10 ноември - краят на Живков и началото на Прехода
На самата дата върхушката на Българската комунистическа партия (БКП) смъкна от власт генералния секретар на партията и ръководител на Държавния съвет Тодор Живков, който беше спънка за перестройката на руския водач Михаил Горбачов.
Тодор Живков, който управляваше еднолично страната в продължение на 33 години, беше освободен от поста си в Българска комунистическа партия на пленум на Централния комитет на партията - единствено ден откакто в Германия беше съборена Берлинската стена. Това даде началото на развой на политически промени в страната и преход към народна власт и пазарна стопанска система.
Хронологията на събитията в тези бурни дни се развиваше с бързи темпове. На 10 ноември 1989 година на съвещание на Политбюро Тодор Живков беше заставен да подаде оставка, откакто това предложение беше подкрепено и от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка беше проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на Централния комитет (ЦК) на партията като Милко Балев и Димитър Стоянов не са били осведомени.
На пленума членовете на Централен комитет одобриха оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърдиха Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Пленумът предложи на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов беше определен за ръководител на Държавния съвет. Парламентът отстрани от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление.
Българска комунистическа партия се отхвърли от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взе решения за курс към парламентарна народна власт и предложи анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
През месец юни 1990 година в България се организираха и първите многопартийни парламентарни избори след смяната.
Тодор Живков умря на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са били осъществени по времето на неговото ръководство. След гибелта му всички обвинявания против него отпаднаха.
Тодор Живков, който управляваше еднолично страната в продължение на 33 години, беше освободен от поста си в Българска комунистическа партия на пленум на Централния комитет на партията - единствено ден откакто в Германия беше съборена Берлинската стена. Това даде началото на развой на политически промени в страната и преход към народна власт и пазарна стопанска система.
Хронологията на събитията в тези бурни дни се развиваше с бързи темпове. На 10 ноември 1989 година на съвещание на Политбюро Тодор Живков беше заставен да подаде оставка, откакто това предложение беше подкрепено и от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка беше проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на Централния комитет (ЦК) на партията като Милко Балев и Димитър Стоянов не са били осведомени.
На пленума членовете на Централен комитет одобриха оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърдиха Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Пленумът предложи на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов беше определен за ръководител на Държавния съвет. Парламентът отстрани от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление.
Българска комунистическа партия се отхвърли от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взе решения за курс към парламентарна народна власт и предложи анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
През месец юни 1990 година в България се организираха и първите многопартийни парламентарни избори след смяната.
Тодор Живков умря на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са били осъществени по времето на неговото ръководство. След гибелта му всички обвинявания против него отпаднаха.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ