Димитър Рачков Вдига Царска Сватба За Свой Роднина!
На сцената Георги е в свои води, а осъществяването му на „ Are You Gonna Go My Way ” на Лени Кравиц го изпрати право в тима на Камелия, написа Пик.
В персонален проект Георги е не по-малко благополучен – с помощта на приятелката си Адриана, която е цигуларка. Двамата се срещат, когато той взе участие в „ Нощта на звездите ” на Енчо Керязов.
- Как стана част от „ Гласът на България ”?
- Приятели ми пуснаха мухата, по този начин да се каже, и аз одобрих (смее се). Истината е, че бягах много дълго време от форматите. Бях се явил в първия сезон на „ Гласът на България ” преди години. Бях в 12-ти клас. В оня миг изпита ми по актьорско майсторство в Музикалното учебно заведение съответства с кастинга в „ Гласът ”, откакто получих позвъняване, че съм утвърден. И по тази причина нямаше по какъв начин да отпътува, защото беше държавен изпит. Така отпаднаха нещата и аз го одобрих като знак, че по този начин е трябвало да стане. Просто стопирах да се занимавам. Не се явих и втората година. Досега.
- Може би още веднъж знак на ориста...
- (усмихва се) може би, ще си проличи. За благополучие имам взор за света на шоубизнеса, защото в фамилията ми има двама известни артисти. Единият е Стефан Гецов, който ми е дядо, светла му памет. А другият е Димитър Рачков, който ми е чичо. Оттам потегли и моят път в актьорското майсторство, с което се занимавам. Отделно баба ми е работила като перукерка и гримьорка в Бургаската опера. Аз съм израснал в опери, в театри и детството ми, по един или различен метод, постоянно е било обвързвано със света на изкуството.
- Както се споделя – генът си е ген!
- О, да, безусловно (смее се). И това го има. Затова и одобрих да вземам участие в „ Гласът на България ” – това е едно огромно премеждие и предизвикателство за мен, от което мога единствено да печеля. Дори и да отпадна, това не е проблем, тъй като въпреки всичко шоуто си е шоу. Участниците са доста положителни и вероятността някой да се показа по-добре от мен, е голяма. Никога няма гаранции какво ще се случи.
- Трудно ли е човек да се състезава със себе си, тъй като на процедура в „ Гласът ” се случва най-вече това? Талантът при всички е повече от явен.
- Абсолютно е по този начин – аз постоянно съм казвал, че човек става огромен, когато пребори себе си. Това е главното ми мото. С това се боря и досега в живота си. Аз трябваше да порасна много бързо. Не съм спирал да се боря със себе си. Ако искаш да постигнеш някакъв огромен триумф, би трябвало да пребориш себе си и да имаш огромни фантазии.
- Какво искаш да кажеш с „ трябваше да порасна бързо ”?
- От много дребен започнах да пея. Явявах се на разнообразни състезания и участия, малко по-късно и на концерти. Работих по план с бургаския диригент Левон Манукян, който в този момент има план и с Криско. С Левон Манукян направихме първия в света метъл балет – това е типичен балет, чиято музикална подрожка са метъл части. Това ми беше и първото излизане на огромна сцена.
А второто беше на рок барок – барокови части, смесени със актуален рок, което също беше доста готин план. След това през 2012-та година ме поканиха да изиграя основната роля в „ Брилянтин ” на Джон Траволта – взаимно с Американския университет и „ Бродуей пърформанс груп ”.
Сблъсках се с огромната сцена, със международни хореографии, което беше доста скъпо за мен. Един от спектаклите се игра в зала 1 на НДК. Помня, че цялата зала беше разпродадена, бяха поставени даже спомагателни места. Пътувах непрекъснато, а подготовките бяха денонощни. Спях по 2-3 часа на нощ. Трудът се отплати неимоверно доста – не толкоз материално, колкото духовно. Затова споделям, че ми се наложи да порасна много бързо – тъй като на процедура с всичко това се справях самичък.
Следващият ми по-голям план беше моята към този момент някогашна рок група, с която тръгнахме от Бургас. През 2016-та за първи път Енчо Керязов ме предложения да пея като солист в „ Арена Армеец ” в „ Нощта на звездите ”, което беше нещо необикновено като чувство за мен. Беше голямо предизвикателство за мен. И към този момент трета поредна година ще пея там.
- Освен всичко, което изреди, ти преподаваш и музика на възпитаници. Кога ти остава такова време въобще?
- Винаги съм казвал, че това, което придобиваме като опит, би трябвало да го предаваме, тъй като в последна сметка в това е смисъла. Никой няма да отнесе нищо със себе си – нито славата, нито колите, нито парите. Всичко би трябвало да се предава нататък. Предложението да преподавам също се случи по доста забавен метод. В Долна Малина се провежда фестивал, който към този момент набира все по-голяма известност – „ Долна Малина Оупън Фест ”, на който аз пея. Кмет на Долна Малина е мой доста добър другар – Йонко Димитров, който е артист, приключил НАТФИЗ и постановка в Лондон. Изключително деятелен човек, супер готин.
В този фестивал има доста музика, спортни надпревари, изкуство, извънреден план е. Не е някаква пошла работа – да се направи нещо и да се вземат едни пари. Напротив. Всичко се случва с напълно културна цел, с цел да има нещо хубаво, което да съществува. А поканата да преподавам на учениците пристигна от директорката на 90-то учебно заведение. Тя се занимава с културната част, настрана има и танцов клуб, сходно на съвременен балет, който сега даже се класира за международна купа в Португалия. Попита ме дали желая да се занимавам с това, а аз в началото отхвърлих, тъй като ми пристигна като гръм от ясно небе, не бях квалифициран.
Поговорихме с годеницата ми Ади по-късно. Тя ми сподели: „ Опитай. Нищо не губиш. Може пък да ти хареса ”. И малко по-късно същия ден се обадих, с цел да кажа, че одобрявам предлагането. Но преди този момент се явих на конкурс за мястото, на което се явиха още 35 индивида. Спечелих го, назначиха ме и съм доста удовлетворен.
- Споменаваш годеницата си. А вършиме ли към този момент проекти за женитба?
- Без обич не може (смее се). А и точно тя бе индивидът, който ме подтиква да бъда по-смел за всичко в живота си, да пробвам, да не отхвърлям. Но е друго, когато имаш непосредствен човек до себе си, който те поддържа непрекъснато и във всичко. Сам не става и е доста мъчно. Ади е извънреден музикант, превъзходна цигуларка. Помощник концерт занаятчия в оркестри е, тъй че нейното всекидневие е не по-малко натоварено от моето.
Но общо взето по този начин съчетаваме уговорките си, че да имаме време един за различен, да пътуваме, да имаме своите си преживявания. А за женитба... да, мислим си (смее се), само че още е като чернова. Може би идната година и това ще се случи. Гледаме да не избързваме.
- В началото на диалога ни ми показа, че Димитър Рачков е твой родственик. А черпиш ли препоръки от време на време от него, когато ти предстоя една или друга изява, изключително в този момент в „ Гласът на България ”?
- О, да. Следи ме постоянно в „ Гласът ” и ми дава препоръки. Много съм му признателен. Голям експерт е, също така е доста пъстър като човек, богат на душа. Като дребен постоянно доста му се възхищавах, както е и до през днешния ден. Мои другари даже постоянно се майтапят с мен, когато си приказваме, че виждат нещо от Димитър Рачков в моето държание. Вероятно е по този начин, само че и той е страховит!
- Мислиш ли към този момент за финала в „ Гласът ”?
- Мога да кажа, че съм напорист, само че не съм този състезателен вид. Не обичам да се съпернича с хората. Всеки е добър в нещо. Финалът е доста изкушаващо предизвикателство за мен, само че не е непременно сигурно. Въпросът е не дали ще стигнеш до край, а какво ще направиш оттук насетне с живота си, тъй като и да стигнеш до финала, той няма да потвърди, че си популярен или най-хубавия. Напротив. Има толкоз изключителни хора в България, които се борят, с цел да съумеят.
- Бъдещето си повече в България ли го виждаш или някъде по света?
- По принцип с Ади сме си говорили нееднократно за това. Имаме обаче упоритостта да останем в България, да създадем нещо тук, да съживим музикалната просвета тук, колкото можем повече.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
В персонален проект Георги е не по-малко благополучен – с помощта на приятелката си Адриана, която е цигуларка. Двамата се срещат, когато той взе участие в „ Нощта на звездите ” на Енчо Керязов.
- Как стана част от „ Гласът на България ”?
- Приятели ми пуснаха мухата, по този начин да се каже, и аз одобрих (смее се). Истината е, че бягах много дълго време от форматите. Бях се явил в първия сезон на „ Гласът на България ” преди години. Бях в 12-ти клас. В оня миг изпита ми по актьорско майсторство в Музикалното учебно заведение съответства с кастинга в „ Гласът ”, откакто получих позвъняване, че съм утвърден. И по тази причина нямаше по какъв начин да отпътува, защото беше държавен изпит. Така отпаднаха нещата и аз го одобрих като знак, че по този начин е трябвало да стане. Просто стопирах да се занимавам. Не се явих и втората година. Досега.
- Може би още веднъж знак на ориста...
- (усмихва се) може би, ще си проличи. За благополучие имам взор за света на шоубизнеса, защото в фамилията ми има двама известни артисти. Единият е Стефан Гецов, който ми е дядо, светла му памет. А другият е Димитър Рачков, който ми е чичо. Оттам потегли и моят път в актьорското майсторство, с което се занимавам. Отделно баба ми е работила като перукерка и гримьорка в Бургаската опера. Аз съм израснал в опери, в театри и детството ми, по един или различен метод, постоянно е било обвързвано със света на изкуството.
- Както се споделя – генът си е ген!
- О, да, безусловно (смее се). И това го има. Затова и одобрих да вземам участие в „ Гласът на България ” – това е едно огромно премеждие и предизвикателство за мен, от което мога единствено да печеля. Дори и да отпадна, това не е проблем, тъй като въпреки всичко шоуто си е шоу. Участниците са доста положителни и вероятността някой да се показа по-добре от мен, е голяма. Никога няма гаранции какво ще се случи.
- Трудно ли е човек да се състезава със себе си, тъй като на процедура в „ Гласът ” се случва най-вече това? Талантът при всички е повече от явен.
- Абсолютно е по този начин – аз постоянно съм казвал, че човек става огромен, когато пребори себе си. Това е главното ми мото. С това се боря и досега в живота си. Аз трябваше да порасна много бързо. Не съм спирал да се боря със себе си. Ако искаш да постигнеш някакъв огромен триумф, би трябвало да пребориш себе си и да имаш огромни фантазии.
- Какво искаш да кажеш с „ трябваше да порасна бързо ”?
- От много дребен започнах да пея. Явявах се на разнообразни състезания и участия, малко по-късно и на концерти. Работих по план с бургаския диригент Левон Манукян, който в този момент има план и с Криско. С Левон Манукян направихме първия в света метъл балет – това е типичен балет, чиято музикална подрожка са метъл части. Това ми беше и първото излизане на огромна сцена.
А второто беше на рок барок – барокови части, смесени със актуален рок, което също беше доста готин план. След това през 2012-та година ме поканиха да изиграя основната роля в „ Брилянтин ” на Джон Траволта – взаимно с Американския университет и „ Бродуей пърформанс груп ”.
Сблъсках се с огромната сцена, със международни хореографии, което беше доста скъпо за мен. Един от спектаклите се игра в зала 1 на НДК. Помня, че цялата зала беше разпродадена, бяха поставени даже спомагателни места. Пътувах непрекъснато, а подготовките бяха денонощни. Спях по 2-3 часа на нощ. Трудът се отплати неимоверно доста – не толкоз материално, колкото духовно. Затова споделям, че ми се наложи да порасна много бързо – тъй като на процедура с всичко това се справях самичък.
Следващият ми по-голям план беше моята към този момент някогашна рок група, с която тръгнахме от Бургас. През 2016-та за първи път Енчо Керязов ме предложения да пея като солист в „ Арена Армеец ” в „ Нощта на звездите ”, което беше нещо необикновено като чувство за мен. Беше голямо предизвикателство за мен. И към този момент трета поредна година ще пея там.
- Освен всичко, което изреди, ти преподаваш и музика на възпитаници. Кога ти остава такова време въобще?
- Винаги съм казвал, че това, което придобиваме като опит, би трябвало да го предаваме, тъй като в последна сметка в това е смисъла. Никой няма да отнесе нищо със себе си – нито славата, нито колите, нито парите. Всичко би трябвало да се предава нататък. Предложението да преподавам също се случи по доста забавен метод. В Долна Малина се провежда фестивал, който към този момент набира все по-голяма известност – „ Долна Малина Оупън Фест ”, на който аз пея. Кмет на Долна Малина е мой доста добър другар – Йонко Димитров, който е артист, приключил НАТФИЗ и постановка в Лондон. Изключително деятелен човек, супер готин.
В този фестивал има доста музика, спортни надпревари, изкуство, извънреден план е. Не е някаква пошла работа – да се направи нещо и да се вземат едни пари. Напротив. Всичко се случва с напълно културна цел, с цел да има нещо хубаво, което да съществува. А поканата да преподавам на учениците пристигна от директорката на 90-то учебно заведение. Тя се занимава с културната част, настрана има и танцов клуб, сходно на съвременен балет, който сега даже се класира за международна купа в Португалия. Попита ме дали желая да се занимавам с това, а аз в началото отхвърлих, тъй като ми пристигна като гръм от ясно небе, не бях квалифициран.
Поговорихме с годеницата ми Ади по-късно. Тя ми сподели: „ Опитай. Нищо не губиш. Може пък да ти хареса ”. И малко по-късно същия ден се обадих, с цел да кажа, че одобрявам предлагането. Но преди този момент се явих на конкурс за мястото, на което се явиха още 35 индивида. Спечелих го, назначиха ме и съм доста удовлетворен.
- Споменаваш годеницата си. А вършиме ли към този момент проекти за женитба?
- Без обич не може (смее се). А и точно тя бе индивидът, който ме подтиква да бъда по-смел за всичко в живота си, да пробвам, да не отхвърлям. Но е друго, когато имаш непосредствен човек до себе си, който те поддържа непрекъснато и във всичко. Сам не става и е доста мъчно. Ади е извънреден музикант, превъзходна цигуларка. Помощник концерт занаятчия в оркестри е, тъй че нейното всекидневие е не по-малко натоварено от моето.
Но общо взето по този начин съчетаваме уговорките си, че да имаме време един за различен, да пътуваме, да имаме своите си преживявания. А за женитба... да, мислим си (смее се), само че още е като чернова. Може би идната година и това ще се случи. Гледаме да не избързваме.
- В началото на диалога ни ми показа, че Димитър Рачков е твой родственик. А черпиш ли препоръки от време на време от него, когато ти предстоя една или друга изява, изключително в този момент в „ Гласът на България ”?
- О, да. Следи ме постоянно в „ Гласът ” и ми дава препоръки. Много съм му признателен. Голям експерт е, също така е доста пъстър като човек, богат на душа. Като дребен постоянно доста му се възхищавах, както е и до през днешния ден. Мои другари даже постоянно се майтапят с мен, когато си приказваме, че виждат нещо от Димитър Рачков в моето държание. Вероятно е по този начин, само че и той е страховит!
- Мислиш ли към този момент за финала в „ Гласът ”?
- Мога да кажа, че съм напорист, само че не съм този състезателен вид. Не обичам да се съпернича с хората. Всеки е добър в нещо. Финалът е доста изкушаващо предизвикателство за мен, само че не е непременно сигурно. Въпросът е не дали ще стигнеш до край, а какво ще направиш оттук насетне с живота си, тъй като и да стигнеш до финала, той няма да потвърди, че си популярен или най-хубавия. Напротив. Има толкоз изключителни хора в България, които се борят, с цел да съумеят.
- Бъдещето си повече в България ли го виждаш или някъде по света?
- По принцип с Ади сме си говорили нееднократно за това. Имаме обаче упоритостта да останем в България, да създадем нещо тук, да съживим музикалната просвета тук, колкото можем повече.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ