„Politico“: Путин цели нова популистка вълна в Европа, а България тества европейската солидарност с Украйна
На фотографията: Владимир Путин
Европейските политици, които се върнаха на работните си места след лятната почивка, откриха в пощенската си кутия неотложен проблем – рецесията с разноските за живот, която към този момент разпалва обществени безредици.
Докато мнозина европейци се любуваха на лятното слънце, в целия блок – от Испания до Германия – започнаха митинги. През миналия уикенд в Прага към 70 000 души излязоха по улиците на проява против държавното управление, искайки ограничения против възходящите разноски за сила и скандирайки против Европейски Съюз и НАТО.
Европа се бори с рекордна инфлация, която значително е резултат от енергийните разноски, нарастнали след нахлуването на Русия в Украйна. Тази токсична примес накара европейците да се опасяват от непостижими сметки за отопление тази зима. Някои компании – от производители на стомана до фабрики за торове – даже към този момент затвориха. Ситуацията стана задоволително тежка, с цел да може Европейската централна банка в четвъртък да разгласи най-голямото си досегашно покачване на лихвите и да обещае, че предстоят още нараствания, защото банката се пробва да ограничи инфлацията, която постоянно се разказва като „ налог върху бедните “.
Лидерите на Европейски Съюз на целия континент са разтревожени.
„ Настоящата енергийна рецесия изнервя всички политически водачи, тъй като те се опасяват от политическите последствия “, съобщи един от чиновниците на Европейски Съюз пред „ Политико “ тази седмица, когато в Брюксел стартира политическият сезон. „ В доста страни става въпрос за оцеляването на техните държавни управления. Устойчивостта на Европа ще бъде подложена на тестване във всички страни от Европейски Съюз “.
Това е боязън, за който напускащият италиански министър-председател Марио Драги предупреждаваше на срещата на върха на Г-7 през юни: „ Трябва да избегнем грешките, позволени след 2008 година, енергийната рецесия не би трябвало да докара до завръщане на популизма. “
Дипломат от балтийска страна предвижда, че Европа може да се сблъска с нова популистка вълна, в случай че водачите не съумеят да лимитират разноските.
„ Това може да е третата вълна на популизъм напоследък “, сподели той, като уточни финансовата рецесия от 2008 година и миграционната рецесия към 2014 година като двете предходни талази. „ Този път може да е най-лошата и да има непредвидими последствия. Вярваме също, че точно за това упорства Путин. “
Подчертаването на паниките на водачите е обвързвано с опцията повишението на цените да подкопае публичната поддръжка за войната в Украйна, което слага европейските водачи пред въпроса за отровното хапче: Готови ли са да рискуват личните си работни места, с цел да спасят украинската народна власт? Унгария към този момент подписа ново газово съглашение с съветския енергиен колос „ Газпром “, а България обмисля да се върне към закупуването на съветски газ, което демонстрира границите на европейската взаимност с Украйна.
„ Тази зима се трансформира в нещо като боксов мач “ с Москва, твърди западноевропейски посланик. „ Първият, който падне, е изгубил мача. “
Изборите в Швеция тази неделя ще бъдат първият тест за политическата температура в Европа и представителите на Европейски Съюз ги следят от близко.
Тъй като в предизборната акция на напред във времето излизат проблемите с престъпността и разноските за живот, лявоцентристкото държавно управление на министър-председателя Магдалена Андершон може да се окаже в неволя. А крайнодясната партия „ Шведски демократи “, която има неонацистки корени, има действителни шансове да сформира част от дясно държавно управление – за първи път в Швеция.
Но същинската паника е обвързвана с парламентарните избори в Италия по-късно този месец. Крайнодясната партия „ Братя на Италия “ на Джорджия Мелони води в социологическите изследвания, което поражда упования за дясно държавно управление в Рим.
Като се има поради размерът на италианската стопанска система – третата по величина в Европейски Съюз – и статутът ѝ на страна основателка на Европейски Съюз, последствията от премиерството на Мелони биха били дълбоки, макар че множеството чиновници не чакат тя да унищожи икономическия проект на предшественика си, който има за цел да обезпечи на Италия милиарди пари от Европейски Съюз за възобновяване след пандемията.
Но съдружникът на Мелони Матео Салвини, водач на Лигата и другата крайнодясна партия в евентуалната коалиция, намерено пропагандира другарски позиции към Русия. Тази седмица той прикани Европейски Съюз да премисли глобите си против Русия – което разпали опасения в Брюксел, че новите ограничения против Русия ще станат по-трудни, в случай че алиансът Мелони-Салвини вземе властта.
Възможната популистка вълна не се лимитира единствено до някои страни. Всеки европейски водач е подложен на напън от страна на гласоподавателите за ограничение на спираловидно възходящите разноски. Това е една от аргументите Европейската комисия да реши тази седмица да наруши десетилетия казус и да упорства за радикална интервенция на енергийните пазари на блока.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изненада доста чиновници в Брюксел в сряда, когато обществено показа проект от няколко точки за ограничение на цените на силата. Съобщението беше направено преди посланиците на Европейски Съюз да бъдат осведомени и преди речта на фон дер Лайен за положението на Европейския съюз идната седмица – платформа, която мнозина чакаха да употребява, с цел да разкрие проекта.
Основната причина за ускоряването на периодите е възходящият напън от страна на политическите водачи.
Белгийският министър-председател Александър де Кроо се изрази искрено предишния уикенд: „ Ако Европейската комисия не се намеси, рискуваме да изпаднем в дълбока криза с непредвидими последствия. Става въпрос за доста повече от стопанска система. Става въпрос за сигурността и стабилността на европейския континент. “
Шарл Мишел, ръководител на Европейския съвет, който съставлява позицията на членовете на Европейски Съюз, също изрази паника в изявление за европейски медии предходната седмица.
„ Нямаме нито ден за губене “, сподели той, като категорично уточни, че Съветът няколко пъти е приканвал Комисията да предложи съответни оферти.
В загадъчния свят на енергийната политика решението на Комисията да се намеси на енергийните пазари е голям поврат.
В продължение на десетилетия изпълнителният орган на Европейски Съюз отхвърляше да се намесва в европейските енергийни пазари – мнение, споделяно от стопански демократични страни като Германия, Нидерландия и северните страни членки. Но мащабът на икономическата болежка, която изпитват жителите от Швеция до Португалия, принуди страните, които нормално поддържат свободния пазар, да трансформират курса и да одобряват, че е нужна интервенция, въпреки и евентуално единствено краткотрайна.
Сред предложенията на Фон дер Лайен са ограничение на цените на съветския газ, проект за лишаване на свръхпечалбите на производителите на сила, които не употребяват газ (които се възползват от метода, по който се дефинира цената на електрическата енергия в ЕС), и „ солидарна вноска “ от фирмите за изкопаеми горива, които получават рекордни облаги.
Окончателният тип на законодателното предложение обаче към момента не е избран, като министрите на енергетиката би трябвало да дадат първичната си оценка на изключително съвещание в петък.
Докато министрите на енергетиката се събират, финансовите министри на Европейски Съюз също ще се срещнат, с цел да обсъдят противоположната страна на огромната енергийна намеса – по какъв начин да се заплати за нея.
Въпреки че предлагането на Комисията планува компенсиране на засегнатите консуматори и предприятия посредством такса върху производителите на електрическа енергия, която не е обвързвана с газ, остава неразбираемо дали този метод ще покрие големите разноски.
Германското държавно управление към този момент показа стабилен компенсационен пакет за потребителите и предприятията на стойност 65 милиарда евро, а други страни от еврозоната създават сходни способи за намаляване на удара, до момента в който приготвят националните си бюджети, които в последна сметка би трябвало да бъдат утвърдени от Брюксел.
Следователно определянето на „ фискалното пространство “, с което разполагат финансовите министри, ще бъде от огромно значение за срещата в петък. Финансовите чиновници на Европейски Съюз наблюдават от близко икономическото положение на еврозоната на фона на тревожните сигнали за допустима криза. След като към този момент хвърлиха пари за служащите и жителите по време на пандемията Коронавирус, чиновниците знаят, че се движат по тънка линия. Но Комисията е наясно и с политическия напън, който се оказва върху водачите на Европейски Съюз.
„ Има мощен политически вятър “, сподели един от високопоставените финансови чиновници на еврозоната преди срещата в петък. „ Правим всичко допустимо, с цел да се противопоставим на него и да не допуснем ексцесии. Но реалистично погледнато… несъмнено, разбираме, че има някои политически императиви, които страните ще би трябвало да следват. “
Междувременно срещите в петък евентуално са единствено началният залп в една високотехнологична – и политическа – икономическа борба. Съпротивата против предлагането на Фон дер Лайен към този момент се ускорява, като някои публични лица понижават упованията си за какъвто и да е пробив в петък. Други са по-оптимистично настроени, надявайки се най-малко на индикация за някакво политическо съглашение на хоризонта.
Законодателното предложение най-вероятно ще бъде показано по време на годишната тирада на Фон дер Лайен за положението на Европейския съюз, която е значима част от политическия календар на Европейски Съюз. А откакто законодателните текстове бъдат показани, доста основни елементи ще стартират да се обясняват, което ще проправи пътя към евентуално съглашение.
Но защото политическите водачи на континента са изправени пред все по-отчаяни гласоподаватели, формалните лица могат да чакат единствено толкоз дълго.
Текстът е оповестен в Политико, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Европейските политици, които се върнаха на работните си места след лятната почивка, откриха в пощенската си кутия неотложен проблем – рецесията с разноските за живот, която към този момент разпалва обществени безредици.
Докато мнозина европейци се любуваха на лятното слънце, в целия блок – от Испания до Германия – започнаха митинги. През миналия уикенд в Прага към 70 000 души излязоха по улиците на проява против държавното управление, искайки ограничения против възходящите разноски за сила и скандирайки против Европейски Съюз и НАТО.
Европа се бори с рекордна инфлация, която значително е резултат от енергийните разноски, нарастнали след нахлуването на Русия в Украйна. Тази токсична примес накара европейците да се опасяват от непостижими сметки за отопление тази зима. Някои компании – от производители на стомана до фабрики за торове – даже към този момент затвориха. Ситуацията стана задоволително тежка, с цел да може Европейската централна банка в четвъртък да разгласи най-голямото си досегашно покачване на лихвите и да обещае, че предстоят още нараствания, защото банката се пробва да ограничи инфлацията, която постоянно се разказва като „ налог върху бедните “.
Лидерите на Европейски Съюз на целия континент са разтревожени.
„ Настоящата енергийна рецесия изнервя всички политически водачи, тъй като те се опасяват от политическите последствия “, съобщи един от чиновниците на Европейски Съюз пред „ Политико “ тази седмица, когато в Брюксел стартира политическият сезон. „ В доста страни става въпрос за оцеляването на техните държавни управления. Устойчивостта на Европа ще бъде подложена на тестване във всички страни от Европейски Съюз “.
Това е боязън, за който напускащият италиански министър-председател Марио Драги предупреждаваше на срещата на върха на Г-7 през юни: „ Трябва да избегнем грешките, позволени след 2008 година, енергийната рецесия не би трябвало да докара до завръщане на популизма. “
Дипломат от балтийска страна предвижда, че Европа може да се сблъска с нова популистка вълна, в случай че водачите не съумеят да лимитират разноските.
„ Това може да е третата вълна на популизъм напоследък “, сподели той, като уточни финансовата рецесия от 2008 година и миграционната рецесия към 2014 година като двете предходни талази. „ Този път може да е най-лошата и да има непредвидими последствия. Вярваме също, че точно за това упорства Путин. “
Подчертаването на паниките на водачите е обвързвано с опцията повишението на цените да подкопае публичната поддръжка за войната в Украйна, което слага европейските водачи пред въпроса за отровното хапче: Готови ли са да рискуват личните си работни места, с цел да спасят украинската народна власт? Унгария към този момент подписа ново газово съглашение с съветския енергиен колос „ Газпром “, а България обмисля да се върне към закупуването на съветски газ, което демонстрира границите на европейската взаимност с Украйна.
„ Тази зима се трансформира в нещо като боксов мач “ с Москва, твърди западноевропейски посланик. „ Първият, който падне, е изгубил мача. “
Изборите в Швеция тази неделя ще бъдат първият тест за политическата температура в Европа и представителите на Европейски Съюз ги следят от близко.
Тъй като в предизборната акция на напред във времето излизат проблемите с престъпността и разноските за живот, лявоцентристкото държавно управление на министър-председателя Магдалена Андершон може да се окаже в неволя. А крайнодясната партия „ Шведски демократи “, която има неонацистки корени, има действителни шансове да сформира част от дясно държавно управление – за първи път в Швеция.
Но същинската паника е обвързвана с парламентарните избори в Италия по-късно този месец. Крайнодясната партия „ Братя на Италия “ на Джорджия Мелони води в социологическите изследвания, което поражда упования за дясно държавно управление в Рим.
Като се има поради размерът на италианската стопанска система – третата по величина в Европейски Съюз – и статутът ѝ на страна основателка на Европейски Съюз, последствията от премиерството на Мелони биха били дълбоки, макар че множеството чиновници не чакат тя да унищожи икономическия проект на предшественика си, който има за цел да обезпечи на Италия милиарди пари от Европейски Съюз за възобновяване след пандемията.
Но съдружникът на Мелони Матео Салвини, водач на Лигата и другата крайнодясна партия в евентуалната коалиция, намерено пропагандира другарски позиции към Русия. Тази седмица той прикани Европейски Съюз да премисли глобите си против Русия – което разпали опасения в Брюксел, че новите ограничения против Русия ще станат по-трудни, в случай че алиансът Мелони-Салвини вземе властта.
Възможната популистка вълна не се лимитира единствено до някои страни. Всеки европейски водач е подложен на напън от страна на гласоподавателите за ограничение на спираловидно възходящите разноски. Това е една от аргументите Европейската комисия да реши тази седмица да наруши десетилетия казус и да упорства за радикална интервенция на енергийните пазари на блока.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изненада доста чиновници в Брюксел в сряда, когато обществено показа проект от няколко точки за ограничение на цените на силата. Съобщението беше направено преди посланиците на Европейски Съюз да бъдат осведомени и преди речта на фон дер Лайен за положението на Европейския съюз идната седмица – платформа, която мнозина чакаха да употребява, с цел да разкрие проекта.
Основната причина за ускоряването на периодите е възходящият напън от страна на политическите водачи.
Белгийският министър-председател Александър де Кроо се изрази искрено предишния уикенд: „ Ако Европейската комисия не се намеси, рискуваме да изпаднем в дълбока криза с непредвидими последствия. Става въпрос за доста повече от стопанска система. Става въпрос за сигурността и стабилността на европейския континент. “
Шарл Мишел, ръководител на Европейския съвет, който съставлява позицията на членовете на Европейски Съюз, също изрази паника в изявление за европейски медии предходната седмица.
„ Нямаме нито ден за губене “, сподели той, като категорично уточни, че Съветът няколко пъти е приканвал Комисията да предложи съответни оферти.
В загадъчния свят на енергийната политика решението на Комисията да се намеси на енергийните пазари е голям поврат.
В продължение на десетилетия изпълнителният орган на Европейски Съюз отхвърляше да се намесва в европейските енергийни пазари – мнение, споделяно от стопански демократични страни като Германия, Нидерландия и северните страни членки. Но мащабът на икономическата болежка, която изпитват жителите от Швеция до Португалия, принуди страните, които нормално поддържат свободния пазар, да трансформират курса и да одобряват, че е нужна интервенция, въпреки и евентуално единствено краткотрайна.
Сред предложенията на Фон дер Лайен са ограничение на цените на съветския газ, проект за лишаване на свръхпечалбите на производителите на сила, които не употребяват газ (които се възползват от метода, по който се дефинира цената на електрическата енергия в ЕС), и „ солидарна вноска “ от фирмите за изкопаеми горива, които получават рекордни облаги.
Окончателният тип на законодателното предложение обаче към момента не е избран, като министрите на енергетиката би трябвало да дадат първичната си оценка на изключително съвещание в петък.
Докато министрите на енергетиката се събират, финансовите министри на Европейски Съюз също ще се срещнат, с цел да обсъдят противоположната страна на огромната енергийна намеса – по какъв начин да се заплати за нея.
Въпреки че предлагането на Комисията планува компенсиране на засегнатите консуматори и предприятия посредством такса върху производителите на електрическа енергия, която не е обвързвана с газ, остава неразбираемо дали този метод ще покрие големите разноски.
Германското държавно управление към този момент показа стабилен компенсационен пакет за потребителите и предприятията на стойност 65 милиарда евро, а други страни от еврозоната създават сходни способи за намаляване на удара, до момента в който приготвят националните си бюджети, които в последна сметка би трябвало да бъдат утвърдени от Брюксел.
Следователно определянето на „ фискалното пространство “, с което разполагат финансовите министри, ще бъде от огромно значение за срещата в петък. Финансовите чиновници на Европейски Съюз наблюдават от близко икономическото положение на еврозоната на фона на тревожните сигнали за допустима криза. След като към този момент хвърлиха пари за служащите и жителите по време на пандемията Коронавирус, чиновниците знаят, че се движат по тънка линия. Но Комисията е наясно и с политическия напън, който се оказва върху водачите на Европейски Съюз.
„ Има мощен политически вятър “, сподели един от високопоставените финансови чиновници на еврозоната преди срещата в петък. „ Правим всичко допустимо, с цел да се противопоставим на него и да не допуснем ексцесии. Но реалистично погледнато… несъмнено, разбираме, че има някои политически императиви, които страните ще би трябвало да следват. “
Междувременно срещите в петък евентуално са единствено началният залп в една високотехнологична – и политическа – икономическа борба. Съпротивата против предлагането на Фон дер Лайен към този момент се ускорява, като някои публични лица понижават упованията си за какъвто и да е пробив в петък. Други са по-оптимистично настроени, надявайки се най-малко на индикация за някакво политическо съглашение на хоризонта.
Законодателното предложение най-вероятно ще бъде показано по време на годишната тирада на Фон дер Лайен за положението на Европейския съюз, която е значима част от политическия календар на Европейски Съюз. А откакто законодателните текстове бъдат показани, доста основни елементи ще стартират да се обясняват, което ще проправи пътя към евентуално съглашение.
Но защото политическите водачи на континента са изправени пред все по-отчаяни гласоподаватели, формалните лица могат да чакат единствено толкоз дълго.
Текстът е оповестен в Политико, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ