в Германия на Адолф Хитлер, както и от въоръжените спорове в Испанската гражданска война и при Халхин Гол на Съюз на съветските социалистически републики с Япония.
Договорът се трансформира в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на в допълнение скрито съглашение идват малко след неговото сключване.
Втората международна война започва на 1 септември 1939 година Германия стартира нахлуване срещу Полша. На 17 септември 1939 година по силата на спомагателния протокол към контракта на територията на Полша нахлуват руски войски. На 18 септември 1939 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики излизат със взаимна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:
„ Правителствата на Райха и на Съюз на съветските социалистически републики посредством подписания през днешния ден контракт, като уреждат границите сред двете страни вследствие разпадането на Полската страна и създавайки по този метод сигурна основа за нескончаем мир в Източна Европа, единомислещо изричат своето становище, че е в полза на всички нации да приключат ситуацията на война, което съществува сред Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга.
Двете държавни управления, впрочем, ще създадат общи старания да се реализира тази цел, колкото е допустимо по-скоро. В случай че това не се доближи, ще се потвърди, че Англия и Франция са виновни за войната. “
Териториалното делене на Полша сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия приключва на 28 септември 1939 година с подписването на Договор за дружба и граници сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Установена е обща съветско-германска граница.
На 30 ноември 1939 година Съюз на съветските социалистически републики атакува Финландия. За Червената армия започва изтощителна война свързана с огромен брой човешки жертви, която приключва през март 1940 година Съгласно съветско-финландския кротичък контракт се откъсват територии от Финландия в интерес на Съветския съюз.
През 1940 година Червената войска, в прорез с предварителните договорености за сферите на въздействие, навлиза в балтийските страни Литва, Латвия и Естония и те са присъединени към Съюз на съветските социалистически републики. Същата орис имат Бесарабия и Северна Буковина.
След като Германия атакува Съветския съюз на 22 юни 1941 година, договорът и спомагателния протокол в действителност стават невалидни. Конгресът на националните депутати на СССР през 1989 година осъжда спомагателния протокол към контракта и го афишира за незабележим, считано от датата на подписването му.
Предистория
1933 – 1938 година
След установяването на националсоциалистическия режим на Адолф Хитлер в Германия през 1933 г. започват антикомунистически ексцесии в границите на „ Националната гражданска война “. Съветският съюз приключва икономическите и военните връзки с Германия.
През март 1935 година Германия дефинитивно престава да се преценява с военните точки на Версайски договор от 1919 година В страната е въведена наложителната военна работа и стартира превъоръжаване на армията. Процесът не среща противопоставяне от страна на западните сили, които са гаранти на Версайския контракт.
През ноември 1936 година Германия и Япония подписват Антикоминтерновския пакт. Към него се причислява Италия (1937). Започва Испанската революция след държавния прелом на генерал Франко. Съветският съюз оказва материална военна помощ и взе участие в организирането на интернационални бригади в поддръжка на републиканското държавно управление на Испания. Германия и Италия интензивно поддържат военачалник Франко.
Германия осъществява аншлуса на Австрия (март 1938 г.) Предявява териториални искания по отношение на Чехословакия. Англия и Франция организират политика на „ успокояване “.
Мисия Канделаки
Съветският съюз прави няколко опита за разширение на съветско-германските стопански и политически връзки (1934 – 1937). В Берлин е изпратен Давид Канделаки, персонален делегат на Сталин. В края на 1934 година стартира договаряния за да преведе съветско-германските връзки от икономическо на политическо ниво. През 1936 година предлага на Германия да бъде подписан договор за ненападение. Предложението е отхвърлено с претекст, че страните нямат обща граница. Германия по идеологически и политически съображения не смята за належащо да уголемява връзките със Съветския съюз и задачата „ Канделаки “ приключва с крах през 1937 година
Въпрос за печените кестени
Това название се появява след отчетния отчет на Сталин за работата на Централния комитет на ХVІІІ конгрес на ВКП (б) (10 март 1939 г.) В него Сталин упреква Англия и Франция в политика на провокиране на война. Обявява политика на мир в връзките с Германия. Като изброява нападателните дейности на Антикоминтерновския пакт, показва, че повода за това е „ отводът на огромна част от неагресивните страни и на първо място Англия и Франция, от политиката на групова сигурност против агресорите “. Сталин формулира по следния метод главните цели на руската политика:
1. Да се организира и отсега нататък политика на мир и подсилване на деловите връзки с всички страни.
2. Да не се разрешава да се въвлече в спор нашата страна от провокаторите на война, привикнали да изгребат въглените с непознати ръце.
По мнението на историци речта е възприета от Рибентроп като намек за възстановяване на връзките сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики.[4] След сключването на Пакта за ненападение сред Нацистка Германия и Съветския съюз Молотов го дефинира като „ начало на обрата “ в съветско-германските връзки.
Криза през 1939 година
Пролетно-лятна рецесия
След Мюнхенското споразумение между Англия, Франция, Германия и Италия на 15 март Германия окупира Чехия, а в края на месеца – Мемелската област с Клайпеда. На 21 март Рибентроп изисква от полския си сътрудник Юзеф Бек да удовлетвори всички условия на Германия, след което да организира антисъветска политика взаимно с Германия. Полша изрично отхвърля немските претенции.
На 31 март Невил Чембърлейн обявява от името на Великобритания и Франция предоставянето на гаранции на Полша при положение на експанзия. На 6 април тези гаранции са завършени в полско-британска военна спогодба.
В тирада в Райхстага на 28 април Хитлер афишира анулирането на германско-полския пакт за ненападение от 26 януари 1934 година и на англо-германската военноморска спогодба. Политическите наблюдаващи означават, че Хитлер в речта си „ заобикаля обичайните офанзиви против Съветския съюз “.
На 22 май е подписан контракт за специфичния боен съюз на Италия с Нацистка Германия („ Стоманен пакт “). На идващия ден Хитлер декларира желанието да нападне Полша и да получи „ витално пространство на Изток “. Великобритания е наречена главен зложелател на Германия, битката с нея е „ въпрос на живот и гибел “. Хитлер не изключва, че Съюз на съветските социалистически републики към „ ориста на Полша ще остане апатичен “. В случай на руски военни дейности против Полша показва намерение „ да нападна Англия и Франция и да им нанесе няколко съкрушителни удара “.
В отговор на окупацията на Чехия руското държавно управление в своята нота от 18 март афишира:
„... При липса на каквато и воля на чешкия народ окупацията на Чехия от немски войски и следващи дейности на немското държавно управление не могат да не бъдат приети за случайни, насилствени, нападателни “.
Комисарят по външните работи Максим Литвинов предлага да се свика конференция на 6 страни: Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Франция, Румъния, Полша и Турция, с цел да се предотврати по-нататъшна немска експанзия. Британската страна намира предложението „ за прибързано “ и предлага ограничение в взаимната декларация на Англия, Франция, Съюз на съветските социалистически републики и Полша за запазването на независимостта и целостта на страните от Източна и Югоизточна Европа.
На 16 април в отговор на английското предложение да се дадат на Полша едностранни гаранции и от страна на Съветския съюз Литвинов предлага план за тристранен контракт. Включва “оказване на цялостна, в това число и военна, помощ на източноевропейските страни, ситуирани сред Балтийско и Черно море и граничещи със Съюз на съветските социалистически републики, при положение на експанзии против тези страни “. Предложението за тристранен съюз е възприето на запад като прекомерно коренно. В отговор Франция на 25 – 29 април предлага вместо това да се лимитират с къса декларация за намеренията „ да се оказва военна взаимопомощ на страните от Централна и Източна Европа при положение на немска експанзия против някой от ответниците “. В Съюз на съветските социалистически републики предлагането не намира поддръжка. Британското държавно управление на 8 май предлага на Съветския съюз по-малко обвързваща декларация, с която Съюз на съветските социалистически републики да оказва помощ на Англия и Франция, в случай че са въвлечени във война с Германия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз, защото не дава отговор на правилото за взаимност.
Според откривателя Сергей З. Случ вероятността за присъединяване във война против Германия не е одобрявана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него „ предпочитана задача “.
На 3 май в дългогодишния руски външен министър Максим Литвинов, който е от еврейски генезис и е последовател на системата за групова сигурност, е сменен с Вячеслав Молотов – знак, за стопляне на връзките сред Съветския съюз и Германия. В Берлин смяната е призната като насърчителен знак за връзките сред двете страни. Ден по-късно в немските вестници са неразрешени всевъзможен тип нападки против Съветския съюз. На 9 май в Берлин интензивно се носят клюки, че Германия „ е направила или се приготвя да направи на Русия оферти, ориентирани към делене на Полша “. На 20 май Молотов приема немския дипломат в Москва Вернер декор Шуленбург. Изтъква, че за триумфа на икономическите преговори „ би трябвало да бъде основана съответна политическа база “. На 21 май Сталин изисква от Народния комисариат по външните работи всички документи по германо-съветските контракти. Възприема се начало към основаване на нова курс и подготовка на нов междудържавен контракт.
На 27 май Чембърлейн, като приема, че Германия ще може да обезврежда Съветски съюз, изпраща на посланика си в Москва директива да се съгласи на полемика за пакт за взаимна помощ, военна спогодба и държавни гаранции. Молотов приема хладно пакета с оферти.В речта си пред Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики на 31 май прави оферти: тристранен контракт за взаимопомощ, гаранции към дребните страни и военна спогодба. Формулира ги като оферти на Съюз на съветските социалистически републики. Подчертава, че Съюз на съветските социалистически републики не се отхвърля от „ настоятелен връзки на практическа основа “ с Италия и Германия и заобикаля нападки против Германия. На 28 юни приема Шуленбург и разискват като мечтани и вероятни въпросите за нормализация на връзките с Германия.
Сближаване сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия[редактиране | редактиране на кода]
Германия има проект за възстановяване на германо-съветски политически връзки. Включва:
подписване на контракт за търговски кредит;
нормализиране на връзките в региона на печата и културните връзки, основаване на атмосфера на взаимно уважение;
политическо доближаване.
На 3 август немският външен министър Рибентроп прави публична декларация за германо-съветско доближаване. Изразява готовност „ за разрешаване на всички проблеми в региона от Балтийско до Черно море “. В отговор руският нарком Молотов прави предложение за подписване на пакт. Икономическото съглашение сред двете страни е подписано на 19 август.
Военни договаряния с Англия и Франция
На 23 юли 1939 година са препоръчани договаряния на военните задачи на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Франция в Москва. Преговорите стартират на 12 август. На първото съвещание ръководителят на руската делегация предлага запознаване с пълномощията на всяка от делегациите. Предявява пълномощията на руската делегация, съгласно които тя има задача „ да води договаряния с английски и френски военни задачи и да подпише военна спогодба за образуване на защитата на Англия, Франция и Съветския съюз против експанзията в Европа “. Френската и английската делегация нямат такива компетенции. Преговорите приключват без съглашение на 17 август.
Политика в Източна Европа
Правителствата на източноевропейските страни се отнасят с съмнение към Съюз на съветските социалистически републики. След завладяването от Германия на Мемелската област в Литва (март 1939) Съветският съюз подхваща дипломатически стъпки за доближаване с Латвия и Естония. Тези стъпки не са утвърдени. През май 1939 година, макар утежняването на връзките с Германия, полското външно министерство декларира, че Полша не желае да се обвързва с каквито и да било съглашения със Съветския съюз.
Пакт за ненападение
Германският външен министър Рибентроп идва в Москва на 23 август. Срещата му със Сталин и Молотов приключва с подписването на контракт.
Текст на контракта
Договор за ненападение сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики
23 август 1939 година
Правителството на Съюз на съветските социалистически републики и Правителството на Германия, ръководейки се от желанието за подсилване делата на мира сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия и изхождайки от главните положения в контракта за неутралитет, подписан сред тях през април 1926 година, стигнаха до следното споразумение:
Двете Договарящи се страни наложително да се въздържат от всякакво принуждение, от всякакво нападателно деяние и всякакво нахлуване в връзките една към друга, както поотделно, по този начин и взаимно с други страни.
В случай, в случай че една от Договарящите се Страни се окаже обект на военни дейности от страна на друга страна, другата Договаряща се страна няма да поддържа в никаква форма тази страна.
Правителствата на двете Договарящи се Страни остават за в бъдеще в контакт една с друга за съвещания, с цел да се осведомят взаимно по въпроси, засягащи техните общи ползи.
Нито една от Договарящите се Страни няма да взе участие в каквато и да е формация от страни, която директно или индиректно е ориентирана против другата страна.
В случай на пораждане на разногласия и спорове сред Договарящите се страни по въпроси от всевъзможен жанр двете Страни ще позволяват тези разногласия и спорове извънредно по кротичък път в реда на другарски продан на отзиви или в нужните случаи по пътя на основаване на комисии за урегулиране на спора.
Настоящият контракт се подписва за период от 10 години по този начин, че в случай че нито една от Договарящите се Страни не го денонсира една година преди неговото приключване, срокът на деяние на контракта се смята автоматически за удължен за идващите пет години.
Настоящият контракт предстои на ратификация във допустимо най-кратък период. Размяната на ратификационните грамоти би трябвало да се извърши в Берлин. Договорът встъпва в действие незабавно след неговото сключване.
Съставен в два оригинала, на немски и съветски език, в Москва, 23 август 1939 година.
Упълномощен от Правителството на СССР – В. Молотов
За Правителството на Германия – Й. Рибентроп
Текст на спомагателния протокол
Оригиналът на Допълнителния протокол на немски език
Допълнителен протокол
Във връзка с подписването на Пакта за Ненападение сред Германия и Съюза на руските социалистически републики долуподписаните представители на двете Страни разискаха в строго конфиденциални беседи въпросите за разграничение на техните сфери на въздействие в Източна Европа. Тези беседи доведоха до споразумение в идващото:
В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на прибалтийските страни (Финландия, Естония, Латвия, Литва) северната граница на Литва ще се явява линия, разделяща сферите на въздействие на Германия и Съюз на съветските социалистически републики. В тази връзка заинтересоваността на Литва в региона на Вилно се признава и от двете Страни.
В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на Полската страна, сферите на въздействие на Германия и Съюз на съветските социалистически републики ще бъдат разграничени почти по линията на реките Нарев, Висла и Сан. Въпросът за това желателно ли е в ползите на двете Страни съхранението независимостта на Полската страна и за границите на такава страна, ще бъде решен единствено в хода на бъдещите политически събития. Във всеки случай двете Правителства ще разрешат този въпрос по пътя на дружеското единодушие.
Относно Югоизточна Европа Съветската страна указва своята заинтригуваност към Бесарабия. Германската страна ясно декларира за цялостната си политическа индиферентност към тези територии.
Даденият протокол се преглежда от двете Страни като строго конфиденциален.
Москва, 23 август 1939 година
За Правителството на Германия – Й. Рибентроп
Пълномощен представител на Правителството на СССР – В. Молотов
Подписване
Същата вечер двата документа са подписани. Спомняйки си за това събитие по време на Нюрнбергския развой, Рибентроп заява: „ Когато дойдох в Москва през 1939 година при маршал Сталин, той разиска с мен невъзможността за спокойно споразумяване на германско-полския спор в границите на Пакта Келог-Бриан и ми даде да схвана, че в случай че той не получи половината от Полша и балтийските страни, без литовското пристанище Либава, незабавно може да се върне назад “.
Правна оценка на контракта
Оценките за правната страна на контракта са спорни.
Според една от оценките, пактът за ненападение не съдържа нищо извънредно и самичък по себе си съставлява характерен пакт за ненападение. Окончателният вид на т. 2 на Договора допуска спазването на неутралитет при положение, че една от страните стане обект на нахлуване от страна на трета страна.
Според други отзиви няма точка в контракта, която да обезврежда резултата му, ако една от страните по контракта се ангажира в експанзия. A. A. Пронин прецизира, че договорът е тясно обвързван с тайния протокол и не трябва да бъде оценен настрана от него, както и отвън съответната геополитическа обстановка в тези дни. Тайният протокол затвърждава интереса на СССР в балтийските страни Латвия, Естония както и във Финландия, а на Германия – в Литва, Полша, Висла, Сан, Вилнюс. Съветският съюз акцентира своя интерес към Бесарабия, на което Германия не се опълчва. Допълнителният протокол се прави оценка от A. A. Пронин като правно непозволен, защото се засягат трети страни.
Последици от контракта
С спомагателния протокол на Съюз на съветските социалистически републики са приети права над Литва, Латвия, Естония, Финландия, северната част от Полша и Бесарабия (днешна Молдова), които са анексирани след нападението на Германия над Полша и подписването на Договорът за дружба и граници сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия, 28 септември 1939 година
Заради експанзията против Финландия Съюз на съветските социалистически републики е изключен от Обществото на народите. Окупацията на прибалтийските републики и заетите територии в Полша, Румъния и Финландия е приета по силата на събитията от западните съдружници при устройване на следвоенния международен ред.
С пакта Германия се задължава и доставя на Съветите по този начин нужното им индустриално съоръжение, технологии и оръжие. Съществува теза, че договорът дава опция да се завоюва жизненонеобходимо време за подсилване на отбранителните качества на Съюз на съветските социалистически републики, което в това време отслабва фашисткия блок
През 1939 г. – Втора международна война: Нацистка Германия и СССР подписват Пакт за ненападение в Москва.
В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени сред двете страни.
Пактът за ненападение сред Германия и Съветския съюз, прочут също като Пакт Молотов – Рибентроп, е споразумение за ненападение с решаващи исторически последствия сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия, подписано в Москва на 23 август 1939 г.
От страна на Съветския съюз договорът е подписан от националния комисар на външните работи Вячеслав Молотов, а от тази на Германия – от министъра на външните работи Йоахим декор Рибентроп. На утвърждението му участва и Йосиф Сталин.
Към съглашението е прибавен скришен спомагателен протокол за установяване границите на областите от съвместен интерес в Източна Европа в случай на „ териториално и политическо преразпределение “.
До 1989 година от руска страна съществуването на протокола се отхвърля, въпреки че копие от него е направено обществено притежание след разпореждане на президента на САЩ Хари Труман. Договорът е оповестен в Съединени американски щати за първи път от Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 година, а във Великобритания – от в. Manchester Guardian. Това е част от публична обява на Държавния департамент за съветско-германските връзки 1939 – 1941 година Редактирани са от Raymond J. Zontag и James S. Beddie през януари 1948 година Новооткрити оригинали са оповестени през 1993 година
Пактът за ненападение между Нацистка Германия и Съветския съюз е подписан след интервал на изстудяване на съветско-германските политически и стопански връзки, породен от установяването на нацисткото ръководство в Германия на Адолф Хитлер, както и от въоръжените спорове в Испанската гражданска война и при Халхин Гол на Съюз на съветските социалистически републики с Япония.
Договорът се трансформира в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на в допълнение скрито съглашение идват малко след неговото сключване.
Втората международна война започва на 1 септември 1939 година Германия стартира нахлуване срещу Полша. На 17 септември 1939 година по силата на спомагателния протокол към контракта на територията на Полша нахлуват руски войски. На 18 септември 1939 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики излизат със взаимна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:
„ Правителствата на Райха и на Съюз на съветските социалистически републики посредством подписания през днешния ден контракт, като уреждат границите сред двете страни вследствие разпадането на Полската страна и създавайки по този метод сигурна основа за нескончаем мир в Източна Европа, единомислещо изричат своето становище, че е в полза на всички нации да приключат ситуацията на война, което съществува сред Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга.
Двете държавни управления, впрочем, ще създадат общи старания да се реализира тази цел, колкото е допустимо по-скоро. В случай че това не се доближи, ще се потвърди, че Англия и Франция са виновни за войната. “
Териториалното делене на Полша сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия приключва на 28 септември 1939 година с подписването на Договор за дружба и граници сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Установена е обща съветско-германска граница.
На 30 ноември 1939 година Съюз на съветските социалистически републики атакува Финландия. За Червената армия започва изтощителна война свързана с огромен брой човешки жертви, която приключва през март 1940 година Съгласно съветско-финландския кротичък контракт се откъсват територии от Финландия в интерес на Съветския съюз.
През 1940 година Червената войска, в прорез с предварителните договорености за сферите на въздействие, навлиза в балтийските страни Литва, Латвия и Естония и те са присъединени към Съюз на съветските социалистически републики. Същата орис имат Бесарабия и Северна Буковина.
След като Германия атакува Съветския съюз на 22 юни 1941 година, договорът и спомагателния протокол в действителност стават невалидни. Конгресът на националните депутати на СССР през 1989 година осъжда спомагателния протокол към контракта и го афишира за незабележим, считано от датата на подписването му.
Предистория
1933 – 1938 година
След установяването на националсоциалистическия режим на Адолф Хитлер в Германия през 1933 г. започват антикомунистически ексцесии в границите на „ Националната гражданска война “. Съветският съюз приключва икономическите и военните връзки с Германия.
През март 1935 година Германия дефинитивно престава да се преценява с военните точки на Версайски договор от 1919 година В страната е въведена наложителната военна работа и стартира превъоръжаване на армията. Процесът не среща противопоставяне от страна на западните сили, които са гаранти на Версайския контракт.
През ноември 1936 година Германия и Япония подписват Антикоминтерновския пакт. Към него се причислява Италия (1937). Започва Испанската революция след държавния прелом на генерал Франко. Съветският съюз оказва материална военна помощ и взе участие в организирането на интернационални бригади в поддръжка на републиканското държавно управление на Испания. Германия и Италия интензивно поддържат военачалник Франко.
Германия осъществява аншлуса на Австрия (март 1938 г.) Предявява териториални искания по отношение на Чехословакия. Англия и Франция организират политика на „ успокояване “.
Мисия Канделаки
Съветският съюз прави няколко опита за разширение на съветско-германските стопански и политически връзки (1934 – 1937). В Берлин е изпратен Давид Канделаки, персонален делегат на Сталин. В края на 1934 година стартира договаряния за да преведе съветско-германските връзки от икономическо на политическо ниво. През 1936 година предлага на Германия да бъде подписан договор за ненападение. Предложението е отхвърлено с претекст, че страните нямат обща граница. Германия по идеологически и политически съображения не смята за належащо да уголемява връзките със Съветския съюз и задачата „ Канделаки “ приключва с крах през 1937 година
Въпрос за печените кестени
Това название се появява след отчетния отчет на Сталин за работата на Централния комитет на ХVІІІ конгрес на ВКП (б) (10 март 1939 г.) В него Сталин упреква Англия и Франция в политика на провокиране на война. Обявява политика на мир в връзките с Германия. Като изброява нападателните дейности на Антикоминтерновския пакт, показва, че повода за това е „ отводът на огромна част от неагресивните страни и на първо място Англия и Франция, от политиката на групова сигурност против агресорите “. Сталин формулира по следния метод главните цели на руската политика:
1. Да се организира и отсега нататък политика на мир и подсилване на деловите връзки с всички страни.
2. Да не се разрешава да се въвлече в спор нашата страна от провокаторите на война, привикнали да изгребат въглените с непознати ръце.
По мнението на историци речта е възприета от Рибентроп като намек за възстановяване на връзките сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики.[4] След сключването на Пакта за ненападение сред Нацистка Германия и Съветския съюз Молотов го дефинира като „ начало на обрата “ в съветско-германските връзки.
Криза през 1939 година
Пролетно-лятна рецесия
След Мюнхенското споразумение между Англия, Франция, Германия и Италия на 15 март Германия окупира Чехия, а в края на месеца – Мемелската област с Клайпеда. На 21 март Рибентроп изисква от полския си сътрудник Юзеф Бек да удовлетвори всички условия на Германия, след което да организира антисъветска политика взаимно с Германия. Полша изрично отхвърля немските претенции.
На 31 март Невил Чембърлейн обявява от името на Великобритания и Франция предоставянето на гаранции на Полша при положение на експанзия. На 6 април тези гаранции са завършени в полско-британска военна спогодба.
В тирада в Райхстага на 28 април Хитлер афишира анулирането на германско-полския пакт за ненападение от 26 януари 1934 година и на англо-германската военноморска спогодба. Политическите наблюдаващи означават, че Хитлер в речта си „ заобикаля обичайните офанзиви против Съветския съюз “.
На 22 май е подписан контракт за специфичния боен съюз на Италия с Нацистка Германия („ Стоманен пакт “). На идващия ден Хитлер декларира желанието да нападне Полша и да получи „ витално пространство на Изток “. Великобритания е наречена главен зложелател на Германия, битката с нея е „ въпрос на живот и гибел “. Хитлер не изключва, че Съюз на съветските социалистически републики към „ ориста на Полша ще остане апатичен “. В случай на руски военни дейности против Полша показва намерение „ да нападна Англия и Франция и да им нанесе няколко съкрушителни удара “.
В отговор на окупацията на Чехия руското държавно управление в своята нота от 18 март афишира:
„... При липса на каквато и воля на чешкия народ окупацията на Чехия от немски войски и следващи дейности на немското държавно управление не могат да не бъдат приети за случайни, насилствени, нападателни “.
Комисарят по външните работи Максим Литвинов предлага да се свика конференция на 6 страни: Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Франция, Румъния, Полша и Турция, с цел да се предотврати по-нататъшна немска експанзия. Британската страна намира предложението „ за прибързано “ и предлага ограничение в взаимната декларация на Англия, Франция, Съюз на съветските социалистически републики и Полша за запазването на независимостта и целостта на страните от Източна и Югоизточна Европа.
На 16 април в отговор на английското предложение да се дадат на Полша едностранни гаранции и от страна на Съветския съюз Литвинов предлага план за тристранен контракт. Включва “оказване на цялостна, в това число и военна, помощ на източноевропейските страни, ситуирани сред Балтийско и Черно море и граничещи със Съюз на съветските социалистически републики, при положение на експанзии против тези страни “. Предложението за тристранен съюз е възприето на запад като прекомерно коренно. В отговор Франция на 25 – 29 април предлага вместо това да се лимитират с къса декларация за намеренията „ да се оказва военна взаимопомощ на страните от Централна и Източна Европа при положение на немска експанзия против някой от ответниците “. В Съюз на съветските социалистически републики предлагането не намира поддръжка. Британското държавно управление на 8 май предлага на Съветския съюз по-малко обвързваща декларация, с която Съюз на съветските социалистически републики да оказва помощ на Англия и Франция, в случай че са въвлечени във война с Германия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз, защото не дава отговор на правилото за взаимност.
Според откривателя Сергей З. Случ вероятността за присъединяване във война против Германия не е одобрявана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него „ предпочитана задача “.
На 3 май в дългогодишния руски външен министър Максим Литвинов, който е от еврейски генезис и е последовател на системата за групова сигурност, е сменен с Вячеслав Молотов – знак, за стопляне на връзките сред Съветския съюз и Германия. В Берлин смяната е призната като насърчителен знак за връзките сред двете страни. Ден по-късно в немските вестници са неразрешени всевъзможен тип нападки против Съветския съюз. На 9 май в Берлин интензивно се носят клюки, че Германия „ е направила или се приготвя да направи на Русия оферти, ориентирани към делене на Полша “. На 20 май Молотов приема немския дипломат в Москва Вернер декор Шуленбург. Изтъква, че за триумфа на икономическите преговори „ би трябвало да бъде основана съответна политическа база “. На 21 май Сталин изисква от Народния комисариат по външните работи всички документи по германо-съветските контракти. Възприема се начало към основаване на нова курс и подготовка на нов междудържавен контракт.
На 27 май Чембърлейн, като приема, че Германия ще може да обезврежда Съветски съюз, изпраща на посланика си в Москва директива да се съгласи на полемика за пакт за взаимна помощ, военна спогодба и държавни гаранции. Молотов приема хладно пакета с оферти.В речта си пред Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики на 31 май прави оферти: тристранен контракт за взаимопомощ, гаранции към дребните страни и военна спогодба. Формулира ги като оферти на Съюз на съветските социалистически републики. Подчертава, че Съюз на съветските социалистически републики не се отхвърля от „ настоятелен връзки на практическа основа “ с Италия и Германия и заобикаля нападки против Германия. На 28 юни приема Шуленбург и разискват като мечтани и вероятни въпросите за нормализация на връзките с Германия.
Сближаване сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия[редактиране | редактиране на кода]
Германия има проект за възстановяване на германо-съветски политически връзки. Включва:
подписване на контракт за търговски кредит;
нормализиране на връзките в региона на печата и културните връзки, основаване на атмосфера на взаимно уважение;
политическо доближаване.
На 3 август немският външен министър Рибентроп прави публична декларация за германо-съветско доближаване. Изразява готовност „ за разрешаване на всички проблеми в региона от Балтийско до Черно море “. В отговор руският нарком Молотов прави предложение за подписване на пакт. Икономическото съглашение сред двете страни е подписано на 19 август.
Военни договаряния с Англия и Франция
На 23 юли 1939 година са препоръчани договаряния на военните задачи на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Франция в Москва. Преговорите стартират на 12 август. На първото съвещание ръководителят на руската делегация предлага запознаване с пълномощията на всяка от делегациите. Предявява пълномощията на руската делегация, съгласно които тя има задача „ да води договаряния с английски и френски военни задачи и да подпише военна спогодба за образуване на защитата на Англия, Франция и Съветския съюз против експанзията в Европа “. Френската и английската делегация нямат такива компетенции. Преговорите приключват без съглашение на 17 август.
Политика в Източна Европа
Правителствата на източноевропейските страни се отнасят с съмнение към Съюз на съветските социалистически републики. След завладяването от Германия на Мемелската област в Литва (март 1939) Съветският съюз подхваща дипломатически стъпки за доближаване с Латвия и Естония. Тези стъпки не са утвърдени. През май 1939 година, макар утежняването на връзките с Германия, полското външно министерство декларира, че Полша не желае да се обвързва с каквито и да било съглашения със Съветския съюз.
Пакт за ненападение
Германският външен министър Рибентроп идва в Москва на 23 август. Срещата му със Сталин и Молотов приключва с подписването на контракт.
Текст на контракта
Договор за ненападение сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики
23 август 1939 година
Правителството на Съюз на съветските социалистически републики и Правителството на Германия, ръководейки се от желанието за подсилване делата на мира сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия и изхождайки от главните положения в контракта за неутралитет, подписан сред тях през април 1926 година, стигнаха до следното споразумение:
Двете Договарящи се страни наложително да се въздържат от всякакво принуждение, от всякакво нападателно деяние и всякакво нахлуване в връзките една към друга, както поотделно, по този начин и взаимно с други страни.
В случай, в случай че една от Договарящите се Страни се окаже обект на военни дейности от страна на друга страна, другата Договаряща се страна няма да поддържа в никаква форма тази страна.
Правителствата на двете Договарящи се Страни остават за в бъдеще в контакт една с друга за съвещания, с цел да се осведомят взаимно по въпроси, засягащи техните общи ползи.
Нито една от Договарящите се Страни няма да взе участие в каквато и да е формация от страни, която директно или индиректно е ориентирана против другата страна.
В случай на пораждане на разногласия и спорове сред Договарящите се страни по въпроси от всевъзможен жанр двете Страни ще позволяват тези разногласия и спорове извънредно по кротичък път в реда на другарски продан на отзиви или в нужните случаи по пътя на основаване на комисии за урегулиране на спора.
Настоящият контракт се подписва за период от 10 години по този начин, че в случай че нито една от Договарящите се Страни не го денонсира една година преди неговото приключване, срокът на деяние на контракта се смята автоматически за удължен за идващите пет години.
Настоящият контракт предстои на ратификация във допустимо най-кратък период. Размяната на ратификационните грамоти би трябвало да се извърши в Берлин. Договорът встъпва в действие незабавно след неговото сключване.
Съставен в два оригинала, на немски и съветски език, в Москва, 23 август 1939 година.
Упълномощен от Правителството на СССР – В. Молотов
За Правителството на Германия – Й. Рибентроп
Текст на спомагателния протокол
Оригиналът на Допълнителния протокол на немски език
Допълнителен протокол
Във връзка с подписването на Пакта за Ненападение сред Германия и Съюза на руските социалистически републики долуподписаните представители на двете Страни разискаха в строго конфиденциални беседи въпросите за разграничение на техните сфери на въздействие в Източна Европа. Тези беседи доведоха до споразумение в идващото:
В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на прибалтийските страни (Финландия, Естония, Латвия, Литва) северната граница на Литва ще се явява линия, разделяща сферите на въздействие на Германия и Съюз на съветските социалистически републики. В тази връзка заинтересоваността на Литва в региона на Вилно се признава и от двете Страни.
В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на Полската страна, сферите на въздействие на Германия и Съюз на съветските социалистически републики ще бъдат разграничени почти по линията на реките Нарев, Висла и Сан. Въпросът за това желателно ли е в ползите на двете Страни съхранението независимостта на Полската страна и за границите на такава страна, ще бъде решен единствено в хода на бъдещите политически събития. Във всеки случай двете Правителства ще разрешат този въпрос по пътя на дружеското единодушие.
Относно Югоизточна Европа Съветската страна указва своята заинтригуваност към Бесарабия. Германската страна ясно декларира за цялостната си политическа индиферентност към тези територии.
Даденият протокол се преглежда от двете Страни като строго конфиденциален.
Москва, 23 август 1939 година
За Правителството на Германия – Й. Рибентроп
Пълномощен представител на Правителството на СССР – В. Молотов
Подписване
Същата вечер двата документа са подписани. Спомняйки си за това събитие по време на Нюрнбергския развой, Рибентроп заява: „ Когато дойдох в Москва през 1939 година при маршал Сталин, той разиска с мен невъзможността за спокойно споразумяване на германско-полския спор в границите на Пакта Келог-Бриан и ми даде да схвана, че в случай че той не получи половината от Полша и балтийските страни, без литовското пристанище Либава, незабавно може да се върне назад “.
Правна оценка на контракта
Оценките за правната страна на контракта са спорни.
Според една от оценките, пактът за ненападение не съдържа нищо извънредно и самичък по себе си съставлява характерен пакт за ненападение. Окончателният вид на т. 2 на Договора допуска спазването на неутралитет при положение, че една от страните стане обект на нахлуване от страна на трета страна.
Според други отзиви няма точка в контракта, която да обезврежда резултата му, ако една от страните по контракта се ангажира в експанзия. A. A. Пронин прецизира, че договорът е тясно обвързван с тайния протокол и не трябва да бъде оценен настрана от него, както и отвън съответната геополитическа обстановка в тези дни. Тайният протокол затвърждава интереса на СССР в балтийските страни Латвия, Естония както и във Финландия, а на Германия – в Литва, Полша, Висла, Сан, Вилнюс. Съветският съюз акцентира своя интерес към Бесарабия, на което Германия не се опълчва. Допълнителният протокол се прави оценка от A. A. Пронин като правно непозволен, защото се засягат трети страни.
Последици от контракта
С спомагателния протокол на Съюз на съветските социалистически републики са приети права над Литва, Латвия, Естония, Финландия, северната част от Полша и Бесарабия (днешна Молдова), които са анексирани след нападението на Германия над Полша и подписването на Договорът за дружба и граници сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия, 28 септември 1939 година
Заради експанзията против Финландия Съюз на съветските социалистически републики е изключен от Обществото на народите. Окупацията на прибалтийските републики и заетите територии в Полша, Румъния и Финландия е приета по силата на събитията от западните съдружници при устройване на следвоенния международен ред.
С пакта Германия се задължава и доставя на Съветите по този начин нужното им индустриално съоръжение, технологии и оръжие. Съществува теза, че договорът дава опция да се завоюва жизненонеобходимо време за подсилване на отбранителните качества на Съюз на съветските социалистически републики, което в това време отслабва фашисткия блок
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ