Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда
На тази дата през 1912 година шведският публицист Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова премия за литература. В България Йенсен идва за първи път през 1890 година Още идната година в Швеция излиза очеркът му за Христо Ботев, който съдържа, наред със мемоари и разкази на съвременниците, и преводи на стихове на Ботев.
В първите години на ХХ в. Пенчо Славейков става обичан български стихотворец и другар на Алфред Йенсен, за което приказва кореспонденцията сред двамата, намираща се в персоналния списък на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с паника следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и университетски среди по отношение на представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна премия, на вятъра чака от България да дойде документално предложение и поддръжка.
Тогава, " за първи и евентуално за финален път ", както написа самият Йенсен, Нобеловият комитет решил да му бъде предоставено правото да предложи претендент от свое име. Така се стига до предлагането на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 година, съпроводено от обширна обосновка с разбор на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - " Коледари " и " Съдби и поети ", превежда доста други стихове, както и поемата " Кървава ария ", за която написа: " Шведската академия се намира пред щастливи и напълно невероятни условия, да може да показа на Европа един несъмнено огромен стихотворец, при който може да се установи съществуването на поетически шедьовър - " Кървава ария ". Заради преждевременната гибел на Славейков обаче предлагането да бъде почетен с Нобелова премия не е прегледано от Нобеловия комитет.
Йенсен от дълго време е прочут и в Швеция, и в България. Още в края на ХІХ в. той пътува из Балканите и написа очерци и пътни бележки за тях - най-много за славянските страни. Посещава Русе, намира София за съвременна, където се среща и с Вазов, Яворов, П. Ю. Тодоров. Сам Йенсен е стихотворец, само че е и преводач, публицист, експерт по славянски литератури, а като специалист по тях е определен за член на Нобеловия комитет. Това му дава право да номинира от свое име Нобелов претендент.
В първите години на ХХ в. Пенчо Славейков става обичан български стихотворец и другар на Алфред Йенсен, за което приказва кореспонденцията сред двамата, намираща се в персоналния списък на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с паника следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и университетски среди по отношение на представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна премия, на вятъра чака от България да дойде документално предложение и поддръжка.
Тогава, " за първи и евентуално за финален път ", както написа самият Йенсен, Нобеловият комитет решил да му бъде предоставено правото да предложи претендент от свое име. Така се стига до предлагането на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 година, съпроводено от обширна обосновка с разбор на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - " Коледари " и " Съдби и поети ", превежда доста други стихове, както и поемата " Кървава ария ", за която написа: " Шведската академия се намира пред щастливи и напълно невероятни условия, да може да показа на Европа един несъмнено огромен стихотворец, при който може да се установи съществуването на поетически шедьовър - " Кървава ария ". Заради преждевременната гибел на Славейков обаче предлагането да бъде почетен с Нобелова премия не е прегледано от Нобеловия комитет.
Йенсен от дълго време е прочут и в Швеция, и в България. Още в края на ХІХ в. той пътува из Балканите и написа очерци и пътни бележки за тях - най-много за славянските страни. Посещава Русе, намира София за съвременна, където се среща и с Вазов, Яворов, П. Ю. Тодоров. Сам Йенсен е стихотворец, само че е и преводач, публицист, експерт по славянски литератури, а като специалист по тях е определен за член на Нобеловия комитет. Това му дава право да номинира от свое име Нобелов претендент.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ