Дали усилията на Путин ще помогнат на Ердоган да остане на власт?
на фотографията: президентите на Турция и Русия - Реджеп Ердоган и Владимир Путин
Турция през 2002: висока инфлация и безработица, голям държавен дълг и корупция. А също така: трипартийна коалиция с враждуващи партии, оставки в държавното управление. 77-годишният министър-председател Бюлент Еджевит се разболява – до момента в който в Турция вилнее сериозна икономическа и политическа рецесия. Насрочени са нови избори и на 3 ноември народът наказа старите партии.
Победител е неопитната ПСР – Партията на справедливостта и развиването, учредена единствено година по-рано, със мощния водач Реджеп Тайип Ердоган. Оттогава насам ПСР печели всички парламентарни избори в Турция. След успеха Ердоган съобщи в своя тирада: „ Както е споделил Ататюрк: Управлението е абсолютно в интерес на хората. След 3 ноември в Турция стартира нова епоха. Днес, по Божията воля, отваряме нова глава. Готови сме да поемем отговорността да поведем Турция към една по-добра ера “. ПСР даде обещание да почита другите житейски форми на всички жители, да следва стратегия, която да усъвършенства работата на конституционните органи и да задвижи присъединението към Европейски Съюз. Реформи, тъждество, правдивост и разцвет – все обещания, дадени първоначално от партията на Ердоган.
Първите триумфи на ПСР
През идващите години ПСР фактически съумява да реализира резистентен стопански напредък. До 2012 брутният вътрешен артикул на страната се усили над три пъти. През идващите години партията съумя да сътвори лична междинна класа, само че и свръхбогат хайлайф – посредством възлагането на държавни поръчки, който я поддържа и до през днешния ден.
През втората половина на ръководството на ПСР обаче от първичните обещания за промени, подсилване на демокрацията и модернизиране на страната не остана съвсем нищо. От митингите в Гези през 2013 насам тя демонстрира единствено бруталната си страна.
След опита за прелом на 15 юли 2016 година Ердоган и неговата ПСР се грижат само за опазване на властта. Законите се трансформират, пълномощията на Ердоган се уголемяват, а Народното събрание губи смисъла си. Днес Турция се ръководи от режим, при който разделянето на управляващите е в едни ръце – тези на Ердоган. Полицията и прокуратурата единствено чакат знак, с цел да подхващат дейности против критици, художници, учители, лекари, юристи, публицисти и студенти.
ПСР – „ Клуб за прослава на Ердоган “
Това, което стартира преди 20 години като необятно консервативно придвижване и в началото получи поддръжка и от либералите, през последните 20 години се трансформира в клуб за прослава на Ердоган, споделя Кристиан Бракел, който управлява представителството на немската фондация „ Хайнрих Бьол “ в Турция. Въпреки че ПСР към момента разполага с впечатляващи мрежи на локално равнище – като женски съюзи, юношески сдружения, групи за съседска помощ и стопански съюзи, партията се преценява напълно с Ердоган.
Бракел акцентира, че от в началото либерално-консервативните хрумвания на ПСР не е останало нищо. Според него идеологията и реториката на ПСР се двоумят сред желанието за икономическа рационализация и националистическо-религиозните мечти за завръщане към тогавашната велика мощ. Не е ясно до каква степен това се дължи на убеждения и до каква степен на нуждата от елементарни послания за популацията.
За доктор Салим Чевик от Германския институт за интернационалните връзки и сигурност (SWP) „ гъвкавостта “ на ПСР е и нейната мощна страна. В партията Ердоган задава тона, а тя се приспособява към него. А президентът може бързо да трансформира позициите си, акцентира Чевик. „ Днес той може да води мирни договаряния с кюрдите, а на следващия ден може да предприеме военни дейности против тях. Днес той може да договаря с Европейски Съюз, а на идващия ден да бъде най-яростният съперник на Запада “. И във всичко това Ердоган съумява да увлече със себе си своите поддръжници. Според специалиста електоратът на ПСР не се тормози от тези несъгласия.
Ще успее ли ПСР да задържи властта?
Според настоящи социологически изследвания, сега сред 30% и 32% от турците поддържат ПСР. Въпреки това рейтингът на Ердоган е доста по-висок от този на неговата партия. Новото в Турция: за първи път шест опозиционни партии подписаха съюз против ПСР.
Дали президентството и парламентарното болшинство ще останат в ръцете на ПСР и на идващите избори през 2023? Или едноличното ѝ ръководство ще бъде разтърсено след 20 години? В случай че опозицията завоюва болшинство в Народното събрание, само че Ердоган остане на поста си като президент, Кристиан Бракел предвижда, че държавното управление ще е несигурно. Според него тогава Ердоган ще ръководи даже по-авторитарно от преди, заобикаляйки Народното събрание. Опозицията обаче може да го затрудни – евентуално това ще докара до предварителни избори.
Но в случай че опозицията завоюва и президентския пост, тя ще бъде изправена пред огромното предизвикателство бързо да реализира осезаеми усъвършенствания по основни въпроси като миграцията и стопанската система, което няма да е елементарно, счита Бракел. Според него тогава рискът от раздробяване на необятния опозиционен фронт ще бъде огромен. Тогава ПСР може да се завърне на локалните избори през 2024, предвижда специалистът.
Един човек обаче няма да се въздържи да оказва помощ на Ердоган да завоюва: съветският президент Владимир Путин. Той към този момент оказва поддръжка, като притегля Ердоган като медиатор в украинския спор, а също по този начин му оказва помощ и стопански, споделя доктор Салим Чевик. Следващите няколко месеца ще покажат до каква степен ще стигне Путин и дали напъните му ще оказват помощ на ПСР да остане на власт.
Текстът е препубликуван от „ Дойче веле “, негов създател е Елмаз Топчу. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Турция през 2002: висока инфлация и безработица, голям държавен дълг и корупция. А също така: трипартийна коалиция с враждуващи партии, оставки в държавното управление. 77-годишният министър-председател Бюлент Еджевит се разболява – до момента в който в Турция вилнее сериозна икономическа и политическа рецесия. Насрочени са нови избори и на 3 ноември народът наказа старите партии.
Победител е неопитната ПСР – Партията на справедливостта и развиването, учредена единствено година по-рано, със мощния водач Реджеп Тайип Ердоган. Оттогава насам ПСР печели всички парламентарни избори в Турция. След успеха Ердоган съобщи в своя тирада: „ Както е споделил Ататюрк: Управлението е абсолютно в интерес на хората. След 3 ноември в Турция стартира нова епоха. Днес, по Божията воля, отваряме нова глава. Готови сме да поемем отговорността да поведем Турция към една по-добра ера “. ПСР даде обещание да почита другите житейски форми на всички жители, да следва стратегия, която да усъвършенства работата на конституционните органи и да задвижи присъединението към Европейски Съюз. Реформи, тъждество, правдивост и разцвет – все обещания, дадени първоначално от партията на Ердоган.
Първите триумфи на ПСР
През идващите години ПСР фактически съумява да реализира резистентен стопански напредък. До 2012 брутният вътрешен артикул на страната се усили над три пъти. През идващите години партията съумя да сътвори лична междинна класа, само че и свръхбогат хайлайф – посредством възлагането на държавни поръчки, който я поддържа и до през днешния ден.
През втората половина на ръководството на ПСР обаче от първичните обещания за промени, подсилване на демокрацията и модернизиране на страната не остана съвсем нищо. От митингите в Гези през 2013 насам тя демонстрира единствено бруталната си страна.
След опита за прелом на 15 юли 2016 година Ердоган и неговата ПСР се грижат само за опазване на властта. Законите се трансформират, пълномощията на Ердоган се уголемяват, а Народното събрание губи смисъла си. Днес Турция се ръководи от режим, при който разделянето на управляващите е в едни ръце – тези на Ердоган. Полицията и прокуратурата единствено чакат знак, с цел да подхващат дейности против критици, художници, учители, лекари, юристи, публицисти и студенти.
ПСР – „ Клуб за прослава на Ердоган “
Това, което стартира преди 20 години като необятно консервативно придвижване и в началото получи поддръжка и от либералите, през последните 20 години се трансформира в клуб за прослава на Ердоган, споделя Кристиан Бракел, който управлява представителството на немската фондация „ Хайнрих Бьол “ в Турция. Въпреки че ПСР към момента разполага с впечатляващи мрежи на локално равнище – като женски съюзи, юношески сдружения, групи за съседска помощ и стопански съюзи, партията се преценява напълно с Ердоган.
Бракел акцентира, че от в началото либерално-консервативните хрумвания на ПСР не е останало нищо. Според него идеологията и реториката на ПСР се двоумят сред желанието за икономическа рационализация и националистическо-религиозните мечти за завръщане към тогавашната велика мощ. Не е ясно до каква степен това се дължи на убеждения и до каква степен на нуждата от елементарни послания за популацията.
За доктор Салим Чевик от Германския институт за интернационалните връзки и сигурност (SWP) „ гъвкавостта “ на ПСР е и нейната мощна страна. В партията Ердоган задава тона, а тя се приспособява към него. А президентът може бързо да трансформира позициите си, акцентира Чевик. „ Днес той може да води мирни договаряния с кюрдите, а на следващия ден може да предприеме военни дейности против тях. Днес той може да договаря с Европейски Съюз, а на идващия ден да бъде най-яростният съперник на Запада “. И във всичко това Ердоган съумява да увлече със себе си своите поддръжници. Според специалиста електоратът на ПСР не се тормози от тези несъгласия.
Ще успее ли ПСР да задържи властта?
Според настоящи социологически изследвания, сега сред 30% и 32% от турците поддържат ПСР. Въпреки това рейтингът на Ердоган е доста по-висок от този на неговата партия. Новото в Турция: за първи път шест опозиционни партии подписаха съюз против ПСР.
Дали президентството и парламентарното болшинство ще останат в ръцете на ПСР и на идващите избори през 2023? Или едноличното ѝ ръководство ще бъде разтърсено след 20 години? В случай че опозицията завоюва болшинство в Народното събрание, само че Ердоган остане на поста си като президент, Кристиан Бракел предвижда, че държавното управление ще е несигурно. Според него тогава Ердоган ще ръководи даже по-авторитарно от преди, заобикаляйки Народното събрание. Опозицията обаче може да го затрудни – евентуално това ще докара до предварителни избори.
Но в случай че опозицията завоюва и президентския пост, тя ще бъде изправена пред огромното предизвикателство бързо да реализира осезаеми усъвършенствания по основни въпроси като миграцията и стопанската система, което няма да е елементарно, счита Бракел. Според него тогава рискът от раздробяване на необятния опозиционен фронт ще бъде огромен. Тогава ПСР може да се завърне на локалните избори през 2024, предвижда специалистът.
Един човек обаче няма да се въздържи да оказва помощ на Ердоган да завоюва: съветският президент Владимир Путин. Той към този момент оказва поддръжка, като притегля Ердоган като медиатор в украинския спор, а също по този начин му оказва помощ и стопански, споделя доктор Салим Чевик. Следващите няколко месеца ще покажат до каква степен ще стигне Путин и дали напъните му ще оказват помощ на ПСР да остане на власт.
Текстът е препубликуван от „ Дойче веле “, негов създател е Елмаз Топчу. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ