Проф. Чуков за ДЕБАТИ: Задачата на Ердоган на изборите в Турция догодина няма да е лесна
На фотографията: проф. Владимир Чуков.Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Проф. Чуков, преди дни президентът на Турция Реджеб Тайип Ердоган сподели на съветския си сътрудник Владимир Путин, че е неотложно Кремъл да „ почисти “ кюрдските сили от Северна Сирия. Така турският президент в някакъв смисъл изиска помощ от Путин за реализиране на задачите си по отношение на позициите на кюрдите. Как тълкувате това искане, какво може да значи?
В Северна Сирия обстановката е извънредно динамична. От една страна, турците, от друга – кюрдите, договарят за отстояване на техните позиции. Турция желае кюрдите да правят отстъпка 30 километра във вътрешността в Северна Сирия. Кюрдите пък желаят да запазят статуквото – от една страна, офертите на Путин, от друга – офертите на Съединени американски щати. Практически се получава надцакване – кой на кого ще предложи по-добра оферта.
На сирийско-турската граница безусловно имаме една лента, която остава незаета от Турция. Дори дефинираха като название на актуалната интервенция „ Нокът на меча “. На този стадий това се задържа, защото нито Русия, нито Съединени американски щати желаят това да се реализира.
Съединени американски щати да вземем за пример – с оглед да удовлетворят Турция, оферират кюрдите да се отдръпват 30 километра във вътрешността от границата, а на тяхно място да дойдат арабски милиции. По този метод желаят да омилостивят Анкара. Предложиха още най-фрапантните и най-неприемливите за Турция персони измежду кюрдите – лица на ПКК, просто да изчезнат от управлението – нещо, което пък кюрдите не желаят.
Става въпрос за три града, които са симптоматични за кюрдите – Кубане, Манбидж и Тел Рифаат. И трите се намират на западната бряг на Ефрат, където се води съветска зона. В първите два града – Манбидж и Кубане, има база на интернационалната полиция, т.е. има американско наличие. В Тел Рифаат няма американци. Ето това е предлагането къде турците да създадат своя военна интервенция – американците споделят на Турция да направи интервенция в Тел Рифаат, до момента в който руснаците има споделят да създадат интервенция в другите два града.
Получава се една доста забавна въртележка. Руснаците желаят кюрдите да предадат защитата на границата, да се върне сирийското знаме, да се върне сирийската администрация в този район – нещо, с което кюрдите не са съгласни. Много са офертите, надлъгваниците, пазарлъците. С днешна дата на всичко това няма по какъв начин да бъде поставено край.
И двете страни се пробват да запазят своите позиции. С днешна дата статуквото се резервира, защото никой не желае да прави военна интервенция, в това число и турците.
Турците схващат, че в случай че стартират военна интервенция, сходна на предходните три, ще има доста жертви. Ердоган би желал военна победа, само че без тя да е кървава и с доста жертви. Задачата на Ердоган на изборите в Турция следващата година явно няма да бъде толкоз лесна – даже към този момент се приказва, че изборите няма да бъдат на 18 юни, а евентуално ще бъдат изместени напред. Това приказва за желанието Ердоган да победи своите съперници тактически във вътрешността – т.е. опозицията в Турция.
Историята с кюрдите е дълга и незавършена. Според мен тя няма да приключи скоро.
В последните дни виждаме, че турският президент насочва откровени словесни закани към гръцката страна. Как се развива острият спор сред натовските съдружници Турция и Гърция, очаквате ли нещо да се случи?
Обстановката на морската граница сред Гърция и Турция остава непроменена десетилетия. Тя ту припламва, ту се уталожва. В момента още веднъж следим ескалация на напрежението. Турция упреква Гърция, че гръцки изтребители са се намесили в обучение на НАТО, в което са взели участие и турски Военновъздушни сили. Има обаче куп детайлности, които би трябвало да се отбележат.
Турция твърди, че Гърция била уплашена от сполучливия тест на балистична ракета на Турция с дребен обхват, осъществен при започване на октомври. Въпросната ракета с обхват до 500 километра достигнала своята цел за секунди, споделят турските управляващи, като съгласно тях това е предиздвикало гърците бързо да се активизират и да дадат корав отпор на непрекъснатото нарушение на въздушното пространство на Гърция, най-много над островите.
Постоянното напрежение идва от тези почти 6000 острова, които Гърция има в Егейско море. Някои от тях се намират на няколко километра от турското крайбрежие. Стига се до пояснение на договорите сред двете страни, които контролират статута на тези острови.
Турция твърди, че Гърция няма право да поддържа въоръжени сили на островите – изключително на тези, които са по-близо до турското крайбрежие. Гърция пък споделя, че сходно нещо не съществува, защото в случай че гръцките войски се изтеглят от островите, те ще бъдат окупирани от турците.
Спори се и какъв брой е интернационалното морско право – дали става въпрос за 6, за 10 или за 12 благи, както настояват гърците. Двете страни се разминават и за това. Всичко това подклажда непрекъсна напрежение.
Прави усещане намесата на Германия. Буквално преди дни в Брюксел имаше тристранни договаряния сред Германия, Турция и Гърция за да се уталожи напрежението.
Това напрежение идва и от статута на остров Родос, който е на юг от континентална Турция. Турция подлага под подозрение контракта, по силата на който Италия е отстъпила Родос на Гърция. Турците подлагат под подозрение италианската благосъстоятелност на този остров още от времето на Османската империя.
Споровете са безкрайни и ме е боязън, че в тях ще забележим серпантина – зиг-заг на облекчаване, на експлоадиране, което зависи и от вътрешнополитическата обстановка. Много постоянно упрекват Турция, че нагнетява напрежение, с цел да отклони вниманието на гласоподавателите, на вътрешната аудитория от вътрешни проблеми. Нееднократно Ердоган е показвал това по отношение на Гърция.
Не виждам нещо ново – просто самата емпирика се сменя, събитията се сменят. В момента явно имаме оборот за мощна ескалация на двустранните връзки.
Разбрахме, че съдът на Швеция е отказал да върне в Турция гюлениста Бюлент Кенеш, който по всяка възможност в Турция би се трансформирал в политически пандизчия. Турция сложи условия за участието ѝ в НАТО пред Швеция – която върви в пакет с Финландия, като те се отнасят точно към даването на леговище на лица, търсени от Турция. Швеция сподели, че ще извършва изискванията – виждаме, обаче по какъв начин шведският съд остава самостоятелен. Очаквате ли Швеция и Финландия да влязат в НАТО, каквото е желанието им?
Шведското външно министерство уточни, че съдът в Швеция е самостоятелен и че не се преценява с уговорките, поети от страна на шведското държавно управление. Бюлент Кенеш е някогашният основен редактор на вестник „ Заман “. Това бе органа на организацията „ Хизмет “ на Фетхуллах Гюлен.
Бюлент Кенеш бе единственият, който бе упоменат поименно от турския президент Ердоган по време на последното посещаване на министър-председателя на Швеция в Турция. Тогава Ердоган изреди голям брой персони, които чака да бъдат предадени. Единственият, който назова поименно, беше точно Бюлент Кенеш. Самият Кенеш разяснява решението на съда, като сподели, че то е било предстоящо, тъй като дейностите, които е осъществил, не се квалифицират като закононарушение по шведското законодателство.
В същото време друго лице, което се свързва с ПКК, беше предадено от Швеция на държавното управление в Анкара. Очевидно има разлика сред един и различен случай.
С огромна доза възможност към днешна дата можем да предположим, че до първите три месеца на идната година Турция няма да ратифицира контракта за присъединение на Швеция и Финландия в НАТО. Турция изисква от Швеция пренаписване на законите за антитероризма. Швеция при подобен пакет от закони, които ще влязат в действие от 1 януари 2023 година.
От турска страна обаче споделиха, че ще следят действието на тези закони през първите три месеца от идната година и тогава ще решат какво ще вършат. С днешна дата не се вижда скорошно одобрение на присъединението на Швеция и Финландия в НАТО.
Швеция приема пакет от закони, с цел да реализира ратификация. Впрочем нещо сходно може би ще би трябвало да се случи и в България, с цел да се присъединим в Шенгенското пространство.
Проф. Чуков, преди дни президентът на Турция Реджеб Тайип Ердоган сподели на съветския си сътрудник Владимир Путин, че е неотложно Кремъл да „ почисти “ кюрдските сили от Северна Сирия. Така турският президент в някакъв смисъл изиска помощ от Путин за реализиране на задачите си по отношение на позициите на кюрдите. Как тълкувате това искане, какво може да значи?
В Северна Сирия обстановката е извънредно динамична. От една страна, турците, от друга – кюрдите, договарят за отстояване на техните позиции. Турция желае кюрдите да правят отстъпка 30 километра във вътрешността в Северна Сирия. Кюрдите пък желаят да запазят статуквото – от една страна, офертите на Путин, от друга – офертите на Съединени американски щати. Практически се получава надцакване – кой на кого ще предложи по-добра оферта.
На сирийско-турската граница безусловно имаме една лента, която остава незаета от Турция. Дори дефинираха като название на актуалната интервенция „ Нокът на меча “. На този стадий това се задържа, защото нито Русия, нито Съединени американски щати желаят това да се реализира.
Съединени американски щати да вземем за пример – с оглед да удовлетворят Турция, оферират кюрдите да се отдръпват 30 километра във вътрешността от границата, а на тяхно място да дойдат арабски милиции. По този метод желаят да омилостивят Анкара. Предложиха още най-фрапантните и най-неприемливите за Турция персони измежду кюрдите – лица на ПКК, просто да изчезнат от управлението – нещо, което пък кюрдите не желаят.
Става въпрос за три града, които са симптоматични за кюрдите – Кубане, Манбидж и Тел Рифаат. И трите се намират на западната бряг на Ефрат, където се води съветска зона. В първите два града – Манбидж и Кубане, има база на интернационалната полиция, т.е. има американско наличие. В Тел Рифаат няма американци. Ето това е предлагането къде турците да създадат своя военна интервенция – американците споделят на Турция да направи интервенция в Тел Рифаат, до момента в който руснаците има споделят да създадат интервенция в другите два града.
Получава се една доста забавна въртележка. Руснаците желаят кюрдите да предадат защитата на границата, да се върне сирийското знаме, да се върне сирийската администрация в този район – нещо, с което кюрдите не са съгласни. Много са офертите, надлъгваниците, пазарлъците. С днешна дата на всичко това няма по какъв начин да бъде поставено край.
И двете страни се пробват да запазят своите позиции. С днешна дата статуквото се резервира, защото никой не желае да прави военна интервенция, в това число и турците.
Турците схващат, че в случай че стартират военна интервенция, сходна на предходните три, ще има доста жертви. Ердоган би желал военна победа, само че без тя да е кървава и с доста жертви. Задачата на Ердоган на изборите в Турция следващата година явно няма да бъде толкоз лесна – даже към този момент се приказва, че изборите няма да бъдат на 18 юни, а евентуално ще бъдат изместени напред. Това приказва за желанието Ердоган да победи своите съперници тактически във вътрешността – т.е. опозицията в Турция.
Историята с кюрдите е дълга и незавършена. Според мен тя няма да приключи скоро.
В последните дни виждаме, че турският президент насочва откровени словесни закани към гръцката страна. Как се развива острият спор сред натовските съдружници Турция и Гърция, очаквате ли нещо да се случи?
Обстановката на морската граница сред Гърция и Турция остава непроменена десетилетия. Тя ту припламва, ту се уталожва. В момента още веднъж следим ескалация на напрежението. Турция упреква Гърция, че гръцки изтребители са се намесили в обучение на НАТО, в което са взели участие и турски Военновъздушни сили. Има обаче куп детайлности, които би трябвало да се отбележат.
Турция твърди, че Гърция била уплашена от сполучливия тест на балистична ракета на Турция с дребен обхват, осъществен при започване на октомври. Въпросната ракета с обхват до 500 километра достигнала своята цел за секунди, споделят турските управляващи, като съгласно тях това е предиздвикало гърците бързо да се активизират и да дадат корав отпор на непрекъснатото нарушение на въздушното пространство на Гърция, най-много над островите.
Постоянното напрежение идва от тези почти 6000 острова, които Гърция има в Егейско море. Някои от тях се намират на няколко километра от турското крайбрежие. Стига се до пояснение на договорите сред двете страни, които контролират статута на тези острови.
Турция твърди, че Гърция няма право да поддържа въоръжени сили на островите – изключително на тези, които са по-близо до турското крайбрежие. Гърция пък споделя, че сходно нещо не съществува, защото в случай че гръцките войски се изтеглят от островите, те ще бъдат окупирани от турците.
Спори се и какъв брой е интернационалното морско право – дали става въпрос за 6, за 10 или за 12 благи, както настояват гърците. Двете страни се разминават и за това. Всичко това подклажда непрекъсна напрежение.
Прави усещане намесата на Германия. Буквално преди дни в Брюксел имаше тристранни договаряния сред Германия, Турция и Гърция за да се уталожи напрежението.
Това напрежение идва и от статута на остров Родос, който е на юг от континентална Турция. Турция подлага под подозрение контракта, по силата на който Италия е отстъпила Родос на Гърция. Турците подлагат под подозрение италианската благосъстоятелност на този остров още от времето на Османската империя.
Споровете са безкрайни и ме е боязън, че в тях ще забележим серпантина – зиг-заг на облекчаване, на експлоадиране, което зависи и от вътрешнополитическата обстановка. Много постоянно упрекват Турция, че нагнетява напрежение, с цел да отклони вниманието на гласоподавателите, на вътрешната аудитория от вътрешни проблеми. Нееднократно Ердоган е показвал това по отношение на Гърция.
Не виждам нещо ново – просто самата емпирика се сменя, събитията се сменят. В момента явно имаме оборот за мощна ескалация на двустранните връзки.
Разбрахме, че съдът на Швеция е отказал да върне в Турция гюлениста Бюлент Кенеш, който по всяка възможност в Турция би се трансформирал в политически пандизчия. Турция сложи условия за участието ѝ в НАТО пред Швеция – която върви в пакет с Финландия, като те се отнасят точно към даването на леговище на лица, търсени от Турция. Швеция сподели, че ще извършва изискванията – виждаме, обаче по какъв начин шведският съд остава самостоятелен. Очаквате ли Швеция и Финландия да влязат в НАТО, каквото е желанието им?
Шведското външно министерство уточни, че съдът в Швеция е самостоятелен и че не се преценява с уговорките, поети от страна на шведското държавно управление. Бюлент Кенеш е някогашният основен редактор на вестник „ Заман “. Това бе органа на организацията „ Хизмет “ на Фетхуллах Гюлен.
Бюлент Кенеш бе единственият, който бе упоменат поименно от турския президент Ердоган по време на последното посещаване на министър-председателя на Швеция в Турция. Тогава Ердоган изреди голям брой персони, които чака да бъдат предадени. Единственият, който назова поименно, беше точно Бюлент Кенеш. Самият Кенеш разяснява решението на съда, като сподели, че то е било предстоящо, тъй като дейностите, които е осъществил, не се квалифицират като закононарушение по шведското законодателство.
В същото време друго лице, което се свързва с ПКК, беше предадено от Швеция на държавното управление в Анкара. Очевидно има разлика сред един и различен случай.
С огромна доза възможност към днешна дата можем да предположим, че до първите три месеца на идната година Турция няма да ратифицира контракта за присъединение на Швеция и Финландия в НАТО. Турция изисква от Швеция пренаписване на законите за антитероризма. Швеция при подобен пакет от закони, които ще влязат в действие от 1 януари 2023 година.
От турска страна обаче споделиха, че ще следят действието на тези закони през първите три месеца от идната година и тогава ще решат какво ще вършат. С днешна дата не се вижда скорошно одобрение на присъединението на Швеция и Финландия в НАТО.
Швеция приема пакет от закони, с цел да реализира ратификация. Впрочем нещо сходно може би ще би трябвало да се случи и в България, с цел да се присъединим в Шенгенското пространство.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ