Владимир Чуков за ДЕБАТИ: Сирийците ще получат по-малко помощи, защото Западът не вярва на Асад
На фотографията: проф. Владимир Чуков.Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.Постоянно ни осведомят какво се случва в Турция, само че нямаме съвсем никаква информация за нещастието в Сирия. Кажете ни нещо повече- какво се случва там?
Европейските и по-голямата част от международните медии насочват по един напълно логически метод вниманието си към Турция, защото до там имат достъп. Схемата е повече от явна – филантропичната помощ върви със избавителните и медицинските отряди. Респективно страните, които изпращат в Турция своите екипи, с тях изпращат и своите медии. Поради тази причина, в това число и ние в България, знаем доста в детайли, какво се случва в Турция, знаем за битката против следствията от земетресението, до момента в който в Сирия това на практика не е допустимо. Информираме се най-много от арабски медии.
Мога да кажа, че следствията в Сирия са не малко от тези в Турция. Но като цяло броят на жертвите в Турция е повече, тъй като географски земетресението е ситуирано в доста по-голяма степен в Турция. То е обхванало 10 огромни града в Турция и 4 в Сирия. За страдание, територията, обхванала земетресението е разграничена политически. Достъпът до Сирия от позиция на филантропична помощ е по-труден, защото те към този момент 12 години са в революция. Земетресението просто е довършило това, което самите сирийци си предизвикаха за тези 12 години. Всъщност механизмите за приемане на помощи в Сирия са доста по-сложни поради тази политическа специфичност. Държавата е разграничена на две. Самите помощи се разделиха – на такива, които идват в Североападна Сирия и на такива, които идват на летищата в Дамаск, в Латакия, в Алепо.
Има едно доста мощно поляризиране на интернационалната общественост във връзка с Сирия, по тази причина имаме доста по малко сведения, какво се случва там. Западни медии там няма. Няма и упълномощени публицисти. Не знам от тук насетне, какъв ще бъде механизма, само че аз персонално доста се колебая да има сходна медийна намеса в Сирия, както има в Турция.
Казахте, че Сирия е разграничена на зони на въздействие. Кои са най-засегнати и по какъв начин може да се помогне на хората, откакто връзките са прекратени?
Най-засегната е провинция Идлиб, там където ръководят бунтовниците. Също по този начин Алепо, по-голямата част от нея е под контрола на държавното управление, само че част от нея е под надзор на Турция. И имаме две провинции, които са напълно под контрола на режима – Латакия и Тартуз.
Хуманитарната помощ в никакъв случай не е била въпрос на наказания от срана на Запада, само че има решения за даване на такава помощ, които се взимат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и се възобновяват на всеки 6 месеца. Там към този момент става конфликтът сред Западните сътрудници от една страна, и Русия и Китай въпреки това. Големият въпрос е на кой да бъде дадена филантропичната помощ. Западът няма доверие на държавното управление на Башар Асад и съгласно мен те са прави. Може да видите по какъв начин се раздават помощи в село Джебла, окръг Латакия на пострадалото от земетресението локално население. Наистина унизителна история. Бих споделил даже срамно.
Нека да създадем съпоставяне сред двете страни. Ердоган разгласи 7 дневен печал за жертвите. Башар Асад такова нещо не направи. Турската страна разгласи изключително състояние в десетте наранени провинции, с цел да има по-голяма съгласуваност на звеното, което ръководи рецесиите. В Сирия сходно нещо няма. Нещо повече – в Сирия даже няма звено, което да се занимава с тези изключителни обстановки.
Имаше обособени изказвания от министъра на външните работи, който ясно сподели, че глобите не се ползват във връзка с филантропичната помощ. Това е доста значимо и желая да се разбере от нашите сънародници. Но в това време той разгласи, че няма да дават помощи на „ джихадисти “. Тоест те няма да отворят КПП-тата на юг от Северозападна Сирия, тъй че те да могат помощи да дойдат до пострадалите в Идлиб, които са най-вече и са под контрола на опозицията.
Сирия на третия ден се реши да изиска помощ от Европейски Съюз за задействане на механизма за гражданска помощ, нещо, което Турция направи незабавно. Европейска комисия взе следните решения преди няколко дни: първо те ще работят с Организация на обединените нации по канали на ООН; и второ – с сътрудници, неправителствени организации, които работят на терен, тъй като нямат доверие на държавното управление на Башар Асад.
Международната общественост на практика е разграничена. На този стадий виждаме стотици тонове помощи за режима, най-много от арабски страни като Алжир, ОАЕ, Ирак, Кувейт, изключително великодушна е помощта на Оман, също по този начин и техните обичайни съдружници – Русия, Иран и Китай. В Сирия идват помощи, само че казусът е по какъв начин се разпределят. Там няма механизъм, няма звено, което да е оптимално проведено, с цел да може хората да се възползват от помощта на интернационалната общественост. Нещо повече, явно държавното управление не в положение да направи сходен вид организация. То взе решение да не желае виза на спасителите които идват по линия на интернационалната помощ чак ден след земетресението. Имаше случай, в който спасители от Венецуела са били принудени да стоят 24 часа в самолета, защото нямали разрешение да стъпят на сирийска земя. В обществените мрежи се появиха изказвания, че доста от предоставените помощи, стотици тонове храни, към този момент са се появили по пазарите в Литакия. Това е доста позорен метод.
На мен в този поток от информация най-голямо усещане ми направи фактът, че в Турция цялото държавно управление е на терен, те са с хората. Сигурно има пропуски, само че са на място и хората ги виждат. Докато в Алепо, един от огромните потърпевши градове в Сирия не идва нито един представител на държавното управление.
Ситуацията в Сирия е извънредно тежка. Тъй като доста от хората, в това число и тук в България споделят, че отговорни за нещастието на сирийците са глобите на Съединени американски щати. Към днешна дата министерство на финансите на Съединени американски щати подвигна всички наказания за трансфер на парични суми свързани с филантропичните помощи и покупка и продажба на петролни артикули. Наистина всеки, който би желал да преведе някакви пари, за период от 180 дни би могъл да го направи бе да има последици от стана на Съединени американски щати. Имаше един деятел, който твърдеше, че не може да изпрати нищо в Сирия. Ето в този момент, в случай че желае, умерено може да изпрати помощ, а може и да отиде на място и да се включи в избавителните дейности. Много лъжи бяха казани, в това число и в ефира на нашите медии.
Имате ли наблюдаване, какъв брой индивида наброява сирийската общественост в България и дали тя оказва помощ на своите сънародници?
Тя е разграничена. Както в самата Сирия, по този начин и тук, хората са разграничени,. Но те са обединени в желанието си да оказват помощ на своите сънародници, своите близки, своите родственици. Съвсем човешко е човек да страда за околните си хора. Не съм уверен, че ще бъдат доста ефикасни, само че най-малко в този момент ще имат опция да превеждат пари за околните си в Сирия. Предполагам, че е имало събирания на дарения. Там обстановката е малко по-трудна, защото те би трябвало да преминат или през Бейрут, или през Оман, с цел да доближат до Сирия.
Знаете ли какво се случва с милионите сирийски бежанци, която стоят струпани в лагери на сирийско-турската граница. Помага ли им Организация на обединените нации и стига ли изобщо до тях някаква помощ?
Трагедия. Тези хора са живели, живеят и ще продължат да живеят с филантропичната помощ, която им се оферираше с години. Те са привикнали да живеят по този метод.
Имаше апели от някои турски анализатори и коментатори Турция да вдигне възбраната за миграция от Сирия към Турция. Някъде от към година тя се ползва по-строго поради мощната антиимигрантска изразителност в Турция. Тя бе засилена, изключително поради изборите, макар че не е ясно дали те въобще ще се състоят на 14 май, тъй като се сходни гласове все по-често стартират да се чуват. Засега обаче, решение няма.
Но протичащото се с тези хора е покруса. Те живееха по един ужасяващ метод, а в този момент ще бъде още по-ужасно. Те са се трансформирали в хора забравени от Бога.
Европейските и по-голямата част от международните медии насочват по един напълно логически метод вниманието си към Турция, защото до там имат достъп. Схемата е повече от явна – филантропичната помощ върви със избавителните и медицинските отряди. Респективно страните, които изпращат в Турция своите екипи, с тях изпращат и своите медии. Поради тази причина, в това число и ние в България, знаем доста в детайли, какво се случва в Турция, знаем за битката против следствията от земетресението, до момента в който в Сирия това на практика не е допустимо. Информираме се най-много от арабски медии.
Мога да кажа, че следствията в Сирия са не малко от тези в Турция. Но като цяло броят на жертвите в Турция е повече, тъй като географски земетресението е ситуирано в доста по-голяма степен в Турция. То е обхванало 10 огромни града в Турция и 4 в Сирия. За страдание, територията, обхванала земетресението е разграничена политически. Достъпът до Сирия от позиция на филантропична помощ е по-труден, защото те към този момент 12 години са в революция. Земетресението просто е довършило това, което самите сирийци си предизвикаха за тези 12 години. Всъщност механизмите за приемане на помощи в Сирия са доста по-сложни поради тази политическа специфичност. Държавата е разграничена на две. Самите помощи се разделиха – на такива, които идват в Североападна Сирия и на такива, които идват на летищата в Дамаск, в Латакия, в Алепо.
Има едно доста мощно поляризиране на интернационалната общественост във връзка с Сирия, по тази причина имаме доста по малко сведения, какво се случва там. Западни медии там няма. Няма и упълномощени публицисти. Не знам от тук насетне, какъв ще бъде механизма, само че аз персонално доста се колебая да има сходна медийна намеса в Сирия, както има в Турция.
Казахте, че Сирия е разграничена на зони на въздействие. Кои са най-засегнати и по какъв начин може да се помогне на хората, откакто връзките са прекратени?
Най-засегната е провинция Идлиб, там където ръководят бунтовниците. Също по този начин Алепо, по-голямата част от нея е под контрола на държавното управление, само че част от нея е под надзор на Турция. И имаме две провинции, които са напълно под контрола на режима – Латакия и Тартуз.
Хуманитарната помощ в никакъв случай не е била въпрос на наказания от срана на Запада, само че има решения за даване на такава помощ, които се взимат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и се възобновяват на всеки 6 месеца. Там към този момент става конфликтът сред Западните сътрудници от една страна, и Русия и Китай въпреки това. Големият въпрос е на кой да бъде дадена филантропичната помощ. Западът няма доверие на държавното управление на Башар Асад и съгласно мен те са прави. Може да видите по какъв начин се раздават помощи в село Джебла, окръг Латакия на пострадалото от земетресението локално население. Наистина унизителна история. Бих споделил даже срамно.
Нека да създадем съпоставяне сред двете страни. Ердоган разгласи 7 дневен печал за жертвите. Башар Асад такова нещо не направи. Турската страна разгласи изключително състояние в десетте наранени провинции, с цел да има по-голяма съгласуваност на звеното, което ръководи рецесиите. В Сирия сходно нещо няма. Нещо повече – в Сирия даже няма звено, което да се занимава с тези изключителни обстановки.
Имаше обособени изказвания от министъра на външните работи, който ясно сподели, че глобите не се ползват във връзка с филантропичната помощ. Това е доста значимо и желая да се разбере от нашите сънародници. Но в това време той разгласи, че няма да дават помощи на „ джихадисти “. Тоест те няма да отворят КПП-тата на юг от Северозападна Сирия, тъй че те да могат помощи да дойдат до пострадалите в Идлиб, които са най-вече и са под контрола на опозицията.
Сирия на третия ден се реши да изиска помощ от Европейски Съюз за задействане на механизма за гражданска помощ, нещо, което Турция направи незабавно. Европейска комисия взе следните решения преди няколко дни: първо те ще работят с Организация на обединените нации по канали на ООН; и второ – с сътрудници, неправителствени организации, които работят на терен, тъй като нямат доверие на държавното управление на Башар Асад.
Международната общественост на практика е разграничена. На този стадий виждаме стотици тонове помощи за режима, най-много от арабски страни като Алжир, ОАЕ, Ирак, Кувейт, изключително великодушна е помощта на Оман, също по този начин и техните обичайни съдружници – Русия, Иран и Китай. В Сирия идват помощи, само че казусът е по какъв начин се разпределят. Там няма механизъм, няма звено, което да е оптимално проведено, с цел да може хората да се възползват от помощта на интернационалната общественост. Нещо повече, явно държавното управление не в положение да направи сходен вид организация. То взе решение да не желае виза на спасителите които идват по линия на интернационалната помощ чак ден след земетресението. Имаше случай, в който спасители от Венецуела са били принудени да стоят 24 часа в самолета, защото нямали разрешение да стъпят на сирийска земя. В обществените мрежи се появиха изказвания, че доста от предоставените помощи, стотици тонове храни, към този момент са се появили по пазарите в Литакия. Това е доста позорен метод.
На мен в този поток от информация най-голямо усещане ми направи фактът, че в Турция цялото държавно управление е на терен, те са с хората. Сигурно има пропуски, само че са на място и хората ги виждат. Докато в Алепо, един от огромните потърпевши градове в Сирия не идва нито един представител на държавното управление.
Ситуацията в Сирия е извънредно тежка. Тъй като доста от хората, в това число и тук в България споделят, че отговорни за нещастието на сирийците са глобите на Съединени американски щати. Към днешна дата министерство на финансите на Съединени американски щати подвигна всички наказания за трансфер на парични суми свързани с филантропичните помощи и покупка и продажба на петролни артикули. Наистина всеки, който би желал да преведе някакви пари, за период от 180 дни би могъл да го направи бе да има последици от стана на Съединени американски щати. Имаше един деятел, който твърдеше, че не може да изпрати нищо в Сирия. Ето в този момент, в случай че желае, умерено може да изпрати помощ, а може и да отиде на място и да се включи в избавителните дейности. Много лъжи бяха казани, в това число и в ефира на нашите медии.
Имате ли наблюдаване, какъв брой индивида наброява сирийската общественост в България и дали тя оказва помощ на своите сънародници?
Тя е разграничена. Както в самата Сирия, по този начин и тук, хората са разграничени,. Но те са обединени в желанието си да оказват помощ на своите сънародници, своите близки, своите родственици. Съвсем човешко е човек да страда за околните си хора. Не съм уверен, че ще бъдат доста ефикасни, само че най-малко в този момент ще имат опция да превеждат пари за околните си в Сирия. Предполагам, че е имало събирания на дарения. Там обстановката е малко по-трудна, защото те би трябвало да преминат или през Бейрут, или през Оман, с цел да доближат до Сирия.
Знаете ли какво се случва с милионите сирийски бежанци, която стоят струпани в лагери на сирийско-турската граница. Помага ли им Организация на обединените нации и стига ли изобщо до тях някаква помощ?
Трагедия. Тези хора са живели, живеят и ще продължат да живеят с филантропичната помощ, която им се оферираше с години. Те са привикнали да живеят по този метод.
Имаше апели от някои турски анализатори и коментатори Турция да вдигне възбраната за миграция от Сирия към Турция. Някъде от към година тя се ползва по-строго поради мощната антиимигрантска изразителност в Турция. Тя бе засилена, изключително поради изборите, макар че не е ясно дали те въобще ще се състоят на 14 май, тъй като се сходни гласове все по-често стартират да се чуват. Засега обаче, решение няма.
Но протичащото се с тези хора е покруса. Те живееха по един ужасяващ метод, а в този момент ще бъде още по-ужасно. Те са се трансформирали в хора забравени от Бога.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ