Адв. Михаил Екимджиев за ДЕБАТИ: Конфискациите и продължителните задържания под стража противоречат на Конвенцията за човешки права
На фотографията: Адв. Михаил Екимджиев
Адвокат Михаил Екимджиев е приключил Софийския университет „ Климент Охридски ”, Юридически факултет-Магистър по право. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 година до сегашния миг е юрист към Адвокатска гилдия – Пловдив. Практикуващ юрист е в региона на интернационалното обществено право, наказателно право и отбрана на правата на индивида. Осъществява процесуално посланичество пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Адвокат Екимджиев, вие сте правист с дългогодишна процедура в региона на човешките права и от години водите разнообразни каузи на българи против страната в Европейския съд. Има ли през последните години нови трендове в жалбите от България?
Българските каузи в Страсбург са в целия набор на Конвенцията за отбрана на правата на индивида – като се стартира от несъразмерна дълготрайност на задържането под стража и домашния арест и се стигне до някои нови нарушавания, които все по-често Европейският съд установи. Новата наклонност е за увеличение на делата по конфискационните закони, които бяха сътворени от адвокати на ГЕРБ под прикритието за битка с проведената престъпност и с политическа корупция, а години наред служеха за разпра с партийни съперници и с предприемачи, които не бяха изключително „ разговорчиви “.
Вече са налице поредност от каузи, озаглавени „ Тодорови и други против България “, в които Европейският съд установи, че първият конфискационен закон от 2005 година опонира на Конвенцията за правата на индивида. Сега на дневен ред е втора поредност от каузи, свързани със идващите редакции на закона, с които конфискации се постановат даже без открито закононарушение и неоправдателна присъда, а единствено за противоречие на доходи и разноски. Големият недостатък в тези закони е, че от време на време инспекцията се връща 15-20 година обратно, а в този интервал хората не са били задължени да пазят повече от 5 година документи и се постанова да потвърждават всички остарели приходи, в това число дарения от кръщенета, сватби и други, с цел да оправдаят приходите си. Очевидно е, че през 90-те години, при галопираща инфлация и 30-40% сива стопанска система, приходите не могат да бъдат потвърдени. Очакваме лавина от каузи, които ще развенчаят мита за „ сполучливите “ конфискационни закони на предходното ръководство.
В жалбите до Европейския съд се оформя и различен забавен акцент, обвързван с отхвърли на Върховния административен съд (ВАС) да приложи европейските стандарти за възобновяване на Данък добавена стойност. Тук Върховен административен съд употребява израза „ липса на действителна доставка “, с който замества нуждата да откри данъчна машинация като изискване за отвод от възобновяване на Данък добавена стойност. Така българският бизнес се затормозява и се прави неконкурентоспособен.
Вие към този момент започнахте тематиката, само че има ли напоследък повече тъжби от компании, в сравнение с тъжби от физически лица?
У нас това изключително рисково събитие се демонстрира като рейдърство от страна на високопоставени прокурори и политици. Казусите на Явор Златанов, Веселин Денков и Ивайла Бакалова са тъкмо такива и към този момент са в Европейския съд. При тях прокурори от някогашната спецпрокуратура получават информация за сполучлив бизнес. Образуват дело и стартират прям рекет. Ако изнудващите не трансферират своите компании или не се изплатят по различен метод, следват арест и процесуално малтретиране, в това число на хора в трагично здравословно положение, какъвто е казусът с Явор Златанов. Той е един от потърпевшите от схемата, разкрита в следствието „ Осемте джуджета “ на Антикорупционния фонд. В жалбата си до Европейския съд предприемачът се оплаква от брутална процесуална насила, осъществена посредством видимо съблюдаване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, само че с користна цел – присвояване на бизнеса му. Неговото дело, както и проблема на Веселин Денков и Ивайла Бакалова ще получат решения в Страсбург. Кое е извънредно рисково – че властовият запас, който ние, като суверен сме дали на прокуратурата, не се употребява за задачите на наказателния развой. Напротив – заграбват се бизнеси, унищожават се безусловно физически хора, унищожават се бизнеси и репутации, градени десетилетия.
Нека напомня и случая със арбитър Мирослава Тодорова, която осъди България в Страсбург. Години наред тя беше дисциплинарно измъчвана от Висшия правосъден съвет сякаш поради забавени каузи. Европейският съд откри, че същинската цел е била да бъде осъдена поради рецензиите й против Висш съдебен съвет, основния прокурор и против ръководството на правосъдната система.
А какво е развиването по делото на Елена Йончева против България? Известно е, че тя беше упрекната от прокуратурата за пране на пари, свързани с аферата КТБ.
Също като делото на Мирослава Тодорова, и въпросът на Йончева е с политически привкус. Европейският съд към този момент разгласи, че преглежда с приоритет жалбата на Йончева. В нея се сочи, че е нарушен член 18 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида, който не разрешава официално законни ограничения да се ползват от страната с паралегални цели. Жалбата на Йончева демонстрира, че делото за пране на пари против нея е употребявано от управляващите за принуда против нея. Европейският парламент отхвърли настояването на българската прокуратура за снемане на имунитета на Йончева, приемайки, че зад него прозира fumus persecutions, т.е. зад димната завеса на видимо легален углавен развой се прави институционална разпра с публицист и политическо острие на опозиционна партия.
При делото „ Йончева “ и „ Осемте джуджета “ става въпрос за недостатъци на политическата ни система, които са толкоз застрашителни, че Европейският съд е податлив непосредствено да интервенира макар правилото за субсидиарност на контрола, реализиран в Страсбург, което прави съда доста внимателен в такива проблеми. Очаквам решението за Йончева да излезе до няколко месеца.
Колко време лишава разглеждането на делата в Страсбург?
Обичайно те завършват в границите на 5-6 години. Когато Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) установи нарушавания, той осъжда България да заплати обезщетение и изисква страната да предприеме генерални ограничения, целящи попречване на други такива нарушавания. Държавата го прави, само че не всеки път извършва генералните ограничения, защото се постанова да се трансформира законодателството. Решението „ Колеви против България “ от 2009-а да вземем за пример към момента не е изпълнено, тъй като би трябвало да има ефикасен надзор върху основния прокурор. Европейският съд не споделя тъкмо по какъв начин да се промени законодателството и по тази причина страната най-често ползва палиативни и неефективни генерални ограничения, бранейки статуквото.
ГЕРБ и Движение за права и свободи благодарение на Има Такъв Народ съумяха да блокират правосъдната промяна, само че все пак какво най-спешно би трябвало да се направи, с цел да се удовлетвори настояването на Европейската комисия?
Много са измененията, които незабавно би трябвало да бъдат направени. Несъмнено най-важната и най-спешната е промяната в прокуратурата и ограничението на пълномощията на основния прокурор.
Адвокат Михаил Екимджиев е приключил Софийския университет „ Климент Охридски ”, Юридически факултет-Магистър по право. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 година до сегашния миг е юрист към Адвокатска гилдия – Пловдив. Практикуващ юрист е в региона на интернационалното обществено право, наказателно право и отбрана на правата на индивида. Осъществява процесуално посланичество пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Адвокат Екимджиев, вие сте правист с дългогодишна процедура в региона на човешките права и от години водите разнообразни каузи на българи против страната в Европейския съд. Има ли през последните години нови трендове в жалбите от България?
Българските каузи в Страсбург са в целия набор на Конвенцията за отбрана на правата на индивида – като се стартира от несъразмерна дълготрайност на задържането под стража и домашния арест и се стигне до някои нови нарушавания, които все по-често Европейският съд установи. Новата наклонност е за увеличение на делата по конфискационните закони, които бяха сътворени от адвокати на ГЕРБ под прикритието за битка с проведената престъпност и с политическа корупция, а години наред служеха за разпра с партийни съперници и с предприемачи, които не бяха изключително „ разговорчиви “.
Вече са налице поредност от каузи, озаглавени „ Тодорови и други против България “, в които Европейският съд установи, че първият конфискационен закон от 2005 година опонира на Конвенцията за правата на индивида. Сега на дневен ред е втора поредност от каузи, свързани със идващите редакции на закона, с които конфискации се постановат даже без открито закононарушение и неоправдателна присъда, а единствено за противоречие на доходи и разноски. Големият недостатък в тези закони е, че от време на време инспекцията се връща 15-20 година обратно, а в този интервал хората не са били задължени да пазят повече от 5 година документи и се постанова да потвърждават всички остарели приходи, в това число дарения от кръщенета, сватби и други, с цел да оправдаят приходите си. Очевидно е, че през 90-те години, при галопираща инфлация и 30-40% сива стопанска система, приходите не могат да бъдат потвърдени. Очакваме лавина от каузи, които ще развенчаят мита за „ сполучливите “ конфискационни закони на предходното ръководство.
В жалбите до Европейския съд се оформя и различен забавен акцент, обвързван с отхвърли на Върховния административен съд (ВАС) да приложи европейските стандарти за възобновяване на Данък добавена стойност. Тук Върховен административен съд употребява израза „ липса на действителна доставка “, с който замества нуждата да откри данъчна машинация като изискване за отвод от възобновяване на Данък добавена стойност. Така българският бизнес се затормозява и се прави неконкурентоспособен.
Вие към този момент започнахте тематиката, само че има ли напоследък повече тъжби от компании, в сравнение с тъжби от физически лица?
У нас това изключително рисково събитие се демонстрира като рейдърство от страна на високопоставени прокурори и политици. Казусите на Явор Златанов, Веселин Денков и Ивайла Бакалова са тъкмо такива и към този момент са в Европейския съд. При тях прокурори от някогашната спецпрокуратура получават информация за сполучлив бизнес. Образуват дело и стартират прям рекет. Ако изнудващите не трансферират своите компании или не се изплатят по различен метод, следват арест и процесуално малтретиране, в това число на хора в трагично здравословно положение, какъвто е казусът с Явор Златанов. Той е един от потърпевшите от схемата, разкрита в следствието „ Осемте джуджета “ на Антикорупционния фонд. В жалбата си до Европейския съд предприемачът се оплаква от брутална процесуална насила, осъществена посредством видимо съблюдаване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, само че с користна цел – присвояване на бизнеса му. Неговото дело, както и проблема на Веселин Денков и Ивайла Бакалова ще получат решения в Страсбург. Кое е извънредно рисково – че властовият запас, който ние, като суверен сме дали на прокуратурата, не се употребява за задачите на наказателния развой. Напротив – заграбват се бизнеси, унищожават се безусловно физически хора, унищожават се бизнеси и репутации, градени десетилетия.
Нека напомня и случая със арбитър Мирослава Тодорова, която осъди България в Страсбург. Години наред тя беше дисциплинарно измъчвана от Висшия правосъден съвет сякаш поради забавени каузи. Европейският съд откри, че същинската цел е била да бъде осъдена поради рецензиите й против Висш съдебен съвет, основния прокурор и против ръководството на правосъдната система.
А какво е развиването по делото на Елена Йончева против България? Известно е, че тя беше упрекната от прокуратурата за пране на пари, свързани с аферата КТБ.
Също като делото на Мирослава Тодорова, и въпросът на Йончева е с политически привкус. Европейският съд към този момент разгласи, че преглежда с приоритет жалбата на Йончева. В нея се сочи, че е нарушен член 18 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида, който не разрешава официално законни ограничения да се ползват от страната с паралегални цели. Жалбата на Йончева демонстрира, че делото за пране на пари против нея е употребявано от управляващите за принуда против нея. Европейският парламент отхвърли настояването на българската прокуратура за снемане на имунитета на Йончева, приемайки, че зад него прозира fumus persecutions, т.е. зад димната завеса на видимо легален углавен развой се прави институционална разпра с публицист и политическо острие на опозиционна партия.
При делото „ Йончева “ и „ Осемте джуджета “ става въпрос за недостатъци на политическата ни система, които са толкоз застрашителни, че Европейският съд е податлив непосредствено да интервенира макар правилото за субсидиарност на контрола, реализиран в Страсбург, което прави съда доста внимателен в такива проблеми. Очаквам решението за Йончева да излезе до няколко месеца.
Колко време лишава разглеждането на делата в Страсбург?
Обичайно те завършват в границите на 5-6 години. Когато Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) установи нарушавания, той осъжда България да заплати обезщетение и изисква страната да предприеме генерални ограничения, целящи попречване на други такива нарушавания. Държавата го прави, само че не всеки път извършва генералните ограничения, защото се постанова да се трансформира законодателството. Решението „ Колеви против България “ от 2009-а да вземем за пример към момента не е изпълнено, тъй като би трябвало да има ефикасен надзор върху основния прокурор. Европейският съд не споделя тъкмо по какъв начин да се промени законодателството и по тази причина страната най-често ползва палиативни и неефективни генерални ограничения, бранейки статуквото.
ГЕРБ и Движение за права и свободи благодарение на Има Такъв Народ съумяха да блокират правосъдната промяна, само че все пак какво най-спешно би трябвало да се направи, с цел да се удовлетвори настояването на Европейската комисия?
Много са измененията, които незабавно би трябвало да бъдат направени. Несъмнено най-важната и най-спешната е промяната в прокуратурата и ограничението на пълномощията на основния прокурор.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ