Захари Карабашлиев: Президентът провежда операция за откъсване на България от цивилизования свят
На фотографията: Захари Карабашлиев
Има моменти, в който усещаш, че нещата някак не могат и не трябва да не престават по този начин. Лятото на 2020 беше подобен един миг — тогава лъсна голия тил на Борисов в композиция с пачки, кюлчета и револвер, тогава в Росенец видяхме частното пристанище и сараите на Доган, а българския трикольор бе повърхностно метнат зад някаква колиба, тогава един хазартен бос-беглец в Дубай правеше видео-самопризнания по какъв начин е манипулирал данъчната система на цяла една страна и е давал в найлонови торбички милиони на финансовия министър Влади Горанов, тогава излязохме на площада да протестираме против цялата тази гнилоч и ТОГАВА един президент излезе пред президентството с вдигнат пестник. Този пестник тогава беше толкоз неестествено вдигнат – не като на концерт на Rage Against The Machine през 90-те, не като чернокожите спортисти от 1968 на олимпийските игри в Мексико, не като немските и испанските анти-нацисти през 30-те… Не.
Имаше нещо неестествено в издигането на този пестник, който хем беше имитация на юмрука на партизанин на 9-ти септември с нашивка Отечествен фронт, хем пък се подаваше от ръкава на костюм с бяла риза. Не се връзваха нещата. И мога сигурно да кажа, че никой от нас, които бяхме там в този миг на този площад, никой от тези, които познавам и за момент не е имал потребност да има вяра на този пестник. Опорката, че митингите били дирижирани от юмручето на Радев е нелепа и хронологически неуместна. Юмрукът не е повел митинга на площада. Ние БЯХМЕ на площада, когато юмрука слезе при нас, а след това си се качи назад. Но тази опорка продължава да е устойчива и работи в изгода на… Радев и на Борисов, които в доста връзки са си ортаци (партньори).
Нека напомня, чe президентския пост на Радев беше еднолично възложен от Борисов на президентските избори през 2016. Как? Много просто. От 7-8 милиона българи, от всички интелигентни и подобаващи хора с българско поданство, Борисов избра да издигне кандидатурата на на практика неизбираемата Цецка Цачева, с цел да подари президентския пост на Румен Радев (избраника на Българска социалистическа партия.) Затова и в най-прекият смисъл на думата Румен Радев не е решение на Решетников, а на Бойко Борисов. Радев дължи поста си на Борисов, по тази причина и виждаме по какъв начин тези последни месеци връща услугата по най-различни способи.
Но дано кажа и нещо за всички, които са дали своят вот за Радев на последните избори и които в този момент са укорявани за този техен избор. Всеки рационален и свободен човек прави избор, основан само на информацията, с която разполага и действителностите в дадения миг. В опрощение на гласувалите за Радев, вместо за Герджиков мога да кажа — кой очакваше ужасяващата война в Украйна? А и до тогава Радев се държеше сдържано, не обикаляше като цар Европейския Съюз, не говореше за ембарго на глобите против Кремъл, не се занимаваше с енергетика, не ни наричаше “войнолюбци ” и “шарлатани ”, нямаше гълъби и катамарани, не ни отвличаше с такава поредност от Европа.
Докато това, което се случва в този момент в Президентството ми наподобява като систематизирана интервенция за отделяне на България от цивилизования свят, за преразглеждане на съдбоносен цивилизационния избор, изработен от едни други български политици, в този момент очернени и изтласкани встрани от полит-криминалния детайл поел ръководството след тях. Това, което се случва в този момент в Президентството наподобява като интервенция на задействан по проект sleeper cell от сътрудници, чието управление е в Кремъл. А най-важният asset e самия президент. Нямам никакво подозрение, че най-решителната борба за отделяне на България от Европейския съюз върви в този момент. Защо ѝ е на Русия да “откача ” България от Европейски Съюз обаче?
Защото една сполучлива България е бодил в очите на Русия.
Но какъв бодил може да е, откакто България е най-неуспешната от новите демокрации на Европейски Съюз?
Да, несполучлива е, тъй като е просмукана от съветски шпионаж и престъпен детайл от 90-те и до ръководството ѝ се домогват единствено подвластни от едно, или друго хора: Радев, Борисов, Доган, Нинова, Трифонов — все чеда и на тоталитаризма, и след това на 90-те…
Всички те от едно потомство, което не желае и не желае да отстъпи на по-млади, на външни, даже на своите си вътрешни и по-различни фрагменти.
Изходът от тази история е приоризиране на заплахите. И най-голямата е самооткачането на България от Европейски съюз.
Държавността сега е на режим “фрагментиране на обществото ” посредством:
— дезинформация от всевъзможен вид;
— обезпечаване на терен за политически копейки и техните мероприятия;
— похищение на вниманието от войната в Украйна;
— про-руски провокации от всевъзможен тип (напр. конференция за мир във Варна?!);
— обезпечаване на енергийна взаимозависимост от Русия;
— всевъзможни предизборни мурафети и следизборни дослуци, които да обезпечат рахата на всички по веригата…
— и т.н… и т.н…
В умозаключение, президентът Радев, съветските партии и политическото равнодушие на голяма част от електората са на път да вкарат точно политически безразличните в една най-обикновена беднотия, от която няма да има изплъзване генерации наред. Това би трябвало да се изяснява на постоянно, когато има опция. Защото за естествения човек, няма по-силен мотив от обедняването.
Има и един вероятен позитивен сюжет, който обаче включва мощни, самостоятелни персони (не тясно-партийни папагали), които да поемат отговорност след изборите. Те могат да влязат в надпартийни съглашения, които да обезпечат откъсването ни веднъж-завинаги от Кремъл, да осъществят импийчмънт на президента, да се продължи с евро, Шенген и т.н… А по-късно към този момент да продължат да си вадят очите по другите доста значими тематики. Да, корупцията е обвързвана с съветското въздействие. Но… едно по едно.
Правено е нееднократно в международната история. Какво обаче би трябвало да се случи, с цел да имаме този вид? Възможен ли е изобщо? Или се размечтах?
Коментарът на писателят Захари Карабашлиев е оповестен в неговата Фейсбук страница. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Има моменти, в който усещаш, че нещата някак не могат и не трябва да не престават по този начин. Лятото на 2020 беше подобен един миг — тогава лъсна голия тил на Борисов в композиция с пачки, кюлчета и револвер, тогава в Росенец видяхме частното пристанище и сараите на Доган, а българския трикольор бе повърхностно метнат зад някаква колиба, тогава един хазартен бос-беглец в Дубай правеше видео-самопризнания по какъв начин е манипулирал данъчната система на цяла една страна и е давал в найлонови торбички милиони на финансовия министър Влади Горанов, тогава излязохме на площада да протестираме против цялата тази гнилоч и ТОГАВА един президент излезе пред президентството с вдигнат пестник. Този пестник тогава беше толкоз неестествено вдигнат – не като на концерт на Rage Against The Machine през 90-те, не като чернокожите спортисти от 1968 на олимпийските игри в Мексико, не като немските и испанските анти-нацисти през 30-те… Не.
Имаше нещо неестествено в издигането на този пестник, който хем беше имитация на юмрука на партизанин на 9-ти септември с нашивка Отечествен фронт, хем пък се подаваше от ръкава на костюм с бяла риза. Не се връзваха нещата. И мога сигурно да кажа, че никой от нас, които бяхме там в този миг на този площад, никой от тези, които познавам и за момент не е имал потребност да има вяра на този пестник. Опорката, че митингите били дирижирани от юмручето на Радев е нелепа и хронологически неуместна. Юмрукът не е повел митинга на площада. Ние БЯХМЕ на площада, когато юмрука слезе при нас, а след това си се качи назад. Но тази опорка продължава да е устойчива и работи в изгода на… Радев и на Борисов, които в доста връзки са си ортаци (партньори).
Нека напомня, чe президентския пост на Радев беше еднолично възложен от Борисов на президентските избори през 2016. Как? Много просто. От 7-8 милиона българи, от всички интелигентни и подобаващи хора с българско поданство, Борисов избра да издигне кандидатурата на на практика неизбираемата Цецка Цачева, с цел да подари президентския пост на Румен Радев (избраника на Българска социалистическа партия.) Затова и в най-прекият смисъл на думата Румен Радев не е решение на Решетников, а на Бойко Борисов. Радев дължи поста си на Борисов, по тази причина и виждаме по какъв начин тези последни месеци връща услугата по най-различни способи.
Но дано кажа и нещо за всички, които са дали своят вот за Радев на последните избори и които в този момент са укорявани за този техен избор. Всеки рационален и свободен човек прави избор, основан само на информацията, с която разполага и действителностите в дадения миг. В опрощение на гласувалите за Радев, вместо за Герджиков мога да кажа — кой очакваше ужасяващата война в Украйна? А и до тогава Радев се държеше сдържано, не обикаляше като цар Европейския Съюз, не говореше за ембарго на глобите против Кремъл, не се занимаваше с енергетика, не ни наричаше “войнолюбци ” и “шарлатани ”, нямаше гълъби и катамарани, не ни отвличаше с такава поредност от Европа.
Докато това, което се случва в този момент в Президентството ми наподобява като систематизирана интервенция за отделяне на България от цивилизования свят, за преразглеждане на съдбоносен цивилизационния избор, изработен от едни други български политици, в този момент очернени и изтласкани встрани от полит-криминалния детайл поел ръководството след тях. Това, което се случва в този момент в Президентството наподобява като интервенция на задействан по проект sleeper cell от сътрудници, чието управление е в Кремъл. А най-важният asset e самия президент. Нямам никакво подозрение, че най-решителната борба за отделяне на България от Европейския съюз върви в този момент. Защо ѝ е на Русия да “откача ” България от Европейски Съюз обаче?
Защото една сполучлива България е бодил в очите на Русия.
Но какъв бодил може да е, откакто България е най-неуспешната от новите демокрации на Европейски Съюз?
Да, несполучлива е, тъй като е просмукана от съветски шпионаж и престъпен детайл от 90-те и до ръководството ѝ се домогват единствено подвластни от едно, или друго хора: Радев, Борисов, Доган, Нинова, Трифонов — все чеда и на тоталитаризма, и след това на 90-те…
Всички те от едно потомство, което не желае и не желае да отстъпи на по-млади, на външни, даже на своите си вътрешни и по-различни фрагменти.
Изходът от тази история е приоризиране на заплахите. И най-голямата е самооткачането на България от Европейски съюз.
Държавността сега е на режим “фрагментиране на обществото ” посредством:
— дезинформация от всевъзможен вид;
— обезпечаване на терен за политически копейки и техните мероприятия;
— похищение на вниманието от войната в Украйна;
— про-руски провокации от всевъзможен тип (напр. конференция за мир във Варна?!);
— обезпечаване на енергийна взаимозависимост от Русия;
— всевъзможни предизборни мурафети и следизборни дослуци, които да обезпечат рахата на всички по веригата…
— и т.н… и т.н…
В умозаключение, президентът Радев, съветските партии и политическото равнодушие на голяма част от електората са на път да вкарат точно политически безразличните в една най-обикновена беднотия, от която няма да има изплъзване генерации наред. Това би трябвало да се изяснява на постоянно, когато има опция. Защото за естествения човек, няма по-силен мотив от обедняването.
Има и един вероятен позитивен сюжет, който обаче включва мощни, самостоятелни персони (не тясно-партийни папагали), които да поемат отговорност след изборите. Те могат да влязат в надпартийни съглашения, които да обезпечат откъсването ни веднъж-завинаги от Кремъл, да осъществят импийчмънт на президента, да се продължи с евро, Шенген и т.н… А по-късно към този момент да продължат да си вадят очите по другите доста значими тематики. Да, корупцията е обвързвана с съветското въздействие. Но… едно по едно.
Правено е нееднократно в международната история. Какво обаче би трябвало да се случи, с цел да имаме този вид? Възможен ли е изобщо? Или се размечтах?
Коментарът на писателят Захари Карабашлиев е оповестен в неговата Фейсбук страница. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ