ЗА ЧРД: Борис Дали черпи с торта бабите в хосписа
На своя 44-ти рожден ден Борис Дали освен чества няколко дни подред, само че и не пропусна да зарадва всеки един човек, станал непосредствен до сърцето му. Този път взема решение да почерпи възрастните хора в своя приют с торта. „ Сега ме хващате на път към тях. Аз го чествам всякога по три дни, обаче празнуването го комбинирам с нещо потребно “, споделя той.
Изненада
Първият ден минава с присъединяване на самия рожден ден – 24 март, в дискотеката на Коцето. „ Бяха подготвили шампанско, огньове, балерини – всевъзможни неща. Много другари бяха пристигнали, мои фенове, почитатели. Винаги ми е прелестно на присъединяване – аз не отивам на работа на участия, аз постоянно се развличам “, споделя Борко. Изненадите също не липсват. „ Получих дарове даже и от почитателите, само че най-голямото беше пожеланието и благодарността, която изпитах. Усетих любовта им – това беше най-големият кеф “, признава той. На идващия ден празникът продължава в по-тесен кръг. „ С брат ми се събрахме – фамилно празнувахме. Там имаше торта – имаше една свещичка и едно сърчице на тортата, бързах да я духна “, споделя с усмивка. След това идва третият ден – с родителите и децата. „ Там към този момент имаше огромна торта, там имаше към този момент 44 свещички “, добави музикантът.
Щастие
И тъкмо след тези празници той още веднъж се връща към концепцията да направи нещо положително. „ И в този момент съм тръгнал да закупувам още две огромни торти – да почерпя бабите и дядовците в моя приют “, смее се Дали. За възрастта си приказва с възприятие за комизъм и убеденост. „ За мен в този момент тези години са ми доста добре. Все още и духът, и тялото са ми все едно са на 20, само че в този момент съм по-уравновесен, по на място, по-сигурен. Тялото ми е като на 20, не чувствам никаква разлика. Може би към 88 ще усетя към този момент - смее се той и прибавя: -Тогава ще се възнамерявам за бъдещето “. Най-важното, което си пожелава, е здравето. „ Пожелал съм си единствено здраве – на всички торти, всички да са здрави и щастливи. Всичко друго си имам, само че имам и фантазии – знам, че ще ги реализира “.
Здраве
Той самичък признава, че животът му е изпълнен с доста задължения. „ Нося доста дини под една мишница – от време на време самичък на себе си се удивлявам по какъв начин се оправям. Изненадвам се по какъв начин е допустимо толкоз доста неща да върша “. Освен участията той продължава интензивно да работи и по нова музика. „ Сега сега вървя доста по участия, пея, несъмнено, върша доста нови песни. Имам няколко бързи песни за лятото – ще видя по кое време ще ги пусна. В персонален проект той се е отдал съществено на земеделието. „ Подготвям в този момент дръвчета за овощната градина – нека тази година да съумея да произведа хубави сокове, натурални “. Градината му към този момент е на 10 години. „ Всякакви дръвчета имам – даже виждам шамфъстък, японска фурма, бадеми, лешници, пекан, орехи, черница бяла, черна, в този момент дори имам розова черница, бадеми, круши, мушмули, праскови “. Той споделя мащаба на труда си. „ 200 дръвчета лешник имам – цяла градина. Кестени имам, общо имам 600 дръвчета. Над 35 декара е градината. Това се работи с ръце. Аз се грижа за градината, не отивам на фитнес – там е характерна работата. Не давам на никого – аз си ги църкам, имам си пръскачка, имам си всичко, на всяко разстояние имам капково поливане “. Освен всичко друго отглежда и грозде. „ Имам декар и половина лози – 98 лозички. Ходя напролет доста постоянно – би трябвало да се окопаят, да се извади капковото, да се почистят, да се варосат, да се укрият. Сега се пръскат срещу акарите – да убиеш насекомите и буболечките, с цел да не влязат в плодовете. Първите пръскания са най-важни и най-безвредни “. Залага и на екологични способи. „ Имам едно екоземеделие – отглеждам едни оси, които изяждат по натурален метод вредителите. Малки осички, които изяждат буболечките “.
Кошери
Освен това се занимава и с пчеларство. „ Имам 15 кошера – самичък се грижа за тях от 10 години. Правя си мед, затварям го за персонална приложимост, разпределям на другари. Медът ми е прекрасен – няма рапица, тук е букет “. Той даже е основал условия за пчелите. „ Засадил съм 100 акации в двора преди години. На първо излизане събират прашец от лешниците – имам за всеки сезон паша “, споделя той. Голяма част от времето му е отдадена и на приюта. „ Отделно се занимавам с приюта всеки ден. Направих доста прекрасен ремонт, грижим се добре за хората – всичко е единствено с същински артикули, всеки ден се готви, излизаме на открито. Имам персонално отношение – познавам всички до един човек. Всеки “.
На къра
Въпреки натоварения график той намира време за децата си. „ Остава ми време за децата – караме мотори, повеждам дребния на къра “. С горделивост споделя: „ Научил съм ги да карат трактори. Константин не можеше да се качи – качвам го, окачам ремарке и той от дребен кара. Камиона може и знае по какъв начин да кара “. Децата му към този момент вземат участие и в ежедневните действия. „ Константин в този момент съм го хванал да оказва помощ по малко. И Красимир, огромният, доста обича – свири на пиано, а дребният на акордеон “. Най-малкият е единствено на две години. „ Като види трактор – умира да го возя “. Музиката също участва в всекидневието им. „ Аз им пея непрекъснато “. Той прави и равносметка за себе си като родител. „ Мисля, че съм добър човек – не знам дали съм задоволително потребен за фамилията. Може би някой по-отдаден би прекарвал повече време, само че при мен е по-трудно с толкоз доста работа “. Погледът му към живота остава удобен. „ Времето е хубаво – няма от какво да се оплакваме. Трябва да се работи повече “. Той дава персонален образец: „ Аз на 12-13 години работех – ремонтирах на целия окръг мотоциклетите и изкарвах пари. Научил съм се самичък – без интернет, с бърничкане “. По-късно работи и в дърводелска работилница. „ С дядо ми – Бог да го елементарни – всеки ден правехме страхотни мебели. Това беше, преди да стана пълновръстен. “ Посланието му е ясно: „ Инвестирайте в мозък и обучение. Карайте децата да са ангажирани – не да седят на едно място. Така човек без работа няма да остане “.
Мечтаех да стана артист като Слай
„ Беше ми детска фантазия да бъда артист “, споделя Борис Дали. Той признава, че музиката не е била първичният му път. „ Не съм мечтал за музика – да, свирех си на акордеона, само че фантазията ми беше да стана артист “. Съдбата обаче го среща и с киното. „ Снимал съм клипове и по този начин Исидор пристигна при мен – повика ме да се фотографирам “. Така се появяват първите му функции. „ Първият филм се споделя „ Цената на властта “, по-късно „ Фабрика за кокошки “. Така че съм извършил и тази фантазия “. И до през днешния ден обаче упоритостта му остава. „ Исках да съм като Силвестър Сталоун – желаех някаква по-такава роля. Чакам нови оферти “, споделя той с усмивка.
Цялото счетоводство минава през мен
Всички тези действия са мотор за него. „ Всички тези неща и работата ме зареждат. Има моменти, в които някои неща ми натежават. “ Той дава образец: „ Имах транспортна компания – това го стопирах. Осем години се занимавах, само че нямаше по какъв начин – минаваше през мен всичко “. Не може да си показа живота единствено с едно занятие. „ Не мога да върша едно нещо – желая да имам многообразие. Не разбирам хора, които споделят: „ Ако имам пари, ще лежа през целия ден “. Не става по този начин. Човек има сила – нуждая се да работя, да мисля, да върша доста неща. Така се подкрепям “. Той акцентира: „ Аз съм инженер – непрекъснато нуждая се да сътворявам нещо. Цялото счетоводство минава през мен – деятелен човек съм “, споделя той.
Изненада
Първият ден минава с присъединяване на самия рожден ден – 24 март, в дискотеката на Коцето. „ Бяха подготвили шампанско, огньове, балерини – всевъзможни неща. Много другари бяха пристигнали, мои фенове, почитатели. Винаги ми е прелестно на присъединяване – аз не отивам на работа на участия, аз постоянно се развличам “, споделя Борко. Изненадите също не липсват. „ Получих дарове даже и от почитателите, само че най-голямото беше пожеланието и благодарността, която изпитах. Усетих любовта им – това беше най-големият кеф “, признава той. На идващия ден празникът продължава в по-тесен кръг. „ С брат ми се събрахме – фамилно празнувахме. Там имаше торта – имаше една свещичка и едно сърчице на тортата, бързах да я духна “, споделя с усмивка. След това идва третият ден – с родителите и децата. „ Там към този момент имаше огромна торта, там имаше към този момент 44 свещички “, добави музикантът.
Щастие
И тъкмо след тези празници той още веднъж се връща към концепцията да направи нещо положително. „ И в този момент съм тръгнал да закупувам още две огромни торти – да почерпя бабите и дядовците в моя приют “, смее се Дали. За възрастта си приказва с възприятие за комизъм и убеденост. „ За мен в този момент тези години са ми доста добре. Все още и духът, и тялото са ми все едно са на 20, само че в този момент съм по-уравновесен, по на място, по-сигурен. Тялото ми е като на 20, не чувствам никаква разлика. Може би към 88 ще усетя към този момент - смее се той и прибавя: -Тогава ще се възнамерявам за бъдещето “. Най-важното, което си пожелава, е здравето. „ Пожелал съм си единствено здраве – на всички торти, всички да са здрави и щастливи. Всичко друго си имам, само че имам и фантазии – знам, че ще ги реализира “.
Здраве
Той самичък признава, че животът му е изпълнен с доста задължения. „ Нося доста дини под една мишница – от време на време самичък на себе си се удивлявам по какъв начин се оправям. Изненадвам се по какъв начин е допустимо толкоз доста неща да върша “. Освен участията той продължава интензивно да работи и по нова музика. „ Сега сега вървя доста по участия, пея, несъмнено, върша доста нови песни. Имам няколко бързи песни за лятото – ще видя по кое време ще ги пусна. В персонален проект той се е отдал съществено на земеделието. „ Подготвям в този момент дръвчета за овощната градина – нека тази година да съумея да произведа хубави сокове, натурални “. Градината му към този момент е на 10 години. „ Всякакви дръвчета имам – даже виждам шамфъстък, японска фурма, бадеми, лешници, пекан, орехи, черница бяла, черна, в този момент дори имам розова черница, бадеми, круши, мушмули, праскови “. Той споделя мащаба на труда си. „ 200 дръвчета лешник имам – цяла градина. Кестени имам, общо имам 600 дръвчета. Над 35 декара е градината. Това се работи с ръце. Аз се грижа за градината, не отивам на фитнес – там е характерна работата. Не давам на никого – аз си ги църкам, имам си пръскачка, имам си всичко, на всяко разстояние имам капково поливане “. Освен всичко друго отглежда и грозде. „ Имам декар и половина лози – 98 лозички. Ходя напролет доста постоянно – би трябвало да се окопаят, да се извади капковото, да се почистят, да се варосат, да се укрият. Сега се пръскат срещу акарите – да убиеш насекомите и буболечките, с цел да не влязат в плодовете. Първите пръскания са най-важни и най-безвредни “. Залага и на екологични способи. „ Имам едно екоземеделие – отглеждам едни оси, които изяждат по натурален метод вредителите. Малки осички, които изяждат буболечките “.
Кошери
Освен това се занимава и с пчеларство. „ Имам 15 кошера – самичък се грижа за тях от 10 години. Правя си мед, затварям го за персонална приложимост, разпределям на другари. Медът ми е прекрасен – няма рапица, тук е букет “. Той даже е основал условия за пчелите. „ Засадил съм 100 акации в двора преди години. На първо излизане събират прашец от лешниците – имам за всеки сезон паша “, споделя той. Голяма част от времето му е отдадена и на приюта. „ Отделно се занимавам с приюта всеки ден. Направих доста прекрасен ремонт, грижим се добре за хората – всичко е единствено с същински артикули, всеки ден се готви, излизаме на открито. Имам персонално отношение – познавам всички до един човек. Всеки “.
На къра
Въпреки натоварения график той намира време за децата си. „ Остава ми време за децата – караме мотори, повеждам дребния на къра “. С горделивост споделя: „ Научил съм ги да карат трактори. Константин не можеше да се качи – качвам го, окачам ремарке и той от дребен кара. Камиона може и знае по какъв начин да кара “. Децата му към този момент вземат участие и в ежедневните действия. „ Константин в този момент съм го хванал да оказва помощ по малко. И Красимир, огромният, доста обича – свири на пиано, а дребният на акордеон “. Най-малкият е единствено на две години. „ Като види трактор – умира да го возя “. Музиката също участва в всекидневието им. „ Аз им пея непрекъснато “. Той прави и равносметка за себе си като родител. „ Мисля, че съм добър човек – не знам дали съм задоволително потребен за фамилията. Може би някой по-отдаден би прекарвал повече време, само че при мен е по-трудно с толкоз доста работа “. Погледът му към живота остава удобен. „ Времето е хубаво – няма от какво да се оплакваме. Трябва да се работи повече “. Той дава персонален образец: „ Аз на 12-13 години работех – ремонтирах на целия окръг мотоциклетите и изкарвах пари. Научил съм се самичък – без интернет, с бърничкане “. По-късно работи и в дърводелска работилница. „ С дядо ми – Бог да го елементарни – всеки ден правехме страхотни мебели. Това беше, преди да стана пълновръстен. “ Посланието му е ясно: „ Инвестирайте в мозък и обучение. Карайте децата да са ангажирани – не да седят на едно място. Така човек без работа няма да остане “.
Мечтаех да стана артист като Слай
„ Беше ми детска фантазия да бъда артист “, споделя Борис Дали. Той признава, че музиката не е била първичният му път. „ Не съм мечтал за музика – да, свирех си на акордеона, само че фантазията ми беше да стана артист “. Съдбата обаче го среща и с киното. „ Снимал съм клипове и по този начин Исидор пристигна при мен – повика ме да се фотографирам “. Така се появяват първите му функции. „ Първият филм се споделя „ Цената на властта “, по-късно „ Фабрика за кокошки “. Така че съм извършил и тази фантазия “. И до през днешния ден обаче упоритостта му остава. „ Исках да съм като Силвестър Сталоун – желаех някаква по-такава роля. Чакам нови оферти “, споделя той с усмивка.
Цялото счетоводство минава през мен
Всички тези действия са мотор за него. „ Всички тези неща и работата ме зареждат. Има моменти, в които някои неща ми натежават. “ Той дава образец: „ Имах транспортна компания – това го стопирах. Осем години се занимавах, само че нямаше по какъв начин – минаваше през мен всичко “. Не може да си показа живота единствено с едно занятие. „ Не мога да върша едно нещо – желая да имам многообразие. Не разбирам хора, които споделят: „ Ако имам пари, ще лежа през целия ден “. Не става по този начин. Човек има сила – нуждая се да работя, да мисля, да върша доста неща. Така се подкрепям “. Той акцентира: „ Аз съм инженер – непрекъснато нуждая се да сътворявам нещо. Цялото счетоводство минава през мен – деятелен човек съм “, споделя той.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ