Хърватия: На Сърбия ще са и нужни години за да влезе в ЕС
На Сърбия ще й бъдат нужни години, с цел да извърши изискванията по Глави 23 и 24 от Договора за присъединението на страната към Европейския съюз. Това съобщи хърватският президент Колинда Грабар-Китарович, отговаряйки на журналистически въпрос за това дали Загреб ще забави по-нататъшното консолидиране на Сърбия към Европейски Съюз, като в същото време настоя за споразумяване на редица двустранни въпроси, най-много за проблемите на изчезналите хора по време на спора в някогашна Югославия, предава " Фокус ".
" Аз съм една от тези, които считат, че този въпрос би трябвало да бъде решен без значение от европейската интеграция на Сърбия… Тук е нужен разговор сред двете страни. Много съм разочарована, че няма прогрес в решаването на казуса с ориста на изчезналите ", акцентира Грабар-Китарович.
Според нея желанието на сръбския президент Александър Вучич да позволи въпроса е откровено, само че по незнайни аргументи той към момента не е подхванал стъпки в тази тенденция.
Грабар-Китарович добави, че има редица открити несъгласия сред Хърватия и Сърбия, измежду които проблемите на границата и статута на националните малцинства. " Разбирам, че като приоритет Европейски Съюз акцентира въпроса за споразумяване на връзките сред Белград и Прищина. Това е в действителност значимо за стабилността на целия район, само че други отворени въпроси не трябва да се подценяват. Хърватия би трябвало поредно да пази своите национални ползи ", акцентира президентът на страната.
През февруари 2018 година хърватският министър председател Андрей Пленкович съобщи, че Хърватия няма желание да " прави отстъпки на Сърбия ", единствено тъй като Европейски Съюз одобри нова тактика за Западните Балкани. Според него е належащо да се решат въпросите, свързани с военните закононарушения, отбраната на малцинствата, ориста на изчезналите хора, границите и репарациите. Едва по-късно Белград и Загреб може да реализират помиряване и да стартират съдействие в границите на Европейски Съюз, безапелационен бе хърватският министър председател.
" Аз съм една от тези, които считат, че този въпрос би трябвало да бъде решен без значение от европейската интеграция на Сърбия… Тук е нужен разговор сред двете страни. Много съм разочарована, че няма прогрес в решаването на казуса с ориста на изчезналите ", акцентира Грабар-Китарович.
Според нея желанието на сръбския президент Александър Вучич да позволи въпроса е откровено, само че по незнайни аргументи той към момента не е подхванал стъпки в тази тенденция.
Грабар-Китарович добави, че има редица открити несъгласия сред Хърватия и Сърбия, измежду които проблемите на границата и статута на националните малцинства. " Разбирам, че като приоритет Европейски Съюз акцентира въпроса за споразумяване на връзките сред Белград и Прищина. Това е в действителност значимо за стабилността на целия район, само че други отворени въпроси не трябва да се подценяват. Хърватия би трябвало поредно да пази своите национални ползи ", акцентира президентът на страната.
През февруари 2018 година хърватският министър председател Андрей Пленкович съобщи, че Хърватия няма желание да " прави отстъпки на Сърбия ", единствено тъй като Европейски Съюз одобри нова тактика за Западните Балкани. Според него е належащо да се решат въпросите, свързани с военните закононарушения, отбраната на малцинствата, ориста на изчезналите хора, границите и репарациите. Едва по-късно Белград и Загреб може да реализират помиряване и да стартират съдействие в границите на Европейски Съюз, безапелационен бе хърватският министър председател.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ