Турция заплаши Гърция с война
На фотографията: Турският външен министър Мевлют Чавушоглу
„ Гърция не може да бъде сплашвана или тероризирана “. Това през днешния ден представителят на гръцкото държавно управление Янис Иконому. Думите му идват в отговор на мнения на турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Той заплаши Гърция с война, в случай че страната реши да разшири териториалните си води в Егейско море, оповестява в. „ Катимерини “.
„ Гръцкото държавно управление се държи в сходство с интернационалното право и националния си интерес като единствени определящи фактори. Поведението му по никакъв метод не се дефинира от други, още по-малко когато става въпрос за нашите суверенни права “, съобщи Иконому, съобщи Българска телеграфна агенция.
Той добави, че „ тази тактика на закани и провокации, провеждана от Турция, не води до на никое място, защото Гърция не може да бъде сплашвана или тероризирана. Би било потребно турските публични лица да се замислят върху това и да не избират същия път през новата година “.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу съобщи по-рано през днешния ден, че Анкара няма да разреши на Гърция да разшири границите на териториалните си води в Егейско море. Така той разяснява последните известия в гръцките медии за проекти на Атина да разшири границата на териториалните води край остров Крит до 12 благи.
Чавушоглу подсети, че решение на турския парламент от 1995 година, съгласно което разширение на съществуващите граници от страна на Гърция в басейна на Егейско море съставлява casus belli (повод за война), към момента е в действие.
Турските управляващи настояват, че Гърция нарушава интернационалните си отговорности в басейна на Егейско море, в това число тези, свързани с демилитаризирани острови.
Напрежението сред Турция и Гърция още веднъж се изостри в края на септември тази година, когато се появиха известия за пренасяне на бронирани машини на гръцките острови Лесбос и Самос. Анкара твърди, че Атина разполага там военно съоръжение в нарушаване на интернационалните съглашения, по-специално на Лозанския контракт (1923 г.) и Парижкия контракт (1947 г.).
„ Гърция не може да бъде сплашвана или тероризирана “. Това през днешния ден представителят на гръцкото държавно управление Янис Иконому. Думите му идват в отговор на мнения на турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Той заплаши Гърция с война, в случай че страната реши да разшири териториалните си води в Егейско море, оповестява в. „ Катимерини “.
„ Гръцкото държавно управление се държи в сходство с интернационалното право и националния си интерес като единствени определящи фактори. Поведението му по никакъв метод не се дефинира от други, още по-малко когато става въпрос за нашите суверенни права “, съобщи Иконому, съобщи Българска телеграфна агенция.
Той добави, че „ тази тактика на закани и провокации, провеждана от Турция, не води до на никое място, защото Гърция не може да бъде сплашвана или тероризирана. Би било потребно турските публични лица да се замислят върху това и да не избират същия път през новата година “.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу съобщи по-рано през днешния ден, че Анкара няма да разреши на Гърция да разшири границите на териториалните си води в Егейско море. Така той разяснява последните известия в гръцките медии за проекти на Атина да разшири границата на териториалните води край остров Крит до 12 благи.
Чавушоглу подсети, че решение на турския парламент от 1995 година, съгласно което разширение на съществуващите граници от страна на Гърция в басейна на Егейско море съставлява casus belli (повод за война), към момента е в действие.
Турските управляващи настояват, че Гърция нарушава интернационалните си отговорности в басейна на Егейско море, в това число тези, свързани с демилитаризирани острови.
Напрежението сред Турция и Гърция още веднъж се изостри в края на септември тази година, когато се появиха известия за пренасяне на бронирани машини на гръцките острови Лесбос и Самос. Анкара твърди, че Атина разполага там военно съоръжение в нарушаване на интернационалните съглашения, по-специално на Лозанския контракт (1923 г.) и Парижкия контракт (1947 г.).
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ