Ивайло Мирчев за ДЕБАТИ: Да си върнем контрола над „Росенец“ от „Лукойл“ е част от депутинизацията
На фотографията: Ивайло МирчевИвайло Мирчев е роден през 1980 година. Икономист и притежател на две български IT компании. Учредител и член на Изпълнителния съвет на “Да, България! ”, народен представител в 45-ото, 46-ото, 47-ото и сегашното 48-о Народно заседание. Един от основателите на платформата за почтени избори “Ти броиш ”. През 2015 година се включва в инициативния комитет “Гласувай без граници “, който организира самостоятелна акция в поддръжка на опцията за електронно гласоподаване.
Вчера „ Демократична България “ внесохте в Народното събрание законопроект, с който оферирате нефтеното пристанище „ Росенец “, сега е обещано на „ Лукойл “, да бъде върнато на страната. Какво тъкмо оферират импортираните текстове на депутатите, какво се трансформира с тях?
В момента пристанищният терминал „ Росенец “ се концесионира от „ Лукойл “. Санкционните правила на Европейския съюз на практика ограничиха това, само че с решение на българското държавно управление още веднъж бе дадена опция на „ Лукойл “ да употребява терминала.
С измененията споделяме няколко неща. Първо, прибавяме нов член, с който споделяме, че не се разпореждат концесии на обекти на сериозна инфраструктура, засягащи петрол и нефтопродукти с генезис Русия или изнесени от Русия. Второ, споделяме, че концесионните контракти, които са за обекти на сериозна инфраструктура, засягащи петрол и нефтопродукти, се приключват. Това значи, че актуалната концесия на терминала би се прекратила. Трето, споделяме, че държавното управление има 30-дневен период да приложи текстовете, които Парламентът е приел.
Вече сме внесли тези оферти. Те ще бъдат в допълнение на към този момент импортираните промени в Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, с които вкарваме поемането на действен надзор над нефтени компании, в това число „ Лукойл “. Предложенията би трябвало да се преглеждат в Народното събрание идната седмица, индикациите са, че има задоволително добра поддръжка в зала за тяхното приемане.
Какво печели България, в случай че си върне нефтения терминал на „ Росенец “ от „ Лукойл?
България печели нещо доста просто – сега „ Лукойл “ печели сред 200 и 300 милиона на месец единствено от разликата сред „ Брент “ и „ Уралс “. Няма механизъм, с който страната да вземе тези пари и те да влязат в държавния бюджет, тъй че с тях да бъдат повлияни цените на горивата.
Единственият вид за „ Лукойл “ да вкарва петрол е през това пристанище. Годишните такси, които се събират от страната за него, са комични – под милион лв..
Когато страната вземе контрола над пристанището, защото „ Росенец “ е единствен вход, страната ще може да дефинира изискванията, при които „ Лукойл “ ще може да разтоварва петрол и няма да се разрешава „ Лукойл “ да изстисква държавния бюджет, като не вкарва налози. Тези промени са опция за инструмент на страната и в тази посока.
Също по този начин, това е стратегически план, част от сериозната инфраструктура на страната. Няма логичност той да бъде благосъстоятелност на друга компания, най-малкото тя да е съветска и обвързвана с Кремъл.
Как се случи по този начин, че нефтеното пристанище „ Росенец “ се концесионира толкоз дълги години от „ Лукойл “, кой го даде?
Дадено е от българското държавно управление. Преди това то беше държавно, нямаше концесия и се плащаше. След това държавното управление на Бойко Борисов го даде на концесия на „ Лукойл “. Имаше даже и един миг, в който български митничари нямаха достъп до това пристанище и не можеха да стъпят на него.
Искаме да променим това и „ Лукойл “ да не се държи като че ли става дума за съветска територия в България, като страната си върне контрола върху нефтеното пристанище по естествен метод.
„ Демократична България “ имаме много поредна позиция в тази посока. Това е част от нашия проект за депутинизация, който обявихме още май месец предходната година. Продължаваме да го изпълняваме с доста ясни стъпки и да търсим поддръжка за него в Народното събрание, защото намирането на поддръжка за депутинизацията в Народното събрание не е лесна работа.
Според Вас ще успее ли този законопроект да бъде признат от пленарната зала на 48-ото Народно заседание?
В идната седмица би трябвало законопроектът да се гледа в комисии, а до края на седмицата – най-късно началото на по-следващата седмица, да влезе в зала на второ четене. Оттам нататък – индикациите са, че има задоволително добра поддръжка в зала за тяхното приемане.
Вчера „ Демократична България “ внесохте в Народното събрание законопроект, с който оферирате нефтеното пристанище „ Росенец “, сега е обещано на „ Лукойл “, да бъде върнато на страната. Какво тъкмо оферират импортираните текстове на депутатите, какво се трансформира с тях?
В момента пристанищният терминал „ Росенец “ се концесионира от „ Лукойл “. Санкционните правила на Европейския съюз на практика ограничиха това, само че с решение на българското държавно управление още веднъж бе дадена опция на „ Лукойл “ да употребява терминала.
С измененията споделяме няколко неща. Първо, прибавяме нов член, с който споделяме, че не се разпореждат концесии на обекти на сериозна инфраструктура, засягащи петрол и нефтопродукти с генезис Русия или изнесени от Русия. Второ, споделяме, че концесионните контракти, които са за обекти на сериозна инфраструктура, засягащи петрол и нефтопродукти, се приключват. Това значи, че актуалната концесия на терминала би се прекратила. Трето, споделяме, че държавното управление има 30-дневен период да приложи текстовете, които Парламентът е приел.
Вече сме внесли тези оферти. Те ще бъдат в допълнение на към този момент импортираните промени в Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, с които вкарваме поемането на действен надзор над нефтени компании, в това число „ Лукойл “. Предложенията би трябвало да се преглеждат в Народното събрание идната седмица, индикациите са, че има задоволително добра поддръжка в зала за тяхното приемане.
Какво печели България, в случай че си върне нефтения терминал на „ Росенец “ от „ Лукойл?
България печели нещо доста просто – сега „ Лукойл “ печели сред 200 и 300 милиона на месец единствено от разликата сред „ Брент “ и „ Уралс “. Няма механизъм, с който страната да вземе тези пари и те да влязат в държавния бюджет, тъй че с тях да бъдат повлияни цените на горивата.
Единственият вид за „ Лукойл “ да вкарва петрол е през това пристанище. Годишните такси, които се събират от страната за него, са комични – под милион лв..
Когато страната вземе контрола над пристанището, защото „ Росенец “ е единствен вход, страната ще може да дефинира изискванията, при които „ Лукойл “ ще може да разтоварва петрол и няма да се разрешава „ Лукойл “ да изстисква държавния бюджет, като не вкарва налози. Тези промени са опция за инструмент на страната и в тази посока.
Също по този начин, това е стратегически план, част от сериозната инфраструктура на страната. Няма логичност той да бъде благосъстоятелност на друга компания, най-малкото тя да е съветска и обвързвана с Кремъл.
Как се случи по този начин, че нефтеното пристанище „ Росенец “ се концесионира толкоз дълги години от „ Лукойл “, кой го даде?
Дадено е от българското държавно управление. Преди това то беше държавно, нямаше концесия и се плащаше. След това държавното управление на Бойко Борисов го даде на концесия на „ Лукойл “. Имаше даже и един миг, в който български митничари нямаха достъп до това пристанище и не можеха да стъпят на него.
Искаме да променим това и „ Лукойл “ да не се държи като че ли става дума за съветска територия в България, като страната си върне контрола върху нефтеното пристанище по естествен метод.
„ Демократична България “ имаме много поредна позиция в тази посока. Това е част от нашия проект за депутинизация, който обявихме още май месец предходната година. Продължаваме да го изпълняваме с доста ясни стъпки и да търсим поддръжка за него в Народното събрание, защото намирането на поддръжка за депутинизацията в Народното събрание не е лесна работа.
Според Вас ще успее ли този законопроект да бъде признат от пленарната зала на 48-ото Народно заседание?
В идната седмица би трябвало законопроектът да се гледа в комисии, а до края на седмицата – най-късно началото на по-следващата седмица, да влезе в зала на второ четене. Оттам нататък – индикациите са, че има задоволително добра поддръжка в зала за тяхното приемане.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ