На Стефановден не се работи, а вечер не се замръква

На Стефановден не се работи, а вечер не се замръква отвън дома

27 декември църквата е отредила за респект на свети Стефан – един от първите мъченици на християнската религия и един от седемте възпитаници на Иисус Христос, определени след Възкресението му.
Житието му споделя, че обезпокоени от възходящия брой вярващи, юдеите оклеветили светията, че ругатни Бога и по тази причина го осъдили. В Йосафатова котловина разярена навалица го пребила до гибел с камъни. Въпреки ужасното дело, малко преди да съобщи Богу дух, свети Стефан се помолил: „ Господи, не им зачитай този грях “. Преданието споделя, че Богородица следила мъченическата му гибел и се молела за него.
През 415 година част от мощите му са открити посредством привидение, което получил един духовник и са сложени в Сионския храм в Йерусалим.
Денят на светията е последният християнски празник за календарната година. Дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръгът на остарялата година.
По традиция, младото фамилията отива на посетители на кумовете, кръстниците или родителите си. На трапезата се хапват месни ястия. Обикновено се подготвя свинско със зеле или баница с месо.
Един от главните традиции, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят дружно за сватба. Всички неомъжени дами топят китки, привързани с пръстен или различен персонален предмет, в ново менче цялостно с вода. На другата заран една от момите, облечена като младоженка, вади китките от менчетата и назовава за сватба и благополучен фамилен живот.
Момите поставят ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
От Стефановден до Йордановден се съблюдават обичаите, присъщи за Мръсните дни – дамите не трябва да метат, да мият косите си, да перат; не се вършат венчавки, кръщенета, опела. През този интервал хората се пазят от зли сили.
Името Стефан е едно от най-разпространените имена в България и значи „ венец божи “.
Честит празник на именниците!