Емил Соколов за ДЕБАТИ: „Продължаваме промяната“ не е партия, а процес и няма как да не победи
На фотографията: Емил Соколов
Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си обучение получава в Университета в Екзитър във Англия. Завършва бакалавърската си степен “История и интернационалните връзки ” през 2016 година, през 2017 година към този момент е магистър по “Икономическа и обществена история ”. През 2022 година става лекар по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и учител по българска и международна история. Кандидат на депутат от „ Продължаваме промяната “ във 2 МИР – Бургас.
Д-р Соколов, по какъв начин смятате – в България има ли нужната сериозна маса младежи, които да гласоподават за смяна или по-скоро младите оставят по-възрастните гласоподаватели да избират?
Тенденцията е от ден на ден и повече младежи да се политизират и да се интересуват от протичащото се в България. Постепенно това ще доближи сериозната маса, която ни е нужна за смяна. Няма по какъв начин да отречем обстоятелството, че в последните години у нас имаше бурни политически процеси. Начинът на връзка в политиката отблъсна доста хора – виждаме личностните нападки, виждаме пропагандата, виждаме троловете, виждаме какво разгласяват жълтите медии, които никнат като гъби. Това отблъсна младежите, само че малко по малко тази димна завеса стартира да се подвига, а те започнаха да усещат, че макар всичката тази целеустремено създавана и популяризирана гнусота, за България си коства да се бориш. Всичко това не е решаващо, решаващо е какво бъдеще ще имаме и какво бъдеще ще изберем за себе си и за децата си.
Наблюдава се положителна наклонност, в която младежите осъзнават отговорността, която имат към себе си и близките. Много младежи се връщат и от чужбина, осъзнавайки, че колкото и на открито изискванията да са по-добри, България е нашият дом. Това е развой, който единствено ще се ускорява. Това е и позитивната нотка, която можем да изкараме от четирите акции през последната година и половина.
Кои са тематиките, които вълнуват младежите – запитвам и от позиция срещите, които сте имали в границите на предизборната акция?
Темите, които вълнуват младежите, стартират с това да има добре платени позиции за добре образовани готови хора, пазарът на труда да се развива, с цел да има опция за израстване. И млади, и остарели, желаят да могат да се развиват, желаят в България да има бизнес, произвеждане, предприятия, условия да се живее почтено и хората да посрещат потребностите си.
Друга тематика, която вълнува, са цените и инфлацията. Между другото много хора схващат, че международните процеси сега са такива, че няма по какъв начин да няма инфлация, защото това е положението на международната стопанска система, поради войната в Украйна и протичащото се там.
Едно от нещата, които вълнува младежите най-вече, е най-накрая порочният модел, който имахме до момента, да се промени. Това значи ГЕРБ, Движение за права и свободи, всички тези партии от предишното, да правят отстъпка обратно – не тъй като сами по себе си концепциите им са неприятни, а тъй като концепциите, които настояват, че отстояват не са напълно такива, а лицата, които го вършат, през годините се демонстрираха тежко компрометирани. Това доста омръзна на хората, а младите започнаха да осъзнават, че пристигна нашето време да си почистим страната и да я създадем по-добра за всички.
Ако бъдете определен, главната работа, която обещавате да свършите, е в полето на образованието – кои са верните политики в образованието?
На първо място, в действителност би трябвало да изгоним скуката от учебно заведение. Материалът, учебниците, образователните стратегии би трябвало да станат по-достъпни и по-интересни за децата и това е допустимо. Трябва да се завърши с измененията в подредбата на уроците, измененията в кориците на учебниците, би трябвало да се спре с козметичните промени, защото българското обучение от 10 години е в непрестанно положение на промяна, а нещата стават по-зле. Трябва да спрем да имитираме деяние и да стартираме да гоним качество, а не количество. Трябват ни и механизми, които да подсигуряват качество.
Започва се от учебниците, по-късно би трябвало да помислим за академичната тежест на учителите. Като споделям академична тежест, това включва даже обстоятелството, че доста постоянно учителите по филантропичните дисциплини – като история, би трябвало сами да изберат кои уроци да вкарат в разпределението на учения проект и кои да отстранен. Това им основава спомагателна работа, само че въобще не подсигурява качество. Не може в другите учебни заведения децата да учат друго наличие.
Спешно имаме потребност от качество в образованието и мисъл за децата – по какъв начин да създадем по този начин, че те да реализират резултатите. С бомбастичните заглавия в медиите за това какъв брой доста не се оправят децата би трябвало да се спре. Те не се оправят, тъй като възрастните не са си свършили работата – толкоз е просто.
Можем ли да приказваме за несвършена работа и в други сфери – антикорупцията да вземем за пример?
Определено може да се приказва. КПКОНПИ би трябвало да се промени, с цел да има най-малко един орган, който да може да противодейства на корупцията. Ясно е, че за правосъдна промяна – такава, която да в профил Иван Гешев, са нужни 160 депутата, което все още е безусловно невероятно. Трябва обаче да имаме орган, който да може да проверява корумпирани политици и служители, хора, злоупотребяващи с властта си.
Корупцията разгражда държавността, а в България това стартира да доближава застрашителни размери. Цели институции са блокирани от корупция. Антикорупцията би трябвало да е приоритет в идващия парламент, тъй като не можем да си позволим ерозията на държавността и институциите да продължава. Ако жителите продължат да губят доверие в системата, в институциите, в парламентарната народна власт, тогава нещата могат да станат доста рискови.
Трябва да е пределно ясно, че парламентарната системата, която имаме сега, е доста добра. Тя е замислена по метод, който да предотврати злоупотребата с власт. Затова другите популисти като „ Български напредък “ и „ ИТН “ се заиграват с хрумвания за „ изхабената “ парламентарна народна власт и по какъв начин може да се мисли за нещо друго. Народното събрание е сърцето на българската държавност и народна власт и това би трябвало да продължи. Нивото на политиците би трябвало да се вдигне, народните представители да осъзнаят отговорността си, тъй като е в действителност значимо.
Ще успее ли „ Продължаваме промяната “ съгласно Вас да излезе преди всичко?
„ Продължаваме промяната “ има всички шансове да бъде първа. Последната седмица на акцията ще е решаваща. Дори и „ Продължаваме промяната “ да е втора обаче, няма да е с повече от 3, най-много 4% разлика с ГЕРБ.
Все отново считам, че „ Продължаваме промяната “ ще сме първи. От диалозите с хората виждам, че хората са обезверени, писнало им е от избори, само че са безкомпромисни и безапелационни, че желаят смяна. Писнало им е от политиката от предишното, където едни и същи лица разпределят нещо, въртят схеми, грижат се само за своя интерес. Хората желаят най-накрая методът, по който се прави политика, хората, които я вършат, да се трансформират. Това е изрично и аз считам, че „ Продължаваме промяната “ не е просто партия, а развой в българския публичен живот. Смятам, че смяната ще продължи и ще го забележим на изборите.
Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си обучение получава в Университета в Екзитър във Англия. Завършва бакалавърската си степен “История и интернационалните връзки ” през 2016 година, през 2017 година към този момент е магистър по “Икономическа и обществена история ”. През 2022 година става лекар по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и учител по българска и международна история. Кандидат на депутат от „ Продължаваме промяната “ във 2 МИР – Бургас.
Д-р Соколов, по какъв начин смятате – в България има ли нужната сериозна маса младежи, които да гласоподават за смяна или по-скоро младите оставят по-възрастните гласоподаватели да избират?
Тенденцията е от ден на ден и повече младежи да се политизират и да се интересуват от протичащото се в България. Постепенно това ще доближи сериозната маса, която ни е нужна за смяна. Няма по какъв начин да отречем обстоятелството, че в последните години у нас имаше бурни политически процеси. Начинът на връзка в политиката отблъсна доста хора – виждаме личностните нападки, виждаме пропагандата, виждаме троловете, виждаме какво разгласяват жълтите медии, които никнат като гъби. Това отблъсна младежите, само че малко по малко тази димна завеса стартира да се подвига, а те започнаха да усещат, че макар всичката тази целеустремено създавана и популяризирана гнусота, за България си коства да се бориш. Всичко това не е решаващо, решаващо е какво бъдеще ще имаме и какво бъдеще ще изберем за себе си и за децата си.
Наблюдава се положителна наклонност, в която младежите осъзнават отговорността, която имат към себе си и близките. Много младежи се връщат и от чужбина, осъзнавайки, че колкото и на открито изискванията да са по-добри, България е нашият дом. Това е развой, който единствено ще се ускорява. Това е и позитивната нотка, която можем да изкараме от четирите акции през последната година и половина.
Кои са тематиките, които вълнуват младежите – запитвам и от позиция срещите, които сте имали в границите на предизборната акция?
Темите, които вълнуват младежите, стартират с това да има добре платени позиции за добре образовани готови хора, пазарът на труда да се развива, с цел да има опция за израстване. И млади, и остарели, желаят да могат да се развиват, желаят в България да има бизнес, произвеждане, предприятия, условия да се живее почтено и хората да посрещат потребностите си.
Друга тематика, която вълнува, са цените и инфлацията. Между другото много хора схващат, че международните процеси сега са такива, че няма по какъв начин да няма инфлация, защото това е положението на международната стопанска система, поради войната в Украйна и протичащото се там.
Едно от нещата, които вълнува младежите най-вече, е най-накрая порочният модел, който имахме до момента, да се промени. Това значи ГЕРБ, Движение за права и свободи, всички тези партии от предишното, да правят отстъпка обратно – не тъй като сами по себе си концепциите им са неприятни, а тъй като концепциите, които настояват, че отстояват не са напълно такива, а лицата, които го вършат, през годините се демонстрираха тежко компрометирани. Това доста омръзна на хората, а младите започнаха да осъзнават, че пристигна нашето време да си почистим страната и да я създадем по-добра за всички.
Ако бъдете определен, главната работа, която обещавате да свършите, е в полето на образованието – кои са верните политики в образованието?
На първо място, в действителност би трябвало да изгоним скуката от учебно заведение. Материалът, учебниците, образователните стратегии би трябвало да станат по-достъпни и по-интересни за децата и това е допустимо. Трябва да се завърши с измененията в подредбата на уроците, измененията в кориците на учебниците, би трябвало да се спре с козметичните промени, защото българското обучение от 10 години е в непрестанно положение на промяна, а нещата стават по-зле. Трябва да спрем да имитираме деяние и да стартираме да гоним качество, а не количество. Трябват ни и механизми, които да подсигуряват качество.
Започва се от учебниците, по-късно би трябвало да помислим за академичната тежест на учителите. Като споделям академична тежест, това включва даже обстоятелството, че доста постоянно учителите по филантропичните дисциплини – като история, би трябвало сами да изберат кои уроци да вкарат в разпределението на учения проект и кои да отстранен. Това им основава спомагателна работа, само че въобще не подсигурява качество. Не може в другите учебни заведения децата да учат друго наличие.
Спешно имаме потребност от качество в образованието и мисъл за децата – по какъв начин да създадем по този начин, че те да реализират резултатите. С бомбастичните заглавия в медиите за това какъв брой доста не се оправят децата би трябвало да се спре. Те не се оправят, тъй като възрастните не са си свършили работата – толкоз е просто.
Можем ли да приказваме за несвършена работа и в други сфери – антикорупцията да вземем за пример?
Определено може да се приказва. КПКОНПИ би трябвало да се промени, с цел да има най-малко един орган, който да може да противодейства на корупцията. Ясно е, че за правосъдна промяна – такава, която да в профил Иван Гешев, са нужни 160 депутата, което все още е безусловно невероятно. Трябва обаче да имаме орган, който да може да проверява корумпирани политици и служители, хора, злоупотребяващи с властта си.
Корупцията разгражда държавността, а в България това стартира да доближава застрашителни размери. Цели институции са блокирани от корупция. Антикорупцията би трябвало да е приоритет в идващия парламент, тъй като не можем да си позволим ерозията на държавността и институциите да продължава. Ако жителите продължат да губят доверие в системата, в институциите, в парламентарната народна власт, тогава нещата могат да станат доста рискови.
Трябва да е пределно ясно, че парламентарната системата, която имаме сега, е доста добра. Тя е замислена по метод, който да предотврати злоупотребата с власт. Затова другите популисти като „ Български напредък “ и „ ИТН “ се заиграват с хрумвания за „ изхабената “ парламентарна народна власт и по какъв начин може да се мисли за нещо друго. Народното събрание е сърцето на българската държавност и народна власт и това би трябвало да продължи. Нивото на политиците би трябвало да се вдигне, народните представители да осъзнаят отговорността си, тъй като е в действителност значимо.
Ще успее ли „ Продължаваме промяната “ съгласно Вас да излезе преди всичко?
„ Продължаваме промяната “ има всички шансове да бъде първа. Последната седмица на акцията ще е решаваща. Дори и „ Продължаваме промяната “ да е втора обаче, няма да е с повече от 3, най-много 4% разлика с ГЕРБ.
Все отново считам, че „ Продължаваме промяната “ ще сме първи. От диалозите с хората виждам, че хората са обезверени, писнало им е от избори, само че са безкомпромисни и безапелационни, че желаят смяна. Писнало им е от политиката от предишното, където едни и същи лица разпределят нещо, въртят схеми, грижат се само за своя интерес. Хората желаят най-накрая методът, по който се прави политика, хората, които я вършат, да се трансформират. Това е изрично и аз считам, че „ Продължаваме промяната “ не е просто партия, а развой в българския публичен живот. Смятам, че смяната ще продължи и ще го забележим на изборите.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ