Да, Русия може да бъде изключена от ООН. Ето как
На фотографията: посланикът на Русия в Организация на обединените нации Василий Небензя
Има най-малко два метода да се изключи Русия от Организация на обединените нации. Първият е явен, само че едва евентуален. Вторият е необикновен, само че може да проработи, и то с цели три разнообразни процедури.
В началото на всяко размишление за изключването на Русия от Организация на обединените нации стои един документ, гласуван на 12 октомври 2022 от Общото заседание на Организация на обединените нации. Тогава съветската експанзия в Украйна беше наказана от 143 от общо 193 държави-членки. Против бяха Беларус, Сирия, Северна Корея, Никарагуа, показателна компания, 35 страни се въздържаха.
Гласуването от 12 октомври приближава Асамблеята (Общото събрание) до граничния въпрос: може ли страна-агресор, нападнала самостоятелната страна Украйна с архаичния претекст да завземе територия, която тя фантазира за „ изконно своя “, да бъде член на организация, чиято задача е съхраняването на мира в света?
Тъй като всички нормални форми за деяние на Организация на обединените нации към този момент са изчерпани, остава да се повдигне този фундаментален въпрос.
Но по какъв начин се отстранява член на Организация на обединените нации и изключително непрекъснат член на Съвета за сигурност? Положителният отговор на пръв взор е неосъществим, само че в действителност не е по този начин. Прегледът на историята и документите на тази организация водят до две съществени хипотези, всяка от които разрешава изключването на Русия. Втората догадка позволява използването на разнообразни процедури.
Хипотеза номер 1: използване на членове 5 и 6 от Хартата
Изключване на страна от Организация на обединените нации е невиждано деяние, не се е случвало до през днешния ден. Това не е единствено съответен факт, само че и обща политика след средата на 50-те години, когато се постанова концепцията Организация на обединените нации да бъде универсална организация, т.е. да обхване по опция всички страни в света.
Държави се изключват единствено от избрани организации под шапката на Организация на обединените нации. Членството на самата Русия беше суспендирано в Комитета по човешките права на 7 април 2022 с 95 гласа „ за “ в Асамблеята.
Суспендирането на права или изключването от Организация на обединените нации е планувано в Глава II на Хартата. Член 5 позволява „ краткотрайно [лишаване] от практикуване на правата и привилегиите, свързани с качеството на член “. Това може да стане, в случай че против съответната страна „ е било подхванато превантивно или наложително деяние от Съвета за сигурност “.
Изключването от Организация на обединените нации е планувано в член 6 на Хартата. Този член е основна част от задачата на организацията и главните ѝ цели. Той гласи:
„ Член на организацията, който редовно нарушава правилата, съдържащи се в сегашния правилник, може да бъде изключен от организацията с решение на Общото заседание по рекомендация на Съвета за сигурност “.
Член 6 директно се отнася за Руската федерация. Инвазия в територия на самостоятелна държава-член на Организация на обединените нации и последвалите дейности на Русия ще бъдат обект на углавен развой за експанзия, военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид. Не единствено експанзията, която е един акт – война, инвазия – само че целият комплекс закононарушения са „ редовно “ нарушаване на правилата в Хартата.
Суспендиране (временно спиране на правата по член 5) или изключване на Русия, както от Съвета за сигурност, по този начин и от Организация на обединените нации (по член 6) е солидно обоснована от личните ѝ дейности. Дори някой да оспорва сходно умозаключение, Резолюцията на Асамблеята от 12 октомври 2022 демонстрира, че голямо болшинство отсъжда по този метод.
Как работи използването на членове 5 и 6
Тук въпросът става комплициран. Пряко отговор няма и повода е в несъответствието сред текстовете в Глава II, описваща участието в Организация на обединените нации, и текстовете от Глава V, описващи Съвета за сигурност. Съветът има 15 члена, от които 5 са непрекъснати. Без единодушие на всички непрекъснати членове решение на Съвета не може да се вземе, което значи, че всяка от непрекъснатите му членки има право на несъгласие.
Така стигаме до първата опция Руската федерация да бъде изключена от Организация на обединените нации по силата на Глава II, член 6, Членство.
За да бъде изключена Русия от Организация на обединените нации са нужни две поредни дейности съгласно член 6. Първо, Съветът за сигурност предлага изключване на Асамблеята. Второ, въз основа на тази рекомендация Асамблеята гласоподава по рекомендацията за изключване (или суспендиране).
Не всички адвокати считат, че текстът на член 6 постановява еднопосочно нуждата от рекомендация на Съвета. Много малко, само че въпреки всичко има и такива гласове, считат, че Асамблеята може да работи и без рекомендация, т.е. поясняват израза „ по рекомендация на “ като обвързване на Асамблеята, в случай че има сходна рекомендация, да включи в дневния си ред въпроса.
Но малцинството, което счита, че рекомендацията не е наложително изискване, наподобява е изгубило дебата по въпроса заради пояснение на Службата по правни въпроси към Организация на обединените нации. Днес се счита, че рекомендацията на Съвета е належащо изискване за дейности на Асамблеята и без нея Асамблеята няма право да преглежда въпрос за изключване на страна. Редно е да се придържаме към това преобладаващо пояснение.
Тук идва идната, явна компликация. Препоръка за изключване на Русия не може да бъде гласувана в Съвета, тъй като Русия ще постави несъгласие върху сходно решение.
Ветото на Русия е преодолимо
Все отново нещата не стопират дотук. В Съвета може да се внесе за разглеждане план за рекомендация към Асамблеята за изключване на Русия. В този случай Съветът би трябвало да се съобрази с режисура в член 27. Според нея, в случай че Съветът преглежда въпрос за мира по Глава VI, по който въпрос негов член е заинтригувана страна, този член на Съвета не взе участие в гласуването. Така Русия няма да взе участие в гласоподаване на предложение към Асамблеята за санкционирането ѝ като член на Организация на обединените нации.
Ако план за предложение се внесе в Съвета за сигурност и Русия не гласоподава, тъй като въпросът я визира, се появяват други компликации. Съединени американски щати, Франция, Англия, в случай че имат единодушие, че изключване на Русия ще е потребно за укротяването на безумствата на режима на Путин, може да го поддържат. Но Китай е едва евентуално да се причисли към тях.
Ветото на Китай наподобява непреодолимо
Китай се въздържа в границите на Асамблеята да гласоподава приемане на резолюцията от 12 октомври 2022. А за предложение за изключване най-вероятно ще упражни ветото си.
Китай следи какво става с спора в Украйна, тъй като има еднакъв интерес към Тайван. Подобен остарял проект на Китай, несъмнено, не е мотив с годност пред Съвета. Легитимни, даже погрешни, са причините, че по този начин войната ще се задълбочи, Русия ще бъде в изолираност, спорът със Запада ще ескалира, прецедентът е доста нездравословен за Организация на обединените нации и по този начин нататък. По тази причина едва евентуално е план за рекомендация към Асамблеята за изключване на Русия да бъде подсилен в Съвета за сигурност.
Тази първа догадка – да се извади Русия от Организация на обединените нации посредством използването на членове 5 и 6 – има известна възможност за реализиране, само че политическата настройка в Съвета за сигурност я прави ниска. Държавите спонсори на изключване на Русия би трябвало да се спогодят с Китай. Каква е цената на привличане на Китай не може да се каже, само че е едва евентуално да има каквато и да е цена.
Хипотеза номер 2: закъсняло използване на едно предписание
Втората опция има сама по себе си няколко разновидността. Тази догадка е по-оригинална, даже привидно е леко ексцентрична.
Русия не е вписана в състава на Съвета за сигурност в Глава V, член 23. Там участва Съветският съюз. И през днешния ден е по този начин, когато Съветски съюз няма от 30 години.
Въпросът води обратно до основаването на Организация на обединените нации. Организацията е основана от спечелилите във войната – Англия, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики. Към тях по гледище на Англия е добавена Франция. След разисквания е прибавен и петият член, Китай, с който има проблеми до 1971 заради разделянето му на Китай и Тайван. Тези пет страни имат необикновен в действителност, даже извънправен статус на създатели. Тяхното участие не се разисква, приема се за даденост преди всякаква Харта.
Проблем обаче поражда, в случай че дадена страна се разпадне и от нея се образуват нови. Обикновено, в случай че няма особени условия при делене на страна, новите страни стават самостоятелни членове на Организация на обединените нации. Така става с Чехия и Словакия след раздробяване на федералната Чехословакия. Така става и със Съветския съюз, новите страни по откритата процедура стават членове на Организация на обединените нации.
Но какво става при раздробяване на държава-член на Съвета за сигурност? Процедурата за приемане на нов член на Организация на обединените нации няма смисъл в тази ситуация. Статутът на непрекъснат член не е въпрос на процедура. Петте непрекъснати членки са се самоназначили като спечелили след войната и вследствие на договорености от конференциите в Ялта от февруари и Сан Франциско от декември 1945.
Русия в никакъв случай не е била избирана за член на Съвета за сигурност, защото сходна процедура по желание няма. Няма правила, по които дадена страна може да стане член на Съвета. Затова и през днешния ден в Хартата, Глава V, попада името на несъществуващата страна Съюз на съветските социалистически републики.
С това събитие до през днешния ден никой не се е занимавал съществено. Не е повдиган въпросът за какво е по този начин, редно ли е или не, с изключение на в тесни университетски среди, и то като правно-логическо упражнение. За експертите е ясно, че няма юридически механизъм, по който Русия да замести Съюз на съветските социалистически републики. Но всички одобряват безмълвно един тип отчасти преосноваване на Съвета за сигурност, като че ли 1991 година е 1945 и Русия е създател, а с това и член на Съвета.
Днес, обаче, по отношение на войната в Украйна, специалисти в комплицираната материя на Хартата на Организация на обединените нации се питат редно ли е било да се приема автоматическо заместничество и транспорт на пълномощия към Русия. Може би не, може би да, само че това е фактическото положение на нещата през днешния ден.
Обозначаването на участието като произтекло от „ автоматическо заместничество “ не е изцяло правилно. По гледище на Сталин още в Ялта членки-основатели на Организация на обединените нации през 1945 с изключение на Съюз на съветските социалистически републики са Украйна и Беларус, макар че са републики в границите на Съюз на съветските социалистически републики. Формално-правно Украйна и Беларус също имат съображение да наследят Съюз на съветските социалистически републики и никакъв автоматизъм не води безусловно към Русия.
Но при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики краткотрайната еуфория, която тогава се обозначаваше с метафората за завършек на историята, прави от Русия правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики. Това се случва като естествено събитие и няма явен юридически генезис.
Но в случай че през днешния ден се пита на какво съображение тогава Русия е станала правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, би трябвало да се предложат някакви причини. В този съответен случай те могат да се търсят освен и даже не толкоз в Хартата на Организация на обединените нации, колкото в ред конференции, съглашения, протоколи, в които Русия е страна.
Малко история
След 1991 година Русия подписва ред документи, в които се спогажда с някогашните републики за права върху военна инфраструктура, нуклеарните арсенали, галактическите активи и стратегии, т.е. за заместничество на гигантско благосъстояние (документи от Алма Ата, Будапеща и др.).
Срещу това страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики получават гаранции за самостоятелност, признание на новите граници, невмешателство във вътрешните си работи и така нататък Балтийските републики не вземат участие в сходни срещи, тъй като считат самото си включване в Съюз на съветските социалистически републики за нелегално.
Следователно през днешния ден има две групи критерии, по които следва да се преценя държанието на Русия.
От една страна би трябвало да се ползва общото условие за участие в Организация на обединените нации от Глава II – Русия да бъде „ миролюбива страна “.
От друга страна аршин за участие е спазването на публично поетите задължения към някогашните републики в състава на Съюз на съветските социалистически републики на редица конференции след 1991.
И по двете линии за оценка Русия е заслужила изключването си или най-малко краткотрайното спиране на своите „ права и привилегии “. И от Съвета за сигурност, и въобще от Организация на обединените нации.
Как обаче тези критерии да се вкарат в съответна процедура по изключване или прекратяване? Хартата е изначално дисбалансирана. В нея не всяко значително (материално) състояние има ефикасна процедура за използване. Между материалната и процедурната страна има несъответствия, основно заради особените права на непрекъснатите членки на Съвета за сигурност.
И въпреки всичко излаз и от това усложнение има, дори са три.
Един едва прочут орган: Комисията по пълномощията на Организация на обединените нации
Един елементарен и фрапантен метод за използване на процедура би бил Комисията по пълномощията да предприеме необикновена, само че позволена роля.
Когато Русия заема мястото на някогашния Съюз на съветските социалистически републики в Съвета за сигурност, това става с официално решение на Комисията по пълномощията към Организация на обединените нации. Комисията е повече механически орган, който ревизира дали представителите на дадена страна, които декларират присъединяване в сесия на Асамблеята, съставляват такава държава; нещо като инспекция на паспортни данни, въпреки това съпоставяне леко да омаловажава ролята ѝ.
Комисията си затваря очите пред обстоятелството, че Съюз на съветските социалистически републики го няма, а вместо него се появява Русия (ако имаше юридически термин „ изведнъж “, тук му е мястото). Разбира се, това е резултат на интензивни договаряния, които не са отразени в документи и остават в сянка. Но същата Комисия, която дава на Русия мястото на Съюз на съветските социалистически републики в този момент може да го отнеме като не одобри пълномощията на съветските представители. Както споделя един правист: както го е дала, по този начин може и да го отнеме. Действието е обратимо.
Изказано по този метод наподобява прекомерно ексцентрично, само че действието ще се обоснове с подобаваща обосновка. В последна сметка Комисията е трансферирала голословно участието на Съюз на съветските социалистически републики към Русия и през днешния ден може да промени решението си. Също толкоз обосновано би било да го даде на Украйна. Решението ѝ може, само че не е наложително, да бъде подкрепено с гласоподаване на Асамблеята, а не да става по чисто бюрократичен метод. Асамблеята има право, при допитване от Комисията или от страни членки, да даде инструкции за прекратяване.
Комисията по пълномощията два пъти е суспендирала права по посланичество. Тя отклонява решение за акредитация на Камбоджа през 1997 и по този начин на процедура замразява участието ѝ в Организация на обединените нации. Асамблеята на Организация на обединените нации посредством Комисията по пълномощията не приема акредитацията на Южноафриканската република заради режима на апартейд през 1970-те. Този случай е забавен, защото Асамблеята взема решенията си без рекомендация на Съвета за сигурност.
Ексцентрично, само че възможно: да се включи Украйна
Втори път за процедурно деяние е обвързван с така наречен Временни правила и процедури на Съвета за сигурност. Въпреки миналите три десетилетия правно възможно е към днешна дата представител на Украйна да връчи пълномощията на правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики.
Смях, шегички и намеци в медиите нямат никакво значение. Съветът за сигурност би трябвало да се отнесе съществено към такава рекламация. Русия ще възрази. Докато казусът се реши, обаче, Русия като страна в разногласието ще остане в Съвета за сигурност без право на гласоподаване.
На първо място в този случай ще би трябвало да се реши дали разногласието е от процедурно естество. Ако е процедурен, правото на несъгласие на непрекъснатите членове на Съвета не се упражнява. Важи правилото за болшинство от 9 члена от общо 15 страни членки на Съвета. Подобна обстановка в историята на Съвета не е имало, само че тя е правно позволена.
Само че е евентуално въпросът за участието на непрекъснат член на Съвета да бъде избран като значителен, а не процедурен, и тогава тази опция отпада.
Директно: както става с Тайван
Трети вероятен път е Асамблеята да лиши непосредствено Руската федерация от право на участие в Съвета за сигурност, базирайки се на прецедента с Китай.
През 1971 Асамблеята на Организация на обединените нации, в която никой няма право на несъгласие, гласоподава прекачване на правата на непрекъснат член на Съвета от Република Китай (Тайван) към Китайската национална република.
Възможно е да се предприеме по-меката мярка за прекратяване на права. Тя наподобява политически по-разумна и уравновесена, отворена към бъдещи договаряния с една друга Русия.
При сходно деяние би трябвало да се сформира документ, в който да се изложат и съответни за този случай условия, при които Русия, отчасти или напълно, да възвърне правата си.
Съединени американски щати, Англия и Франция
Разбира се, всичко написано дотук са правни спекулации. Не е ясно дали самите Съединени американски щати, Англия и Франция биха се заели с сходна акция. Тя би удостоверила пред Русия, че Путин е прав в изказванията си, че Западът води война против Русия. Вероятно е трите западни членки на Съвета да считат, че изключването на Русия ще я тласне към нова ескалация.
Вероятно е по този начин да мислят през днешния ден, само че напълно не е несъмнено докога ще мислят по този начин.
Ако войната ескалира и без такава мярка, Съединени американски щати, Англия и Франция може да преценяват, че изключване на Русия от Организация на обединените нации и/или Съвета за сигурност е рационална и даже нужна мярка. В Съединени американски щати се разисква оповестяване на Русия за „ спонсор на тероризма “ от Държавния департамент, което е извънредно решение. Но изключване от Организация на обединените нации не би било едностранна акция, а по-високо законно деяние, още повече, че последната дума има Асамблея със 193 страни членки.
Прегледът на тези благоприятни условия не би трябвало да внушава, че е добре да се избере една, за която се реши, че би била най-ефективна, т.е. по-вероятно е да има резултат.
Мисля, че е най-добре всички – както тези, по този начин и вероятни други, в случай че бъдат конструирани – процедури да се задвижат по едно и също време, без значение една от друга, макар че ще се застъпват отчасти. Украйна може сама да започва някои. Зад други ще застанат разнообразни инициативни групи.
Дали някоя процедура ще бъде приложена сполучливо в последна сметка е политически въпрос. Резолюциите до момента са проява за мощна поддръжка на Украйна против агресора. Гласуването им демонстрира на страните в Съвета за сигурност, че тяхната лична легитимност става проблематична, в случай че поддържат Русия.
Може нито един опит да не успее. Но едновременното осъществяване на няколко процедури ще бъде огромна интернационална акция по спиране на участието на Русия в Организация на обединените нации и/или Съвета за сигурност. Публичният резултат от изолираност и международно наказание на Русия ще е забележителен. Дори Русия да остане член на Организация на обединените нации и на Съвета, тя ще бъде там с трагично ниска легитимност.
Текстът е препубликуван от. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Има най-малко два метода да се изключи Русия от Организация на обединените нации. Първият е явен, само че едва евентуален. Вторият е необикновен, само че може да проработи, и то с цели три разнообразни процедури.
В началото на всяко размишление за изключването на Русия от Организация на обединените нации стои един документ, гласуван на 12 октомври 2022 от Общото заседание на Организация на обединените нации. Тогава съветската експанзия в Украйна беше наказана от 143 от общо 193 държави-членки. Против бяха Беларус, Сирия, Северна Корея, Никарагуа, показателна компания, 35 страни се въздържаха.
Гласуването от 12 октомври приближава Асамблеята (Общото събрание) до граничния въпрос: може ли страна-агресор, нападнала самостоятелната страна Украйна с архаичния претекст да завземе територия, която тя фантазира за „ изконно своя “, да бъде член на организация, чиято задача е съхраняването на мира в света?
Тъй като всички нормални форми за деяние на Организация на обединените нации към този момент са изчерпани, остава да се повдигне този фундаментален въпрос.
Но по какъв начин се отстранява член на Организация на обединените нации и изключително непрекъснат член на Съвета за сигурност? Положителният отговор на пръв взор е неосъществим, само че в действителност не е по този начин. Прегледът на историята и документите на тази организация водят до две съществени хипотези, всяка от които разрешава изключването на Русия. Втората догадка позволява използването на разнообразни процедури.
Хипотеза номер 1: използване на членове 5 и 6 от Хартата
Изключване на страна от Организация на обединените нации е невиждано деяние, не се е случвало до през днешния ден. Това не е единствено съответен факт, само че и обща политика след средата на 50-те години, когато се постанова концепцията Организация на обединените нации да бъде универсална организация, т.е. да обхване по опция всички страни в света.
Държави се изключват единствено от избрани организации под шапката на Организация на обединените нации. Членството на самата Русия беше суспендирано в Комитета по човешките права на 7 април 2022 с 95 гласа „ за “ в Асамблеята.
Суспендирането на права или изключването от Организация на обединените нации е планувано в Глава II на Хартата. Член 5 позволява „ краткотрайно [лишаване] от практикуване на правата и привилегиите, свързани с качеството на член “. Това може да стане, в случай че против съответната страна „ е било подхванато превантивно или наложително деяние от Съвета за сигурност “.
Изключването от Организация на обединените нации е планувано в член 6 на Хартата. Този член е основна част от задачата на организацията и главните ѝ цели. Той гласи:
„ Член на организацията, който редовно нарушава правилата, съдържащи се в сегашния правилник, може да бъде изключен от организацията с решение на Общото заседание по рекомендация на Съвета за сигурност “.
Член 6 директно се отнася за Руската федерация. Инвазия в територия на самостоятелна държава-член на Организация на обединените нации и последвалите дейности на Русия ще бъдат обект на углавен развой за експанзия, военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид. Не единствено експанзията, която е един акт – война, инвазия – само че целият комплекс закононарушения са „ редовно “ нарушаване на правилата в Хартата.
Суспендиране (временно спиране на правата по член 5) или изключване на Русия, както от Съвета за сигурност, по този начин и от Организация на обединените нации (по член 6) е солидно обоснована от личните ѝ дейности. Дори някой да оспорва сходно умозаключение, Резолюцията на Асамблеята от 12 октомври 2022 демонстрира, че голямо болшинство отсъжда по този метод.
Как работи използването на членове 5 и 6
Тук въпросът става комплициран. Пряко отговор няма и повода е в несъответствието сред текстовете в Глава II, описваща участието в Организация на обединените нации, и текстовете от Глава V, описващи Съвета за сигурност. Съветът има 15 члена, от които 5 са непрекъснати. Без единодушие на всички непрекъснати членове решение на Съвета не може да се вземе, което значи, че всяка от непрекъснатите му членки има право на несъгласие.
Така стигаме до първата опция Руската федерация да бъде изключена от Организация на обединените нации по силата на Глава II, член 6, Членство.
За да бъде изключена Русия от Организация на обединените нации са нужни две поредни дейности съгласно член 6. Първо, Съветът за сигурност предлага изключване на Асамблеята. Второ, въз основа на тази рекомендация Асамблеята гласоподава по рекомендацията за изключване (или суспендиране).
Не всички адвокати считат, че текстът на член 6 постановява еднопосочно нуждата от рекомендация на Съвета. Много малко, само че въпреки всичко има и такива гласове, считат, че Асамблеята може да работи и без рекомендация, т.е. поясняват израза „ по рекомендация на “ като обвързване на Асамблеята, в случай че има сходна рекомендация, да включи в дневния си ред въпроса.
Но малцинството, което счита, че рекомендацията не е наложително изискване, наподобява е изгубило дебата по въпроса заради пояснение на Службата по правни въпроси към Организация на обединените нации. Днес се счита, че рекомендацията на Съвета е належащо изискване за дейности на Асамблеята и без нея Асамблеята няма право да преглежда въпрос за изключване на страна. Редно е да се придържаме към това преобладаващо пояснение.
Тук идва идната, явна компликация. Препоръка за изключване на Русия не може да бъде гласувана в Съвета, тъй като Русия ще постави несъгласие върху сходно решение.
Ветото на Русия е преодолимо
Все отново нещата не стопират дотук. В Съвета може да се внесе за разглеждане план за рекомендация към Асамблеята за изключване на Русия. В този случай Съветът би трябвало да се съобрази с режисура в член 27. Според нея, в случай че Съветът преглежда въпрос за мира по Глава VI, по който въпрос негов член е заинтригувана страна, този член на Съвета не взе участие в гласуването. Така Русия няма да взе участие в гласоподаване на предложение към Асамблеята за санкционирането ѝ като член на Организация на обединените нации.
Ако план за предложение се внесе в Съвета за сигурност и Русия не гласоподава, тъй като въпросът я визира, се появяват други компликации. Съединени американски щати, Франция, Англия, в случай че имат единодушие, че изключване на Русия ще е потребно за укротяването на безумствата на режима на Путин, може да го поддържат. Но Китай е едва евентуално да се причисли към тях.
Ветото на Китай наподобява непреодолимо
Китай се въздържа в границите на Асамблеята да гласоподава приемане на резолюцията от 12 октомври 2022. А за предложение за изключване най-вероятно ще упражни ветото си.
Китай следи какво става с спора в Украйна, тъй като има еднакъв интерес към Тайван. Подобен остарял проект на Китай, несъмнено, не е мотив с годност пред Съвета. Легитимни, даже погрешни, са причините, че по този начин войната ще се задълбочи, Русия ще бъде в изолираност, спорът със Запада ще ескалира, прецедентът е доста нездравословен за Организация на обединените нации и по този начин нататък. По тази причина едва евентуално е план за рекомендация към Асамблеята за изключване на Русия да бъде подсилен в Съвета за сигурност.
Тази първа догадка – да се извади Русия от Организация на обединените нации посредством използването на членове 5 и 6 – има известна възможност за реализиране, само че политическата настройка в Съвета за сигурност я прави ниска. Държавите спонсори на изключване на Русия би трябвало да се спогодят с Китай. Каква е цената на привличане на Китай не може да се каже, само че е едва евентуално да има каквато и да е цена.
Хипотеза номер 2: закъсняло използване на едно предписание
Втората опция има сама по себе си няколко разновидността. Тази догадка е по-оригинална, даже привидно е леко ексцентрична.
Русия не е вписана в състава на Съвета за сигурност в Глава V, член 23. Там участва Съветският съюз. И през днешния ден е по този начин, когато Съветски съюз няма от 30 години.
Въпросът води обратно до основаването на Организация на обединените нации. Организацията е основана от спечелилите във войната – Англия, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики. Към тях по гледище на Англия е добавена Франция. След разисквания е прибавен и петият член, Китай, с който има проблеми до 1971 заради разделянето му на Китай и Тайван. Тези пет страни имат необикновен в действителност, даже извънправен статус на създатели. Тяхното участие не се разисква, приема се за даденост преди всякаква Харта.
Проблем обаче поражда, в случай че дадена страна се разпадне и от нея се образуват нови. Обикновено, в случай че няма особени условия при делене на страна, новите страни стават самостоятелни членове на Организация на обединените нации. Така става с Чехия и Словакия след раздробяване на федералната Чехословакия. Така става и със Съветския съюз, новите страни по откритата процедура стават членове на Организация на обединените нации.
Но какво става при раздробяване на държава-член на Съвета за сигурност? Процедурата за приемане на нов член на Организация на обединените нации няма смисъл в тази ситуация. Статутът на непрекъснат член не е въпрос на процедура. Петте непрекъснати членки са се самоназначили като спечелили след войната и вследствие на договорености от конференциите в Ялта от февруари и Сан Франциско от декември 1945.
Русия в никакъв случай не е била избирана за член на Съвета за сигурност, защото сходна процедура по желание няма. Няма правила, по които дадена страна може да стане член на Съвета. Затова и през днешния ден в Хартата, Глава V, попада името на несъществуващата страна Съюз на съветските социалистически републики.
С това събитие до през днешния ден никой не се е занимавал съществено. Не е повдиган въпросът за какво е по този начин, редно ли е или не, с изключение на в тесни университетски среди, и то като правно-логическо упражнение. За експертите е ясно, че няма юридически механизъм, по който Русия да замести Съюз на съветските социалистически републики. Но всички одобряват безмълвно един тип отчасти преосноваване на Съвета за сигурност, като че ли 1991 година е 1945 и Русия е създател, а с това и член на Съвета.
Днес, обаче, по отношение на войната в Украйна, специалисти в комплицираната материя на Хартата на Организация на обединените нации се питат редно ли е било да се приема автоматическо заместничество и транспорт на пълномощия към Русия. Може би не, може би да, само че това е фактическото положение на нещата през днешния ден.
Обозначаването на участието като произтекло от „ автоматическо заместничество “ не е изцяло правилно. По гледище на Сталин още в Ялта членки-основатели на Организация на обединените нации през 1945 с изключение на Съюз на съветските социалистически републики са Украйна и Беларус, макар че са републики в границите на Съюз на съветските социалистически републики. Формално-правно Украйна и Беларус също имат съображение да наследят Съюз на съветските социалистически републики и никакъв автоматизъм не води безусловно към Русия.
Но при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики краткотрайната еуфория, която тогава се обозначаваше с метафората за завършек на историята, прави от Русия правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики. Това се случва като естествено събитие и няма явен юридически генезис.
Но в случай че през днешния ден се пита на какво съображение тогава Русия е станала правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, би трябвало да се предложат някакви причини. В този съответен случай те могат да се търсят освен и даже не толкоз в Хартата на Организация на обединените нации, колкото в ред конференции, съглашения, протоколи, в които Русия е страна.
Малко история
След 1991 година Русия подписва ред документи, в които се спогажда с някогашните републики за права върху военна инфраструктура, нуклеарните арсенали, галактическите активи и стратегии, т.е. за заместничество на гигантско благосъстояние (документи от Алма Ата, Будапеща и др.).
Срещу това страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики получават гаранции за самостоятелност, признание на новите граници, невмешателство във вътрешните си работи и така нататък Балтийските републики не вземат участие в сходни срещи, тъй като считат самото си включване в Съюз на съветските социалистически републики за нелегално.
Следователно през днешния ден има две групи критерии, по които следва да се преценя държанието на Русия.
От една страна би трябвало да се ползва общото условие за участие в Организация на обединените нации от Глава II – Русия да бъде „ миролюбива страна “.
От друга страна аршин за участие е спазването на публично поетите задължения към някогашните републики в състава на Съюз на съветските социалистически републики на редица конференции след 1991.
И по двете линии за оценка Русия е заслужила изключването си или най-малко краткотрайното спиране на своите „ права и привилегии “. И от Съвета за сигурност, и въобще от Организация на обединените нации.
Как обаче тези критерии да се вкарат в съответна процедура по изключване или прекратяване? Хартата е изначално дисбалансирана. В нея не всяко значително (материално) състояние има ефикасна процедура за използване. Между материалната и процедурната страна има несъответствия, основно заради особените права на непрекъснатите членки на Съвета за сигурност.
И въпреки всичко излаз и от това усложнение има, дори са три.
Един едва прочут орган: Комисията по пълномощията на Организация на обединените нации
Един елементарен и фрапантен метод за използване на процедура би бил Комисията по пълномощията да предприеме необикновена, само че позволена роля.
Когато Русия заема мястото на някогашния Съюз на съветските социалистически републики в Съвета за сигурност, това става с официално решение на Комисията по пълномощията към Организация на обединените нации. Комисията е повече механически орган, който ревизира дали представителите на дадена страна, които декларират присъединяване в сесия на Асамблеята, съставляват такава държава; нещо като инспекция на паспортни данни, въпреки това съпоставяне леко да омаловажава ролята ѝ.
Комисията си затваря очите пред обстоятелството, че Съюз на съветските социалистически републики го няма, а вместо него се появява Русия (ако имаше юридически термин „ изведнъж “, тук му е мястото). Разбира се, това е резултат на интензивни договаряния, които не са отразени в документи и остават в сянка. Но същата Комисия, която дава на Русия мястото на Съюз на съветските социалистически републики в този момент може да го отнеме като не одобри пълномощията на съветските представители. Както споделя един правист: както го е дала, по този начин може и да го отнеме. Действието е обратимо.
Изказано по този метод наподобява прекомерно ексцентрично, само че действието ще се обоснове с подобаваща обосновка. В последна сметка Комисията е трансферирала голословно участието на Съюз на съветските социалистически републики към Русия и през днешния ден може да промени решението си. Също толкоз обосновано би било да го даде на Украйна. Решението ѝ може, само че не е наложително, да бъде подкрепено с гласоподаване на Асамблеята, а не да става по чисто бюрократичен метод. Асамблеята има право, при допитване от Комисията или от страни членки, да даде инструкции за прекратяване.
Комисията по пълномощията два пъти е суспендирала права по посланичество. Тя отклонява решение за акредитация на Камбоджа през 1997 и по този начин на процедура замразява участието ѝ в Организация на обединените нации. Асамблеята на Организация на обединените нации посредством Комисията по пълномощията не приема акредитацията на Южноафриканската република заради режима на апартейд през 1970-те. Този случай е забавен, защото Асамблеята взема решенията си без рекомендация на Съвета за сигурност.
Ексцентрично, само че възможно: да се включи Украйна
Втори път за процедурно деяние е обвързван с така наречен Временни правила и процедури на Съвета за сигурност. Въпреки миналите три десетилетия правно възможно е към днешна дата представител на Украйна да връчи пълномощията на правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики.
Смях, шегички и намеци в медиите нямат никакво значение. Съветът за сигурност би трябвало да се отнесе съществено към такава рекламация. Русия ще възрази. Докато казусът се реши, обаче, Русия като страна в разногласието ще остане в Съвета за сигурност без право на гласоподаване.
На първо място в този случай ще би трябвало да се реши дали разногласието е от процедурно естество. Ако е процедурен, правото на несъгласие на непрекъснатите членове на Съвета не се упражнява. Важи правилото за болшинство от 9 члена от общо 15 страни членки на Съвета. Подобна обстановка в историята на Съвета не е имало, само че тя е правно позволена.
Само че е евентуално въпросът за участието на непрекъснат член на Съвета да бъде избран като значителен, а не процедурен, и тогава тази опция отпада.
Директно: както става с Тайван
Трети вероятен път е Асамблеята да лиши непосредствено Руската федерация от право на участие в Съвета за сигурност, базирайки се на прецедента с Китай.
През 1971 Асамблеята на Организация на обединените нации, в която никой няма право на несъгласие, гласоподава прекачване на правата на непрекъснат член на Съвета от Република Китай (Тайван) към Китайската национална република.
Възможно е да се предприеме по-меката мярка за прекратяване на права. Тя наподобява политически по-разумна и уравновесена, отворена към бъдещи договаряния с една друга Русия.
При сходно деяние би трябвало да се сформира документ, в който да се изложат и съответни за този случай условия, при които Русия, отчасти или напълно, да възвърне правата си.
Съединени американски щати, Англия и Франция
Разбира се, всичко написано дотук са правни спекулации. Не е ясно дали самите Съединени американски щати, Англия и Франция биха се заели с сходна акция. Тя би удостоверила пред Русия, че Путин е прав в изказванията си, че Западът води война против Русия. Вероятно е трите западни членки на Съвета да считат, че изключването на Русия ще я тласне към нова ескалация.
Вероятно е по този начин да мислят през днешния ден, само че напълно не е несъмнено докога ще мислят по този начин.
Ако войната ескалира и без такава мярка, Съединени американски щати, Англия и Франция може да преценяват, че изключване на Русия от Организация на обединените нации и/или Съвета за сигурност е рационална и даже нужна мярка. В Съединени американски щати се разисква оповестяване на Русия за „ спонсор на тероризма “ от Държавния департамент, което е извънредно решение. Но изключване от Организация на обединените нации не би било едностранна акция, а по-високо законно деяние, още повече, че последната дума има Асамблея със 193 страни членки.
Прегледът на тези благоприятни условия не би трябвало да внушава, че е добре да се избере една, за която се реши, че би била най-ефективна, т.е. по-вероятно е да има резултат.
Мисля, че е най-добре всички – както тези, по този начин и вероятни други, в случай че бъдат конструирани – процедури да се задвижат по едно и също време, без значение една от друга, макар че ще се застъпват отчасти. Украйна може сама да започва някои. Зад други ще застанат разнообразни инициативни групи.
Дали някоя процедура ще бъде приложена сполучливо в последна сметка е политически въпрос. Резолюциите до момента са проява за мощна поддръжка на Украйна против агресора. Гласуването им демонстрира на страните в Съвета за сигурност, че тяхната лична легитимност става проблематична, в случай че поддържат Русия.
Може нито един опит да не успее. Но едновременното осъществяване на няколко процедури ще бъде огромна интернационална акция по спиране на участието на Русия в Организация на обединените нации и/или Съвета за сигурност. Публичният резултат от изолираност и международно наказание на Русия ще е забележителен. Дори Русия да остане член на Организация на обединените нации и на Съвета, тя ще бъде там с трагично ниска легитимност.
Текстът е препубликуван от. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ