На сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански

На сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малобройни и вземат решение да пропуснат немските бойци (които по-късно са разоръжени и пленени покрай границата), като задържат съпътстващите ги италиански фашисти. При оглед на един от камионите партизанинът Джузепе Негри вижда задрямала фигура в немска униформа.

 

На въпроса кой е този човек, немските бойци дават отговор сбито: „ Пияница “. Негри повдига пелерината на „ пияницата “ и незабавно разпознава Бенито Мусолини. Дучето, неговата държанка Клара Петачи и още няколко фашисти са свалени от колите и задържани.

Пленниците са отведени в градчето Донго, където се намира командването на 52-ра бригада. За по-голяма сигурност Мусолини и Петачи са преместени в дребното село Бондзаниго и настанени в дома на доверено селско семейство, персонално познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За защита са оставени двама партизани.

 

В 16:10 ч. на 28 април 1945 година Бенито Мусолини е екзекутиран. Телата на убитите са откарани на площад „ Лорето “ в Милано и окачени с главите надолу на скелето на локална бензиностанция. Символиката е жестока – на същото място година по-рано, на 10 август 1944 година, фашистите са изложили телата на 15 патриоти, убити като заложници.