Проф. Чуков за ДЕБАТИ: Пазенето на българо-турската граница не може да бъде функция на конкретни лидери, а част от общите интереси
На фотографията: проф. Владимир Чуков.
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Според Вас кой е моторът на атентата в Истанбул и има ли в действителност кюрдска или сирийска връзка?
Нашата информация идва от турските медии, кюрдските медии и медиите от Близкия Изток. Много основателно казвате „ кой е моторът “ – има нотка на подозрение. Това е по този начин, тъй като част от наблюдаващите, изключително кюрдските, сложиха под подозрение турската версия, че става въпрос за жена, която е тренирана за шпионин в специфичните сили. Аз не бих могъл да имам безапелационни мнение. Мога единствено да направя разбор и оценка на информацията, която идва от района.
Интересна беше конференцията на Ердоган в Индонезия няколко часа след самия атентат. В изявлението му си пролича обвиняването към кюрдите и индиректните обвинявания към Съединени американски щати. Той сподели „ когато те ни желаеха техният духовник ние им го дадохме, когато ние поискахме нашия духовник те не ни го дадоха “, без да оповестява нито имена, нито за коя и страна става въпрос, само че по-късно се видя – Турция не одобри съболезнованията на Съединени американски щати. Това е доста забавен дипломатически военно-политически възел. Има неща, които би трябвало да бъдат изрично изяснени. Съединени американски щати са предложили взаимно следствие на атентата в Истанбул, само че не е доста ясно какво е дала отговор турската страна.
Има съставни елементи, които бяха оспорени от кюрдите. ПКК и сирийските кюрди отхвърлиха всякаква връзка с атентата. Буквално 10 часа осъществяването му се залови дамата, която някои следователи и анализатори споделят, че е надалеч от антропогенните белези на сирийците. В никакъв случай не става въпрос за кюрдка. Името ѝ също е арабско, а не кюрдско. На клипа се вижда една жена чиято походка припомня на жена стопанка, не на жена получила особено образование като част от разузнаване на милиция, като сирийските демократични сили. Тялото ѝ не подсказва да е част от военно формирование, което да е получило особено образование. Това са анализите на съперниците на турската версия.
Според мен мъчно е да се каже какво ще стане на този стадий, само че ние влизаме в едни доста остарели несъгласия сред Турция и Съединени американски щати. Един от проблемите сред тях е процеса на стопляне сред Турция и Сирия, сред Ердоган и Башар Асад. Едно изискванията на Дамаск за сходно стопляне е експулсирането на американски войски от североизточна Сирия, нещо което няма по какъв начин да бъде признато от Съединени американски щати. Това до някаква степен обтегна връзките сред Анкара и Вашингтон. Това директно рефлектира върху фона, на който се прави този терористичен акт. Той е история с продължение. При доста от терористичните актове в Турция турците подаваха информация, която не се връзваше с логиката. Има два белега които са доста симптоматични – дали са осъществени от кюрди или от Ислямска страна. Обикновено кюрдите употребяват дами, както е в този случай, само че те доста рядко атакуват цивилни обекти. Докато Ислямска страна рядко употребява дами и атакува най-вече цивилни обекти. Чисто тактически двете организации се разграничават от позиция реализирането на терористични актове. В съответния случай има неща, които биха влезнали в архива, статистиката на тероризма в Турция, като ще останата обилни подозрения.
Какво споделят последните изследвания – има ли късмет Ердоган да завоюва още един мандат като президент на Турция?
Ако изборите бяха предходната година възможностите му щяха да бъдат по-малки. Сега социологически изследвания демонстрират, че неговата известност пораства. Миналата година рейтингът му беше към 39%, в този момент е към 46%. Увеличава се и рейтингът на неговата партия. Някъде към 7 месеца остават до президентските избори и Ердоган интензивно се пробва да търси съдружници измежду тези гласоподаватели, които ще му подсигуряват, че ще бъде определен.
Възможно ли е атентатът в Истанбул да усили поддръжката за Ердоган?
Ако би трябвало да бъдем почтени, този атентат ще напомпа или по-скоро ще вдигне известността на Ердоган. Той не е първенец в стопанската система. Цените на потребителските артикули за към година са нарастнали със 100%. Инфлацията е 86%, икономическите индикатори изобщо не са радостни, само че в това време Ердоган е първенец в региона на сигурността. Той знае по какъв начин се води война против кюрдите, той беше индивидът който инициира три военни интервенции на територията на Северна Сирия против сирийските кюрди. Това са дейности, които помпат национализма и естествено помпат и престижа и рейтинга на Ердоган.
Какви са връзките сред България и Турция сега? Ще им повлияе ли по някакъв метод случая с убития български служител на реда на границата?
Аз персонално постоянно съм подкрепял тезата, че ние би трябвало да имаме, твърди и трайни добросъседски връзки с Република Турция. Много тъпо, че млад български чиновник на реда в България беше погубен по този безразсъден метод. В следствието се вижда, че има някои грешки, които идват от турска страна. Съмнявам се, че изцяло ще се изяснят точните обстоятелства. В страна като Турция, когато се показват обстоятелства от силовата конструкция, като прокуратура или полиция, те доста мъчно могат да бъдат оборени. Силно се надявам да има правдивост за околните на убития служител на реда.
Считам обаче, че България би трябвало доста ясно да съобщи пред Турция, че желанието или нежеланието за бранене на българо-турската граница не може да бъде функционалност на съответни водачи. Тя би трябвало да бъде обект на доста огромна грижа и от двете страни. Българо-турската граница, която е проядена от трафикантски мрежи, е сухопътната врата на Турция към Европейски Съюз. Това е най-натоварената сухопътна граница в Европа и втората след американо-мексиканската. Така че опазването ѝ би трябвало да бъде част от общите ползи, включително и стопански ползи на Турция.
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Според Вас кой е моторът на атентата в Истанбул и има ли в действителност кюрдска или сирийска връзка?
Нашата информация идва от турските медии, кюрдските медии и медиите от Близкия Изток. Много основателно казвате „ кой е моторът “ – има нотка на подозрение. Това е по този начин, тъй като част от наблюдаващите, изключително кюрдските, сложиха под подозрение турската версия, че става въпрос за жена, която е тренирана за шпионин в специфичните сили. Аз не бих могъл да имам безапелационни мнение. Мога единствено да направя разбор и оценка на информацията, която идва от района.
Интересна беше конференцията на Ердоган в Индонезия няколко часа след самия атентат. В изявлението му си пролича обвиняването към кюрдите и индиректните обвинявания към Съединени американски щати. Той сподели „ когато те ни желаеха техният духовник ние им го дадохме, когато ние поискахме нашия духовник те не ни го дадоха “, без да оповестява нито имена, нито за коя и страна става въпрос, само че по-късно се видя – Турция не одобри съболезнованията на Съединени американски щати. Това е доста забавен дипломатически военно-политически възел. Има неща, които би трябвало да бъдат изрично изяснени. Съединени американски щати са предложили взаимно следствие на атентата в Истанбул, само че не е доста ясно какво е дала отговор турската страна.
Има съставни елементи, които бяха оспорени от кюрдите. ПКК и сирийските кюрди отхвърлиха всякаква връзка с атентата. Буквално 10 часа осъществяването му се залови дамата, която някои следователи и анализатори споделят, че е надалеч от антропогенните белези на сирийците. В никакъв случай не става въпрос за кюрдка. Името ѝ също е арабско, а не кюрдско. На клипа се вижда една жена чиято походка припомня на жена стопанка, не на жена получила особено образование като част от разузнаване на милиция, като сирийските демократични сили. Тялото ѝ не подсказва да е част от военно формирование, което да е получило особено образование. Това са анализите на съперниците на турската версия.
Според мен мъчно е да се каже какво ще стане на този стадий, само че ние влизаме в едни доста остарели несъгласия сред Турция и Съединени американски щати. Един от проблемите сред тях е процеса на стопляне сред Турция и Сирия, сред Ердоган и Башар Асад. Едно изискванията на Дамаск за сходно стопляне е експулсирането на американски войски от североизточна Сирия, нещо което няма по какъв начин да бъде признато от Съединени американски щати. Това до някаква степен обтегна връзките сред Анкара и Вашингтон. Това директно рефлектира върху фона, на който се прави този терористичен акт. Той е история с продължение. При доста от терористичните актове в Турция турците подаваха информация, която не се връзваше с логиката. Има два белега които са доста симптоматични – дали са осъществени от кюрди или от Ислямска страна. Обикновено кюрдите употребяват дами, както е в този случай, само че те доста рядко атакуват цивилни обекти. Докато Ислямска страна рядко употребява дами и атакува най-вече цивилни обекти. Чисто тактически двете организации се разграничават от позиция реализирането на терористични актове. В съответния случай има неща, които биха влезнали в архива, статистиката на тероризма в Турция, като ще останата обилни подозрения.
Какво споделят последните изследвания – има ли късмет Ердоган да завоюва още един мандат като президент на Турция?
Ако изборите бяха предходната година възможностите му щяха да бъдат по-малки. Сега социологически изследвания демонстрират, че неговата известност пораства. Миналата година рейтингът му беше към 39%, в този момент е към 46%. Увеличава се и рейтингът на неговата партия. Някъде към 7 месеца остават до президентските избори и Ердоган интензивно се пробва да търси съдружници измежду тези гласоподаватели, които ще му подсигуряват, че ще бъде определен.
Възможно ли е атентатът в Истанбул да усили поддръжката за Ердоган?
Ако би трябвало да бъдем почтени, този атентат ще напомпа или по-скоро ще вдигне известността на Ердоган. Той не е първенец в стопанската система. Цените на потребителските артикули за към година са нарастнали със 100%. Инфлацията е 86%, икономическите индикатори изобщо не са радостни, само че в това време Ердоган е първенец в региона на сигурността. Той знае по какъв начин се води война против кюрдите, той беше индивидът който инициира три военни интервенции на територията на Северна Сирия против сирийските кюрди. Това са дейности, които помпат национализма и естествено помпат и престижа и рейтинга на Ердоган.
Какви са връзките сред България и Турция сега? Ще им повлияе ли по някакъв метод случая с убития български служител на реда на границата?
Аз персонално постоянно съм подкрепял тезата, че ние би трябвало да имаме, твърди и трайни добросъседски връзки с Република Турция. Много тъпо, че млад български чиновник на реда в България беше погубен по този безразсъден метод. В следствието се вижда, че има някои грешки, които идват от турска страна. Съмнявам се, че изцяло ще се изяснят точните обстоятелства. В страна като Турция, когато се показват обстоятелства от силовата конструкция, като прокуратура или полиция, те доста мъчно могат да бъдат оборени. Силно се надявам да има правдивост за околните на убития служител на реда.
Считам обаче, че България би трябвало доста ясно да съобщи пред Турция, че желанието или нежеланието за бранене на българо-турската граница не може да бъде функционалност на съответни водачи. Тя би трябвало да бъде обект на доста огромна грижа и от двете страни. Българо-турската граница, която е проядена от трафикантски мрежи, е сухопътната врата на Турция към Европейски Съюз. Това е най-натоварената сухопътна граница в Европа и втората след американо-мексиканската. Така че опазването ѝ би трябвало да бъде част от общите ползи, включително и стопански ползи на Турция.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ