На тази дата преди 146 години Враца се възражда за

На тази дата преди 146 години Враца се възражда за нов живот и по този начин става първият освободен град от Северозападна България.
През есента на 1877 година съветските войски, командвани от генерал-майор Николай Степанович Леонов І, наближават Враца. На 28 октомври 1877 година (нов жанр 9 ноември) към 12.30 ч. над притихналия град се чуват тържествени звуци. Възседнал своя бял кон щабният глашатай Иван Петлак възвестява от местността “Калето ”, посредством звуците на мелодичната си бойна тръба свободата за врачани от турско иго.
Жителите на Враца в този момент, когато градът е към този момент свободен, по всякакъв начин оказват помощ за по-нататъшното водене на войната и при всички случаи засвидетелстват своята благодарност към освободителите си.
В същото време по-първите хора от еснафа и търговците поемат сложната задача да се посветят като първи строители на свободния цивилен и политически живот на Враца, с цялостната религия, че в свободна България единодушието, единомислието, честността и уважението към другите ще бъдат главните идеали за напредъка на града.
Още на 28 октомври  (9 ноември) 1877 година генералите Леонов и Клод събират локалните врачански първенци и изискват от тях да образуват Привременно гражданско ръководство в града. (Във Военно-историческия музей – София се съхранява първият щемпел на ръководството, който е кръговиден и с надпис “Привременно гражданско управление-Враца ”.)
Първата работа на коменданта на града полк. Кетхудов, пълководец на конно-гренадирския полк е да сътвори дванадесет членен съвет, в който влизат будните и образовани врачани Николчо Хаджиантонов, Костадин Хаджиниколчов, Захари Н. Печеняков, Ангел Д. Йоцов, Иванчо Николакев, Кръстьо Хадживасилов, Николчо Василов, Костаки Ив. Анков, Тодораки Димитров, Георги Пенчов, Симеон Подбалкански и Николчо Първанов.
В края на януари 1878 година за врачански областен шеф е назначен от съветското гражданско ръководство на България полковник Михаил Иванович Лукашов. Той има специфична управническа подготовка. Полковник Лукашов заварва цялостна безредица в стопанския и публичния живот на града.
На първото заседание Лукашов оповестява на жителите, че би трябвало да си изберат градски началник – кмет на града и съветници.
Кметът на града е определен от мъжкото население на възраст над 20 години и вместо бюлетини, за облекчение на необразованите, се употребяват бели и черни бобови зърна.
По-първите жители показват двама души като претенденти за кмет – Николчо Хаджиантонов и Захари Печеняков. За всеки претендент се слага кутия и гласоподавателят би трябвало да пусне в нея бяло или черно бобово зърно. Белите зърна значат, че се желае избирането на това лице, а черните, че не се желае неговия избор. Ако белите зърна надвишават черните, то лицето е провъзгласено за определено.
Мнозинството показва желанията си в интерес на по-стария от двамата Николчо Хаджиантонов, който става първият кмет на града след Освобождението.
На 4 януари 1878 година в наличието на окръжния шеф и членовете на Привременното гражданско ръководство е одобрен градски съвет с ръководител Николчо Хаджиантонов и членове Ангел Д. Йоцов, Захари Н. Печеняков и Костадин Хаджиниколов.
Точно два месеца по-късно са извършени избори по същата система като привременното гражданско ръководство на Враца е реорганизирано. Съветът на дванадесетте е разграничен на три съвета: градски, областен и правосъден, като всеки един от тях има собствен ръководител и секретар и избрани функционалности. Така стартира законното гражданско ръководство на Враца.