На срещата на върха на Г-20 представители на Съединените щати,

...
На срещата на върха на Г-20 представители на Съединените щати,
Коментари Харесай

„Тунелът от Бомбай до Лондон“ може да стане реалност

На срещата на върха на Г-20 представители на Съединените щати, Европа и Индия разкриха проекти за основаване на нов „ транспортен търговски кулоар “, който да свърже Индия (и посредством нея страните от Югоизточна Азия) с Близкия изток, в това число Израел, и Европа. За какво приказваме и какво общо има Китай с това?

На първо място, този инфраструктурен план има за цел да свърже Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и по-късно Израел посредством товарен железопътен превоз. По-нататък пътят ще лежи около морето: към Индия в едната посока, към Европа в другата. Общата дължина на транспортния кулоар ще надвиши 4,5 хиляди км. Предвижда се, че товарите по този маршрут ще бъдат доставяни съвсем два пъти (40%) по-бързо от в този момент, когато логистиката (през Суецкия канал) от време на време лишава и 20 до 30 дни.

Спомням си, че в древността имаше някакъв шпионски анекдот за „ тунел от Бомбай (сега Мумбай) до Лондон “. Тази концепция обаче наподобява, че стартира отчасти да се сбъдва.

Предвижда се общоприетите контейнери от Индия да идват първо в пристанището Фуджейра на източното крайбрежие на ОАЕ и по-късно в израелското пристанище Хайфа по железопътен маршрут от 2650 км през Саудитска Арабия и Йордания.

Между тези страни към този момент са издигнати 1850 км железопътна линия, а в този момент Саудитска Арабия възнамерява да приключи останалата част, тъй че стоките да стигат до Хайфа. Пристанище Хайфа в Израел сега се ръководи и модернизира от индийска компания. През Хайфа артикули от Индия (както и други страни на субконтинента като Непал и Бангладеш и даже Виетнам) ще бъдат изпращани до европейските пристанища.

Някои оптимистични индийски чиновници настояват, че в бъдеще, посредством стандартизация и рационализация, времето за доставка на индийски артикули до европейски дестинации може да бъде понижено до съвсем 72 часа.

Новият кулоар ще бъде по-мащабен план, в сравнение с следващото трасе за транспорт на товари. Неслучайно даже не се назовава транспортен, а стопански.

Например планът включва транспорт на електрическа енергия от изток на запад, както и създаване на водопровод за превозване на чист водород, като по този метод се ускорява „ съставният елемент на зелената сила “ в търговията сред Азия и Близкия изток. Разбира се, ще бъде положен и високоскоростен кабел за данни, който ще свързва новаторските цифрови екосистеми на толкоз разнообразни райони.

Инициаторите на плана не крият обстоятелството, че той преследва и задачата да сътвори опция на сходни инфраструктурни планове в Китай, на първо място най-амбициозния „ Един пояс – веднъж “, в който КНР (със съпътстващи инфраструктурни планове допълнително от 150 страни по света) към този момент е вложил към трилион $ вложения за последните 10 години.

Също по този начин е значимо да се означи, че новият кулоар (както и китайският проект) няма да минават през територията на Русия.

На нея й остава да разчита единствено на развиването на Северния морски път, където няма да зависи от никого, само че и ще би трябвало да прави всичко сама - от вложения до технологии.

Освен това в американо-индийско-европейските проекти може да се види опит за подкопаване на капацитета на „ южния транспортен кулоар “, план, който Русия и Иран разискват и по малко построяват от 90-те години, само че който към момента не е постигнал огромен прогрес заради неналичието на задоволително капиталови запаси.

Западните „ куратори “ евентуално също имат поради, че новият транспортен кулоар ще помогне за облекчение на някои от съществуващите търкания сред Саудитска Арабия и ОАЕ, както и за подсилване на зараждащото икономическо съдействие (въпреки неналичието на дипломатически отношения) сред Саудитска Арабия и Израел.

Освен това тази самодейност беше продължение на осъществяването на проектите на Г-7, оповестени на срещата на върха в Хирошима през май. Програмата „ Партньорство за световна инфраструктура и вложения “ планува разпределяне на до 600 милиарда $ за инфраструктурни планове „ в партньорските страни “ (новия план с Индия ще стане част от тази огромна програма). Целта на тези проекти на Г-7 е явна: да завоюват разрастващите се страни на страната на груповия Запад като част от борбата с „ оста Пекин-Москва “.

И по пътя Рияд, под управлението на амбициозния принц модернизатор Мохамед бин Салман, обмисля нови благоприятни условия за в допълнение стимулиране на проектите за модернизиране на стопанската система на кралството в посока на занемаряване на зависимостта от петрола.

Преди това амбициозните трансгранични инфраструктурни планове са имали дребен триумф в арабския свят.

Например железопътна мрежа от 2117 км, която ще свързва страните-членки на Съвета за съдействие в Персийския залив (Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Катар, Оман и Бахрейн), е замислена преди 10 години, само че строителството към момента не е приключено. Може би в този момент този план също ще получи втори подтик.

Новият инфраструктурен план има за цел да усъвършенства комерсиалните и стопански връзки сред Индия и Европейски Съюз.

Сега Европейският съюз е третият по значимост (и обем) търговски сътрудник на Индия с съвместен търговски оборот от към 90 милиарда евро (на второ място след Съединени американски щати и Китай; за съпоставяне, размерът на взаимната търговия сред Руската федерация и Индия през 2022 година възлиза на към 35 милиарда долара)

Индия е едвам 10-ият по величина външнотърговски сътрудник на Европейски Съюз с 2,1%, след Китай с 16% и Съединени американски щати с 15%, само че към 15% от индийския експорт отива в Европейски Съюз (втори по размер след Съединени американски щати - 18%). Но по-активно се развива съдействието с Близкия изток, където ОАЕ са главният сътрудник на Индия.

По този метод двустранната търговия с Емирствата доближи рекордно равнище през 2022-23 финансова година /ФГ/, като се усили от $72,9 милиарда (ФГ 2021-22) до $84,5 милиарда, годишен ритъм на напредък от 16%. ОАЕ към този момент са седмият максимален вложител в Индия във връзка с директните задгранични вложения, възлизащи на 3,35 милиарда $.

Особеният интерес на ОАЕ към Индия е производството на храни.

Миналата година на първата среща на върха I2U2 с присъединяване на държавните ръководители на Индия, Израел, ОАЕ и Съединените щати беше препоръчана концепцията за хранителен кулоар, в който американците също се съгласиха да влагат. ОАЕ са вложили 2 милиарда $ в построяването на по този начин наречените хранителни паркове в Индия, които ще употребяват най-модерните, чисти и възобновими агробизнес и енергийни технологии от Израел и Съединени американски щати.

Индия към този момент употребява израелския опит и технологии в механизацията на градинарството, микронапояването и млекопроизводството. ОАЕ от своя страна са вторият по величина вносител на селскостопански артикули от Индия.

Така че новият инфраструктурен план се опира на към този момент построени механизми за взаимоотношение в разнообразни области. По принцип по този начин работи интернационалното разделяне на труда в актуалния свят и това не може да бъде подценено.

Превод: Европейски Съюз

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР