Даниел Смилов: У нас има три групи евроатлантици – истински, шумни и номинални
На фотографията: Даниел Смилов
Статията на „ Ди велт “ за тихата, само че решаваща помощ на Украйна от България е значима за изясняването на въпроса кой кой е у нас. И то въз основата на действителните каузи, а не на приказките. Много български политици под път и над път се бият в гърдите като „ евроатлантици “ и в случай че човек одобри самоидентификацията им за чиста монета, може съществено да се обърка.
Кой какво направи в България
Ако би трябвало да се заключи картината, нарисувана от „ Ди Велт “, в България има политици – най-много Петков и Василев, само че в действителност може да се каже, че това като цяло са съидейниците от Политическа партия и Демократична България – които са създали всичко допустимо Украйна да получи в основни моменти от войната оръжие, муниции и дизелово гориво. Да, това не е направено като директна държавна помощ за нападнатата страна, само че през търговски интервенции през частни компании и страни сътрудници, нужните количества от България са достигнали до Украйна. Според публикацията, също по този начин, избрани политици и изключително Българска социалистическа партия и президентът Радев интензивно са пречили и попречили тези процеси. Може би „ Ди Велт “ не са оценили задоволително нюансите в позицията на Българска социалистическа партия, които в действителност (по-скоро лицемерно) не възразяваха против тъкмо този по-прикрит метод на подкрепяне на Украйна. Президентът Радев и неговите служебни държавни управления правеха опити действително да се прекратят индиректните схеми за изпращане на оръжие на нападнатите. Доколко това е довело до действително понижаване на износа все още е мъчно да се каже.
Все отново обаче е ясно, че в случай че работата беше останала единствено на Нинова и Радев, българската помощ за Украйна щеше да е радикално друга, както и оценката на „ Ди Велт “ за нея.
И най-после: публикацията на „ Ди Велт “ не загатва нищо за най-шумните „ евроатлантици “ – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тяхната роля за външните наблюдаващи не инцидентно остава неразбираема, тъй като фокусът не е върху думите, а върху делата.
Вярна ли е картината на външните наблюдаващи за евроатлантизма в България? Като цяло обстоятелствата, известни и в страната, я удостоверяват. Като изключим „ Възраждане “, които са откровени евразийци, евроатлантическият лагер се дели в действителност на три групи.
Номинални евроатлантици (президентът Радев, Българска социалистическа партия и БВ)
Тук разминаването сред думи и каузи е най-голямо. Номинално това са проевропейски играчи, само че във връзка с войната в Украйна и помощта за тази страна те са по-скоро на проруски позиции. Всичко това е облечено в реторика за „ българския народен интерес “, въпреки че никой от тези играчи не е съумял да изясни за какво идването на съветските войски на границата с Румъния би било от наш, български интерес. В последна сметка отводът да се оказва помощ на Украйна би довел до нейния погром и окупация от съветските войски. Номиналистите са мощни подръжници и на продължение на комерсиалните и най-много енергийните връзки с Русия. Те са измежду бранителите на „ Турски поток “ и на дълготрайните задължения на България с „ Газпром “. Те желаеха страната да се върне към газови доставки от „ Газпром “ през лятото на 2022 и непосредствено заеха съветската позиция във връзка с арбитражен спор сред „ Газпром “ и България.
Твърди евроатлантици на думи, меки на каузи (ГЕРБ и ДПС)
Мекотата в делата на този лагер става пределно ясна във връзка с две тематики. В последна сметка този лагер (особено ГЕРБ) купи два реактора от Русия, които не ни трябват и построи за 4 милиарда лв. (3 милиарда строителство и 1 милиарда опростени неустойки на Русия) директен газопровод, който е запазен за най-малко десетилетие на 90% от съветската страна. И сега по този водопровод тече съветски газ. Докато Ангела Меркел е упреквана, че се е обвързала прекалено много с газа на Русия, Германия въпреки всичко съумя тотално да скъса връзката в границите на една година. Българското обвързване обаче е толкоз крепко, че – както Стефан Янев вярно се чудеше – тръбата си остава цяла и газът си тече. Тази трайна обязаност е резултат от дейностите на меките в делата си евроатлантици.
По същия метод стои и въпросът с продължаването на газовите доставки от „ Газпром “ за България през 2022. ГЕРБ непосредствено – посредством Борисов – бяха декларирали, че е най-добре България да си извърши контракта до края на годината и след това да мисли за 100% диверсификация. След това Борисов размишления, само че представителите на ГЕРБ като Теменужка Петкова и Делян Добрев продължиха да упрекват държавното управление „ Петков “, че е направило неточност, като не е изпълнило контракта с „ Газпром “, че се е обърнало към „ медиатори “ (вместо да си пие от извора), че рискувало загуба на арбитраж и така нататък
Евроатлантици на каузи (ПП и ДБ)
Като оставим настрани кой каква декларация подписал или предложил в Народното събрание и по какъв начин се изказал в медиите, делата са ясни. Политическа партия и Демократична България – с фигури като Петков, Василев, Иванов, Атанасов и така нататък – когато е трябвало са били на ясни проевропейски позиции и са работили за тях. Помощта за Украйна -. макар вътрешната опозиция в България – е достигнала до предназначението си и украинската страна в лицето на външния министър Кулеба изрично удостоверява и положителната воля и успеваемостта на ръководството на Кирил Петков.
След прекъсването на доставките от „ Газпром “ България не се огъна, откри различни източници и не се унижи да върви да моли руснаците да пуснат газа назад, както в действителност се унижи служебното държавно управление на Румен Радев (унижение с нулев резултат при това).
По отношение на спекулациите за „ едното левче облага “ и дерогацията за „ Лукойл “ обявата на „ Ди Велт “ направи към този момент известното и задоволително обществено – бургаската рафинерия работи на цялостни обороти и огромна част от износа ѝ отива за Украйна. Да, това наподобява малко на бизнеса на Майло Майндърбайндър с германците от романа „ Параграф 22 “. Но крайният резултат наподобява е значим и даже на моменти решителен за украинската страна.
Външният взор към България постоянно е отрезвяващ, тъй като той нормално издухва подправените етикети, които българските политици и медии обичат да си лепят: етикети въз основата на приказки, а не на каузи. Фабриката за подправени етикети е признак на изкривена обществена среда – на медии, доминирани от избрани политически и бизнес кръгове, които притъпяват сериозния взор и не разобличават фалша.
Както и в тази ситуация със листата „ Магнитски “, дистанцията подкрепя да се види кой кой е действително – и корупцията, и евроатлантизмът в последна сметка са въпроси не на приказки, а на каузи.
Коментарът на Даниел Смилов е поместен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Статията на „ Ди велт “ за тихата, само че решаваща помощ на Украйна от България е значима за изясняването на въпроса кой кой е у нас. И то въз основата на действителните каузи, а не на приказките. Много български политици под път и над път се бият в гърдите като „ евроатлантици “ и в случай че човек одобри самоидентификацията им за чиста монета, може съществено да се обърка.
Кой какво направи в България
Ако би трябвало да се заключи картината, нарисувана от „ Ди Велт “, в България има политици – най-много Петков и Василев, само че в действителност може да се каже, че това като цяло са съидейниците от Политическа партия и Демократична България – които са създали всичко допустимо Украйна да получи в основни моменти от войната оръжие, муниции и дизелово гориво. Да, това не е направено като директна държавна помощ за нападнатата страна, само че през търговски интервенции през частни компании и страни сътрудници, нужните количества от България са достигнали до Украйна. Според публикацията, също по този начин, избрани политици и изключително Българска социалистическа партия и президентът Радев интензивно са пречили и попречили тези процеси. Може би „ Ди Велт “ не са оценили задоволително нюансите в позицията на Българска социалистическа партия, които в действителност (по-скоро лицемерно) не възразяваха против тъкмо този по-прикрит метод на подкрепяне на Украйна. Президентът Радев и неговите служебни държавни управления правеха опити действително да се прекратят индиректните схеми за изпращане на оръжие на нападнатите. Доколко това е довело до действително понижаване на износа все още е мъчно да се каже.
Все отново обаче е ясно, че в случай че работата беше останала единствено на Нинова и Радев, българската помощ за Украйна щеше да е радикално друга, както и оценката на „ Ди Велт “ за нея.
И най-после: публикацията на „ Ди Велт “ не загатва нищо за най-шумните „ евроатлантици “ – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тяхната роля за външните наблюдаващи не инцидентно остава неразбираема, тъй като фокусът не е върху думите, а върху делата.
Вярна ли е картината на външните наблюдаващи за евроатлантизма в България? Като цяло обстоятелствата, известни и в страната, я удостоверяват. Като изключим „ Възраждане “, които са откровени евразийци, евроатлантическият лагер се дели в действителност на три групи.
Номинални евроатлантици (президентът Радев, Българска социалистическа партия и БВ)
Тук разминаването сред думи и каузи е най-голямо. Номинално това са проевропейски играчи, само че във връзка с войната в Украйна и помощта за тази страна те са по-скоро на проруски позиции. Всичко това е облечено в реторика за „ българския народен интерес “, въпреки че никой от тези играчи не е съумял да изясни за какво идването на съветските войски на границата с Румъния би било от наш, български интерес. В последна сметка отводът да се оказва помощ на Украйна би довел до нейния погром и окупация от съветските войски. Номиналистите са мощни подръжници и на продължение на комерсиалните и най-много енергийните връзки с Русия. Те са измежду бранителите на „ Турски поток “ и на дълготрайните задължения на България с „ Газпром “. Те желаеха страната да се върне към газови доставки от „ Газпром “ през лятото на 2022 и непосредствено заеха съветската позиция във връзка с арбитражен спор сред „ Газпром “ и България.
Твърди евроатлантици на думи, меки на каузи (ГЕРБ и ДПС)
Мекотата в делата на този лагер става пределно ясна във връзка с две тематики. В последна сметка този лагер (особено ГЕРБ) купи два реактора от Русия, които не ни трябват и построи за 4 милиарда лв. (3 милиарда строителство и 1 милиарда опростени неустойки на Русия) директен газопровод, който е запазен за най-малко десетилетие на 90% от съветската страна. И сега по този водопровод тече съветски газ. Докато Ангела Меркел е упреквана, че се е обвързала прекалено много с газа на Русия, Германия въпреки всичко съумя тотално да скъса връзката в границите на една година. Българското обвързване обаче е толкоз крепко, че – както Стефан Янев вярно се чудеше – тръбата си остава цяла и газът си тече. Тази трайна обязаност е резултат от дейностите на меките в делата си евроатлантици.
По същия метод стои и въпросът с продължаването на газовите доставки от „ Газпром “ за България през 2022. ГЕРБ непосредствено – посредством Борисов – бяха декларирали, че е най-добре България да си извърши контракта до края на годината и след това да мисли за 100% диверсификация. След това Борисов размишления, само че представителите на ГЕРБ като Теменужка Петкова и Делян Добрев продължиха да упрекват държавното управление „ Петков “, че е направило неточност, като не е изпълнило контракта с „ Газпром “, че се е обърнало към „ медиатори “ (вместо да си пие от извора), че рискувало загуба на арбитраж и така нататък
Евроатлантици на каузи (ПП и ДБ)
Като оставим настрани кой каква декларация подписал или предложил в Народното събрание и по какъв начин се изказал в медиите, делата са ясни. Политическа партия и Демократична България – с фигури като Петков, Василев, Иванов, Атанасов и така нататък – когато е трябвало са били на ясни проевропейски позиции и са работили за тях. Помощта за Украйна -. макар вътрешната опозиция в България – е достигнала до предназначението си и украинската страна в лицето на външния министър Кулеба изрично удостоверява и положителната воля и успеваемостта на ръководството на Кирил Петков.
След прекъсването на доставките от „ Газпром “ България не се огъна, откри различни източници и не се унижи да върви да моли руснаците да пуснат газа назад, както в действителност се унижи служебното държавно управление на Румен Радев (унижение с нулев резултат при това).
По отношение на спекулациите за „ едното левче облага “ и дерогацията за „ Лукойл “ обявата на „ Ди Велт “ направи към този момент известното и задоволително обществено – бургаската рафинерия работи на цялостни обороти и огромна част от износа ѝ отива за Украйна. Да, това наподобява малко на бизнеса на Майло Майндърбайндър с германците от романа „ Параграф 22 “. Но крайният резултат наподобява е значим и даже на моменти решителен за украинската страна.
Външният взор към България постоянно е отрезвяващ, тъй като той нормално издухва подправените етикети, които българските политици и медии обичат да си лепят: етикети въз основата на приказки, а не на каузи. Фабриката за подправени етикети е признак на изкривена обществена среда – на медии, доминирани от избрани политически и бизнес кръгове, които притъпяват сериозния взор и не разобличават фалша.
Както и в тази ситуация със листата „ Магнитски “, дистанцията подкрепя да се види кой кой е действително – и корупцията, и евроатлантизмът в последна сметка са въпроси не на приказки, а на каузи.
Коментарът на Даниел Смилов е поместен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ