Над половин век след Аполо: Защо е толкова трудно да се кацне на Луната
На стотици хиляди километри оттатък Земята галактически транспортен съд с размерите на телефонна будка се оправи с предизвикателство, което никой уред, изстрелян от Съединени американски щати, не е опитвал от повече от 50 години. Лунният модул, наименуван " Одисей " или IM-1, основан от основаната в Хюстън компания Intuitive Machines, кацна на Луната нощес.
*Повече за кацането на " Одисей " на Луната може да видите във видеото: " Добре пристигнали на Луната ": Успешна задача за американския галактически уред " Одисей "
Първата задача на съветския лунен спускаем уред от 47 години насам, " Луна 25 ", се провали през август 2023 година, когато кацна спешно. Hakuto-R, спускаем уред, създаден от японската компания Ispace, срещна сходна орис през април предходната година. Като цяло повече от половината от всички опити за кацане на Луната са приключили с крах - сложни шансове за героизъм, който човечеството извърши за първи път преди близо 60 години.
" Луна 9 " на Съветския съюз стана първият галактически транспортен съд, който извърши следено или " меко " кацане през февруари 1966 година Съединените щати го последваха скоро по-късно, когато техният роботизиран галактически уред Surveyor 1 кацна на повърхността на Луната единствено четири месеца по-късно.
Оттогава единствено три други страни - Китай, Индия и Япония - са реализирали сходно достижение. И трите доближиха до Луната с роботизирани апарати за първи път през XXI век. Индия и Япония направиха това монументално достижение единствено през последните шест месеца, дълго откакто галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики беше завършила. Съединени американски щати остават единствената страна, която е качвала хора на лунната повърхнина, за финален път през 1972 година с задачата " Аполо 17 ".
Но от този момент американското държавно управление даже не е опитвало да реализира меко кацане - със или без астронавти на борда. Частната галактическа компания Astrobotic Technology се надяваше, че нейният лунен уред " Перегрин " ще влезе в историята след неотдавнашното си изстрелване през януари, само че компанията се отхвърли от опита за кацане единствено няколко часа след старта заради сериозен теч на гориво и върна апарата назад, с цел да изгори в земната атмосфера.
Възстановяването на предходните познания и опит е огромна част от предизвикването пред Съединени американски щати, съобщи пред CNN Скот Пейс, шеф на Института за галактическа политика към университета " Джордж Вашингтон ".
" Ние се учим да вършим неща, които не сме правили отдавна, и това, което виждате, е по какъв начин организациите се учат да летят още веднъж. Да отидеш на Луната не е въпрос единствено на един самоуверен или талантлив астронавт. Това е въпрос на цели организации, които са проведени, подготвени и оборудвани, с цел да отидат там. Това, което вършим сега, е да възстановим част от опита, който имахме по време на " Аполо ", само че който загубихме през последните 50 години ", сподели Пейс.
Техническото ноу-хау обаче е единствено част от уравнението, когато става въпрос за кацане на Луната. Повечето от пречките са финансови.
Нов модел
В пика на програмата " Аполо " бюджетът на НАСА съставляваше над 4% от всички държавни разноски. Днес бюджетът на галактическата организация е една десета от този, който съставлява единствено 0,4% от всички федерални разноски, даже когато се пробва да върне американските астронавти на Луната по програмата " Артемис ".
" По " Аполо " работеха безусловно стотици хиляди хора. През 60-те години на предишния век това беше стратегия за 100 милиарда $. В днешни долари това би била стратегия за няколко трилиона $. Просто нищо не може да се съпостави с нея " , споделя Грег Аутри, шеф по галактическо водачество в Училището за световен мениджмънт " Тъндърбърд " към Държавния университет на Аризона.
Лунните апарати на XXI век се пробват да реализират доста от същите цели на дребна част от цената.
Индийският спускаем уред " Чандраян-3 ", който стана първият галактически уред от страната, достигнал безвредно лунната повърхнина през август 2023 година, коства към 72 млн. $, съгласно Джитендра Сингх, държавен министър на науката и технологиите.
" Разходите за " Чандраян-3 " са едвам 600 крони рупии (72 млн. долара), до момента в който един холивудски филм за космоса и Луната коства повече от 600 крони рупии ", съобщи Сингх през август пред индийската медия The Economic Times.
В Съединени американски щати НАСА се пробва да понижи фрапантно цените, като разпорежда проектирането на дребни роботизирани галактически кораби на частния бранш посредством програмата си Commercial Lunar Payload Services или CLPS.
Astrobotic беше първата компания, която извърши полет в границите на самодейността CLPS, а след неуспеха ѝ през януари Intuitive Machines пое факела да извърши меко кацане на " Одисей " покрай южния лунен полюс.
" Отиваме хиляда пъти по-далеч от Международната галактическа станция. И на всичкото от горната страна си поставяте цел: Направете го за 100 млн. $, до момента в който в предишното това е ставало за милиарди долари ", съобщи президентът и основен изпълнителен шеф на Intuitive Machines Стив Алтемус пред CNN.
Защо не можем просто да повторим " Аполо "
Нереалистично е също по този начин да се чака, че НАСА или някой от нейните сътрудници може просто да извади чертежите на лунния модул от 60-те години и да го пресъздаде от нулата. Повечето от технологиите, употребявани при тези задачи, от дълго време са излезли от приложимост, отхвърлени от големия скок в компютърната мощност и материалознанието, изработен през последния половин век.
Всяка част от хардуера на лунния модул би трябвало да бъде доставена от актуалните вериги за доставки, които наподобяват доста по-различно от тези през 20-ти век, или да бъде проектирана и създадена отначало. А всеки датчик и електронен съставен елемент на галактическия транспортен съд би трябвало да бъде основан по този начин, че да устоя на суровата среда на галактическото пространство - развой, който в промишлеността се назовава " закаляване ".
Мисиите " Аполо " са известни с това, че са били ръководени от компютри, които са по-малко мощни от актуалните смарт телефони. Но галактическите полети са прекомерно комплицирани и рискови, с цел да може достиженията в региона на компютърните технологии да бъдат директно пренесени в по-лесни и по-евтини лунни задачи.
" Кацането на Луната е доста друго от програмирането на игра. Работата с iPhone в джоба ви е, че има милиони и милиони такива неща. Докато при галактическите изстрелвания има може би единствено шепа от тях. iPhone, несъмнено, е прелестна иновация със стотици, в случай че не и хиляди нововъведения, скрити в него, само че той също по този начин се възползва единствено от суровите цифри. И по този начин, в действителност не сме имали подобен тип повтаряне при кацанията на Луната ", споделя Пейс.
Опасно втурване
И въпреки че технологиите са напреднали през последните пет десетилетия, главните провокации при кацането на Луната остават същите. На първо място, това е голямото разстояние - от Земята до Луната се изминават към 402 000 км . Ако можехте да стигнете с автомобил до Луната с непрекъсната скорост от 97 километра в час, това щеше да ви отнеме повече от пет месеца.
" Някои хора го съпоставят с това да ударите топка за голф в Ню Йорк и тя да попадне в избрана дупка в Лос Анджелис. Подобна точност на огромни дистанции е необикновено сложна за реализиране ", споделя Пейс.
Освен това има и сложен лунен терен. Луната е покрита с мъртви вулкани и дълбоки кратери, което затруднява намирането на равни зони за кацане.
" Аполо 11 " безусловно несъмнено щеше да се разбие и да бъде погубен, в случай че се беше приземил на мястото, на което в началото се беше спуснал. Нийл (Армстронг) безусловно гледаше през прозореца. Той маневрираше със спускаемия уред над поле с камъни и огромен кратер и откри безвредно място за кацане, като му оставаше едвам задоволително гориво. Ако нямаше умел водач, който да го управлява, спускаемият модул сигурно щеше да се разбие " , сподели Аутри.
Без помощта на човешки очи в галактическия транспортен съд, актуалните роботизирани лунни спускаеми апарати употребяват камери, компютри и датчици, оборудвани със програмен продукт и изкуствен интелект, с цел да намерят безвредно мястото за кацане - и да избегнат камъни и кратери - по време на окончателното втурване. Дори хората в контролните зали на Земята не могат да оказват помощ на галактическия транспортен съд в последните сериозни секунди преди кацането.
" Издигането и връщането на сигнала лишава време, общо към три секунди в двете направления. За това време доста неща могат да се объркат. Така че, когато апаратът фактически се приземява, той е съвсем самичък ", сподели Пейс.
Неуспехът е алтернатива
В началото на галактическата конкуренция през 20-ти век доста повече галактически кораби се провалят, в сравнение с наред кацат на Луната. Компаниите и държавните управления, които се стремят към Луната през днешния ден - стремейки се към по-ниски цени при внедряването на съвременни технологии - признават това завещание.
А комерсиалните сътрудници на НАСА може да са още по-склонни да поемат опасности, когато подхващат своите изстрелвания към Луната.
" (Комерсиалните компании) донесоха със себе си този повтарящ се, бърз модел на неуспехите. Изпрати продукта на пазара, остави го да избухне, разбери какво си направил неправилно, поправи го и повтори. Това не е методът, по който работи държавното управление на Съединени американски щати. Защото, в случай че планът ви загине, кариерата ви в държавното управление е провалена ", сподели Одри.
От своя страна, даже НАСА признава, че 100% успеваемост не е обезпечена за нейните сътрудници.
" Винаги сме гледали на тези първични доставки на CLPS като на самобитен образователен опит. Знаехме, че започвайки с това... не вярвахме, че триумфът е обезпечен ", сподели Джоел Кернс, заместник-администратор за дирекцията на НАСА за изследвания и научни задачи, по време на брифинг на 13 февруари.
Надеждата обаче е, че неуспехите първоначално ще доведат до повторяеми триумфи по пътя. Вече е ясно, че доста от актуалните участници в лунната конкуренция са подготвени да се възстановят след първичните си неуспехи.
Както Ispace - японската компания, която предходната година се сблъска със софтуерна неточност, довела до преустановяване на задачата, по този начин и Astrobotic, която загуби своя спускаем уред " Перегрин " заради проблем с горивото, към този момент имат втори опити.
" Всички участници в тези задачи бяха новаци. Това са хора, които го вършат за първи път, и този опит не може да бъде сменен. Това е като да направиш първия си независим полет. Да, те се провалят и някои компании ще излязат от бизнеса. Но в случай че се поучат от този неуспех и се върнат, в този момент ще имате мощен екип. Всъщност става въпрос за образование на ново потомство ", споделя Пейс.
*Повече за кацането на " Одисей " на Луната може да видите във видеото: " Добре пристигнали на Луната ": Успешна задача за американския галактически уред " Одисей "
Първата задача на съветския лунен спускаем уред от 47 години насам, " Луна 25 ", се провали през август 2023 година, когато кацна спешно. Hakuto-R, спускаем уред, създаден от японската компания Ispace, срещна сходна орис през април предходната година. Като цяло повече от половината от всички опити за кацане на Луната са приключили с крах - сложни шансове за героизъм, който човечеството извърши за първи път преди близо 60 години.
" Луна 9 " на Съветския съюз стана първият галактически транспортен съд, който извърши следено или " меко " кацане през февруари 1966 година Съединените щати го последваха скоро по-късно, когато техният роботизиран галактически уред Surveyor 1 кацна на повърхността на Луната единствено четири месеца по-късно.
Оттогава единствено три други страни - Китай, Индия и Япония - са реализирали сходно достижение. И трите доближиха до Луната с роботизирани апарати за първи път през XXI век. Индия и Япония направиха това монументално достижение единствено през последните шест месеца, дълго откакто галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики беше завършила. Съединени американски щати остават единствената страна, която е качвала хора на лунната повърхнина, за финален път през 1972 година с задачата " Аполо 17 ".
Но от този момент американското държавно управление даже не е опитвало да реализира меко кацане - със или без астронавти на борда. Частната галактическа компания Astrobotic Technology се надяваше, че нейният лунен уред " Перегрин " ще влезе в историята след неотдавнашното си изстрелване през януари, само че компанията се отхвърли от опита за кацане единствено няколко часа след старта заради сериозен теч на гориво и върна апарата назад, с цел да изгори в земната атмосфера.
Възстановяването на предходните познания и опит е огромна част от предизвикването пред Съединени американски щати, съобщи пред CNN Скот Пейс, шеф на Института за галактическа политика към университета " Джордж Вашингтон ".
" Ние се учим да вършим неща, които не сме правили отдавна, и това, което виждате, е по какъв начин организациите се учат да летят още веднъж. Да отидеш на Луната не е въпрос единствено на един самоуверен или талантлив астронавт. Това е въпрос на цели организации, които са проведени, подготвени и оборудвани, с цел да отидат там. Това, което вършим сега, е да възстановим част от опита, който имахме по време на " Аполо ", само че който загубихме през последните 50 години ", сподели Пейс.
Техническото ноу-хау обаче е единствено част от уравнението, когато става въпрос за кацане на Луната. Повечето от пречките са финансови.
Нов модел
В пика на програмата " Аполо " бюджетът на НАСА съставляваше над 4% от всички държавни разноски. Днес бюджетът на галактическата организация е една десета от този, който съставлява единствено 0,4% от всички федерални разноски, даже когато се пробва да върне американските астронавти на Луната по програмата " Артемис ".
" По " Аполо " работеха безусловно стотици хиляди хора. През 60-те години на предишния век това беше стратегия за 100 милиарда $. В днешни долари това би била стратегия за няколко трилиона $. Просто нищо не може да се съпостави с нея " , споделя Грег Аутри, шеф по галактическо водачество в Училището за световен мениджмънт " Тъндърбърд " към Държавния университет на Аризона.
Лунните апарати на XXI век се пробват да реализират доста от същите цели на дребна част от цената.
Индийският спускаем уред " Чандраян-3 ", който стана първият галактически уред от страната, достигнал безвредно лунната повърхнина през август 2023 година, коства към 72 млн. $, съгласно Джитендра Сингх, държавен министър на науката и технологиите.
" Разходите за " Чандраян-3 " са едвам 600 крони рупии (72 млн. долара), до момента в който един холивудски филм за космоса и Луната коства повече от 600 крони рупии ", съобщи Сингх през август пред индийската медия The Economic Times.
В Съединени американски щати НАСА се пробва да понижи фрапантно цените, като разпорежда проектирането на дребни роботизирани галактически кораби на частния бранш посредством програмата си Commercial Lunar Payload Services или CLPS.
Astrobotic беше първата компания, която извърши полет в границите на самодейността CLPS, а след неуспеха ѝ през януари Intuitive Machines пое факела да извърши меко кацане на " Одисей " покрай южния лунен полюс.
" Отиваме хиляда пъти по-далеч от Международната галактическа станция. И на всичкото от горната страна си поставяте цел: Направете го за 100 млн. $, до момента в който в предишното това е ставало за милиарди долари ", съобщи президентът и основен изпълнителен шеф на Intuitive Machines Стив Алтемус пред CNN.
Защо не можем просто да повторим " Аполо "
Нереалистично е също по този начин да се чака, че НАСА или някой от нейните сътрудници може просто да извади чертежите на лунния модул от 60-те години и да го пресъздаде от нулата. Повечето от технологиите, употребявани при тези задачи, от дълго време са излезли от приложимост, отхвърлени от големия скок в компютърната мощност и материалознанието, изработен през последния половин век.
Всяка част от хардуера на лунния модул би трябвало да бъде доставена от актуалните вериги за доставки, които наподобяват доста по-различно от тези през 20-ти век, или да бъде проектирана и създадена отначало. А всеки датчик и електронен съставен елемент на галактическия транспортен съд би трябвало да бъде основан по този начин, че да устоя на суровата среда на галактическото пространство - развой, който в промишлеността се назовава " закаляване ".
Мисиите " Аполо " са известни с това, че са били ръководени от компютри, които са по-малко мощни от актуалните смарт телефони. Но галактическите полети са прекомерно комплицирани и рискови, с цел да може достиженията в региона на компютърните технологии да бъдат директно пренесени в по-лесни и по-евтини лунни задачи.
" Кацането на Луната е доста друго от програмирането на игра. Работата с iPhone в джоба ви е, че има милиони и милиони такива неща. Докато при галактическите изстрелвания има може би единствено шепа от тях. iPhone, несъмнено, е прелестна иновация със стотици, в случай че не и хиляди нововъведения, скрити в него, само че той също по този начин се възползва единствено от суровите цифри. И по този начин, в действителност не сме имали подобен тип повтаряне при кацанията на Луната ", споделя Пейс.
Опасно втурване
И въпреки че технологиите са напреднали през последните пет десетилетия, главните провокации при кацането на Луната остават същите. На първо място, това е голямото разстояние - от Земята до Луната се изминават към 402 000 км . Ако можехте да стигнете с автомобил до Луната с непрекъсната скорост от 97 километра в час, това щеше да ви отнеме повече от пет месеца.
" Някои хора го съпоставят с това да ударите топка за голф в Ню Йорк и тя да попадне в избрана дупка в Лос Анджелис. Подобна точност на огромни дистанции е необикновено сложна за реализиране ", споделя Пейс.
Освен това има и сложен лунен терен. Луната е покрита с мъртви вулкани и дълбоки кратери, което затруднява намирането на равни зони за кацане.
" Аполо 11 " безусловно несъмнено щеше да се разбие и да бъде погубен, в случай че се беше приземил на мястото, на което в началото се беше спуснал. Нийл (Армстронг) безусловно гледаше през прозореца. Той маневрираше със спускаемия уред над поле с камъни и огромен кратер и откри безвредно място за кацане, като му оставаше едвам задоволително гориво. Ако нямаше умел водач, който да го управлява, спускаемият модул сигурно щеше да се разбие " , сподели Аутри.
Без помощта на човешки очи в галактическия транспортен съд, актуалните роботизирани лунни спускаеми апарати употребяват камери, компютри и датчици, оборудвани със програмен продукт и изкуствен интелект, с цел да намерят безвредно мястото за кацане - и да избегнат камъни и кратери - по време на окончателното втурване. Дори хората в контролните зали на Земята не могат да оказват помощ на галактическия транспортен съд в последните сериозни секунди преди кацането.
" Издигането и връщането на сигнала лишава време, общо към три секунди в двете направления. За това време доста неща могат да се объркат. Така че, когато апаратът фактически се приземява, той е съвсем самичък ", сподели Пейс.
Неуспехът е алтернатива
В началото на галактическата конкуренция през 20-ти век доста повече галактически кораби се провалят, в сравнение с наред кацат на Луната. Компаниите и държавните управления, които се стремят към Луната през днешния ден - стремейки се към по-ниски цени при внедряването на съвременни технологии - признават това завещание.
А комерсиалните сътрудници на НАСА може да са още по-склонни да поемат опасности, когато подхващат своите изстрелвания към Луната.
" (Комерсиалните компании) донесоха със себе си този повтарящ се, бърз модел на неуспехите. Изпрати продукта на пазара, остави го да избухне, разбери какво си направил неправилно, поправи го и повтори. Това не е методът, по който работи държавното управление на Съединени американски щати. Защото, в случай че планът ви загине, кариерата ви в държавното управление е провалена ", сподели Одри.
От своя страна, даже НАСА признава, че 100% успеваемост не е обезпечена за нейните сътрудници.
" Винаги сме гледали на тези първични доставки на CLPS като на самобитен образователен опит. Знаехме, че започвайки с това... не вярвахме, че триумфът е обезпечен ", сподели Джоел Кернс, заместник-администратор за дирекцията на НАСА за изследвания и научни задачи, по време на брифинг на 13 февруари.
Надеждата обаче е, че неуспехите първоначално ще доведат до повторяеми триумфи по пътя. Вече е ясно, че доста от актуалните участници в лунната конкуренция са подготвени да се възстановят след първичните си неуспехи.
Както Ispace - японската компания, която предходната година се сблъска със софтуерна неточност, довела до преустановяване на задачата, по този начин и Astrobotic, която загуби своя спускаем уред " Перегрин " заради проблем с горивото, към този момент имат втори опити.
" Всички участници в тези задачи бяха новаци. Това са хора, които го вършат за първи път, и този опит не може да бъде сменен. Това е като да направиш първия си независим полет. Да, те се провалят и някои компании ще излязат от бизнеса. Но в случай че се поучат от този неуспех и се върнат, в този момент ще имате мощен екип. Всъщност става въпрос за образование на ново потомство ", споделя Пейс.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ