Кой разрушава парламентаризма у нас?
На фотографията: Асен Василев и Жечо Станков
Преди няколко дни – на 5 януари, до момента в който съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ и някогашен министър на финансите Асен Василев правеше изявление пред публицисти в коридорите на Народното събрание, внезапно той бе пресечен от някогашният заместник-министър на енергетиката и сегашен народен представител от ГЕРБ-СДС Жечо Станков.
Повечето медии показаха събитията след прекъснатото от Станков изказване на Василев като „ скандал “ сред депутати. От публичната Българска национална телевизия даже чухме, че „ той (Василев, б.р.) провокира Жечо Станков да прекъсне Василев “. Това обаче не е правилно.
Случилото не беше скандал, а изземане на думата на представител на една политическа партия (ПП) от представител на друга политическа партия (ГЕРБ). Това не е скандал, а провокация – и то едностранна, и няма нищо общо с разпоредбите на демокрацията: всеки има право да изкаже позицията си, оттова нататък медиите преценя дали тя заслужава да попадне в техния осведомителни поток.
Провокацията на Станков наподобява като екзотично политическо събитие, тъй като такива неща просто не се случват. Когато някой прави изказване, го прави независимо, по-късно, в случай че някой се усеща обиден, има какво да добави или на какво да опонира, той прави настрана изявление. Това са разпоредбите на цивилизования свят. Така тече разговорът сред партиите, в случай че не става дума за регламентирана среща сред тях или пък за политически спор.
Не за първи път
Екзотичното политическо събитие от 5 януари обаче не е първото за ГЕРБ, не е казус. Като нищо да се трансформира и в процедура.
В средата на ноември Кирил Петков и Асен Василев бяха прекратени още веднъж от Жечо Станков, тогава съпроводен и от Теменужка Петкова (бивш министър на енергетиката от ГЕРБ). Тогава провокацията беше още по-груба – Политическа партия даваха така наречен „ трибунка “ от Парламента, само че бяха прекратени.
Сега тематиката беше въглищните централи, преди този момент – санирането и Плана за възобновяване.
Темата обаче не е от голяма важност. От значение е това, че по този начин просто не се прави.
Защо по този начин просто не се прави?
В идеалния свят на парламентаризъм, народна власт и цивилизованост политиците не се прекъсват. Те дебатират, беседват, следват правила. Страстите се разгорещяват, от време на време даже сериозно, само че сходен вид спирания се считат за ниска топка.
Спомняте ли си по какъв начин Кирил Петков се появи в последния избирателен политически спор в студиото на bTV? Спомняте ли си какъв брой настоятелни бяха тогава ГЕРБ той да бъде изпъден? След като това не се случи, техните представители си потеглиха, надигайки необикновен писък, че дебатът има правилник и би трябвало да се съблюдава.
ГЕРБ бяха извънредно чувствителни, когато в границите на спор – чийто план е таман стълкновение на хрумвания и аргументации, регламентът съгласно тях не беше спазен. В същото време те прекъсват един много по-различен формат на изявление – едностранно изложение на позиция от политически представител. Грубо е, недодялано е, нецивилизовано е.
И отново – по този начин просто не се прави. Когато се прави, това разрушава парламентаризма.
При 12 години ръководство на ГЕРБ, той бе светен до алегорична активност. Депутатите не можеха да управляват държавното управление, министър председателят не беше стъпвал в Народното събрание месеци наред.
Статистиката при 44-ото Народно заседание, по време на което управляваше кабинетът „ Борисов 3 “, бе, че от 68 опита Бойко Борисов да бъде извикан от депутатите, сполучливи са били само 13. Борисов – министър-председател тогава, се бе явил в Парламента единствено 13 пъти за 4 години.
След тези 12 години, парламентаризмът въпреки всичко повдигна глава. Сега обаче понася нови удари от ГЕРБ, които започнаха да прекъсват изказванията на съперниците си. А по този начин не се прави.
Преди няколко дни – на 5 януари, до момента в който съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ и някогашен министър на финансите Асен Василев правеше изявление пред публицисти в коридорите на Народното събрание, внезапно той бе пресечен от някогашният заместник-министър на енергетиката и сегашен народен представител от ГЕРБ-СДС Жечо Станков.
Повечето медии показаха събитията след прекъснатото от Станков изказване на Василев като „ скандал “ сред депутати. От публичната Българска национална телевизия даже чухме, че „ той (Василев, б.р.) провокира Жечо Станков да прекъсне Василев “. Това обаче не е правилно.
Случилото не беше скандал, а изземане на думата на представител на една политическа партия (ПП) от представител на друга политическа партия (ГЕРБ). Това не е скандал, а провокация – и то едностранна, и няма нищо общо с разпоредбите на демокрацията: всеки има право да изкаже позицията си, оттова нататък медиите преценя дали тя заслужава да попадне в техния осведомителни поток.
Провокацията на Станков наподобява като екзотично политическо събитие, тъй като такива неща просто не се случват. Когато някой прави изказване, го прави независимо, по-късно, в случай че някой се усеща обиден, има какво да добави или на какво да опонира, той прави настрана изявление. Това са разпоредбите на цивилизования свят. Така тече разговорът сред партиите, в случай че не става дума за регламентирана среща сред тях или пък за политически спор.
Не за първи път
Екзотичното политическо събитие от 5 януари обаче не е първото за ГЕРБ, не е казус. Като нищо да се трансформира и в процедура.
В средата на ноември Кирил Петков и Асен Василев бяха прекратени още веднъж от Жечо Станков, тогава съпроводен и от Теменужка Петкова (бивш министър на енергетиката от ГЕРБ). Тогава провокацията беше още по-груба – Политическа партия даваха така наречен „ трибунка “ от Парламента, само че бяха прекратени.
Сега тематиката беше въглищните централи, преди този момент – санирането и Плана за възобновяване.
Темата обаче не е от голяма важност. От значение е това, че по този начин просто не се прави.
Защо по този начин просто не се прави?
В идеалния свят на парламентаризъм, народна власт и цивилизованост политиците не се прекъсват. Те дебатират, беседват, следват правила. Страстите се разгорещяват, от време на време даже сериозно, само че сходен вид спирания се считат за ниска топка.
Спомняте ли си по какъв начин Кирил Петков се появи в последния избирателен политически спор в студиото на bTV? Спомняте ли си какъв брой настоятелни бяха тогава ГЕРБ той да бъде изпъден? След като това не се случи, техните представители си потеглиха, надигайки необикновен писък, че дебатът има правилник и би трябвало да се съблюдава.
ГЕРБ бяха извънредно чувствителни, когато в границите на спор – чийто план е таман стълкновение на хрумвания и аргументации, регламентът съгласно тях не беше спазен. В същото време те прекъсват един много по-различен формат на изявление – едностранно изложение на позиция от политически представител. Грубо е, недодялано е, нецивилизовано е.
И отново – по този начин просто не се прави. Когато се прави, това разрушава парламентаризма.
При 12 години ръководство на ГЕРБ, той бе светен до алегорична активност. Депутатите не можеха да управляват държавното управление, министър председателят не беше стъпвал в Народното събрание месеци наред.
Статистиката при 44-ото Народно заседание, по време на което управляваше кабинетът „ Борисов 3 “, бе, че от 68 опита Бойко Борисов да бъде извикан от депутатите, сполучливи са били само 13. Борисов – министър-председател тогава, се бе явил в Парламента единствено 13 пъти за 4 години.
След тези 12 години, парламентаризмът въпреки всичко повдигна глава. Сега обаче понася нови удари от ГЕРБ, които започнаха да прекъсват изказванията на съперниците си. А по този начин не се прави.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ