Китай и България: да опитаме пак
На срещата сред президентите Румен Радев и Си Цзинпин от китайска страна участваха с изключение на министри и шефове на няколко конгломерата, което е знак, че бизнес връзките могат да се подобрят
Инвестициите в България на втората по величина стопанска система остават алегорични.Технологичните компании евентуално ще са първият бранш, който ще притегли стабилно вниманието на Китай.Китайският бизнес се нуждае от повече информация за изискванията за бизнес в България. По времето на социализма колите на българските дипломати в китайската столица Пекин са били с номер 001. Заради несъгласието на Съюз на съветските социалистически републики, които са били с 002, обстановката се трансформира, само че демонстрира необикновената благосклонност на комунистически Китай към България.
В годината, в която се навършват 70 година от установяването на дипломатически връзки сред двете страни, България за следващ път се пробва да капитализира тази благосклонност. Този път на публично посещаване отиде президентът Румен Радев, като задачата беше същата, каквато българските политици постоянно заявяват - засилени бизнес връзки и привличане на вложения.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Китай е втората стопанска система в света (и първата по някои измерители), а в последните години е тръгнала на международен капиталов поход и съвсем няма страна, която да не желае да прави бизнес с тях.
България не е изключение и на пръв взор поставя старания – взе участие в срещите сред страните от Източна Европа и Китай, известни като формат " 17+1 ", даже беше хазаин през предходната година. Всяка година се организират редица конференции, български компании вземат участие на интернационалните изложби, китайски делегации гостуват в България.
Крайният резултат от всички тези старания обаче досега са вложения от... 105 млн. евро от Китай към края на 2018 година Това е малко повече от Маршаловите острови и по-малко от Латвия, а като % от всички инвестиции е 0.24%.
Нов опит, нови очаквания
Официалната стратегия на Румен Радев беше отговаряща на китайската пристрастеност към протокола – единствено в границите на няколко дни той се срещна в Китай с водача Си Цзинпин и премиера Ли Къцян. Практическият израз на триумфа на тези срещи беше контрактуваното стратегическо партньорство сред двете страни.
На доктрина това значи, че България може да получи поддръжката на Пекин за осъществяване на атрактивни и за двете страни планове. На процедура такава поддръжка имаше и до момента, само че атрактивни планове липсват.
Сега ще се извърви още веднъж същият кръг. Президентството ще запознае държавното управление с резултатите от визитата (в делегацията имаше единствено представител на Външно), а идващите стъпки са изпълнителната власт и бизнесът да приготвят планове, които да предложат на Пекин, и то в къси периоди. Президентът Радев на няколко пъти подчертава върху три общи плана, които могат да задвижат нови вложения и нови партньорства - директна самолетна линия, китайска банка в България и център за развиване в София (виж текста).
Ако на страната не може да се разчита да измисли по-различни от досегашните планове (тунел под Шипка, АЕЦ " Белене " и още няколко пътя и пристанища), бизнесът може да употребява тази поддръжка свише за лични хрумвания. Членове на бизнес делегацията, която придружаваше президента, споделиха, че е значимо фирмите да употребяват положителната база и да са дейни в търсенето на сътрудници.
По време на визитата на Радев имаше три бизнес форума - в Далян, Пекин и Шанхай. В тях участваха представители на над 100 компании и бизнес организации, които към този момент развиват бизнес с България или се интересуваха от опциите за подобен. Български участници споделиха, че са удовлетворени от диалозите и виждат добра вероятност.
Бъдещи изгоди
Реално видяно, ще е задача съвсем невъзможна да се привлекат огромни индустриални компании – китайският бизнес се стреми към обезпечени дълготрайни контракти и пазарен дял зад граница, а освен към създаване на избран цех. По-важното е, че Китай гледа към стопанската система на бъдещето, стреми се да се трансформира в софтуерен водач и придобива компании в този бранш за да усилва световния си пазарен дял. Не е инцидентен фактът, че Пекин доста по-ревностно пази Huawei и софтуерния си бранш от обвиняванията на Съединени американски щати спрямо напъните, които поставя против наложените от президента Тръмп мита върху стоманата.
Това значи, че в случай че съдействието с Китай може да се развива в някоя област, тази е много привлекателна. Шансът за партньорство са услугите, актуалните софтуерни браншове и обвързваните с тях действия, счита Иван Велков, който е в управлението на Българската стопанска камара и на Столичния общински съвет и беше част от бизнес делегацията. Според него към България може да се насочат китайски компании, които към този момент са развивали бизнес в района и са наясно с европейските правила, а българските бизнесмени могат да рискуват с новите браншове.
Желанието на България за основаване на взаимен R&D център в София може да е добра основа за бъдещо партньорство. Развитието на подобен център може да е подтик за контакти сред китайски и български компании, както и развиване на взаимни артикули. Освен това Китай разполага със обилни фондове и стратегии за вложения в нововъведения, което също е опция за нашите бизнесмени.
Източник от делегацията на президента Радев съобщи за " Капитал ", че България е защитила позицията по време на диалозите, че резултатите от научно-развойната активност от подобен център би трябвало да останат българска благосъстоятелност.
Българската страна е предложила да бъде основан и взаимен капиталов фонд за развойна активност, като Пекин и София вложат равни суми в него.
Къде може да търсим партньорства
Българският пазар има какво да предложи. Вземете да вземем за пример MobiSystems – българската компания е снабдител на мобилни артикули и бизнес приложения повече от 15 години. Приложението й OfficeSuite е един от най-пълните офис пакети за мобилни устройства на международния пазар. MobiSystems обслужва над 300 млн. самостоятелни и корпоративни консуматори в 195 страни, има офиси в Съединени американски щати и Китай, работи с всички формати и с всички облачни платформи за предпазване на данни. Компанията беше част от делегацията на Радев и по думите на участвали при представянето ѝ на Световния стопански конгрес в Далян, азиатските бизнесмени са били откровено впечатлени.
Амбиция да договорят партньорски връзки с китайската платформа за разплащане Alipay – благосъстоятелност на Alibaba, имат пък фирмите за цифрови разплащания " Paysera България " и ePay. " Част от клиентите ни са търговци и желаеме да им дадем опция за онлайн и евтини разплащания, както и на китайските туристи да заплащат в България през Alipay и WeChat ", сподели сътрудникът в Paysera Филип Мутафис.
Финансовите регулации в Китай са тежки и в този случай ще би трябвало съдействие сред централните банки на двете страни.
Отпушването на разплащанията върви с желанието за нарастването на китайските туристи в България, които всеобщо употребяват тези две приложения. През предходната година броят на китайските туристи е бил едвам 27 хиляди Стъпка в вярната посока е решението от юни български визи да се издават в още 15 китайски града. Друга опция е получената покана към екипа на Радев България да бъде показана на онлайн платформата на китайската туристическа корпорация Ctrip. Тя е една от най-големите в света с пазарна оценка от над 20 милиарда $ на американската борса Nasdaq. Китайската група е притежател на известната софтуерна компания Skyscanner. Интересен въпрос е за какво до момента България не е показана на нея. Но той важи за много неща в българско-китайските връзки. Три плана
Директна авиолиния сред Пекин и София
Откриването на директна авиолиния сред столиците на двете страни сигурно би улеснило туризма. За бизнесмените и в този момент не е проблем да пътуват. Трябва обаче да се има поради, че с цел да се стигне до такова решение, е нужно да има стопански интерес за самолетната компания. Нужни са изследвания за евентуалния брой пасажери, тъй като заетостта на такива дълги полети би трябвало да бъде висока - съгласно експерти най-малко 90% в дълготраен проект. В противоположен случай съществува риск след няколко месеца авиолинията да спре и години наред да сме в забранителния лист като дестинация. Възможен вид е България да се кооперира със прилежаща страна или друга в района, която към момента няма полети до Китай.
Клон на китайска банка
Откриването на клон на китайска банка също има икономическа логичност, в случай че България в действителност има предпочитание да форсира бизнес връзките с Пекин. Големи китайски банки от години участват в страни от Източна Европа. Според член на бизнес делегацията през предходната година Пекин е взел решение Bank of China да открие клон в България, само че още не е изпълнено. Докато течеше визитата на Радев в Китай, делегация на China Construction Bank посети България и съобщи, че преглеждат доста съществено тематиката за свое наличие в страната и под каква форма да бъде то.
Трябва да се има поради, че най-мощните китайски банки са капиталови и с цел да стартират бизнес в България, е належащо да има планове, които си заслужава да поддържат. Според Иван Велков, в случай че китайска банка отвори клон в България, това наложително ще усили капацитета за привличане на китайски вложения.
R&D център
България ще се стреми да реализира по-добро партньорство в развойната активност и нововъведенията с китайски компании. Стремежът е да се обезпечи финансиране на научни и проучвателен стратегии, да се форсира прехвърлянето на технологии и да се обезпечи бърз достъп до нововъведения. Желанието на България е да се открие взаимен център за научни проучвания и нововъведения в София с приоритет в области като нови материали, нано- и биотехнологии. Зелена светлина за земеделието
Китай заема второ място след Турция измежду експортните сътрудници на България отвън Европейски Съюз. За 2018 година стокообменът е повишен с 22% и е достигнал 2.440 милиарда $. България обаче е на сериозен недостиг в комерсиалните си връзки, а износът ни се лимитира в границите на дребен подбор артикули – рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които образуват над 70% от него.
На процедура с визитата на Румен Радев беше отприщен износът на мляко и млечни артикули, откакто бюрократичен проблем е бавил действителното стъпване на български производители в Китай.
Финализирани бяха също по този начин напъните на земеделското министерство за експорт на пчелен мед, тютюн и спиртоварен излишък. Ли Яцзун, търговски представител на провинция Хъбей за България:
Трябва ни повече информация
Като търговски представител за България диря благоприятни условия за търговия със страната. Работим с разнообразни компании и сме удовлетворени от връзките с тях. Условията за бизнес са положителни, само че би трябвало повече информация. В Китай сте известни с футбола, художествената гимнастика, киселото мляко, само че би трябвало още старания за бизнеса.
Трябва да промените тактиката в бизнеса. В България произвеждате хем хубаво, хем на ниска цена. Трябва обаче да се вършат положителни опаковки и показване на продуктите.
Започнахме с импорт на вино през 2011 година и то се продава добре в Китай. По-късно разширихме асортимента с козметични артикули, а преди няколко години започнахме и експорт за България, най-вече работни дрехи. Участваме непрестанно в сходни конгреси (като този сред представители на бизнеса от двете страни в Пекин – бел. ред.), с цел да вършим реклама на България и да търсим нови контакти, несъмнено. Ще търсим благоприятни условия за взаимни планове в биоземеделието и туризма. Правителството в Китай подтиква развиването на тези браншове.
Компании от провинцията демонстрират интерес към строителството и създаване на комплекси, откакто се чака страната да влезе в Шенген.
Инвестициите в България на втората по величина стопанска система остават алегорични.Технологичните компании евентуално ще са първият бранш, който ще притегли стабилно вниманието на Китай.Китайският бизнес се нуждае от повече информация за изискванията за бизнес в България. По времето на социализма колите на българските дипломати в китайската столица Пекин са били с номер 001. Заради несъгласието на Съюз на съветските социалистически републики, които са били с 002, обстановката се трансформира, само че демонстрира необикновената благосклонност на комунистически Китай към България.
В годината, в която се навършват 70 година от установяването на дипломатически връзки сред двете страни, България за следващ път се пробва да капитализира тази благосклонност. Този път на публично посещаване отиде президентът Румен Радев, като задачата беше същата, каквато българските политици постоянно заявяват - засилени бизнес връзки и привличане на вложения.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Китай е втората стопанска система в света (и първата по някои измерители), а в последните години е тръгнала на международен капиталов поход и съвсем няма страна, която да не желае да прави бизнес с тях.
България не е изключение и на пръв взор поставя старания – взе участие в срещите сред страните от Източна Европа и Китай, известни като формат " 17+1 ", даже беше хазаин през предходната година. Всяка година се организират редица конференции, български компании вземат участие на интернационалните изложби, китайски делегации гостуват в България.
Крайният резултат от всички тези старания обаче досега са вложения от... 105 млн. евро от Китай към края на 2018 година Това е малко повече от Маршаловите острови и по-малко от Латвия, а като % от всички инвестиции е 0.24%.
Нов опит, нови очаквания
Официалната стратегия на Румен Радев беше отговаряща на китайската пристрастеност към протокола – единствено в границите на няколко дни той се срещна в Китай с водача Си Цзинпин и премиера Ли Къцян. Практическият израз на триумфа на тези срещи беше контрактуваното стратегическо партньорство сред двете страни.
На доктрина това значи, че България може да получи поддръжката на Пекин за осъществяване на атрактивни и за двете страни планове. На процедура такава поддръжка имаше и до момента, само че атрактивни планове липсват.
Сега ще се извърви още веднъж същият кръг. Президентството ще запознае държавното управление с резултатите от визитата (в делегацията имаше единствено представител на Външно), а идващите стъпки са изпълнителната власт и бизнесът да приготвят планове, които да предложат на Пекин, и то в къси периоди. Президентът Радев на няколко пъти подчертава върху три общи плана, които могат да задвижат нови вложения и нови партньорства - директна самолетна линия, китайска банка в България и център за развиване в София (виж текста).
Ако на страната не може да се разчита да измисли по-различни от досегашните планове (тунел под Шипка, АЕЦ " Белене " и още няколко пътя и пристанища), бизнесът може да употребява тази поддръжка свише за лични хрумвания. Членове на бизнес делегацията, която придружаваше президента, споделиха, че е значимо фирмите да употребяват положителната база и да са дейни в търсенето на сътрудници.
По време на визитата на Радев имаше три бизнес форума - в Далян, Пекин и Шанхай. В тях участваха представители на над 100 компании и бизнес организации, които към този момент развиват бизнес с България или се интересуваха от опциите за подобен. Български участници споделиха, че са удовлетворени от диалозите и виждат добра вероятност.
Бъдещи изгоди
Реално видяно, ще е задача съвсем невъзможна да се привлекат огромни индустриални компании – китайският бизнес се стреми към обезпечени дълготрайни контракти и пазарен дял зад граница, а освен към създаване на избран цех. По-важното е, че Китай гледа към стопанската система на бъдещето, стреми се да се трансформира в софтуерен водач и придобива компании в този бранш за да усилва световния си пазарен дял. Не е инцидентен фактът, че Пекин доста по-ревностно пази Huawei и софтуерния си бранш от обвиняванията на Съединени американски щати спрямо напъните, които поставя против наложените от президента Тръмп мита върху стоманата.
Това значи, че в случай че съдействието с Китай може да се развива в някоя област, тази е много привлекателна. Шансът за партньорство са услугите, актуалните софтуерни браншове и обвързваните с тях действия, счита Иван Велков, който е в управлението на Българската стопанска камара и на Столичния общински съвет и беше част от бизнес делегацията. Според него към България може да се насочат китайски компании, които към този момент са развивали бизнес в района и са наясно с европейските правила, а българските бизнесмени могат да рискуват с новите браншове.
Желанието на България за основаване на взаимен R&D център в София може да е добра основа за бъдещо партньорство. Развитието на подобен център може да е подтик за контакти сред китайски и български компании, както и развиване на взаимни артикули. Освен това Китай разполага със обилни фондове и стратегии за вложения в нововъведения, което също е опция за нашите бизнесмени.
Източник от делегацията на президента Радев съобщи за " Капитал ", че България е защитила позицията по време на диалозите, че резултатите от научно-развойната активност от подобен център би трябвало да останат българска благосъстоятелност.
Българската страна е предложила да бъде основан и взаимен капиталов фонд за развойна активност, като Пекин и София вложат равни суми в него.
Къде може да търсим партньорства
Българският пазар има какво да предложи. Вземете да вземем за пример MobiSystems – българската компания е снабдител на мобилни артикули и бизнес приложения повече от 15 години. Приложението й OfficeSuite е един от най-пълните офис пакети за мобилни устройства на международния пазар. MobiSystems обслужва над 300 млн. самостоятелни и корпоративни консуматори в 195 страни, има офиси в Съединени американски щати и Китай, работи с всички формати и с всички облачни платформи за предпазване на данни. Компанията беше част от делегацията на Радев и по думите на участвали при представянето ѝ на Световния стопански конгрес в Далян, азиатските бизнесмени са били откровено впечатлени.
Амбиция да договорят партньорски връзки с китайската платформа за разплащане Alipay – благосъстоятелност на Alibaba, имат пък фирмите за цифрови разплащания " Paysera България " и ePay. " Част от клиентите ни са търговци и желаеме да им дадем опция за онлайн и евтини разплащания, както и на китайските туристи да заплащат в България през Alipay и WeChat ", сподели сътрудникът в Paysera Филип Мутафис.
Финансовите регулации в Китай са тежки и в този случай ще би трябвало съдействие сред централните банки на двете страни.
Отпушването на разплащанията върви с желанието за нарастването на китайските туристи в България, които всеобщо употребяват тези две приложения. През предходната година броят на китайските туристи е бил едвам 27 хиляди Стъпка в вярната посока е решението от юни български визи да се издават в още 15 китайски града. Друга опция е получената покана към екипа на Радев България да бъде показана на онлайн платформата на китайската туристическа корпорация Ctrip. Тя е една от най-големите в света с пазарна оценка от над 20 милиарда $ на американската борса Nasdaq. Китайската група е притежател на известната софтуерна компания Skyscanner. Интересен въпрос е за какво до момента България не е показана на нея. Но той важи за много неща в българско-китайските връзки. Три плана
Директна авиолиния сред Пекин и София
Откриването на директна авиолиния сред столиците на двете страни сигурно би улеснило туризма. За бизнесмените и в този момент не е проблем да пътуват. Трябва обаче да се има поради, че с цел да се стигне до такова решение, е нужно да има стопански интерес за самолетната компания. Нужни са изследвания за евентуалния брой пасажери, тъй като заетостта на такива дълги полети би трябвало да бъде висока - съгласно експерти най-малко 90% в дълготраен проект. В противоположен случай съществува риск след няколко месеца авиолинията да спре и години наред да сме в забранителния лист като дестинация. Възможен вид е България да се кооперира със прилежаща страна или друга в района, която към момента няма полети до Китай.
Клон на китайска банка
Откриването на клон на китайска банка също има икономическа логичност, в случай че България в действителност има предпочитание да форсира бизнес връзките с Пекин. Големи китайски банки от години участват в страни от Източна Европа. Според член на бизнес делегацията през предходната година Пекин е взел решение Bank of China да открие клон в България, само че още не е изпълнено. Докато течеше визитата на Радев в Китай, делегация на China Construction Bank посети България и съобщи, че преглеждат доста съществено тематиката за свое наличие в страната и под каква форма да бъде то.
Трябва да се има поради, че най-мощните китайски банки са капиталови и с цел да стартират бизнес в България, е належащо да има планове, които си заслужава да поддържат. Според Иван Велков, в случай че китайска банка отвори клон в България, това наложително ще усили капацитета за привличане на китайски вложения.
R&D център
България ще се стреми да реализира по-добро партньорство в развойната активност и нововъведенията с китайски компании. Стремежът е да се обезпечи финансиране на научни и проучвателен стратегии, да се форсира прехвърлянето на технологии и да се обезпечи бърз достъп до нововъведения. Желанието на България е да се открие взаимен център за научни проучвания и нововъведения в София с приоритет в области като нови материали, нано- и биотехнологии. Зелена светлина за земеделието
Китай заема второ място след Турция измежду експортните сътрудници на България отвън Европейски Съюз. За 2018 година стокообменът е повишен с 22% и е достигнал 2.440 милиарда $. България обаче е на сериозен недостиг в комерсиалните си връзки, а износът ни се лимитира в границите на дребен подбор артикули – рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които образуват над 70% от него.
На процедура с визитата на Румен Радев беше отприщен износът на мляко и млечни артикули, откакто бюрократичен проблем е бавил действителното стъпване на български производители в Китай.
Финализирани бяха също по този начин напъните на земеделското министерство за експорт на пчелен мед, тютюн и спиртоварен излишък. Ли Яцзун, търговски представител на провинция Хъбей за България:
Трябва ни повече информация
Като търговски представител за България диря благоприятни условия за търговия със страната. Работим с разнообразни компании и сме удовлетворени от връзките с тях. Условията за бизнес са положителни, само че би трябвало повече информация. В Китай сте известни с футбола, художествената гимнастика, киселото мляко, само че би трябвало още старания за бизнеса.
Трябва да промените тактиката в бизнеса. В България произвеждате хем хубаво, хем на ниска цена. Трябва обаче да се вършат положителни опаковки и показване на продуктите.
Започнахме с импорт на вино през 2011 година и то се продава добре в Китай. По-късно разширихме асортимента с козметични артикули, а преди няколко години започнахме и експорт за България, най-вече работни дрехи. Участваме непрестанно в сходни конгреси (като този сред представители на бизнеса от двете страни в Пекин – бел. ред.), с цел да вършим реклама на България и да търсим нови контакти, несъмнено. Ще търсим благоприятни условия за взаимни планове в биоземеделието и туризма. Правителството в Китай подтиква развиването на тези браншове.
Компании от провинцията демонстрират интерес към строителството и създаване на комплекси, откакто се чака страната да влезе в Шенген.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ