Ресторантьорите пак искат по-нисък ДДС: Докъде стига апетитът за ...
На среща със служебния министър председател Андрей Гюров през днешния ден представители на сектора показаха по-високите разноски за ток, заплати и първични материали като главен проблем. Ричард Алибегов съобщи, че намаляването на Данък добавена стойност е „ единствената мярка “, която може да помогне. Но точно тази „ мярка “ към този момент беше въведена по време на Коронавирус рецесията, като изключителна помощ, която остана в действие с години.
По време на пандемията страната вкара понижена ставка от 9% за ресторантьорите като краткотрайна антикризисна мярка. За къс интервал тя беше оправдана – обектите бяха затворени, приходите се сринаха, а секторът беше измежду най-засегнатите. Но вместо да остане изключителна, мярката беше удължавана години наред. И през днешния ден, при изцяло друга обстановка, браншът още веднъж упорства за същото. Това към този момент не наподобява като помощ в рецесия, а като опит краткотрайната привилегия да се трансформира в непрекъснат стандарт.
Бизнес на държавна хранилка?
На срещата със служебния министър председател Андрей Гюров представители на сектора още веднъж обрисуваха познатия лист с проблеми – ток, заплати, първични материали. Но тези фактори засягат всички браншове. Разликата е, че не всички желаят специфичен данъчен режим.
Тук поражда основният въпрос: за какво ресторантьорите би трябвало да бъдат изключение? И още по-важно – не се ли трансформира този бранш в подвластен от страната, вместо да се приспособява към пазарната среда?
Браншът показва и наемите и разноските на чиновниците като проблем. Това е действителен обществен въпрос, само че решението му още веднъж се търси през страната. Вместо да се приказва за структурни решения, вложения или повишение на продуктивността, още веднъж се предлага най-лесният вид – понижаване на налози и директна поддръжка.
Вместо да се приказва за успеваемост, оптимизация или акомодация, настояванията още веднъж са ориентирани към бюджета. Това основава чувството, че част от сектора разчита на страната като на непрекъснат източник на поддръжка, а не като на краткотрайна помощ в изключителни обстановки.
В същото време други браншове, които също са наранени от инфлацията и високите разноски, не получават сходно отнасяне.
Цените порастват, само че настояванията също
Парадоксът е явен – заведенията за хранене упорстват за помощ, до момента в който цените в заведенията порастват стабилно през последните години. Менюта нарастват, услугите също, а аргументът остава същият – разноските са високи. Това слага логически въпрос: в случай че цените към този момент са увеличени, за какво още веднъж е нужна държавна интервенция?
И още – съответно ли е бизнесът, който трансферира разноските върху клиентите, да желае и спомагателни данъчни облекчения?
Повтарящ се сюжет
По време на пандемията ресторантьорите бяха измежду най-силно подкрепените. Получиха понижен Данък добавена стойност, обезщетения и разнообразни форми на помощ. Днес, при друга икономическа обстановка, настояванията са същите. Това поражда подозрение дали краткотрайните ограничения не са се трансформирали в предстояща норма.
Премиерът Андрей Гюров съобщи, че ще се търсят уравновесени решения и помощ за най-уязвимите. Натискът от сектора обаче остава явен – повече държавна поддръжка, по-ниски налози и нови тласъци.
В последна сметка въпросът не е дали секторът има проблеми – има. Въпросът е дали решението постоянно би трябвало да идва от държавния бюджет. И още по-важно – докога. Когато всяка компликация води до ново искане за помощ, а всяка помощ се трансформира в очакване, границата сред поддръжка и взаимозависимост стартира да се размива. А това към този момент слага под подозрение освен устойчивостта на бранша, само че и самата логичност на обществената поддръжка.
По време на пандемията страната вкара понижена ставка от 9% за ресторантьорите като краткотрайна антикризисна мярка. За къс интервал тя беше оправдана – обектите бяха затворени, приходите се сринаха, а секторът беше измежду най-засегнатите. Но вместо да остане изключителна, мярката беше удължавана години наред. И през днешния ден, при изцяло друга обстановка, браншът още веднъж упорства за същото. Това към този момент не наподобява като помощ в рецесия, а като опит краткотрайната привилегия да се трансформира в непрекъснат стандарт.
Бизнес на държавна хранилка?
На срещата със служебния министър председател Андрей Гюров представители на сектора още веднъж обрисуваха познатия лист с проблеми – ток, заплати, първични материали. Но тези фактори засягат всички браншове. Разликата е, че не всички желаят специфичен данъчен режим.
Тук поражда основният въпрос: за какво ресторантьорите би трябвало да бъдат изключение? И още по-важно – не се ли трансформира този бранш в подвластен от страната, вместо да се приспособява към пазарната среда?
Браншът показва и наемите и разноските на чиновниците като проблем. Това е действителен обществен въпрос, само че решението му още веднъж се търси през страната. Вместо да се приказва за структурни решения, вложения или повишение на продуктивността, още веднъж се предлага най-лесният вид – понижаване на налози и директна поддръжка.
Вместо да се приказва за успеваемост, оптимизация или акомодация, настояванията още веднъж са ориентирани към бюджета. Това основава чувството, че част от сектора разчита на страната като на непрекъснат източник на поддръжка, а не като на краткотрайна помощ в изключителни обстановки.
В същото време други браншове, които също са наранени от инфлацията и високите разноски, не получават сходно отнасяне.
Цените порастват, само че настояванията също
Парадоксът е явен – заведенията за хранене упорстват за помощ, до момента в който цените в заведенията порастват стабилно през последните години. Менюта нарастват, услугите също, а аргументът остава същият – разноските са високи. Това слага логически въпрос: в случай че цените към този момент са увеличени, за какво още веднъж е нужна държавна интервенция?
И още – съответно ли е бизнесът, който трансферира разноските върху клиентите, да желае и спомагателни данъчни облекчения?
Повтарящ се сюжет
По време на пандемията ресторантьорите бяха измежду най-силно подкрепените. Получиха понижен Данък добавена стойност, обезщетения и разнообразни форми на помощ. Днес, при друга икономическа обстановка, настояванията са същите. Това поражда подозрение дали краткотрайните ограничения не са се трансформирали в предстояща норма.
Премиерът Андрей Гюров съобщи, че ще се търсят уравновесени решения и помощ за най-уязвимите. Натискът от сектора обаче остава явен – повече държавна поддръжка, по-ниски налози и нови тласъци.
В последна сметка въпросът не е дали секторът има проблеми – има. Въпросът е дали решението постоянно би трябвало да идва от държавния бюджет. И още по-важно – докога. Когато всяка компликация води до ново искане за помощ, а всяка помощ се трансформира в очакване, границата сред поддръжка и взаимозависимост стартира да се размива. А това към този момент слага под подозрение освен устойчивостта на бранша, само че и самата логичност на обществената поддръжка.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ