На съвместно заседание на три парламентарни комисии внесеният от правителството

На взаимно съвещание на три парламентарни комисии импортираният от държавното управление беше утвърден през вчерашния ден, 6 юни, дружно с бюджетите на от две парламентарни комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, обществената политика и демографията. Бюджетът на страната, обаче, не беше утвърден от Комисията по икономическа политика и нововъведения (КИПИ), защото беше подсилен от петима депутати, други петима бяха срещу, а двама се въздържаха, съобщи Българска телеграфна агенция.   Още по тематиката 5 юли 2023 Финанси 3 юли 2023 При показване на макрорамката, заложена в плана за държавния бюджет финансовият министър Асен Василев (на сниката долу) сподели, че „ този закон като основа употребява планът на служебния кабинет. Запазена е политиката по приходите. Увеличени са възнагражденията с 10% там където не са обновени през предходната година ". Василев разясни, че като съществени индикатори са заложени 1.8 растеж на Брутният вътрешен продукт, при годишна инфлация от 8.7% и доходи от 174 милиарда лева В разходната част са понижени парите за прехрана и са свити финансовите разноски, като са отстранени тези, по които не е пусната поръчка. Заложен е буфер, в случай че излязат нови поръчки, които би трябвало да се заплатят. Финансовият министър уточни, че са огледани финансовите планове разход по разход. Не са лимитирани министерствата и общините да разпореждат публични поръчки. " Заложени са общо 8 милиарда лева Като финансова стратегия, само че практиката демонстрира, че в края на годината имаме най-малко 20% несъблюдение “, уточни Василев, представен от БНР. Запазени са обществените заплащания и политики. Пенсиите ще се актуализират с 12% по швейцарското предписание. Увеличават се парите за втората година от майчинството. Осигурени са средства за повишаване на учителските заплати по формулата 125 на 100 от средата на заплата за страната всяка година. 30 милиона лв. са заделени във фонд " Култура ". Други 10 милиона лв. - във фонд на спортното министерство за детски школи или за съфинансиране на инфраструктурни обекти на спортните клубове. " Бюджетът е по този начин изработен, че да отговори на упованията на бизнеса и жителите и да не провокира изненади. За двете седмици, през които се наложи той да бъде направен, нямаше време да се заложат нови политики ", сподели още Василев. Той посочи, че задачата е била да се реализиран изискванията като влизане в Шенген и еврозоната. Заложеният недостиг от 3% разрешава финансите да останат устойчиви макар черните прогнози, сподели още финансовият министър. За последната 1 година е станало ясно, че България може да води естествена политика, да не се лишава от вложения и да не натрупа дълг. Предвиденият държавен дълг в Бюджет 2023 е 22%. Василев предвижда, че в случай че бъдат изпълнени плануваните финансови вложения, можем да надхвърлим икономическия растеж от 1,8 на 100. " Бюджетът не е революционен, само че ще разреши да продължим вложения, обществени политики и ще ни даде опция да ги надградим през 2024 година ", сподели в умозаключение Асен Василев. От последвалите диспути стана ясно, че главните причини против бюджета на страната бяха свързани с повишените, съгласно депутатите, доходи, в които влизат и дотациите от Европейската комисия. Работодателите поддържаха плана на държавното управление Основният претекст за поддръжката на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за проектобюджета е, че Министерство на финансите оферират бюджет с 3% недостиг, което е изискване за продължение на преследването на нашия главен приоритет - участие в еврозоната и това при опазване на съществуващия данъчен модел, сподели Добрин Иванов от АИКБ. Той означи, че от организацията считат, че в разноските за държавна прехрана към момента има прочут запас за понижаване. От АИКБ поддържат политиката за заплащане на 100-процентен дял на страната от държавните предприятия, сподели Иванов. Той уточни, че огромната част от облагите, които осъществят държавните предприятия са в енергетиката и с вземането на дивидента от страната тези свръхпечалби на енергийните сдружения ще се върнат при хората посредством държавния бюджет. Според АИКБ би трябвало да се намерения от страна на министерството за насочването на обществените заплащания, главно такива, които се разходват без оглед на приходите и на имущественото положение на бенефициентите като еднократните помощи за учениците, безплатните учебници, субсидирането на електрическата сила. Струва си да се намерения и върху това дали учителските заплати да бъдат индексирани със задна дата от началото на годината, отчитайки резултатите от матурите, считам, че тук също има някакъв запас, които може да бъде сбъднат, сподели Иванов. Той уточни, че АИКБ поддържа продължение на политиката за увеличение на учителските заплати, само че не считат, че това би трябвало да бъде със задна дата. Иванов прикани депутатите към разсъдък и отговорно държание и по думите му, в случай че е допустимо сред първо и второ четене да няма голословни оферти за повишение на разноските, които да не са обезпечени със съответни доходи и да бъде нарушено бюджетното салдо. Много разчитаме Бюджет 2024 да предложи смяна на бюджетните политики и да заложи на голям брой промени, които бяха забавени в последните години, сподели още Иванов. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) изрази поддръжката на камарата за проектобюджета за 2023 година като най-важните претекстове за това са 3-процентният недостиг, който ни дава опция за участие в еврозоната, и опазване на данъчно осигурителния модел на този стадий. Не чакаме огромни промени в бюджет, който ще работи в границите на 4-5 месеца, означи Попдончев и уточни, че от камарата са дали техните оферти, които са ориентирани към бюджета за 2024 г. Позицията на общините и обществените сътрудници Договореностите на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) и на Министерството на финансите са неразделна част от пакета с документи, с които е импортиран бюджета, сподели по време на дебатите за проектобюджета сподели изпълнителният шеф на НСОРБ Силвия Георгиева, представена от Българска телеграфна агенция. Основен проблем пред общините ще са преходните останки по бюджетите за делегираните от страната действия. Ние не можахме да храчим тези пари и не можем да ги харчим законосъобразно, тъй като нямаме общински бюджети. Такива за тази година ще има евентуално чак през септември, сподели тя. Друг проблем са компенсациите на изборните длъжности в общините в края на мандата им, което се чака наесен. Те са в размер на 12 млн. лв. и се надяваме да са в запаса на държавния бюджет, сподели Георгиева. Следващите локални избори ще са за обитаеми места с над 100 поданици. Това значи 1026 кметове на кметства повече и разноски следващата година от над 40 млн. лв., уточни Георгиева. Тя обърна и внимание на данъчните преференции за другите типове данъкоплатци. Имаме предложение данъчни преференции да има за здания единствено енергиен клас " А, само че не и за здания клас " Б ", което значително ще повлияе на общинските бюджети. Подобни проблеми има с електрическите автомобили, които в този момент са освободени от налог, само че би трябвало да се планува по какъв начин общините ще бъда обезвъзмездени, сподели още Георгиева. Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че синдикатът поддържа макрорамката на бюджета. Събирането на 100 % дял от държавните компании е сложна, само че търпима стъпка, сподели Димитров, като приходите в бюджета, даже ще са повече от заложените поради упования по-висок Брутният вътрешен продукт. Ще има спомагателни доходи от няколкостотин милиона лв., добави той. В разходната част има буфери да се платят в допълнение 167 милиона лв. за нарастване на заплати като да вземем за пример в Българското национално радио, сподели Димитров. Той предложи да се провиснал 26 млн. лв. за заплати на Министерството на земеделието, като от тях 6 млн. лв. да са за Селскостопанската академия. За системата на опазването на здравето са нужни също 26 милиона, за Национален осигурителен институт - 7 млн. лв. за 10 процентово нарастване на заплатите, като за Национална агенция за приходите също е нужно нарастване на заплатите, добави Димитров. Целта е заплатите в публичният бранш да може да компенсират инфлацията, тъй като в този момент изостават с 8,5 %, до момента в който в частния бранш заплатите надминават инфлацията с 2,5 на 100, сподели президентът на КНСБ. Президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов сподели, че бюджетът може да поправят някои девиации. В Националния статистически институт за заплати са нужни единствено няколкостотин хиляди лв.. В Комисията за досиетата 9 членове разходват пари, колкото 80 души личен състав, уточни той. В Комисията за отбрана на потребителите също са нужни пари за нарастване на заплатите, добави той. Тези средства не са доста, само че могат да изведат тези системи от положението, в което се намират, уточни Манолов. Депутатите от трите комисии одобриха на първо четене двата бюджета – за ДОО и НЗОК Министърът на труда и обществената политика Иванка Шалапатова (председател на надзорния съвет на НОИ) и шефа на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов, които показаха законопроекта за ДОО Рамката на проектобюджета за ДОО планува приходите и прехвърлянията да са общо 21 801 446 500 лв.. Министърът на труда и обществената политика Иванка Шалапатова уточни, че с плана на ДОО за 2023 година се подсигурява изплащането на пенсиите, ще има средства и за родителите с дребни деца, както и за нарастване с 12% на всички пенсии за навършен трудов стаж и възраст. От КНСБ показаха, че за обезпечаване на почтени пенсии е нужно да се резервира тристълбовата пенсионна система. От синдиката предложиха компенсацията за гледане на дете да не е обвързано с минималната работна заплата, както и да се вдигне минималното обезщетение за безработица. Подобна предложение направи националният омбудсман Диана Ковачева. Нужно да се направи съответно осъвременяване на пенсии, които не са свързани с трудов стаж и възраст, добави Ковачева. По време на полемиката срещу проектобюджета се оповестиха от " Българска социалистическа партия за България ", до момента в който народни представители от " Продължаваме промяната - Демократична България " и " ГЕРБ -СДС " обявиха, че го поддържат.„ Рамката на проектобюджета на НЗОК планува 7 027 213,6 хиляди лева доходи и прехвърляния, от които здравноосигурителните доходи са в размер на 6 847 563,2 хиляди лева (4 286 530,0 хиляди лева доходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хиляди лева от прехвърляния за здравно обезпечаване. Общо разноските за 2023 година са в размер на 7 027 213,6 хиляди лева, което е с 910 908,7 хиляди лева повече по отношение на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г. Средствата за здравноосигурителни заплащания са в размер на 6 553 676,4 хиляди лева, което е нарастване с 821 605,3 хиляди лева по отношение на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г. През 2023 година се планува Министерството на здравеопазването ежемесечно да дава трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 153 282,6 хиляди лева за действия отвън наложителното здравно обезпечаване./БТА и БНР