Културният фронт 3
На Света гора Атон се намира Великата Лавра, а пристанището под столицата Карея се назовава Дафни. Лавровото дърво, дафиновите листа са на всички места и когато човек върви по пътеките, единствено този мирис е задоволителен, с цел да се придвижи в парадайса. Обаче на това свято място има забавни монументи – за наша памет – свидетелства на безчинствата на каналиите, не едно или две ярки доказателства за положителните планове на доблестните рицари, чиито наследници през днешния ден заплащат заплатите на някои наши изявени столични интелектуалци. Да опростя, че изречението стана къдраво. Престъпна историческа организация изхранва фамозни днешни наши културни трегери.
Та актуалните наши „ културни дейци “ дума не дават да се издума обществено за документираните събития отпреди 746 години. Те се изприщват от сходни напомняния на историческите обстоятелства. Пречат на опита им за изменничество от 2016 в Крит. И считат, че е било прекомерно от дълго време и по-хубаво да го забравим, само че ще им кажа, че е било през вчерашния ден и е незабравимо. Всяко друго изказване е от антихристите. А културистите се водят най-малко на думи християни.
През септември и октомври на 1276 ароматът на лаврови дървета бил обогатен с благоуханията от душите на праведниците, избесени по клоните им, не отстъпили от православната си религия и самоуверено застанали против яростта на рецидивистите. Бандитите на папата употребили естествените стихии – земя, вода, огън – с цел да убиват иноците. Издавили в морето грузинските от Ивирон, обесили по същите лаврови дървета гръцките от Ватопед. И изгорили в една кула българските мъченици от Зограф. 22 монаси и 4 поклонници просияли в множеството на светиите, тъй като не поискали да вземат участие в нечестивата уния – съслужение с еретиците и признание върховенството на папата. Убили ги не с користни материални цели, а просто от завист, дяволска завист. Няма миг в международната история да се е случило противоположното – православни да са избивали католици, с цел да ги върнат в църквата Христова. Насила красота не става.
С принуждение работили и работят и през днешния ден само те – престъпните видове. Просто станаха перфидни злодеите и през днешния ден водят война с непознати ръце. Най-добри в използването на Divide et impera са англосаксите, всекидневно следим тяхната активност по екраните на трите най-големи малките екрани – разделят българския народ най-безсрамно, само че не знаят с кого си имат работа. Тепърва и родните предатели, и непознатите сътрудници ще открият, че сме костелив орех българите. Преформатирането на народа ни е в ход, само че генетиката ни е здрава и претърпяла какво ли не.
Едва ли нашите „ културни дейци “ през днешния ден ще се съгласят, че са на заплата при едни бандити (възгласът „ мафия “ не е случаен), само че такива са обстоятелствата – католическата организация си е същата като отпреди епохи, същите похвати, същите „ полезности “ и няма значение, че в нея може да работят хрисими хорица. Организацията им е крала и убивала, тъй че персоналната доброта на някого си няма безусловно никакво значение, откакто трудът му е в интерес на нарушител.
Културистите може би ще упоменат, че закононарушенията на Атон са дело на тогавашния византийски император – дезертьор. Но това е единствено следващо коварство. Разбира се, че им би трябвало някаква мижава „ легитимност “ – както им трябваше на Кирчо и другите нещастници, както им трябваше, когато постановяваха маски и ваксини – това е дяволският прийом, дяволът няма права, в случай че ти не му дадеш такива. И заради тази причина постоянно търсят персоналното осведомено единодушие и автограф.
Твърдо се придържат към няколко евтини опорки „ културните дейци “. Канят ги
през ден в телевизионните студиа, с цел да назовават милиони руснаци, целокупния народ с най-разнообразни обиди. С изключително налудничави взор и чудноват искра в очите пръскат слюнки старателно и от сърце. Готови са да умрат за своята джонленъновска идея. Умни хора сякаш, а пропуснали да виждат диверсията, осъществена с тях по време на комунизма. И от едната страна е тяхната русофобия, а въпреки това са гробовете на съветски бойци, пръснати из цяла България. Сещам се за тези в двора на остарялата поповска черква.
Други сходни трегери от години работят като членове на Коза ностра в региона на изстрадалата ни литература, намърдват графоманиите си по учебниците, стартират се даже на изпитите за външно оценяване след 7 клас, а все още са толкоз радикализирани, че не могат да си сдържат нервите в ежеседмичните си изяви. Публикуват изявленията с писатели от по-младото потомство, което също е част от мафиотското отношение – те ги „ стартират “, „ влагат “ в тях, подпират ги, оказват помощ им да бъдат оповестени на разнообразни места, да им се чува името, а в подмяна желаят единствено да отговорят на няколко въпросчета. Да отговорят вярно. И всякога се стига до питането за „ рашистите – антиваксъри “. Дори съм чел фрази от вида „ какво толкоз ѝ харесват на Русията “ – дублирам, „ одобрени и уважавани “ български писатели споделят тези думи. Вазов се върти в гроба.
Нашите писатели, несъмнено, в никакъв случай няма да се приближат до майсторството на Людмила Улицка или Юрий Поляков. Но нямат шансове да стигнат даже до по-малко известния Захар Прилепин. Днес Прилепин е към този момент и съветски политик. А такива като нашите трегери колкото и да се пънат, си остават единствено гола безвъзмездна колониална слугинска мътна и блудкава водица.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Та актуалните наши „ културни дейци “ дума не дават да се издума обществено за документираните събития отпреди 746 години. Те се изприщват от сходни напомняния на историческите обстоятелства. Пречат на опита им за изменничество от 2016 в Крит. И считат, че е било прекомерно от дълго време и по-хубаво да го забравим, само че ще им кажа, че е било през вчерашния ден и е незабравимо. Всяко друго изказване е от антихристите. А културистите се водят най-малко на думи християни.
През септември и октомври на 1276 ароматът на лаврови дървета бил обогатен с благоуханията от душите на праведниците, избесени по клоните им, не отстъпили от православната си религия и самоуверено застанали против яростта на рецидивистите. Бандитите на папата употребили естествените стихии – земя, вода, огън – с цел да убиват иноците. Издавили в морето грузинските от Ивирон, обесили по същите лаврови дървета гръцките от Ватопед. И изгорили в една кула българските мъченици от Зограф. 22 монаси и 4 поклонници просияли в множеството на светиите, тъй като не поискали да вземат участие в нечестивата уния – съслужение с еретиците и признание върховенството на папата. Убили ги не с користни материални цели, а просто от завист, дяволска завист. Няма миг в международната история да се е случило противоположното – православни да са избивали католици, с цел да ги върнат в църквата Христова. Насила красота не става.
С принуждение работили и работят и през днешния ден само те – престъпните видове. Просто станаха перфидни злодеите и през днешния ден водят война с непознати ръце. Най-добри в използването на Divide et impera са англосаксите, всекидневно следим тяхната активност по екраните на трите най-големи малките екрани – разделят българския народ най-безсрамно, само че не знаят с кого си имат работа. Тепърва и родните предатели, и непознатите сътрудници ще открият, че сме костелив орех българите. Преформатирането на народа ни е в ход, само че генетиката ни е здрава и претърпяла какво ли не.
Едва ли нашите „ културни дейци “ през днешния ден ще се съгласят, че са на заплата при едни бандити (възгласът „ мафия “ не е случаен), само че такива са обстоятелствата – католическата организация си е същата като отпреди епохи, същите похвати, същите „ полезности “ и няма значение, че в нея може да работят хрисими хорица. Организацията им е крала и убивала, тъй че персоналната доброта на някого си няма безусловно никакво значение, откакто трудът му е в интерес на нарушител.
Културистите може би ще упоменат, че закононарушенията на Атон са дело на тогавашния византийски император – дезертьор. Но това е единствено следващо коварство. Разбира се, че им би трябвало някаква мижава „ легитимност “ – както им трябваше на Кирчо и другите нещастници, както им трябваше, когато постановяваха маски и ваксини – това е дяволският прийом, дяволът няма права, в случай че ти не му дадеш такива. И заради тази причина постоянно търсят персоналното осведомено единодушие и автограф.
Твърдо се придържат към няколко евтини опорки „ културните дейци “. Канят ги
през ден в телевизионните студиа, с цел да назовават милиони руснаци, целокупния народ с най-разнообразни обиди. С изключително налудничави взор и чудноват искра в очите пръскат слюнки старателно и от сърце. Готови са да умрат за своята джонленъновска идея. Умни хора сякаш, а пропуснали да виждат диверсията, осъществена с тях по време на комунизма. И от едната страна е тяхната русофобия, а въпреки това са гробовете на съветски бойци, пръснати из цяла България. Сещам се за тези в двора на остарялата поповска черква.
Други сходни трегери от години работят като членове на Коза ностра в региона на изстрадалата ни литература, намърдват графоманиите си по учебниците, стартират се даже на изпитите за външно оценяване след 7 клас, а все още са толкоз радикализирани, че не могат да си сдържат нервите в ежеседмичните си изяви. Публикуват изявленията с писатели от по-младото потомство, което също е част от мафиотското отношение – те ги „ стартират “, „ влагат “ в тях, подпират ги, оказват помощ им да бъдат оповестени на разнообразни места, да им се чува името, а в подмяна желаят единствено да отговорят на няколко въпросчета. Да отговорят вярно. И всякога се стига до питането за „ рашистите – антиваксъри “. Дори съм чел фрази от вида „ какво толкоз ѝ харесват на Русията “ – дублирам, „ одобрени и уважавани “ български писатели споделят тези думи. Вазов се върти в гроба.
Нашите писатели, несъмнено, в никакъв случай няма да се приближат до майсторството на Людмила Улицка или Юрий Поляков. Но нямат шансове да стигнат даже до по-малко известния Захар Прилепин. Днес Прилепин е към този момент и съветски политик. А такива като нашите трегери колкото и да се пънат, си остават единствено гола безвъзмездна колониална слугинска мътна и блудкава водица.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ