2022: Годината, в която се опитаха да скрият истината от българите
На фотографията: Даниел Смилов.
През 2022 неведнъж повтаряха каква икономическа злополука е сполетяла България поради кабинета „ Петков “. Истината за това се оказа доста друга. Както и за доста други неща. Нищо чудно: 2022 бе годината на Горгий.
Софистът Горгий се прочул в антична Атина с дълбокия си песимизъм. Той твърдял: нищо не съществува; даже и да съществуваше, нямаше да научим за него; даже и да можехме да научим нещо за съществуващото, нямаше да можем да го разкажем на другите. С тези възгледи Горгий освен минавал за влъхва, само че и си преживявал добре. Той (срещу положително заплащане) учил хората, че няма истина и истинно познание, а единствено отзиви и игра на манипулиране на тези отзиви – който е по-речовит и безапелационен, той печели.
В България 2022 година може да бъде избрана като година на победилия софизъм. Хората по този начин се объркаха, че към този момент са подготвени да изоставят самите понятия за истина и честна връзка. В мътната вода на отзиви победител излиза по-настоятелният, кресливият или просто този, който има по-голям достъп до медиите. Мнозина се отвращават от шоуто и все по-малко хора гласоподават. Реалността е все по-виртуална и подвластна от балона на обществените мрежи, към който потребителят на информация се е самозакачил.
Нищо не съществува
Съществува ли войната в Украйна или е просто „ специфична интервенция “? Стефан Янев – бивш министър-председател – наподобява още не е напълно наясно по въпроса и изпитва подозрения, че войната може „ скоро да стартира “. Но не е единствено той, който сее песимизъм към онтологичния статус на военните дейности на изток от нас. Едни настояват, че там приятелски се бият „ два типа руснаци “, т.е. да ги оставим да се оправят. Други са уверени, че НАТО принуждава другояче мирния Путин да атакува съседите си. Трети считат, че в действителност Съединени американски щати цели да отслаби Европа, като я лишава от съветски газ. Четвърти напряко настояват, че украинските жертви са режисирани като на филм.
Националната телевизия постоянно стартира новините си за Украйна с това, което Владимир Путин споделя за събитията там. След това и да се окаже, че става дума за тъкмо противоположното, хората резервират усещане, че истината е някъде по средата.
И това е обстановката по фактическата конюнктура. Когато стане дума за морално-правната оценка на събитията, нещата стават още по-сложни. Едни – най-твърдоглавите „ възрожденци “ – отказват да квалифицират Русия като агресор въобще и стоварват виновността за случилото се върху „ груповия “ Запад. Те получават поддръжка от други – като Българска социалистическа партия и президента Радев, които с половин уста назовават Русия „ агресор “, само че са съперници на глобите против нея, желаят да продължат да употребяват съветски енергоносители и да запазят колкото се може повече връзки с агресора. И, несъмнено, те всичка са съперници на военното подкрепяне на Украйна, както и последователи на мира по принцип и изключително на този, при който Украйна бързо се предава.
Онтологическите разногласия за в действителност съществуващото се придвижиха от войната върху хартиената бюлетина. Хартиената коалиция от ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия заложи на обстоятелства за манипулиране на машинния избор, каквито в действителност няма, и не възприе обстоятелствата за систематични операции с хартиени бюлетини и протоколи, каквито в действителност има в обилие. Това всичкото беше облечено в угриженост за „ правото да избираш по какъв начин да гласуваш “, каквото в действителност не съществува. (Някой може да желае да гласоподава с тикви и кратуни, само че няма право на това.)
Атиняните са разбирали и от тези неща – те са избирали хората на държавни постове с машини и не са се съмнявали доста, доста в кода и логаритъма на тези знаци на напредъка. В един от атинските музеи има непокътнат образец на машините (клеротерион).
И да съществуваше, нямаше да разберем за него…
Гносеологическата фаза на софисткия скепсис твърди, че познанието за битието е невероятно. Познавателните качества на българското общество бяха сложени на огромни тествания през 2022 и в последна сметка се оказа, че у нас познанието в действителност е невероятно. Първо, хората бяха много сполучливо убеждавани, че без съветски газ България освен ще бъде по-зле, само че напряко ще остане без самун (понеже фурните са на газ). След това промишлеността щеше да бъде закрита и България щеше да стане още веднъж земеделска страна без „ Газпром “.
Нищо от това не се случи, само че въпреки всичко политици, медии и анализатори не спираха да повтарят каква икономическа злополука е сполетяла България и каква необикновено тежка зима ни чака поради държавното управление „ Петков “. Да не приказваме пък за сметките за бюджетни дефицити, които се правеха от министерство на финансите, съгласно които България към този момент беше неизбежно банкрутирала.
Истината се оказа доста друга от това публично „ знание “. България ще приключи годината с стопански растеж от към 4% (при безспорен връх от над 7% растеж за 2021 г.), с максимален в тринадесетвековната ни история Брутният вътрешен продукт от над 80 милиарда $ и доста сериозен растеж на индустриалното произвеждане. И с външен дълг от към 20% от Брутният вътрешен продукт, което ни прави съвсем първенци по този индикатор в Европейски Съюз.
Нещо повече, служебното държавно управление на Радев реализира върхове в софизма, като непрестанно нападаше държавното управление „ Петков “, а в действителност правеше същото като него (с изключение на възобновяване на фрагментите и схемите от времето на ГЕРБ в ББР, пътното строителство, защитата на границите и т.н.). Например, това държавно управление пристигна със задачата да върне България към „ Газпром “, само че не съумя и продължи да купува полутечен газ без дълготрайни контракти на спотовия пазар. Хвалбите му за събаряне на цената на газа бяха не за негови заслуги, а поради конюнктурата на пазара (и интерконектора с Гърция, на който кабинетът „ Донев “ само отряза лентата) – при смяната на интернационалната обстановка, цената на газа отново се усили макар хвалбите.
Минималната заплата беше вдигната, както предвиждаше държавното управление „ Петков “, единствено че без съответното бюджетно застраховане и без вдишване на отговорност за бюджетни параметри за 2023 година. Политиката на обезщетяване на бизнеса беше продължена. Издействаната дерогация за рафинерията на „ Лукойл “ в Бургас стана крайъгълен камък на политиката на държавното управление „ Донев “. Крум Зарков продължи опитите за приемане на антикорупционно законодателство (с изменчив триумф, както и при кабинета „ Петков “), а министър Пеканов продължи да прави вероятното за усвояването на възстановителните фондове (също с изменчив триумф, както при предшествениците му). Пътят към Шенген и еврозоната си остана толкоз бодлив, колкото беше, и даже стана още по-труден.
Т.е. служебното държавно управление продължи да прави същото с детайли на съществено утежняване, като убеждаваше хората, че сякаш прави нещо по-добро. А това си е гносеологически неуспех за обществото.
И да можехме да познаем истината, нямаше да можем да я изкажем…
Комуникативният детайл на Горгиевия скепсис визира най-много българската публицистика, която просто спря да се интересува от истината през 2022 година. Например, всеки минимално интересуващ се от истината, би започвал изявление с представители на ГЕРБ с въпроси за абсурда с Божков, кюлчетата в чекмеджетата и къщата в Барселона. Каква е формалната версия по всеки един проблем на ГЕРБ?
Например, имало ли е ощетяване на хазната с 500 милиона? Това със знанието на Борисов и Горанов ли е станало? Как се е случило те да не виждат, когато министърът на финансите е следял приходите от огромните данъчни платци на седмична база? И тъй наречените до момента в който се стигне до въпроса за Мата Хари, който е в действителност въпрос за националната сигурност: някой има материали, с които изнудва и може да изнудва човек, който отново се готви да ръководи България.
Без истината по тези въпроси в действителност няма смисъл да се пита дали и по какъв начин ГЕРБ ще сформират държавно управление, тъй като то ще е структура на глинени крайници по рождение: ще може да рухне при определен развой на незатворените корупционни кавги. Освен, несъмнено, в случай че не приемем, че и прокуратурата не се интересува от истината по тези въпроси.
Ако не прокуратурата, то най-малко българската публицистика през 2022 одобри намерено софистки метод по тематиката: истината няма значение, значимо е да живеем заедно, диалогично и да има държавно управление. Горгий би приветствал този метод.
***
Сократ е бил огромният интелектуален съперник на софистите, като рагромявал скептицизма им с едно просто изказване: знам, че нищо не знам. Ако софистите кажат, че изказванието е погрешно, следва, че Сократ въпреки всичко има някакво истинно знание за света, въпреки всичко знае нещо. Ако пък кажат, че изказванието е правилно, то самите те признават, че има истинни изказвания за света.
През 2023 българската политика и обществена сфера ще продължат да чакат своя Сократ, който да разсее мъглата на мненията. Историята ни учи, обаче, че един Сократ пролет не прави – истината има потребност от проведена, групова и институционализирана отбрана. Това е домашното задание за Новата година.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “.
През 2022 неведнъж повтаряха каква икономическа злополука е сполетяла България поради кабинета „ Петков “. Истината за това се оказа доста друга. Както и за доста други неща. Нищо чудно: 2022 бе годината на Горгий.
Софистът Горгий се прочул в антична Атина с дълбокия си песимизъм. Той твърдял: нищо не съществува; даже и да съществуваше, нямаше да научим за него; даже и да можехме да научим нещо за съществуващото, нямаше да можем да го разкажем на другите. С тези възгледи Горгий освен минавал за влъхва, само че и си преживявал добре. Той (срещу положително заплащане) учил хората, че няма истина и истинно познание, а единствено отзиви и игра на манипулиране на тези отзиви – който е по-речовит и безапелационен, той печели.
В България 2022 година може да бъде избрана като година на победилия софизъм. Хората по този начин се объркаха, че към този момент са подготвени да изоставят самите понятия за истина и честна връзка. В мътната вода на отзиви победител излиза по-настоятелният, кресливият или просто този, който има по-голям достъп до медиите. Мнозина се отвращават от шоуто и все по-малко хора гласоподават. Реалността е все по-виртуална и подвластна от балона на обществените мрежи, към който потребителят на информация се е самозакачил.
Нищо не съществува
Съществува ли войната в Украйна или е просто „ специфична интервенция “? Стефан Янев – бивш министър-председател – наподобява още не е напълно наясно по въпроса и изпитва подозрения, че войната може „ скоро да стартира “. Но не е единствено той, който сее песимизъм към онтологичния статус на военните дейности на изток от нас. Едни настояват, че там приятелски се бият „ два типа руснаци “, т.е. да ги оставим да се оправят. Други са уверени, че НАТО принуждава другояче мирния Путин да атакува съседите си. Трети считат, че в действителност Съединени американски щати цели да отслаби Европа, като я лишава от съветски газ. Четвърти напряко настояват, че украинските жертви са режисирани като на филм.
Националната телевизия постоянно стартира новините си за Украйна с това, което Владимир Путин споделя за събитията там. След това и да се окаже, че става дума за тъкмо противоположното, хората резервират усещане, че истината е някъде по средата.
И това е обстановката по фактическата конюнктура. Когато стане дума за морално-правната оценка на събитията, нещата стават още по-сложни. Едни – най-твърдоглавите „ възрожденци “ – отказват да квалифицират Русия като агресор въобще и стоварват виновността за случилото се върху „ груповия “ Запад. Те получават поддръжка от други – като Българска социалистическа партия и президента Радев, които с половин уста назовават Русия „ агресор “, само че са съперници на глобите против нея, желаят да продължат да употребяват съветски енергоносители и да запазят колкото се може повече връзки с агресора. И, несъмнено, те всичка са съперници на военното подкрепяне на Украйна, както и последователи на мира по принцип и изключително на този, при който Украйна бързо се предава.
Онтологическите разногласия за в действителност съществуващото се придвижиха от войната върху хартиената бюлетина. Хартиената коалиция от ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия заложи на обстоятелства за манипулиране на машинния избор, каквито в действителност няма, и не възприе обстоятелствата за систематични операции с хартиени бюлетини и протоколи, каквито в действителност има в обилие. Това всичкото беше облечено в угриженост за „ правото да избираш по какъв начин да гласуваш “, каквото в действителност не съществува. (Някой може да желае да гласоподава с тикви и кратуни, само че няма право на това.)
Атиняните са разбирали и от тези неща – те са избирали хората на държавни постове с машини и не са се съмнявали доста, доста в кода и логаритъма на тези знаци на напредъка. В един от атинските музеи има непокътнат образец на машините (клеротерион).
И да съществуваше, нямаше да разберем за него…
Гносеологическата фаза на софисткия скепсис твърди, че познанието за битието е невероятно. Познавателните качества на българското общество бяха сложени на огромни тествания през 2022 и в последна сметка се оказа, че у нас познанието в действителност е невероятно. Първо, хората бяха много сполучливо убеждавани, че без съветски газ България освен ще бъде по-зле, само че напряко ще остане без самун (понеже фурните са на газ). След това промишлеността щеше да бъде закрита и България щеше да стане още веднъж земеделска страна без „ Газпром “.
Нищо от това не се случи, само че въпреки всичко политици, медии и анализатори не спираха да повтарят каква икономическа злополука е сполетяла България и каква необикновено тежка зима ни чака поради държавното управление „ Петков “. Да не приказваме пък за сметките за бюджетни дефицити, които се правеха от министерство на финансите, съгласно които България към този момент беше неизбежно банкрутирала.
Истината се оказа доста друга от това публично „ знание “. България ще приключи годината с стопански растеж от към 4% (при безспорен връх от над 7% растеж за 2021 г.), с максимален в тринадесетвековната ни история Брутният вътрешен продукт от над 80 милиарда $ и доста сериозен растеж на индустриалното произвеждане. И с външен дълг от към 20% от Брутният вътрешен продукт, което ни прави съвсем първенци по този индикатор в Европейски Съюз.
Нещо повече, служебното държавно управление на Радев реализира върхове в софизма, като непрестанно нападаше държавното управление „ Петков “, а в действителност правеше същото като него (с изключение на възобновяване на фрагментите и схемите от времето на ГЕРБ в ББР, пътното строителство, защитата на границите и т.н.). Например, това държавно управление пристигна със задачата да върне България към „ Газпром “, само че не съумя и продължи да купува полутечен газ без дълготрайни контракти на спотовия пазар. Хвалбите му за събаряне на цената на газа бяха не за негови заслуги, а поради конюнктурата на пазара (и интерконектора с Гърция, на който кабинетът „ Донев “ само отряза лентата) – при смяната на интернационалната обстановка, цената на газа отново се усили макар хвалбите.
Минималната заплата беше вдигната, както предвиждаше държавното управление „ Петков “, единствено че без съответното бюджетно застраховане и без вдишване на отговорност за бюджетни параметри за 2023 година. Политиката на обезщетяване на бизнеса беше продължена. Издействаната дерогация за рафинерията на „ Лукойл “ в Бургас стана крайъгълен камък на политиката на държавното управление „ Донев “. Крум Зарков продължи опитите за приемане на антикорупционно законодателство (с изменчив триумф, както и при кабинета „ Петков “), а министър Пеканов продължи да прави вероятното за усвояването на възстановителните фондове (също с изменчив триумф, както при предшествениците му). Пътят към Шенген и еврозоната си остана толкоз бодлив, колкото беше, и даже стана още по-труден.
Т.е. служебното държавно управление продължи да прави същото с детайли на съществено утежняване, като убеждаваше хората, че сякаш прави нещо по-добро. А това си е гносеологически неуспех за обществото.
И да можехме да познаем истината, нямаше да можем да я изкажем…
Комуникативният детайл на Горгиевия скепсис визира най-много българската публицистика, която просто спря да се интересува от истината през 2022 година. Например, всеки минимално интересуващ се от истината, би започвал изявление с представители на ГЕРБ с въпроси за абсурда с Божков, кюлчетата в чекмеджетата и къщата в Барселона. Каква е формалната версия по всеки един проблем на ГЕРБ?
Например, имало ли е ощетяване на хазната с 500 милиона? Това със знанието на Борисов и Горанов ли е станало? Как се е случило те да не виждат, когато министърът на финансите е следял приходите от огромните данъчни платци на седмична база? И тъй наречените до момента в който се стигне до въпроса за Мата Хари, който е в действителност въпрос за националната сигурност: някой има материали, с които изнудва и може да изнудва човек, който отново се готви да ръководи България.
Без истината по тези въпроси в действителност няма смисъл да се пита дали и по какъв начин ГЕРБ ще сформират държавно управление, тъй като то ще е структура на глинени крайници по рождение: ще може да рухне при определен развой на незатворените корупционни кавги. Освен, несъмнено, в случай че не приемем, че и прокуратурата не се интересува от истината по тези въпроси.
Ако не прокуратурата, то най-малко българската публицистика през 2022 одобри намерено софистки метод по тематиката: истината няма значение, значимо е да живеем заедно, диалогично и да има държавно управление. Горгий би приветствал този метод.
***
Сократ е бил огромният интелектуален съперник на софистите, като рагромявал скептицизма им с едно просто изказване: знам, че нищо не знам. Ако софистите кажат, че изказванието е погрешно, следва, че Сократ въпреки всичко има някакво истинно знание за света, въпреки всичко знае нещо. Ако пък кажат, че изказванието е правилно, то самите те признават, че има истинни изказвания за света.
През 2023 българската политика и обществена сфера ще продължат да чакат своя Сократ, който да разсее мъглата на мненията. Историята ни учи, обаче, че един Сократ пролет не прави – истината има потребност от проведена, групова и институционализирана отбрана. Това е домашното задание за Новата година.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ