Венко Сабрутев за ДЕБАТИ: България няма нужда от заеми, целта е да се угоят строителните фирми на ГЕРБ и ДПС
На фотографията: Венко СабрутевВенко Сабрутев е роден през 1984 година в София. Магистър по Управление на интернационалните планове и магистър по Маркетинг от Университета за национално и международно стопанство. Има над 10 години опит в региона на енергетиката (горива и електроенергия) и опит в ръководството на огромни планове, търговията, маркетинга и нововъведенията. Народен представител от „ Продължаваме промяната “ в 47-мия и 48-мия Парламент. Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в последните две Народни събрания.
Г-н Сабрутев, от „ Продължаваме промяната “ казвате, че разноските в проектобюджета – който не е ясно дали ще бъде импортиран, са раздути прекалено, а приходите са съществено подценени. Защо е направено това съгласно Вас?
Денят на чуване на служебния финансов министър беше следващият изгубен ден на Народното събрание – дискутирахме нещо, което се оказа, че няма да бъде импортирано в Народното събрание. Това, което чухме от служебния министър на финансите, е че са разписали три оферти за бюджет за 2023 година, само че ще внесат предложение за удължение на тазгодишния бюджет.
В същото време парламентарната естрада се употребява за водене на агитация. Първият вид на бюджета е разхитителен – в него са заложени извънредно доста нереални разноски, като да вземем за пример 3 милиарда лв. спомагателни финансови разноски над рекордните 8,4 милиарда лв., които имахме за тази година. При заложени 8,4 милиарда лв. за тази година, към този миг има осъществяване на не повече от 2 милиарда лв.. Когато имаме внезапно завишаване на разходната част с доста милиарди левове и занижаване на приходната част с съгласно нас към 4 милиарда лв., се получава този недостиг, с който ни плашат от парламентарната естрада.
Много партии използваха чуването, с цел да разясняват, че надали не страната към този момент е в дългова серпантина. Забравиха, че се приказва за „ нероден Петко “ – по този начин го нарекох от трибуната, за един проектобюджет, който даже няма да стигне до Народното събрание. Обсъждахме нещо, което не е импортирано и няма да бъде импортирано. За сметка на това обаче, е с параметри, които имаха за цел да плашат хората.
Това ли беше съгласно Вас задачата на чуването?
Това е задачата не просто да чуването, това е задачата на партиите на статуквото. Преди ни плашеха с газа, в този момент ни плашат с бюджета.
Това, което чухме от служебния министър на финансите, е, че по тазгодишния бюджет вървим с преизпълнение на приходната част и несъблюдение на разходната част. Това значи, че страната ще приключи с не повече от към 2% недостиг, при гласуван съвсем два пъти по-голям – освен това, гласуван от 230 народни представители. На процедура всички народни представители, които участваха в зала на актуализацията на бюджета, гласоподаваха „ за “ този бюджет.
Служебният министър на финансите да внесе предложение за удължение на тазгодишния бюджет пък е същинско самопризнание за „ Продължаваме промяната “. Това е самопризнание, че тазгодишният бюджет е добър, че той е уравновесен и има смисъл да бъде удължен. В същото време обаче това е бягство от отговорност от страна на Министерството на финансите, от страна на служебното държавно управление. Тяхна е отговорността е да приготвят нов бюджет, който да дава отговор на новите действителности и на политиките, които партиите декларират.
Ако тези големи спомагателни разноски, които просто няма метод да се случат, се махнат и се добави цялостният доход, който действително ще пристигна, умерено в един уравновесен бюджет могат да бъдат добавени всички 16 политики на „ Продължаваме промяната “, в това число тези за повдигане на приходите, на минималната работна заплата, на пенсиите, увеличение на данъчния заем за работещи родите и всички останали ограничения.
В рамките на чуването на финансовия министър излезе алтернативата дали да има пари за обществено подкрепяне, или за пътища – има ли такава алтернатива, или има средства и за двете?
С това, което ни показа като първи вид на държавен бюджет, Министерството на финансите ни споделя – „ този бюджет е бюджетът на постната пица за пенсионерите и работещите в България, само че за сметка на това тлъстата пържола за строителните компании на ГЕРБ и Движение за права и свободи “.
В предходните години бюджетът за финансови разноски е бил към 2 до 3 милиарда лв.. Ние предложихме рекордните 8,4 милиарда лв., с цел да може страната бързо да навакса изоставането си по отношение на европейските стопански системи, с цел да може да генерираме бърз растеж на брутния вътрешен артикул. Видяхме, че даже тези 8,4 милиарда лв. няма по какъв начин да бъдат изхарчени – сумата е прекомерно огромна за една година. Служебният кабинет знаеше това, тъй като ясно сподели, че от 8,4 милиарда лв. има единствено 2 милиарда лв. осъществяване. Независимо от това обаче те прибавят нови 3 милиарда над тези 8,4 милиарда лв. в бюджета за 2023 година.
Това дава постна пица за нас – хората, за елементарните жители, за хората в потребност, за пенсионерите, за обществената активност, само че голям къс, торта, пържола за строителните компании на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Не е ясно дали този проектобюджет въобще ще бъде импортиран – все още наподобява като че ли няма, само че какво може да направи Народното събрание незабавно, с цел да сме сигурни, че ще отговаряме за критериите за влизане в Еврозоната?
Чухме ясно какво възнамерява да направи служебният кабинет – да внесе предложение за удължение на валидността на настоящия бюджет за 2022 година. Според закона Министерският съвет изготвя и предлага на Народното събрание държавен бюджет. Народното събрание няма по какъв начин да изготви единствено държавен бюджет – ние би трябвало да имаме предложение, което да се прегледа, в случай че е належащо, да се създадат промени по него, само че не и Народното събрание да изготвя повсеместен бюджет.
Държавния бюджет значи цялост от политики. Министерският съвет, изпълнителната власт, която дава отговор за развиването на страната, има отговорността и задължението по Конституция да изготви държавен бюджет. Ние можем единствено да внасяме оферти за промени.
Ако бъде продължен бюджетът от тази година, преди този за идната година да бъде признат, има ли от какво да се тормозят хората?
Удължаването на бюджета значи, че разноските, които са били планувани да вземем за пример за януари 2022 година, ще могат да бъдат употребени за разноски през януари 2023 година. Държавата не следва да остане без пари, хората би трябвало да бъдат спокойни. Много е значимо обаче Министерството на финансите да си свърши работата. Текущият длъжностен кабинет от няколко месеца на власт, служебният министър на финансите е умел бюджетар, тя беше заместник-министър на финансите в кабинета „ Петков “, беше заместител на Асен Василев, тя е човек с доста години опит. В Министерството на финансите има положително схващане, че имат задължението да изготвят държавен бюджет.
Как оценявате положението на външния ни дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт сега – пораснал ли е по отношение на времето на Борисов, затънали ли сме в задължения или това още веднъж е пропагандна теза?
Това е единствено и само агитация. Издадохме страната на служебния кабинет с 2 милиарда лв. по-нисък дълг. Това значи, че всеки един жител на България, дължи сред 300 и 400 лв. по-малко външен дълг, с помощта на единствено седеммесечното ръководство на кабинета „ Петков “.
Издадохме страната не просто с по-нисък дълг, а с 1,5 милиарда лв. преизпълнение на приходната част над разходната. Когато имаме повече доходи и по-малко разноски, не са нужни спомагателни заеми. Това, което чухме от служебния министър на финансите е, че преизпълнението продължава да бъде реалност. Преизпълнението към този момент не е 1,5 милиарда лв., а към 1 милиарда лв. – приходите са повече от разноските. Ако сведем до равнище домакинство, това значи следното – в случай че едно домакинство има 3000 лв. месечен приход, има 2000 лв. месечни разноски, това домакинство няма да има нужда да тегли заеми.
Хората би трябвало да спрат да бъдат плашени, а всички институции на изпълнителната власт – служебния кабинет, и законодателната власт – Народното събрание, би трябвало да си свършат работата, тъй че 2023 година да се обезпечи с съответен бюджет.
Казвам съответен, тъй като 2023 година ще бъде друга от 2022 година. Видяхме, че 2022 година имаше доста рецесии – стартира война, имаше енергийна рецесия, газова рецесия, стартира здравна рецесия. Надяваме се следващата година нещата да бъдат разнообразни. Очаква се инфлацията да намалее. В плашещия вид на бюджет на Министерството на финансите обаче виждаме, че инфлацията не просто понижава, а една ли не изчезва. Това също е невероятно.
В проектобюджета на Министерството на финансите просто бяха заложени доста неправилни стойности на значими знаци за макрорамката на бюджета. Инфлацията беше извънредно неверна, растежът на брутния вътрешен артикул също. Говорейки за растежа на Брутният вътрешен продукт – за първото полугодие на 2022 година той е над 5%. В същото време Министерството на финансите залага растеж за тази година от единствено 2,9%. Това значи, че за второто шестмесечие на годината стопанската система би трябвало да пораства с тъкмо 0%, което е невероятно – нищо в стопанската система не се е трансформирало по този начин фрапантно, че да има спад от 5% до 0%. Ръстът може да намалее с половин-един %, само че е неуместно да се предвижда подобен фрапантен спад.
Изключително значимо е да се заложи верния растеж на Брутният вътрешен продукт, тъй като колкото по-голям е той, толкоз по-голями са бюджетните доходи. Ето по този начин служебният кабинет крие доходи. Това беше ГЕРБ-ерския метод – ще се понижи прогноза за растеж на стопанската система, с цел да може в края на годината да се окаже, че в хазната има повече пари, с цел да може декември месец тези пари да бъдат раздадени на строителните компании, предоставени с предплатени заплащания.
Повечето европейски страни имат външен дълг, доста по-голям от този на България и все пак висок стандарт на живот. Според Вас би трябвало ли да се мисли толкоз за външния дълг, или за жителите?
Мислейки за външния дълг, ние в действителност мислим за жителите. Външният дълг е обвързване на всеки един от нас, жителите на Република България. Ако страната направи грешката да разходва големи средства, които не може да изкара, това ще докара до дългова серпантина и един ден ние и нашите деца ще би трябвало да платим цената за тези заемани средства.
Това не е просто да вземеш един заем – би трябвало да се връщат както заемът, по този начин и лихвите по него. Виждаме, че лихвите стартират да порастват сензитивно на международните финансови пази. Нямаме правото да оставим след себе си големи задължения на нашите деца. Трябва да осигурим устойчиво ръководство, да осигурим растеж на стопанската система, с който да дойдат спомагателните доходи, които да бъдат реинвестирани в страната, което още веднъж да завърти колелото и да докара до още повече доходи.
От днешна позиция влизането в Еврозоната на 1 януари 2024 година допустимо ли Ви се коства?
Според мен това е наше обвързване, с цел да може стопанската система да премине на ново, по-високо равнище, с цел да може да станем по-печеливши. Виждаме обаче, че стартира да се образува коалиция, която работи срещу влизането на България в Еврозоната. Подготвят ни за това още веднъж през този застрашителен бюджет и мултимилиарден дълг.
В предложение едно – там, където служебният министър на финансите е заложил голям, мултимилиарден дълг, дефицитът стига 6,6% от Брутният вътрешен продукт. Това би могло да се яви като спънка за влизането ни в Еврозоната.
Истината обаче е, че България няма нужда от взимане на такива заеми, няма нужда от този голям недостиг. Тук задачата е да се угоят строителните компании на ГЕРБ и на Движение за права и свободи. Те към този момент две години са отвън властта, гладни са, желаят да наваксат. Това е бюджет на кражбите.
Г-н Сабрутев, от „ Продължаваме промяната “ казвате, че разноските в проектобюджета – който не е ясно дали ще бъде импортиран, са раздути прекалено, а приходите са съществено подценени. Защо е направено това съгласно Вас?
Денят на чуване на служебния финансов министър беше следващият изгубен ден на Народното събрание – дискутирахме нещо, което се оказа, че няма да бъде импортирано в Народното събрание. Това, което чухме от служебния министър на финансите, е че са разписали три оферти за бюджет за 2023 година, само че ще внесат предложение за удължение на тазгодишния бюджет.
В същото време парламентарната естрада се употребява за водене на агитация. Първият вид на бюджета е разхитителен – в него са заложени извънредно доста нереални разноски, като да вземем за пример 3 милиарда лв. спомагателни финансови разноски над рекордните 8,4 милиарда лв., които имахме за тази година. При заложени 8,4 милиарда лв. за тази година, към този миг има осъществяване на не повече от 2 милиарда лв.. Когато имаме внезапно завишаване на разходната част с доста милиарди левове и занижаване на приходната част с съгласно нас към 4 милиарда лв., се получава този недостиг, с който ни плашат от парламентарната естрада.
Много партии използваха чуването, с цел да разясняват, че надали не страната към този момент е в дългова серпантина. Забравиха, че се приказва за „ нероден Петко “ – по този начин го нарекох от трибуната, за един проектобюджет, който даже няма да стигне до Народното събрание. Обсъждахме нещо, което не е импортирано и няма да бъде импортирано. За сметка на това обаче, е с параметри, които имаха за цел да плашат хората.
Това ли беше съгласно Вас задачата на чуването?
Това е задачата не просто да чуването, това е задачата на партиите на статуквото. Преди ни плашеха с газа, в този момент ни плашат с бюджета.
Това, което чухме от служебния министър на финансите, е, че по тазгодишния бюджет вървим с преизпълнение на приходната част и несъблюдение на разходната част. Това значи, че страната ще приключи с не повече от към 2% недостиг, при гласуван съвсем два пъти по-голям – освен това, гласуван от 230 народни представители. На процедура всички народни представители, които участваха в зала на актуализацията на бюджета, гласоподаваха „ за “ този бюджет.
Служебният министър на финансите да внесе предложение за удължение на тазгодишния бюджет пък е същинско самопризнание за „ Продължаваме промяната “. Това е самопризнание, че тазгодишният бюджет е добър, че той е уравновесен и има смисъл да бъде удължен. В същото време обаче това е бягство от отговорност от страна на Министерството на финансите, от страна на служебното държавно управление. Тяхна е отговорността е да приготвят нов бюджет, който да дава отговор на новите действителности и на политиките, които партиите декларират.
Ако тези големи спомагателни разноски, които просто няма метод да се случат, се махнат и се добави цялостният доход, който действително ще пристигна, умерено в един уравновесен бюджет могат да бъдат добавени всички 16 политики на „ Продължаваме промяната “, в това число тези за повдигане на приходите, на минималната работна заплата, на пенсиите, увеличение на данъчния заем за работещи родите и всички останали ограничения.
В рамките на чуването на финансовия министър излезе алтернативата дали да има пари за обществено подкрепяне, или за пътища – има ли такава алтернатива, или има средства и за двете?
С това, което ни показа като първи вид на държавен бюджет, Министерството на финансите ни споделя – „ този бюджет е бюджетът на постната пица за пенсионерите и работещите в България, само че за сметка на това тлъстата пържола за строителните компании на ГЕРБ и Движение за права и свободи “.
В предходните години бюджетът за финансови разноски е бил към 2 до 3 милиарда лв.. Ние предложихме рекордните 8,4 милиарда лв., с цел да може страната бързо да навакса изоставането си по отношение на европейските стопански системи, с цел да може да генерираме бърз растеж на брутния вътрешен артикул. Видяхме, че даже тези 8,4 милиарда лв. няма по какъв начин да бъдат изхарчени – сумата е прекомерно огромна за една година. Служебният кабинет знаеше това, тъй като ясно сподели, че от 8,4 милиарда лв. има единствено 2 милиарда лв. осъществяване. Независимо от това обаче те прибавят нови 3 милиарда над тези 8,4 милиарда лв. в бюджета за 2023 година.
Това дава постна пица за нас – хората, за елементарните жители, за хората в потребност, за пенсионерите, за обществената активност, само че голям къс, торта, пържола за строителните компании на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Не е ясно дали този проектобюджет въобще ще бъде импортиран – все още наподобява като че ли няма, само че какво може да направи Народното събрание незабавно, с цел да сме сигурни, че ще отговаряме за критериите за влизане в Еврозоната?
Чухме ясно какво възнамерява да направи служебният кабинет – да внесе предложение за удължение на валидността на настоящия бюджет за 2022 година. Според закона Министерският съвет изготвя и предлага на Народното събрание държавен бюджет. Народното събрание няма по какъв начин да изготви единствено държавен бюджет – ние би трябвало да имаме предложение, което да се прегледа, в случай че е належащо, да се създадат промени по него, само че не и Народното събрание да изготвя повсеместен бюджет.
Държавния бюджет значи цялост от политики. Министерският съвет, изпълнителната власт, която дава отговор за развиването на страната, има отговорността и задължението по Конституция да изготви държавен бюджет. Ние можем единствено да внасяме оферти за промени.
Ако бъде продължен бюджетът от тази година, преди този за идната година да бъде признат, има ли от какво да се тормозят хората?
Удължаването на бюджета значи, че разноските, които са били планувани да вземем за пример за януари 2022 година, ще могат да бъдат употребени за разноски през януари 2023 година. Държавата не следва да остане без пари, хората би трябвало да бъдат спокойни. Много е значимо обаче Министерството на финансите да си свърши работата. Текущият длъжностен кабинет от няколко месеца на власт, служебният министър на финансите е умел бюджетар, тя беше заместник-министър на финансите в кабинета „ Петков “, беше заместител на Асен Василев, тя е човек с доста години опит. В Министерството на финансите има положително схващане, че имат задължението да изготвят държавен бюджет.
Как оценявате положението на външния ни дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт сега – пораснал ли е по отношение на времето на Борисов, затънали ли сме в задължения или това още веднъж е пропагандна теза?
Това е единствено и само агитация. Издадохме страната на служебния кабинет с 2 милиарда лв. по-нисък дълг. Това значи, че всеки един жител на България, дължи сред 300 и 400 лв. по-малко външен дълг, с помощта на единствено седеммесечното ръководство на кабинета „ Петков “.
Издадохме страната не просто с по-нисък дълг, а с 1,5 милиарда лв. преизпълнение на приходната част над разходната. Когато имаме повече доходи и по-малко разноски, не са нужни спомагателни заеми. Това, което чухме от служебния министър на финансите е, че преизпълнението продължава да бъде реалност. Преизпълнението към този момент не е 1,5 милиарда лв., а към 1 милиарда лв. – приходите са повече от разноските. Ако сведем до равнище домакинство, това значи следното – в случай че едно домакинство има 3000 лв. месечен приход, има 2000 лв. месечни разноски, това домакинство няма да има нужда да тегли заеми.
Хората би трябвало да спрат да бъдат плашени, а всички институции на изпълнителната власт – служебния кабинет, и законодателната власт – Народното събрание, би трябвало да си свършат работата, тъй че 2023 година да се обезпечи с съответен бюджет.
Казвам съответен, тъй като 2023 година ще бъде друга от 2022 година. Видяхме, че 2022 година имаше доста рецесии – стартира война, имаше енергийна рецесия, газова рецесия, стартира здравна рецесия. Надяваме се следващата година нещата да бъдат разнообразни. Очаква се инфлацията да намалее. В плашещия вид на бюджет на Министерството на финансите обаче виждаме, че инфлацията не просто понижава, а една ли не изчезва. Това също е невероятно.
В проектобюджета на Министерството на финансите просто бяха заложени доста неправилни стойности на значими знаци за макрорамката на бюджета. Инфлацията беше извънредно неверна, растежът на брутния вътрешен артикул също. Говорейки за растежа на Брутният вътрешен продукт – за първото полугодие на 2022 година той е над 5%. В същото време Министерството на финансите залага растеж за тази година от единствено 2,9%. Това значи, че за второто шестмесечие на годината стопанската система би трябвало да пораства с тъкмо 0%, което е невероятно – нищо в стопанската система не се е трансформирало по този начин фрапантно, че да има спад от 5% до 0%. Ръстът може да намалее с половин-един %, само че е неуместно да се предвижда подобен фрапантен спад.
Изключително значимо е да се заложи верния растеж на Брутният вътрешен продукт, тъй като колкото по-голям е той, толкоз по-голями са бюджетните доходи. Ето по този начин служебният кабинет крие доходи. Това беше ГЕРБ-ерския метод – ще се понижи прогноза за растеж на стопанската система, с цел да може в края на годината да се окаже, че в хазната има повече пари, с цел да може декември месец тези пари да бъдат раздадени на строителните компании, предоставени с предплатени заплащания.
Повечето европейски страни имат външен дълг, доста по-голям от този на България и все пак висок стандарт на живот. Според Вас би трябвало ли да се мисли толкоз за външния дълг, или за жителите?
Мислейки за външния дълг, ние в действителност мислим за жителите. Външният дълг е обвързване на всеки един от нас, жителите на Република България. Ако страната направи грешката да разходва големи средства, които не може да изкара, това ще докара до дългова серпантина и един ден ние и нашите деца ще би трябвало да платим цената за тези заемани средства.
Това не е просто да вземеш един заем – би трябвало да се връщат както заемът, по този начин и лихвите по него. Виждаме, че лихвите стартират да порастват сензитивно на международните финансови пази. Нямаме правото да оставим след себе си големи задължения на нашите деца. Трябва да осигурим устойчиво ръководство, да осигурим растеж на стопанската система, с който да дойдат спомагателните доходи, които да бъдат реинвестирани в страната, което още веднъж да завърти колелото и да докара до още повече доходи.
От днешна позиция влизането в Еврозоната на 1 януари 2024 година допустимо ли Ви се коства?
Според мен това е наше обвързване, с цел да може стопанската система да премине на ново, по-високо равнище, с цел да може да станем по-печеливши. Виждаме обаче, че стартира да се образува коалиция, която работи срещу влизането на България в Еврозоната. Подготвят ни за това още веднъж през този застрашителен бюджет и мултимилиарден дълг.
В предложение едно – там, където служебният министър на финансите е заложил голям, мултимилиарден дълг, дефицитът стига 6,6% от Брутният вътрешен продукт. Това би могло да се яви като спънка за влизането ни в Еврозоната.
Истината обаче е, че България няма нужда от взимане на такива заеми, няма нужда от този голям недостиг. Тук задачата е да се угоят строителните компании на ГЕРБ и на Движение за права и свободи. Те към този момент две години са отвън властта, гладни са, желаят да наваксат. Това е бюджет на кражбите.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ