Даниел Смилов за ДЕБАТИ: ГЕРБ нямат намерение да управляват, настроени са за нови избори
На фотографията: Даниел СмиловДаниел Смилов е политолог и експерт по относително конституционно право. Програмен шеф на Центъра за демократични тактики, годишен гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра „ Политология ” на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица университетски изявления на британски език в региона на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и голям брой публикации в българския щемпел и периодически издания.
Според Вас ГЕРБ имат ли съществени планове да опитат да сформират държавно управление с първия мандат?
Мисля, че ГЕРБ нямат съществени планове да ръководят с първия мандат. Ако имаха, до момента щяха да създадат избрани стъпки, да приказват с партии, да предложат някаква формула. Нищо от това не е налице. Същевременно пък тече подготовката за предварителни избори с смяната на изборите правила. Стана ясно още, че сред ГЕРБ и президента има сделка за насрочване на избори през март.
По-скоро сега ГЕРБ пробва да печелят време, да употребява времевата пауза до януари месец, с цел да пробват да дискредитират главните си съперници. Непрекъснато се случват офанзиви най-вече към „ Продължаваме промяната “, само че и към „ Демократична България “.
Има дребен късмет ГЕРБ да пробват да запазят шансове за третия мандат, само че по-скоро ми се коства, че желанието им е да отидат на избори, като считат, че на тях ще се показват по-добре, а съперниците им – по-зле. На процедура има сериозна опция за сформиране на държавно управление с третия мандат. Българска социалистическа партия споделиха, че биха го обмислили съществено. Движение за права и свободи биха подкрепили такава колаборация с ГЕРБ. Стана ясно, че и Стефан Янев и „ Български напредък “ нямат нищо срещу официално да изпълнят задачата на мандатоносител.
Казахте, че има сделка сред президента и ГЕРБ за избори през март – по какво съдите?
Президентът непосредствено сподели, че ще бави мандатите до януари, в случай че не му дадат знак, че има подготвеност за сформиране на държавно управление. Този знак би трябвало да пристигна от първата партия мандатоносител и партията, която действително може да сформира държавно управление в този парламент. Това на процедура е ГЕРБ. Явно подобен сигнал не е пристигнал от страна на ГЕРБ. Този белег е много индикативен.
Виждате ли опция за държавно управление с втория мандат, в това число да бъде подсилен от ГЕРБ, без да те да излъчват министри?
Има теоретична опция за държавно управление на малцинството сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Големият проблем с този вид е, че в този парламент има хартиено болшинство, хартиена коалиция. Дори да има държавно управление на малцинството на Политическа партия, във всеки един миг това държавно управление ще би трябвало да се договаря и да разчита на поддръжка от партиите, които държат болшинството в Народното събрание. От тази позиция, този вид ми се коства по-малко евентуален.
Доста по-логичен и политически вероятен наподобява разновидността тези, които държат болшинството – т.е. хартиената коалиция плюс „ Български напредък “, да сформират държавно управление, тъй като то няма да може да бъде атакувано от опозицията и ще зависи от партиите, които го поддържат.
Не изключвам с втория мандат да се направи опит за осъществяване на държавно управление на малцинството на Политическа партия, само че то ще бъде доста рисков ход. За да действа, би трябвало да има ясно единодушие за главните му цели в относително къс проект. Дори и да има написана стратегия, тя отново не може да бъде стопроцентна гаранция – отново заради обстоятелството, че болшинството в Народното събрание ще се държи от други партии.
Относно хартиения избор – за Вас има ли разумно, аргументирано пояснение да се желае връщането му?
От моя позиция, настояването за връщане на хартиения избор не може да бъде обяснено с друго, с изключение на с готовност да се употребяват манипулативни техники, известни ни добре от предишното. Те са няколко типа – първият вид е пазаруване на гласове, като хартиената бюлетина прави това допустимо, има и одобрени тактики за реализация на купените гласове. Второ, прибавяне на гласове в протоколи след изборния развой там, където в комисиите има доминация на представители на обособени партии в по-отдалечени места на страна. Не на последно място, има го и изхвърлянето на бюлетини на политически съперници – това също се е случвало, може да се случи, в избрани секции е безусловно очевидно от големите проценти недействителни бюлетини. Има секции, в които недействителният избор варира от година на година, като от 0 става 50 %. Ясно е, че нещо се случва в тези секции и това е, което се цели.
Машините може би са имали най-малък резултат върху изборната интензивност, само че той не изяснява трагичния спад в нея. Колеги, като проф. Антоний Тодоров, вършиха калкулации, че може би 0,2% от спада на изборната интензивност – към 12 хиляди гласа, е резултатът от машините. Това е нищо – елементарно би могло да бъде обезщетено с просветителни акции. Вместо да се обезсмисля инвестиция от 50 млн. лв., доста по-разумно беше да има просветителни акции и по-добро образование и инструктиране на членовете на изборни секции по какъв начин да оказват помощ на хората, които имат терзания или компликации с машините. Целият резултат можеше да бъде отхвърлен по този метод.
Има ли съгласно Вас роля президентът Радев във всички тези събития, имайки поради, че и сега ръководи следващо негово служебно държавно управление?
Президентът има явна роля, която в последна сметка е конституционна – той не е узурпирал някаква власт. Конституцията работи по този метод и му дава опция да ръководи със служебни държавни управления.
Друг е въпросът, че той употребява тези служебни държавни управления, с цел да осъществя политики, които са в прорез – в напрежение – с настроенията в българското Народно заседание и в огромния % от партиите. Виждаме, че има явно закъснение в изпращането на военна помощ на Украйна. Служебният министър на защитата още не е решил какво да се изпраща. Този жест, като се изключи че има изгода за нападнатата страна, е доста значим като символика и време, в което се осъществя. България към този момент се е забавила, в този момент продължаваме да сме в състояние, в което сякаш е взето решение за изпращане на военна помощ, само че не се прави нищо по него.
Не е единствено това обаче – това е символен жест с доста огромна видимост. Ако се замислите и по енергийната политика, държавното управление на Радев прави всичко допустимо България да бъде оптимално обвързана с съветската страна – било то с концесии за „ Лукойл “, било то с опитите да се връщат доставките на съветски газ през „ Газпром “. Всичко това демонстрира, че президентът съумява през служебните държавни управления да води политика, която на пръв взор влиза в съществено несъгласие с евроатлантическите настроения на огромното болшинство от партиите в българския парламент.
Тук поражда забавният въпрос за какво ГЕРБ отхвърля да сформира държавно управление, когато може и за какво разрешава тази сделка с президента за нови – пети, парламентарни избори в границите на две години.
Имате ли пояснение за това?
Няма разумно политическо пояснение. Не би трябвало ГЕРБ, като евроатлантическа – по искания – партия, да разрешава такова нещо. Целта на ГЕРБ би трябвало да бъде оптимално бързо да заменят служебното държавно управление с друго, което би провеждало друга политика. Виждаме обаче, че те считат, че изборите са положителни за тях. Единствената логичност е, че са създали тяснопартийна сметка, че нови избори са по-изгодни за тях и по тази причина работят по този метод.
Виждате ли разрешаване на политическата рецесия, някаква формула?
За страдание като че ли се върви към нови избори. Те ще дадат някакво решение, само че уви, могат да слагат страната и в същата обстановка след няколко месеца. Това е единият вид – напролет на идната година да минем през нови предварителни избори. За мен те до огромната степен ще са безсмислени – дотолкоз, доколкото бяха безсмислени и предходните. Получи се разновидност в представителството на политическите партии, само че тя не беше чак толкоз огромна, че да оправдава едни нови избори. Много евентуално е да има нови предварителни избори.
Какво друго обаче би могло да стане – коства ми се, че от ГЕРБ наблюдават публичните настроения. В този парламент ГЕРБ са първа мощ и те са най-отговорни за съставянето на държавно управление – най-малкото, тъй като имат и евентуална опция да го създадат, имат разнообразни болшинства, които могат да употребяват. Ако ГЕРБ преценяват, че болшинството от българите считат нови избори за безсмислени, в случай че видят, че ще бъдат осъдени на нови избори, може да стартират да обмислят вероятно сформиране на кабинет – било то с първия, само че най-много с третия мандат. В момента те изчакват и по-скоро са настроени за нови избори.
Според Вас ГЕРБ имат ли съществени планове да опитат да сформират държавно управление с първия мандат?
Мисля, че ГЕРБ нямат съществени планове да ръководят с първия мандат. Ако имаха, до момента щяха да създадат избрани стъпки, да приказват с партии, да предложат някаква формула. Нищо от това не е налице. Същевременно пък тече подготовката за предварителни избори с смяната на изборите правила. Стана ясно още, че сред ГЕРБ и президента има сделка за насрочване на избори през март.
По-скоро сега ГЕРБ пробва да печелят време, да употребява времевата пауза до януари месец, с цел да пробват да дискредитират главните си съперници. Непрекъснато се случват офанзиви най-вече към „ Продължаваме промяната “, само че и към „ Демократична България “.
Има дребен късмет ГЕРБ да пробват да запазят шансове за третия мандат, само че по-скоро ми се коства, че желанието им е да отидат на избори, като считат, че на тях ще се показват по-добре, а съперниците им – по-зле. На процедура има сериозна опция за сформиране на държавно управление с третия мандат. Българска социалистическа партия споделиха, че биха го обмислили съществено. Движение за права и свободи биха подкрепили такава колаборация с ГЕРБ. Стана ясно, че и Стефан Янев и „ Български напредък “ нямат нищо срещу официално да изпълнят задачата на мандатоносител.
Казахте, че има сделка сред президента и ГЕРБ за избори през март – по какво съдите?
Президентът непосредствено сподели, че ще бави мандатите до януари, в случай че не му дадат знак, че има подготвеност за сформиране на държавно управление. Този знак би трябвало да пристигна от първата партия мандатоносител и партията, която действително може да сформира държавно управление в този парламент. Това на процедура е ГЕРБ. Явно подобен сигнал не е пристигнал от страна на ГЕРБ. Този белег е много индикативен.
Виждате ли опция за държавно управление с втория мандат, в това число да бъде подсилен от ГЕРБ, без да те да излъчват министри?
Има теоретична опция за държавно управление на малцинството сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Големият проблем с този вид е, че в този парламент има хартиено болшинство, хартиена коалиция. Дори да има държавно управление на малцинството на Политическа партия, във всеки един миг това държавно управление ще би трябвало да се договаря и да разчита на поддръжка от партиите, които държат болшинството в Народното събрание. От тази позиция, този вид ми се коства по-малко евентуален.
Доста по-логичен и политически вероятен наподобява разновидността тези, които държат болшинството – т.е. хартиената коалиция плюс „ Български напредък “, да сформират държавно управление, тъй като то няма да може да бъде атакувано от опозицията и ще зависи от партиите, които го поддържат.
Не изключвам с втория мандат да се направи опит за осъществяване на държавно управление на малцинството на Политическа партия, само че то ще бъде доста рисков ход. За да действа, би трябвало да има ясно единодушие за главните му цели в относително къс проект. Дори и да има написана стратегия, тя отново не може да бъде стопроцентна гаранция – отново заради обстоятелството, че болшинството в Народното събрание ще се държи от други партии.
Относно хартиения избор – за Вас има ли разумно, аргументирано пояснение да се желае връщането му?
От моя позиция, настояването за връщане на хартиения избор не може да бъде обяснено с друго, с изключение на с готовност да се употребяват манипулативни техники, известни ни добре от предишното. Те са няколко типа – първият вид е пазаруване на гласове, като хартиената бюлетина прави това допустимо, има и одобрени тактики за реализация на купените гласове. Второ, прибавяне на гласове в протоколи след изборния развой там, където в комисиите има доминация на представители на обособени партии в по-отдалечени места на страна. Не на последно място, има го и изхвърлянето на бюлетини на политически съперници – това също се е случвало, може да се случи, в избрани секции е безусловно очевидно от големите проценти недействителни бюлетини. Има секции, в които недействителният избор варира от година на година, като от 0 става 50 %. Ясно е, че нещо се случва в тези секции и това е, което се цели.
Машините може би са имали най-малък резултат върху изборната интензивност, само че той не изяснява трагичния спад в нея. Колеги, като проф. Антоний Тодоров, вършиха калкулации, че може би 0,2% от спада на изборната интензивност – към 12 хиляди гласа, е резултатът от машините. Това е нищо – елементарно би могло да бъде обезщетено с просветителни акции. Вместо да се обезсмисля инвестиция от 50 млн. лв., доста по-разумно беше да има просветителни акции и по-добро образование и инструктиране на членовете на изборни секции по какъв начин да оказват помощ на хората, които имат терзания или компликации с машините. Целият резултат можеше да бъде отхвърлен по този метод.
Има ли съгласно Вас роля президентът Радев във всички тези събития, имайки поради, че и сега ръководи следващо негово служебно държавно управление?
Президентът има явна роля, която в последна сметка е конституционна – той не е узурпирал някаква власт. Конституцията работи по този метод и му дава опция да ръководи със служебни държавни управления.
Друг е въпросът, че той употребява тези служебни държавни управления, с цел да осъществя политики, които са в прорез – в напрежение – с настроенията в българското Народно заседание и в огромния % от партиите. Виждаме, че има явно закъснение в изпращането на военна помощ на Украйна. Служебният министър на защитата още не е решил какво да се изпраща. Този жест, като се изключи че има изгода за нападнатата страна, е доста значим като символика и време, в което се осъществя. България към този момент се е забавила, в този момент продължаваме да сме в състояние, в което сякаш е взето решение за изпращане на военна помощ, само че не се прави нищо по него.
Не е единствено това обаче – това е символен жест с доста огромна видимост. Ако се замислите и по енергийната политика, държавното управление на Радев прави всичко допустимо България да бъде оптимално обвързана с съветската страна – било то с концесии за „ Лукойл “, било то с опитите да се връщат доставките на съветски газ през „ Газпром “. Всичко това демонстрира, че президентът съумява през служебните държавни управления да води политика, която на пръв взор влиза в съществено несъгласие с евроатлантическите настроения на огромното болшинство от партиите в българския парламент.
Тук поражда забавният въпрос за какво ГЕРБ отхвърля да сформира държавно управление, когато може и за какво разрешава тази сделка с президента за нови – пети, парламентарни избори в границите на две години.
Имате ли пояснение за това?
Няма разумно политическо пояснение. Не би трябвало ГЕРБ, като евроатлантическа – по искания – партия, да разрешава такова нещо. Целта на ГЕРБ би трябвало да бъде оптимално бързо да заменят служебното държавно управление с друго, което би провеждало друга политика. Виждаме обаче, че те считат, че изборите са положителни за тях. Единствената логичност е, че са създали тяснопартийна сметка, че нови избори са по-изгодни за тях и по тази причина работят по този метод.
Виждате ли разрешаване на политическата рецесия, някаква формула?
За страдание като че ли се върви към нови избори. Те ще дадат някакво решение, само че уви, могат да слагат страната и в същата обстановка след няколко месеца. Това е единият вид – напролет на идната година да минем през нови предварителни избори. За мен те до огромната степен ще са безсмислени – дотолкоз, доколкото бяха безсмислени и предходните. Получи се разновидност в представителството на политическите партии, само че тя не беше чак толкоз огромна, че да оправдава едни нови избори. Много евентуално е да има нови предварителни избори.
Какво друго обаче би могло да стане – коства ми се, че от ГЕРБ наблюдават публичните настроения. В този парламент ГЕРБ са първа мощ и те са най-отговорни за съставянето на държавно управление – най-малкото, тъй като имат и евентуална опция да го създадат, имат разнообразни болшинства, които могат да употребяват. Ако ГЕРБ преценяват, че болшинството от българите считат нови избори за безсмислени, в случай че видят, че ще бъдат осъдени на нови избори, може да стартират да обмислят вероятно сформиране на кабинет – било то с първия, само че най-много с третия мандат. В момента те изчакват и по-скоро са настроени за нови избори.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ