In memoriam: Моето прощаване с Виктор Кръстев
Вчера си отиде и Виктор Кръстев…
През последните 30 години той беше освен фактор в образованието във Враца.
Виктор Кръстев беше от тези персони, които стърчат в обществото и няма по какъв начин да бъдат заобиколени.
С него членувахме в разнообразни организации, които, общо взето се недолюбват, само че това не ни пречеше да бъдем близки, даже имам смелостта да настоявам - другари.
През годините той е правил за мен неща, които не трябва, аз за него - също.
По някаква негова си причина, той обичаше да се обръща към мен с Дидо. На най-близките си хора пък позволяваше да го назовават Вики.
Повече от 20 години имахме навика да сядаме на кафе или чай в „ Тракийска принцеса “, с цел да обсъдим на богатства приказка живота към нас. Не се случваше постоянно, само че спазвахме традицията. При една от нашите срещи той ми даде диск със запис на преживелица в неговия кабинет. Там имаше скрита камера, сложена с охранителна цел, защото доста постоянно излизаше от помещението, без даже да затваря вратата. На него имаше престъпна история, която може неотложно да прогони от града едно алчно копеле. Виктор Кръстев ме помоли да прибера записа в моя списък име закле да пусна записа, единствено в случай че ситуацията във Враца стане нетърпимо. Никога не съм допускал, че ще пристигна време, когато ще разисквам това и той няма да е до мен.
Днес ще напиша една история за Виктор Кръстев, която той ми описа и евентуално множеството хора не знаят. Пускам я дружно с последната му фотография отпреди няколко дни.
От дълги години той имаше сериозен проблем със сърцето си. Може би преди към 5-6 години лекарят му споделя, че е пристигнал моментът, в който би трябвало да вземе съдбоносно решение. Да ме простят околните му, в случай че не съм прецизен в детайлите, само че сълзите ми текат и не съм в най-хубавото положение да заставам над клавиатурата. Та, тогава, лекарят му дава 2 благоприятни условия: да си оперира сърцето и да поживее или да не се оперира. Във втория случай му даваха от 3 до 6 месеца живот.
„ Дребен подробност “ е, че при интервенцията сърцето би трябвало да бъде извадено и ремонтирано, като през това време неговият живот ще бъде поддържан от машина. Операцията ще продължи няколко часа и няма гаранция, че след ремонта сърцето ще проработи още веднъж. На процедура вероятността е била 50:50.
Въпреки това Виктор Кръстев се съгласява да поеме този риск. Преди интервенцията се дал прошка със фамилията си и лежащ на операционната маса. След 5-6 часа се събудил с работещо сърце!
До през вчерашния ден.
Отиде си човек, какъвто не се ражда постоянно в град като Враца. Ще би трябвало да мине време, с цел да може вятърът ща отнесе наносите върху личността на Виктор Кръстев, с цел да остане неговата фигура на исполин. Онази, дето стърчи!
Светъл ти път, Вики!
Даниел Бузов, другар на Виктор Кръстев
През последните 30 години той беше освен фактор в образованието във Враца.
Виктор Кръстев беше от тези персони, които стърчат в обществото и няма по какъв начин да бъдат заобиколени.
С него членувахме в разнообразни организации, които, общо взето се недолюбват, само че това не ни пречеше да бъдем близки, даже имам смелостта да настоявам - другари.
През годините той е правил за мен неща, които не трябва, аз за него - също.
По някаква негова си причина, той обичаше да се обръща към мен с Дидо. На най-близките си хора пък позволяваше да го назовават Вики.
Повече от 20 години имахме навика да сядаме на кафе или чай в „ Тракийска принцеса “, с цел да обсъдим на богатства приказка живота към нас. Не се случваше постоянно, само че спазвахме традицията. При една от нашите срещи той ми даде диск със запис на преживелица в неговия кабинет. Там имаше скрита камера, сложена с охранителна цел, защото доста постоянно излизаше от помещението, без даже да затваря вратата. На него имаше престъпна история, която може неотложно да прогони от града едно алчно копеле. Виктор Кръстев ме помоли да прибера записа в моя списък име закле да пусна записа, единствено в случай че ситуацията във Враца стане нетърпимо. Никога не съм допускал, че ще пристигна време, когато ще разисквам това и той няма да е до мен.
Днес ще напиша една история за Виктор Кръстев, която той ми описа и евентуално множеството хора не знаят. Пускам я дружно с последната му фотография отпреди няколко дни.
От дълги години той имаше сериозен проблем със сърцето си. Може би преди към 5-6 години лекарят му споделя, че е пристигнал моментът, в който би трябвало да вземе съдбоносно решение. Да ме простят околните му, в случай че не съм прецизен в детайлите, само че сълзите ми текат и не съм в най-хубавото положение да заставам над клавиатурата. Та, тогава, лекарят му дава 2 благоприятни условия: да си оперира сърцето и да поживее или да не се оперира. Във втория случай му даваха от 3 до 6 месеца живот.
„ Дребен подробност “ е, че при интервенцията сърцето би трябвало да бъде извадено и ремонтирано, като през това време неговият живот ще бъде поддържан от машина. Операцията ще продължи няколко часа и няма гаранция, че след ремонта сърцето ще проработи още веднъж. На процедура вероятността е била 50:50.
Въпреки това Виктор Кръстев се съгласява да поеме този риск. Преди интервенцията се дал прошка със фамилията си и лежащ на операционната маса. След 5-6 часа се събудил с работещо сърце!
До през вчерашния ден.
Отиде си човек, какъвто не се ражда постоянно в град като Враца. Ще би трябвало да мине време, с цел да може вятърът ща отнесе наносите върху личността на Виктор Кръстев, с цел да остане неговата фигура на исполин. Онази, дето стърчи!
Светъл ти път, Вики!
Даниел Бузов, другар на Виктор Кръстев
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ