Плачевна гледка: Роми превзеха села в Северозапада, българските западат пагубно
На смешка го назовават " северозападнал ". От години българският Северозапад има славата на най-бедния район в Европа. Така ли е в действителност? Германски специалисти стигнаха до изненадващи заключения. Те насочат и някои рекомендации, написа dnes.bg, базирайки се на Дойче веле.
Лондон Сити, най-заможният район в Европейски Съюз, има близо 140 пъти по-голям БВП на глава от популацията, в сравнение с Перник, Видин или Сливен в България, сочат данните на Евростат за 2014 година. Регионът на Северозападна България е в дъното на тази ранглиста по беднотия. А по какъв начин наподобява той в очите на външния наблюдаващ?
Селата с роми просперират
" Посетихме доста села в района, които се намират едно до друго. Установихме, че има големи разлики - в едното кипи същински живот, а другото е изцяло изоставено и всичко е замряло. Това надали се дължи единствено на инфраструктурни разлики, тъй като двете села са в директно съседство - край едно и също шосе. Възможно е обаче, най-малко такава е нашата догадка, да се окаже, че етническата конструкция на селата играе роля в това отношение ", споделя немския професор по стопанска система от Университета за приложни науки " Анхалт " доктор Хенрик Егберт.
Той познава България от дълги години, а ползата му към района бил в допълнение предизвикан от известието на Евростат от предходната година, съгласно което приходите на глава от популацията там са едвам 30% от междинното равнище на приходите в Европейски Съюз.
Решил, че си заслужава това да се изследва по-отблизо и дружно с двама антрополози и един макроикономист от университета в Хановер се отправили на огромно изследване. В последна сметка открили, че картината е много по-диференцирана.
" Останахме с усещането, че селата, които са обитаеми най-вече с роми, просперират, а селата, в които живеят най-вече българи, се развиват в противоположната посока. Има напълно ясни белези за това, че към селата, населявани от роми, има изключително мощен приток на пари от чужбина - да вземем за пример от родственици, работещи в Германия, или от разнообразни помощи, получавани извън ", споделя проф. Егберт.
С други думи - в района като цяло попадат приходи, които не попадат в формалните статистики, въпреки че доста покачва благосъстоянието на обособени общини.
Че районът като цяло е безпаричен и зарязан - това е известно на специалистите от дълго време. " Но Северозападът има и различен огромен проблем - неравенството и преразпределението на богатства от по-бедните към по-богатите. Едно развиване, което е доста нездравословно за района и за цяла България ", споделя ръководителката на българското посланичество на немската фондация " Фридрих Еберт " Хелене Кортлендер.
Разрухата на селското стопанство
" Вследствие на цялостната съсипия, в която изпадна селското стопанство след краха на социализма, първоначално беше значимо да се обезпечи някакво култивиране на земята ", показва тя.
" В последна сметка това подтиква огромна централизация на земя. Действително в този момент има процъфтяващи компании, които обработват големи по повърхност земи и създават доста. Това единствено по себе си не е неприятно, само че въпросът е дали дотациите не попадат съвсем единствено в концерни, които създават главно земеделски първични материали за експорт? Подобно развиване смазва дребните компании и подтиква неравенството в допълнение ", споделя Хелене Кортлендер.
Но има ли други възможности - дребни и междинни стопанства, които да заместят огромните земеделски концерни и да са в положение дейно да обработват земята? Проф. Хенрик Егберт е песимистичен в това отношение. " Грешките към този момент са направени и доста мъчно могат да бъдат поправени ", споделя той.
" Затова считам, че огромните структури и гигантските компании в селското стопанство ще се окажат трайни. По-добре всеобщо земеделие, в сравнение с никакво ".
А селското стопанство съгласно немския специалист е един от значимите принадлежности, посредством които може да се повлияе на развиването на района, защото той е мощно поземлен.
" Проблемът за разпределението на аграрните дотации в България е по-остър, в сравнение с в други страни, тъй като в страната има доста хора, които се препитават от селско стопанство, в това число и заради неналичието на професионални други възможности ", добавя ръководителката на бюрото на фондация " Фридрих Еберт " в България. Тя акцентира и един спомагателен проблем: корупцията.
" Субсидиите на Европейски Съюз не постоянно се употребяват по предопределение. Има и разхищение на средства, има шуробаджанащина, доста от парите изтичат към познати и родственици на хората, работещи в съответните административни органи, свързани със селското стопанство. Този корупционен проблем в допълнение изостря общата проблематика ", показва Хелене Кортлендер.
Липса на дребен и междинен бизнес
При работата си в Северозападна България немските специалисти забелязали, че там има прекомерно малко дребни бизнесмени и компании с 5 до 20 служащи. " Има или доста огромни компании, или извънредно дребни, само че междинното съсловие на процедура липсва ", споделя проф. Егберт.
Ако се работи за основаването на работоспособен междинен бизнес, в това число и в аграрната сфера, районът би могъл да усети позитивен резултат, счита той.
Другата му рекомендация е обвързвана с обществения бранш - в районите на България на процедура няма компании, които да работят с най-новите и съвременни технологии. Всички сходни структури са струпани единствено в няколко центъра като София или Варна, а това също оказва неподходящо влияние над районите в България, прибавя проф. Егберт.
Германският специалист счита, че би било допустимо в българския Северозапад да се построи да вземем за пример една свръхмодерна болница, която да употребява най-новите технологии в науката, тъй като не е нужно всичко да се концентрира единствено в столицата на страната. София е огромният привлекателен център, а това обезлюдява и провинцията, установи проф. Егберт.
Той допуска, че може да се стигне до забележителна централизация на роми изключително в по-малките обитаеми места, защото наклонността измежду етнически българи е да емигрират.
Всички тези въпроси ще бъдат разисквани сред 15 и 17 април в Монтана в границите на конференция, отдадена на българския Северозапад и неговите проблеми. Организатор на конференцията е фондация " Фридрих Еберт ", а в нея ще вземат участие депутати, локални политици, учени, еколози и бизнесмени. Проучванията на немските специалисти в района ще продължат още няколко години. Целта е да се създаде документ с рекомендации към другите политически равнища в България, а вероятно и в Европейски Съюз, свързани с развиването на европейските райони и по-специално с един от най-бедните измежду тях - българския Северозапад.
Лондон Сити, най-заможният район в Европейски Съюз, има близо 140 пъти по-голям БВП на глава от популацията, в сравнение с Перник, Видин или Сливен в България, сочат данните на Евростат за 2014 година. Регионът на Северозападна България е в дъното на тази ранглиста по беднотия. А по какъв начин наподобява той в очите на външния наблюдаващ?
Селата с роми просперират
" Посетихме доста села в района, които се намират едно до друго. Установихме, че има големи разлики - в едното кипи същински живот, а другото е изцяло изоставено и всичко е замряло. Това надали се дължи единствено на инфраструктурни разлики, тъй като двете села са в директно съседство - край едно и също шосе. Възможно е обаче, най-малко такава е нашата догадка, да се окаже, че етническата конструкция на селата играе роля в това отношение ", споделя немския професор по стопанска система от Университета за приложни науки " Анхалт " доктор Хенрик Егберт.
Той познава България от дълги години, а ползата му към района бил в допълнение предизвикан от известието на Евростат от предходната година, съгласно което приходите на глава от популацията там са едвам 30% от междинното равнище на приходите в Европейски Съюз.
Решил, че си заслужава това да се изследва по-отблизо и дружно с двама антрополози и един макроикономист от университета в Хановер се отправили на огромно изследване. В последна сметка открили, че картината е много по-диференцирана.
" Останахме с усещането, че селата, които са обитаеми най-вече с роми, просперират, а селата, в които живеят най-вече българи, се развиват в противоположната посока. Има напълно ясни белези за това, че към селата, населявани от роми, има изключително мощен приток на пари от чужбина - да вземем за пример от родственици, работещи в Германия, или от разнообразни помощи, получавани извън ", споделя проф. Егберт.
С други думи - в района като цяло попадат приходи, които не попадат в формалните статистики, въпреки че доста покачва благосъстоянието на обособени общини.
Че районът като цяло е безпаричен и зарязан - това е известно на специалистите от дълго време. " Но Северозападът има и различен огромен проблем - неравенството и преразпределението на богатства от по-бедните към по-богатите. Едно развиване, което е доста нездравословно за района и за цяла България ", споделя ръководителката на българското посланичество на немската фондация " Фридрих Еберт " Хелене Кортлендер.
Разрухата на селското стопанство
" Вследствие на цялостната съсипия, в която изпадна селското стопанство след краха на социализма, първоначално беше значимо да се обезпечи някакво култивиране на земята ", показва тя.
" В последна сметка това подтиква огромна централизация на земя. Действително в този момент има процъфтяващи компании, които обработват големи по повърхност земи и създават доста. Това единствено по себе си не е неприятно, само че въпросът е дали дотациите не попадат съвсем единствено в концерни, които създават главно земеделски първични материали за експорт? Подобно развиване смазва дребните компании и подтиква неравенството в допълнение ", споделя Хелене Кортлендер.
Но има ли други възможности - дребни и междинни стопанства, които да заместят огромните земеделски концерни и да са в положение дейно да обработват земята? Проф. Хенрик Егберт е песимистичен в това отношение. " Грешките към този момент са направени и доста мъчно могат да бъдат поправени ", споделя той.
" Затова считам, че огромните структури и гигантските компании в селското стопанство ще се окажат трайни. По-добре всеобщо земеделие, в сравнение с никакво ".
А селското стопанство съгласно немския специалист е един от значимите принадлежности, посредством които може да се повлияе на развиването на района, защото той е мощно поземлен.
" Проблемът за разпределението на аграрните дотации в България е по-остър, в сравнение с в други страни, тъй като в страната има доста хора, които се препитават от селско стопанство, в това число и заради неналичието на професионални други възможности ", добавя ръководителката на бюрото на фондация " Фридрих Еберт " в България. Тя акцентира и един спомагателен проблем: корупцията.
" Субсидиите на Европейски Съюз не постоянно се употребяват по предопределение. Има и разхищение на средства, има шуробаджанащина, доста от парите изтичат към познати и родственици на хората, работещи в съответните административни органи, свързани със селското стопанство. Този корупционен проблем в допълнение изостря общата проблематика ", показва Хелене Кортлендер.
Липса на дребен и междинен бизнес
При работата си в Северозападна България немските специалисти забелязали, че там има прекомерно малко дребни бизнесмени и компании с 5 до 20 служащи. " Има или доста огромни компании, или извънредно дребни, само че междинното съсловие на процедура липсва ", споделя проф. Егберт.
Ако се работи за основаването на работоспособен междинен бизнес, в това число и в аграрната сфера, районът би могъл да усети позитивен резултат, счита той.
Другата му рекомендация е обвързвана с обществения бранш - в районите на България на процедура няма компании, които да работят с най-новите и съвременни технологии. Всички сходни структури са струпани единствено в няколко центъра като София или Варна, а това също оказва неподходящо влияние над районите в България, прибавя проф. Егберт.
Германският специалист счита, че би било допустимо в българския Северозапад да се построи да вземем за пример една свръхмодерна болница, която да употребява най-новите технологии в науката, тъй като не е нужно всичко да се концентрира единствено в столицата на страната. София е огромният привлекателен център, а това обезлюдява и провинцията, установи проф. Егберт.
Той допуска, че може да се стигне до забележителна централизация на роми изключително в по-малките обитаеми места, защото наклонността измежду етнически българи е да емигрират.
Всички тези въпроси ще бъдат разисквани сред 15 и 17 април в Монтана в границите на конференция, отдадена на българския Северозапад и неговите проблеми. Организатор на конференцията е фондация " Фридрих Еберт ", а в нея ще вземат участие депутати, локални политици, учени, еколози и бизнесмени. Проучванията на немските специалисти в района ще продължат още няколко години. Целта е да се създаде документ с рекомендации към другите политически равнища в България, а вероятно и в Европейски Съюз, свързани с развиването на европейските райони и по-специално с един от най-бедните измежду тях - българския Северозапад.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ