Как и кога българският „Нефтохим“ се оказа руска собственост?
Сподели
Последните дни проследявам с интерес дебата към „ Лукойл “. Моите другари от десницата напълно заслужено означават, че големите облаги от неговите продажби на процедура оказват помощ на Русия във войната ѝ против Украйна, като не не помнят, че с тези пари, най-вероятно, се финансира и съветската агитация в България. Така е. Но аз си припомням един още по-стар спор, отново в границите на тогавашната наша десница, а точно за какво „ Нефтохим “ трябваше да се продаде на “Лукойл “. Като остарял архивар, отворих книгата на Йордан Василев „ Това се случи пред очите ми “, том 2. На стр. 133 създателят написа “Петър Стоянов ми описа, че двамата с Костов са имали доста тежък диалог, когато научил не от Костов, а от холандския дипломат, че до дни договорката с „ Лукойл “ ще се завърши. Холандският дипломат следял особено тази договорка поради желанието на „ Шел “ да купи „ Нефтохим “.
На идната страница Йордан Василев разгласява и писмото на Едвин Сугарев до Иван Костов, във връзка изказванието на някогашния водач, че: „ Нефтохим “ беше продаден на съветска компания, тъй като е с съветска технология и преработва съветски петрол и по тази причина представляваше интерес единствено за съветски компании “. Ето и писмото на Едвин (Целият текст може да бъде открит на уеб страницата му „ “:
„ Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате обществено лъжи, без да Ви мигне окото. От информация за вноса на недопечен нефт за интервала 1991 – 2003 година, публично поискана от народен представител в Народно събрание и публично издадено от Изчислителния център на МФ, излиза наяве, че напълно не сме купували и преработвали единствено съветски петрол. В интервала август – декември 1991 година да вземем за пример доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; преди всичко е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 година сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли петрол даже от САЩ; през 1998 година сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в деяние ембаргото/. През 1999 година с изключение на от Русия сме внасяли петрол от Алжир, Тунис, Израел, Казахстан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли единствено съветски петрол. И откакто изказванието Ви, че „ Нефтохим “ може да преработва единствено съветски петрол, явно не е правилно – за какво въпреки всичко продадохте рафинерията на руснаците? Въпросът е обоснован, защото не се отнася единствено до стопанската система, а и до националната сигурност на страната. Русия има на практика цялостен монопол върху енергийните доставки в страната: петрол, газ и нуклеарно гориво. Тази енергийна взаимозависимост може елементарно да бъде използвана в средство за политически напън – което явно и Вие съзнавате, защото първото изречение от Вашия отговор гласи: „ Противодействието на съветската инвазия е задача за всеки български политик, който има схващане за националните ползи. “ Имайки поради Вашите лични дейности – сте ли подобен политик, господин Костов? “
Писал съм и различен път – Костов направи извънредно доста за икономическото видоизменение на България и с съображение има своето значимо място в Новата българска история. В същото време, обаче, има и доста неизяснени и премълчавани моменти в неговата политическа биография, без чието осветляване доста от днешните драми не могат да бъдат разбрани.
*Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Последните дни проследявам с интерес дебата към „ Лукойл “. Моите другари от десницата напълно заслужено означават, че големите облаги от неговите продажби на процедура оказват помощ на Русия във войната ѝ против Украйна, като не не помнят, че с тези пари, най-вероятно, се финансира и съветската агитация в България. Така е. Но аз си припомням един още по-стар спор, отново в границите на тогавашната наша десница, а точно за какво „ Нефтохим “ трябваше да се продаде на “Лукойл “. Като остарял архивар, отворих книгата на Йордан Василев „ Това се случи пред очите ми “, том 2. На стр. 133 създателят написа “Петър Стоянов ми описа, че двамата с Костов са имали доста тежък диалог, когато научил не от Костов, а от холандския дипломат, че до дни договорката с „ Лукойл “ ще се завърши. Холандският дипломат следял особено тази договорка поради желанието на „ Шел “ да купи „ Нефтохим “.
На идната страница Йордан Василев разгласява и писмото на Едвин Сугарев до Иван Костов, във връзка изказванието на някогашния водач, че: „ Нефтохим “ беше продаден на съветска компания, тъй като е с съветска технология и преработва съветски петрол и по тази причина представляваше интерес единствено за съветски компании “. Ето и писмото на Едвин (Целият текст може да бъде открит на уеб страницата му „ “:
„ Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате обществено лъжи, без да Ви мигне окото. От информация за вноса на недопечен нефт за интервала 1991 – 2003 година, публично поискана от народен представител в Народно събрание и публично издадено от Изчислителния център на МФ, излиза наяве, че напълно не сме купували и преработвали единствено съветски петрол. В интервала август – декември 1991 година да вземем за пример доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; преди всичко е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 година сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли петрол даже от САЩ; през 1998 година сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в деяние ембаргото/. През 1999 година с изключение на от Русия сме внасяли петрол от Алжир, Тунис, Израел, Казахстан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли единствено съветски петрол. И откакто изказванието Ви, че „ Нефтохим “ може да преработва единствено съветски петрол, явно не е правилно – за какво въпреки всичко продадохте рафинерията на руснаците? Въпросът е обоснован, защото не се отнася единствено до стопанската система, а и до националната сигурност на страната. Русия има на практика цялостен монопол върху енергийните доставки в страната: петрол, газ и нуклеарно гориво. Тази енергийна взаимозависимост може елементарно да бъде използвана в средство за политически напън – което явно и Вие съзнавате, защото първото изречение от Вашия отговор гласи: „ Противодействието на съветската инвазия е задача за всеки български политик, който има схващане за националните ползи. “ Имайки поради Вашите лични дейности – сте ли подобен политик, господин Костов? “
Писал съм и различен път – Костов направи извънредно доста за икономическото видоизменение на България и с съображение има своето значимо място в Новата българска история. В същото време, обаче, има и доста неизяснени и премълчавани моменти в неговата политическа биография, без чието осветляване доста от днешните драми не могат да бъдат разбрани.
*Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ