Обратното броене за Путин започна. Кратко запознаване с путинизма
На съветските жители методично и от много време се внушава, че с идването на Путин на власт, в Русия е почнал напредък във всички области, а руснаците за заживяли по-добре. Статистиката приказва таман противоположното – в миналото Съюз на съветските социалистически републики е представлявал 6% от международния Брутният вътрешен продукт, а през днешния ден е едвам 2 на 100. Жесток спад.
Данните за 2021 година за международния Брутният вътрешен продукт демонстрира най-големите стопански сили на планетата. Съединените американски щати са първи с БВП от 23 трилиона $. Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е ¼ от международната стопанска система. Четири страни – Съединени американски щати, Китай, Япония и Германия – съставляват над половината от стопанската система по света. Русия не влиза даже в Топ 10 със скромния Брутният вътрешен продукт от 1,1 трилиона $. Франция, да вземем за пример има Брутният вътрешен продукт 2,4 трилиона…
Тази колосална разлика Путин прикрива с агитация. А тя изповядва някакъв нов модел – Руски свят, Евразия – който ще обезпечи на Русия челно място в историята и водачество в света. Под ръководството на Путин обаче, по никакъв различен метод.
И се стартира: Русия би трябвало да се върне към традициите си и да извърши своята задача, която нашите предшественици са ни завещали. Всеки руснак, всеки евразиец би трябвало да бъде уверен в това. В по-широк смисъл тази идеология приема в новия Руски свят също татари, кавказци, белоруси и даже сърби, българи и даже словаци. Украинците също, само че би трябвало това да им се „ набие “ в главите, с цел да узреят за съветската задача да ги „ освободи “ от неприятните въздействия на Запада.
Всичко това се прокарва през партии, позиции в образованието, културата, медиите, науката и така нататък Създаде се усещане, че в Кремъл работи добре смазана машина, която чудесно схваща цялото значение на евразийските хрумвания, тактики и правила. Това води до посочването на врага: антиевразийският център, който се опълчва на Путин е на Запад. Това е мрежа от външно въздействие, чиято цел е да спъне Русия по пътя на международното водачество. Именно от чужбина се координират всички систематични модели за противопоставяне на евразийството в Русия, което е толкоз естествено и потребно. Опитват се даже да обхванат в самата Русия, по тази причина би трябвало да бъдат спряни и изхвърлени. И това беше направено, като всички критици на Кремъл в идеологическа и медийната област бяха оповестени за непознати сътрудници. Приет бе и подобаващ закон и те бяха изгонени.
Война със западното нездравословно въздействие се води на всички места в постсъветското пространство, в Близкия изток - и по-широко по света. Провежда се и в Украйна. Дугин, обичаният пълководец и идеолог на Путин, написа книгата „ Украйна. Моята война ". Две години преди същинската война да стартира. Целта към този момент е била ясна. Защото в Киев на власт пристигнаха – не посредством прелом, както твърди Кремъл, а посредством избори – атлантици, директни идеологически съперници на евразийството. И Путин ги назова „ комбинация от либерали и нацисти “. Най-лошото, което можете да си визиите. Отиде даже по-далеч и ги жигосах като русофобски, узурпирали властта с репресии. Съюзени със Запада и най-много с НАТО. И това му даде късмет да осъществя мечтаната война. На Путин му бе нужна война (не на нас, съветските граждани), с цел да покаже господство и да стресне Запада. Украйна му даде мотив да го направи с тезата, че е застрашена Русия. З нас остана " патриотизма " да посрещаме с горделивост следващите ковчези от следващата съмнителна военна акция.
Оказа се обаче, че войната е сложна за него, даже непостижима, съдейки от мижавите резултати. И се стигна до огромния проблем: по какъв начин да е завърши. А ния по какъв начин да я приключим?!
Оказа се, че тематиката за евразийството е била по-силна надалеч преди войната, само че към този момент е губеща доктрина. Войната я трансформира в такава.
Днес Путин упреква за това своя пръв другар в миналото Дмитрий Медведев. Според Путин Медведев не е бил задоволително безапелационен по тематиката за Евразия и в този момент се постановат големи старания, с цел да се върне „ слънчевата светлина “, огряваща плана.
Тогава Путин и кръгът му възродиха концепцията за „ съветска пролет “. В тази посока бяха хвърлени всички сили и средства. Но това ще се окаже просто байпас. Ситуацията сега е доста покрай това една от воюващите страни да признае провалянето си. Войната не е завършила. И всичко може да се промени.
Западно настроените сили вътре в Русия не съумяха да предотвратят Крим и Донбас, само че попречиха Путин от пълноценна евразийска политика в Украйна. По този метод обезличиха съветската пролет и трансфораха борбата в нескончаем формат на унизителни договаряния в Минск.
Затова Путин реши неговите триумфи да се мерят по критериите мощ и мощност на Русия. Само по този начин може да се реализира въздействие и възобновление на съветското великолепие. Разочарованията от Путин в това отношение са явни. Защото той показва недоворие към „ съветската пролет “, по какъв начин тя пречи на ефикасния асортимент на елитите, по какъв начин страната и управляващите се давят в корупция. А Русия е удавена в корупция! Путин се гневи на това събитие и споделя, че „ няма хапче срещу корупция – изпиваш го и си здрав “... Но въпреки това даже военният му министър и другар Шойгу е заседнал в подозрения за корупция. Неговата щерка печели публични поръчки за милиарди в региона на строителството. Но за това се мълчи. Самият Путин е заплетен в корупционни кавги, тъй като и до момента не е дал пояснение, по какъв начин е придобил ултра естравагантна яхта за над 800 млн $, в която даже държачите за тоалетна хартия са от злато. Това демонстрира липса на задръжки пред изкушенията на безграничната власт. По време на война, когато в магазините съветски жители се бият за кило захар, сходни съпоставения са ужасяващи.
Дори с войната Путин се пробва да подсигурява статуквото. Възможно е една от задачите на тази война да е тъкмо това.
В този смисъл той ускори пропагандата в посока, че обстановката на Запад се е влошила. Западът губи почва, там има рецесия. Атакува се и положението на Америка, за която се твърди, че там има революция, която раздели обществото на демократичните болшевики на Байдън и демократичните консерватори на Тръмп. В Русия такова разединение няма. Глобалистите в Русия са малцинство, те не могат да претендират, както в Америка, за половината от въздействието в страната. Навални е в пандиза и какъв брой ще бъде там, никой не може да каже.
Все по-често чуваме специалисти да настояват, че Путин е непредвидим. Бих споделил, че е лицемерен, построен от комплицирани страсти, които построяват два негови облика. Той е като гатанка и фокус – би трябвало да следиш за значимата дума или придвижване. Той е евразиец, само че в това време е и либерал. Поне такива функции играе.
Иска да притегли руснаците до себе си, само че продължава да договаря и със Запада. В последна сметка и руснаците, и Запада се стремят да го завоюват, привлекат и моделират. Той обаче не устоя теста и макар убеждението, че за над две десетилетия се е трансформирал в умел политик, той позволи съдбовната неточност – стана агресор, окупатор. Това изтри всичките му досегашни достижения в политиката. А имаше такива...
Той не съумя да преодолее обстоятелството, че пристигна във властта от разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики. Дойде от средите на тайните служби. На моменти наподобява като марионетка в ръцете на Запада, в други случаи си проличава, че е избор на странния, меко казано, Елцин. Руснаците към този момент мъчно го схващат и необятната поддръжка за неговата политика е от ден на ден като „ улавяне на удавник за сламка “. Социологическите изследвания няма да разясня. Повече от 20 години всички гледат с вяра към това мистериозно създание в Кремъл с вярата, че животът ще стане като този в „ белия “ свят. Не стана. И до през днешния ден жителите на най-богатата на естествени запаси страна в света са на опашката по стандарт на живот. И от ден на ден хора напущат Русия. Бягат е точната дума.
Моделът на Путин бе мощен и вдъхваше почит досега, в който стартира войната. Руската военна машина се оказа не това, за която сама се представяше пред света. Парадите на Червения площад в Москва се оказаха повече театрално осъществяване, в сравнение с действителна мощност.
И се питаме: Защо?
Отговорът в огромна степен се съдържа в една историческа поредност от събития, за които путиновата агитация заобикаля да загатва. Това е поредицата от събития от 20-те години на ХХ век до началото на ХХI век. Започва се от Ленин и „ аления гнет “, който би трябвало да унищожи „ белия гнет “. Минава през Сталин, който съумява да ликвидира с еднакъв мотив – изменничество – всички свои съперници, плюс милиони почтени жители. Под ножа минават изявени политически и държавни дейци като Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин и прочие Традицията се резервира от самото начало на битие на Съюз на съветските социалистически републики, като се стигне до „ актуалните научни способи “ на смъртоносната лаборатория на съветските секрети служби при Владимир Путин. Това е образецът за характерна „ съветска народна власт “. Трябва да признаем че до неотдавна тя работеше. Русия бе все по-близо до интеграция в цивилизования свят, където бяха я асоциирали още преди доста време хората на изкуствата и на науката. Това бе пропиляно за три секунди, през които Путин издаде заповедта за навлизане в Украйна. Усилията на един народ да бъде в международния хайлайф бяха сринати с първи залп против украински град. А Русия се трансформира в проблем за целия свят в мига, когато почина първото украинско дете.
Обратният път? Той е обвързван с противоположното преброяване за Путин. То към този момент стартира.
Андрей Макаров, публицист,
особено за Фрог нюз
Данните за 2021 година за международния Брутният вътрешен продукт демонстрира най-големите стопански сили на планетата. Съединените американски щати са първи с БВП от 23 трилиона $. Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е ¼ от международната стопанска система. Четири страни – Съединени американски щати, Китай, Япония и Германия – съставляват над половината от стопанската система по света. Русия не влиза даже в Топ 10 със скромния Брутният вътрешен продукт от 1,1 трилиона $. Франция, да вземем за пример има Брутният вътрешен продукт 2,4 трилиона…
Тази колосална разлика Путин прикрива с агитация. А тя изповядва някакъв нов модел – Руски свят, Евразия – който ще обезпечи на Русия челно място в историята и водачество в света. Под ръководството на Путин обаче, по никакъв различен метод.
И се стартира: Русия би трябвало да се върне към традициите си и да извърши своята задача, която нашите предшественици са ни завещали. Всеки руснак, всеки евразиец би трябвало да бъде уверен в това. В по-широк смисъл тази идеология приема в новия Руски свят също татари, кавказци, белоруси и даже сърби, българи и даже словаци. Украинците също, само че би трябвало това да им се „ набие “ в главите, с цел да узреят за съветската задача да ги „ освободи “ от неприятните въздействия на Запада.
Всичко това се прокарва през партии, позиции в образованието, културата, медиите, науката и така нататък Създаде се усещане, че в Кремъл работи добре смазана машина, която чудесно схваща цялото значение на евразийските хрумвания, тактики и правила. Това води до посочването на врага: антиевразийският център, който се опълчва на Путин е на Запад. Това е мрежа от външно въздействие, чиято цел е да спъне Русия по пътя на международното водачество. Именно от чужбина се координират всички систематични модели за противопоставяне на евразийството в Русия, което е толкоз естествено и потребно. Опитват се даже да обхванат в самата Русия, по тази причина би трябвало да бъдат спряни и изхвърлени. И това беше направено, като всички критици на Кремъл в идеологическа и медийната област бяха оповестени за непознати сътрудници. Приет бе и подобаващ закон и те бяха изгонени.
Война със западното нездравословно въздействие се води на всички места в постсъветското пространство, в Близкия изток - и по-широко по света. Провежда се и в Украйна. Дугин, обичаният пълководец и идеолог на Путин, написа книгата „ Украйна. Моята война ". Две години преди същинската война да стартира. Целта към този момент е била ясна. Защото в Киев на власт пристигнаха – не посредством прелом, както твърди Кремъл, а посредством избори – атлантици, директни идеологически съперници на евразийството. И Путин ги назова „ комбинация от либерали и нацисти “. Най-лошото, което можете да си визиите. Отиде даже по-далеч и ги жигосах като русофобски, узурпирали властта с репресии. Съюзени със Запада и най-много с НАТО. И това му даде късмет да осъществя мечтаната война. На Путин му бе нужна война (не на нас, съветските граждани), с цел да покаже господство и да стресне Запада. Украйна му даде мотив да го направи с тезата, че е застрашена Русия. З нас остана " патриотизма " да посрещаме с горделивост следващите ковчези от следващата съмнителна военна акция.
Оказа се обаче, че войната е сложна за него, даже непостижима, съдейки от мижавите резултати. И се стигна до огромния проблем: по какъв начин да е завърши. А ния по какъв начин да я приключим?!
Оказа се, че тематиката за евразийството е била по-силна надалеч преди войната, само че към този момент е губеща доктрина. Войната я трансформира в такава.
Днес Путин упреква за това своя пръв другар в миналото Дмитрий Медведев. Според Путин Медведев не е бил задоволително безапелационен по тематиката за Евразия и в този момент се постановат големи старания, с цел да се върне „ слънчевата светлина “, огряваща плана.
Тогава Путин и кръгът му възродиха концепцията за „ съветска пролет “. В тази посока бяха хвърлени всички сили и средства. Но това ще се окаже просто байпас. Ситуацията сега е доста покрай това една от воюващите страни да признае провалянето си. Войната не е завършила. И всичко може да се промени.
Западно настроените сили вътре в Русия не съумяха да предотвратят Крим и Донбас, само че попречиха Путин от пълноценна евразийска политика в Украйна. По този метод обезличиха съветската пролет и трансфораха борбата в нескончаем формат на унизителни договаряния в Минск.
Затова Путин реши неговите триумфи да се мерят по критериите мощ и мощност на Русия. Само по този начин може да се реализира въздействие и възобновление на съветското великолепие. Разочарованията от Путин в това отношение са явни. Защото той показва недоворие към „ съветската пролет “, по какъв начин тя пречи на ефикасния асортимент на елитите, по какъв начин страната и управляващите се давят в корупция. А Русия е удавена в корупция! Путин се гневи на това събитие и споделя, че „ няма хапче срещу корупция – изпиваш го и си здрав “... Но въпреки това даже военният му министър и другар Шойгу е заседнал в подозрения за корупция. Неговата щерка печели публични поръчки за милиарди в региона на строителството. Но за това се мълчи. Самият Путин е заплетен в корупционни кавги, тъй като и до момента не е дал пояснение, по какъв начин е придобил ултра естравагантна яхта за над 800 млн $, в която даже държачите за тоалетна хартия са от злато. Това демонстрира липса на задръжки пред изкушенията на безграничната власт. По време на война, когато в магазините съветски жители се бият за кило захар, сходни съпоставения са ужасяващи.
Дори с войната Путин се пробва да подсигурява статуквото. Възможно е една от задачите на тази война да е тъкмо това.
В този смисъл той ускори пропагандата в посока, че обстановката на Запад се е влошила. Западът губи почва, там има рецесия. Атакува се и положението на Америка, за която се твърди, че там има революция, която раздели обществото на демократичните болшевики на Байдън и демократичните консерватори на Тръмп. В Русия такова разединение няма. Глобалистите в Русия са малцинство, те не могат да претендират, както в Америка, за половината от въздействието в страната. Навални е в пандиза и какъв брой ще бъде там, никой не може да каже.
Все по-често чуваме специалисти да настояват, че Путин е непредвидим. Бих споделил, че е лицемерен, построен от комплицирани страсти, които построяват два негови облика. Той е като гатанка и фокус – би трябвало да следиш за значимата дума или придвижване. Той е евразиец, само че в това време е и либерал. Поне такива функции играе.
Иска да притегли руснаците до себе си, само че продължава да договаря и със Запада. В последна сметка и руснаците, и Запада се стремят да го завоюват, привлекат и моделират. Той обаче не устоя теста и макар убеждението, че за над две десетилетия се е трансформирал в умел политик, той позволи съдбовната неточност – стана агресор, окупатор. Това изтри всичките му досегашни достижения в политиката. А имаше такива...
Той не съумя да преодолее обстоятелството, че пристигна във властта от разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики. Дойде от средите на тайните служби. На моменти наподобява като марионетка в ръцете на Запада, в други случаи си проличава, че е избор на странния, меко казано, Елцин. Руснаците към този момент мъчно го схващат и необятната поддръжка за неговата политика е от ден на ден като „ улавяне на удавник за сламка “. Социологическите изследвания няма да разясня. Повече от 20 години всички гледат с вяра към това мистериозно създание в Кремъл с вярата, че животът ще стане като този в „ белия “ свят. Не стана. И до през днешния ден жителите на най-богатата на естествени запаси страна в света са на опашката по стандарт на живот. И от ден на ден хора напущат Русия. Бягат е точната дума.
Моделът на Путин бе мощен и вдъхваше почит досега, в който стартира войната. Руската военна машина се оказа не това, за която сама се представяше пред света. Парадите на Червения площад в Москва се оказаха повече театрално осъществяване, в сравнение с действителна мощност.
И се питаме: Защо?
Отговорът в огромна степен се съдържа в една историческа поредност от събития, за които путиновата агитация заобикаля да загатва. Това е поредицата от събития от 20-те години на ХХ век до началото на ХХI век. Започва се от Ленин и „ аления гнет “, който би трябвало да унищожи „ белия гнет “. Минава през Сталин, който съумява да ликвидира с еднакъв мотив – изменничество – всички свои съперници, плюс милиони почтени жители. Под ножа минават изявени политически и държавни дейци като Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин и прочие Традицията се резервира от самото начало на битие на Съюз на съветските социалистически републики, като се стигне до „ актуалните научни способи “ на смъртоносната лаборатория на съветските секрети служби при Владимир Путин. Това е образецът за характерна „ съветска народна власт “. Трябва да признаем че до неотдавна тя работеше. Русия бе все по-близо до интеграция в цивилизования свят, където бяха я асоциирали още преди доста време хората на изкуствата и на науката. Това бе пропиляно за три секунди, през които Путин издаде заповедта за навлизане в Украйна. Усилията на един народ да бъде в международния хайлайф бяха сринати с първи залп против украински град. А Русия се трансформира в проблем за целия свят в мига, когато почина първото украинско дете.
Обратният път? Той е обвързван с противоположното преброяване за Путин. То към този момент стартира.
Андрей Макаров, публицист,
особено за Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ