Ивайло Мирчев за ДЕБАТИ: Руското влияние в България не работи за нас, а ни дърпа назад
На фотографията: Ивайло МирчевИвайло Мирчев е роден през 1980 година. Икономист и притежател на две български IT компании. Учредител и член на Изпълнителния съвет на “Да, България! ”, народен представител в 45-ото, 46-тото и 47-мото Народно заседание. Един от основателите на платформата за почтени избори “Ти броиш ”. През 2015 година се включва в инициативния комитет “Гласувай без граници “, който организира самостоятелна акция в поддръжка на опцията за електронно гласоподаване.
Г-н Мирчев, виждате ли пропуски, неточности, даже рискове в енергийната политика на служебното държавно управление с дейности като отказването на шест от седемте танкера с полутечен газ и опитите за връзка с „ Газпром “?
Отказването на шест от седемте танкера сигурно беше неточност. Грешка, която може да заплаши енергийната сигурност на страната. Връщането към „ Газпром “ не взема решение нищо. „ Газпром “ е извънредно непредвидим снабдител. Първо, тъй като през него Путин може да реши да спре газа за България когато и да е. Второ, тъй като цената на съветския газ никога не е по-ниска от тази на втечнения природен газ.
Ниската цена е и една от главните опорки за договаряния с „ Газпром “, която обаче – както към този момент казахте, не е вярна. Очаквахте ли служебният кабинет най-малко да получи от „ Газпром “ отговора, който по този начин и не последва?
Въпросът е не толкоз за упования, а за заплаха от позиция арбитражното дело, което ще се води. Ако ние стартираме да плащаме в рубли и се върнем към тези доставки – даже да приемем, че не прекъсват, че са по-евтини, това може да бъде минус за България в арбитражното дело и в последна сметка да го загубим, с което да платим към 1 милиарда на Русия – както към този момент се случи един път с блоковете на АЕЦ „ Белене “.
Според мен България би трябвало да продължава да работи по същия метод – да си желае количествата от „ Газпром “ по остарелия контракт с заплащането във валута, както прави „ Булгаргаз “ до момента. „ Газпром “ надлежно ще продължава да не реагира по никакъв метод. Няма никакъв смисъл да прекосяваме към заплащане в рубли.
Наложи се и Европейската комисия да ни каже, че заплащане на съветския монополист в рубли ще е нарушаване на глобите. Това слага ли ни в изолираност от европейските ни сътрудници?
Не става дума за изолираност, а за рационална политика на българското държавно управление. След като България е облагодетелствана и има много необятен достъп до разнообразни газови трасета, най-нормалното нещо е да се възползваме от тях.
Онзи ден беше оповестено удвояването на потенциала на гръцкото пристанище на Ревитуса. Вместо ние още през вчерашния ден да сме резервирали слотове, енергийният министър обикаля малките екрани, споделя по какъв начин той не може да се занимава с това нещо и по какъв начин ревизирали онлайн, че свободни слотове няма. Това не е съществено – министърът би трябвало да отиде на място, да се споразумее с гръцката страна, да обезпечи слотовете, а по-късно и танкерите. Всичко това е допустимо. Вместо това те отхвърлиха шест от танкерите, които към този момент бяха обезпечени.
Виждате ли предумисъл във всичко това?
Не мога да настоявам, че има предумисъл. Очевидно е обаче, че част от служебния кабинет води страната към „ Газпром “. Надявам се въпреки всичко да има хора с същинско държавническо мислене, а не такива, които подчиняват политиката на страната на база персонални пристрастия – политика, която в последна сметка ще докара до опасности за енергийната ни сигурност. „ Демократична България “ постоянно ясно е твърдяла, че България би трябвало да бъде с нулева енергийна взаимозависимост от Русия.
В 47-мото Народно заседание бяхте член на Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред, присъствахте на закритите съвещание, в които бяха представяни наличните в службите ни информации по отношение на съветското нахлуване над Украйна. Помним, че тогава българският президент споделяше по какъв начин Русия ще завоюва за няколко дни, базирайки се на информация от службите. За благополучие шест месеца по-късно това не е реалност. Стана ясно, че службите ни са дали много спорна информация. На база данните от Комисията по вътрешна сигурност, какви са каналите на въздействие на Русия у нас?
От това, което сме виждали, можем да стигне до извода, че съветското въздействие в България е извънредно мощно – изключително върху част от българските специфични служби. Това ни тормози извънредно доста. Българските специфични служби би трябвало да бъдат реформирани, с цел да може да бъде лимитирано съветското въздействие върху тях.
В резултат на недобра работа на част от службите, информацията, която се подава към депутати, министри и изобщо към Министерски съвет и премиера, е с много забележки във връзка с нейната точност. Това води до неверни ходове на самите виновни държавници. Службите ни би трябвало да работят много по-добре от това, което показват сега, и не трябва персоналните пристрастия на работещите там да се отразяват по какъвто и да е метод на качеството на тяхната работа.
Каква би трябвало да бъде посоката на промяната?
Тепърва би трябвало да има спор за посоката на промяната – по какъв метод тъкмо се избират шефовете на службите, по какъв начин се управлява тяхната активност. Проблемите сега са такива, че степента на доверие, с което се употребява България измежду западните ни сътрудници, е относително ниско. Това не е добре за страната ни. И тук не става дума кой е русофил, кой е русофоб – единственото, което би трябвало да ни интересува, е ползата на България. Той по никакъв метод не кореспондира с това да имаме пробити служби, жертва на засилени съветски интервенции в България.
Можем ли да кажем, че един от каналите на съветско въздействие у нас е компанията „ Лукойл “?
Не мога да кажа, че „ Лукойл “ е един от каналите за съветско въздействие. Компания обаче е извънредно огромен проблем – на месец загубите за българския бюджет по най-консервативни оценки са в размер на 200-250 милиона лв.. Руският вид нефт Urals, който главно се преработва в „ Лукойл “, е с 35 $ по-евтин от сорта Brent. Въпреки това обаче рафинерията „ Лукойл “, която е благосъстоятелност на „ Литаско “, която пък е благосъстоятелност на „ Лукойл “ (б.р. „ дъщерна компания), работи единствено на ишлеме. Рафинерията в Бургас не е благосъстоятелност на „ Литаско “, само че „ Литаско “ продава нефта на рафинерията, до момента в който рафинерията го преработва и след това отново го продава на „ Литаско “. Това е моделът на „ Мултигруп “ от 90-те години, по който се източваха държавни предприятия. Резултатът от това е скъпи горива. Горивата сега могат да бъдат с много по-ниски цени. Затова в предното Народно заседание „ Демократична България “ инициирахме комисия, която да проверява активността на „ Лукойл “, изискахме представителят на страната, който не работи в полза на страната, да бъде заменен, и най-важното – поискахме страната да има действен надзор над „ Лукойл “. Считаме това за основно, с цел да може първо да подобрим сигурността на страната и на второ място – цените по бензиностанциите да паднат доста.
„ Лукойл “ за първи път от години заплати налози в последните месеци.
Да, единствено че директният доход, който е влезнал в държавната хазна, е 7-8 милиона лв. и то за интервал от 15 години. А ние, както загатнах по-рано, приказваме за сума от порядъка на 200-250 милиона загуба за страната от разликата в цената на петрола за всеки месец. Абсолютно несравнимо е. Тези 7-8 милиона са едно замазване на очите.
Какво позволяваше толкоз дълго време „ Лукойл “ да не заплаща никакви налози в България?
До този миг те имаха политическа защита. За страдание тя потегли по времето на кабинета на Бойко Борисов, като през цялото му ръководство „ Лукойл “ не са платили и стотинка налог облага. Правеше се всичко допустимо „ Лукойл “ да има комфорт. Ние би трябвало да се оправим с този проблем, само че е извънредно мъчно – ползите са доста огромни, натискът е голям.
В Народното събрание, в това число в последния 47-ми Парламент с 16 депутати „ Демократична България “ правехме всичко допустимо. Само че няма особена воля. ГЕРБ нямат отговор на въпроса за какво за владетел на златната акция на страната в „ Лукойл “ е назначен индивидът, който подписа скандалния контракт с Националната електрическа компания (НЕК), след който България беше задължена да заплати над 1 милиард лв. на съветската страна за реакторите на АЕЦ „ Белене “.
Викаха Ви в ДАНС във връзка съветското въздействие. Как отчитате това – позитивно, като опит да се събере информация и да се вземат ограничения, или негативно, като предизвестие на прага на предизборната акция?
Това е деяние на прокуратурата. Тя дава явен знак – с инспекция в границите на закона, към избрани политици да внимават с политическото си говорене. Ако в действителност прокуратурата искаше да проверява съветското въздействие в България, до момента можеше да го е направила неведнъж. Не мисля, че нещо ще произлезе от моето кряскане, само че е хубаво, тъй като това ще повдигне публичен спор и хората ще схванат, че с съветското въздействие в България има проблем. Гражданите ще схванат, че съветското въздействие в страната ни не работи за нас, за децата ни и бъдещето на България. Точно противоположното е – дърпа ни обратно.
Има ли излаз, допустима ли е депутинизация?
Изходът е в това институциите да проработят в полза на страната ни, а не в полза на други страни. Когато стартират да съблюдават всички условия и проработят в нормите на националното законодателство, тогава нещата ще се трансформират.
Г-н Мирчев, виждате ли пропуски, неточности, даже рискове в енергийната политика на служебното държавно управление с дейности като отказването на шест от седемте танкера с полутечен газ и опитите за връзка с „ Газпром “?
Отказването на шест от седемте танкера сигурно беше неточност. Грешка, която може да заплаши енергийната сигурност на страната. Връщането към „ Газпром “ не взема решение нищо. „ Газпром “ е извънредно непредвидим снабдител. Първо, тъй като през него Путин може да реши да спре газа за България когато и да е. Второ, тъй като цената на съветския газ никога не е по-ниска от тази на втечнения природен газ.
Ниската цена е и една от главните опорки за договаряния с „ Газпром “, която обаче – както към този момент казахте, не е вярна. Очаквахте ли служебният кабинет най-малко да получи от „ Газпром “ отговора, който по този начин и не последва?
Въпросът е не толкоз за упования, а за заплаха от позиция арбитражното дело, което ще се води. Ако ние стартираме да плащаме в рубли и се върнем към тези доставки – даже да приемем, че не прекъсват, че са по-евтини, това може да бъде минус за България в арбитражното дело и в последна сметка да го загубим, с което да платим към 1 милиарда на Русия – както към този момент се случи един път с блоковете на АЕЦ „ Белене “.
Според мен България би трябвало да продължава да работи по същия метод – да си желае количествата от „ Газпром “ по остарелия контракт с заплащането във валута, както прави „ Булгаргаз “ до момента. „ Газпром “ надлежно ще продължава да не реагира по никакъв метод. Няма никакъв смисъл да прекосяваме към заплащане в рубли.
Наложи се и Европейската комисия да ни каже, че заплащане на съветския монополист в рубли ще е нарушаване на глобите. Това слага ли ни в изолираност от европейските ни сътрудници?
Не става дума за изолираност, а за рационална политика на българското държавно управление. След като България е облагодетелствана и има много необятен достъп до разнообразни газови трасета, най-нормалното нещо е да се възползваме от тях.
Онзи ден беше оповестено удвояването на потенциала на гръцкото пристанище на Ревитуса. Вместо ние още през вчерашния ден да сме резервирали слотове, енергийният министър обикаля малките екрани, споделя по какъв начин той не може да се занимава с това нещо и по какъв начин ревизирали онлайн, че свободни слотове няма. Това не е съществено – министърът би трябвало да отиде на място, да се споразумее с гръцката страна, да обезпечи слотовете, а по-късно и танкерите. Всичко това е допустимо. Вместо това те отхвърлиха шест от танкерите, които към този момент бяха обезпечени.
Виждате ли предумисъл във всичко това?
Не мога да настоявам, че има предумисъл. Очевидно е обаче, че част от служебния кабинет води страната към „ Газпром “. Надявам се въпреки всичко да има хора с същинско държавническо мислене, а не такива, които подчиняват политиката на страната на база персонални пристрастия – политика, която в последна сметка ще докара до опасности за енергийната ни сигурност. „ Демократична България “ постоянно ясно е твърдяла, че България би трябвало да бъде с нулева енергийна взаимозависимост от Русия.
В 47-мото Народно заседание бяхте член на Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред, присъствахте на закритите съвещание, в които бяха представяни наличните в службите ни информации по отношение на съветското нахлуване над Украйна. Помним, че тогава българският президент споделяше по какъв начин Русия ще завоюва за няколко дни, базирайки се на информация от службите. За благополучие шест месеца по-късно това не е реалност. Стана ясно, че службите ни са дали много спорна информация. На база данните от Комисията по вътрешна сигурност, какви са каналите на въздействие на Русия у нас?
От това, което сме виждали, можем да стигне до извода, че съветското въздействие в България е извънредно мощно – изключително върху част от българските специфични служби. Това ни тормози извънредно доста. Българските специфични служби би трябвало да бъдат реформирани, с цел да може да бъде лимитирано съветското въздействие върху тях.
В резултат на недобра работа на част от службите, информацията, която се подава към депутати, министри и изобщо към Министерски съвет и премиера, е с много забележки във връзка с нейната точност. Това води до неверни ходове на самите виновни държавници. Службите ни би трябвало да работят много по-добре от това, което показват сега, и не трябва персоналните пристрастия на работещите там да се отразяват по какъвто и да е метод на качеството на тяхната работа.
Каква би трябвало да бъде посоката на промяната?
Тепърва би трябвало да има спор за посоката на промяната – по какъв метод тъкмо се избират шефовете на службите, по какъв начин се управлява тяхната активност. Проблемите сега са такива, че степента на доверие, с което се употребява България измежду западните ни сътрудници, е относително ниско. Това не е добре за страната ни. И тук не става дума кой е русофил, кой е русофоб – единственото, което би трябвало да ни интересува, е ползата на България. Той по никакъв метод не кореспондира с това да имаме пробити служби, жертва на засилени съветски интервенции в България.
Можем ли да кажем, че един от каналите на съветско въздействие у нас е компанията „ Лукойл “?
Не мога да кажа, че „ Лукойл “ е един от каналите за съветско въздействие. Компания обаче е извънредно огромен проблем – на месец загубите за българския бюджет по най-консервативни оценки са в размер на 200-250 милиона лв.. Руският вид нефт Urals, който главно се преработва в „ Лукойл “, е с 35 $ по-евтин от сорта Brent. Въпреки това обаче рафинерията „ Лукойл “, която е благосъстоятелност на „ Литаско “, която пък е благосъстоятелност на „ Лукойл “ (б.р. „ дъщерна компания), работи единствено на ишлеме. Рафинерията в Бургас не е благосъстоятелност на „ Литаско “, само че „ Литаско “ продава нефта на рафинерията, до момента в който рафинерията го преработва и след това отново го продава на „ Литаско “. Това е моделът на „ Мултигруп “ от 90-те години, по който се източваха държавни предприятия. Резултатът от това е скъпи горива. Горивата сега могат да бъдат с много по-ниски цени. Затова в предното Народно заседание „ Демократична България “ инициирахме комисия, която да проверява активността на „ Лукойл “, изискахме представителят на страната, който не работи в полза на страната, да бъде заменен, и най-важното – поискахме страната да има действен надзор над „ Лукойл “. Считаме това за основно, с цел да може първо да подобрим сигурността на страната и на второ място – цените по бензиностанциите да паднат доста.
„ Лукойл “ за първи път от години заплати налози в последните месеци.
Да, единствено че директният доход, който е влезнал в държавната хазна, е 7-8 милиона лв. и то за интервал от 15 години. А ние, както загатнах по-рано, приказваме за сума от порядъка на 200-250 милиона загуба за страната от разликата в цената на петрола за всеки месец. Абсолютно несравнимо е. Тези 7-8 милиона са едно замазване на очите.
Какво позволяваше толкоз дълго време „ Лукойл “ да не заплаща никакви налози в България?
До този миг те имаха политическа защита. За страдание тя потегли по времето на кабинета на Бойко Борисов, като през цялото му ръководство „ Лукойл “ не са платили и стотинка налог облага. Правеше се всичко допустимо „ Лукойл “ да има комфорт. Ние би трябвало да се оправим с този проблем, само че е извънредно мъчно – ползите са доста огромни, натискът е голям.
В Народното събрание, в това число в последния 47-ми Парламент с 16 депутати „ Демократична България “ правехме всичко допустимо. Само че няма особена воля. ГЕРБ нямат отговор на въпроса за какво за владетел на златната акция на страната в „ Лукойл “ е назначен индивидът, който подписа скандалния контракт с Националната електрическа компания (НЕК), след който България беше задължена да заплати над 1 милиард лв. на съветската страна за реакторите на АЕЦ „ Белене “.
Викаха Ви в ДАНС във връзка съветското въздействие. Как отчитате това – позитивно, като опит да се събере информация и да се вземат ограничения, или негативно, като предизвестие на прага на предизборната акция?
Това е деяние на прокуратурата. Тя дава явен знак – с инспекция в границите на закона, към избрани политици да внимават с политическото си говорене. Ако в действителност прокуратурата искаше да проверява съветското въздействие в България, до момента можеше да го е направила неведнъж. Не мисля, че нещо ще произлезе от моето кряскане, само че е хубаво, тъй като това ще повдигне публичен спор и хората ще схванат, че с съветското въздействие в България има проблем. Гражданите ще схванат, че съветското въздействие в страната ни не работи за нас, за децата ни и бъдещето на България. Точно противоположното е – дърпа ни обратно.
Има ли излаз, допустима ли е депутинизация?
Изходът е в това институциите да проработят в полза на страната ни, а не в полза на други страни. Когато стартират да съблюдават всички условия и проработят в нормите на националното законодателство, тогава нещата ще се трансформират.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ