На ризата му липсвала дупка от изстрелаБосът на Седмиците“ имал

На ризата му липсвала дупка от изстрела
Босът на „ Седмиците “ имал тайнствена среща измежду нощ

Разстрелват и съдружника му след 3 години

През 90-те години на предишния век в България вилнеят мутрите. Най-модерната специалност става охранител. От ВИС и СИК треперят даже елементарните хора, нямащи нищо общо с подземния свят. Те са националното чудовище, в обособени градове обаче се пръкват независими сякаш охранителни компании. Техните членове се забъркват в игрите на огромните и възмездието не закъснява. Най-легендарните охранители в Пловдив са „ Седмиците “. Някой обаче ги чисти с ужасяваща поредност.

На 5 април 1995 година създателят на охранителната компания „ Клуб 777 “ Георги Калапатиров - Жоро Италианеца се отбива в родния си дом в село Златитрап за малко. Той е без защитата и без водача си. Казва на майка си, че ще прескочи до Пловдив за малко, тъй като имал договорка и потегля на последната среща в живота си. Италианеца и съдружникът му Петър Петров-Патерицата са оповестени за национално търсене, поради сборичкване в дискотека. Известно време се крият в Гърция, а по-късно отпътуват за Боровец. В началото на април се връщат в Пловдив и по нищо не проличава, че някой ги търси и те да са обезпокоени от това.



Най-близкият другар на Жоро – Петър Петров – Патерицата, умира също от ръката на убиец.

Към срещата на Гребната база Жоро потегля измежду нощ с куфарче, цялостно с пари. По-късно познатите му настояват, че той е имал среща с служител на реда, на който да даде голям подкуп, с цел да бъде снет от търсене и да бъде прекъснато следствието против него. Дали е по този начин, никой в никакъв случай не схваща.

Италианеца е убит от упор с един патрон в сърцето в 2.30 ч. през нощта, когато е била мистериозната му среща, очевидци няма. След един час негови другари отиват да го приберат, откриват натрупа му. Пристигналите на място криминалисти са потресени – на ризата на жертвата няма дупка от патрон. Едва ли убиецът я е дръпнал, преди да стреля, настояват проверяващи. Появяват се версията, че Калапатиров е убит на друго място и е преоблечен, преди да бъде занесено тялото му на Гребната база в града под тепетата. Криминалистите разпитват всички от неговия кръг, „ преслушват “ и престъпния контингент в Пловдив, само че от килъра няма и диря.



Всяка година близки на Италианеца го почитат в родното му село и в Пловдив.

За разстрела е проверяван посоченият за автокрадец №1 в страната по това време Ганчо Въчков-Ганеца, само че той има оправдание и няма претекст да ликвидира боса на „ Седмиците “. Някой обаче желае компанията да изчезне. Три години по-късно с дъжд от патрони е убит и съдружникът му Петър Петров-Патерицата. Двамата дружно са упражнявали битка в Чепеларе, били неразделни и в спортните лагери в Троян, Тетевен и Белмекен. Животът ги разделя не за дълго. Веднага след спортното учебно заведение Калапатиров отпътува за Италия, където играе футбол, степ танци и става детски треньор по битка в Милано. През 1992 година се връща и влага спестяванията си в основаването на „ Клуб 777 “. Започват да се занимават с охранителна и модерната по това време застрахователна активност. Отново са дружно с Патерицата, с който дружно се борят с конкуренцията, с която има и съществени конфликти. Двамата имат и различен бизнес. Заедно с приятеля им Николай Попов – Мартеницата записват съдружие, което е наречено на първите букви от имената им - „ Ж. Н. П. Корпорейшън “. Години по-късно и тримата съдружници умират от ръката на палач.

Приятелите и познатите на Италианеца настояват, че той е бил мъжко момче, човек на думата и по тази причина е бил обичан освен в средите, в които се движел, а е почитан и от враговете си. До лятото на 1994 година досието в полицията му е чисто. По това време е първият случай с него. Една вечер взел участие в престрелка с служители на реда по пътя за село Граф Игнатиево, а двама от участниците в случая дават показания против него. По-късно се набърква в побой над телохранител в дискотека в Пловдив, което става мотив да бъде разгласен за търсене. Полицаи настояват, че Италианеца има врагове, не не чак такива, че да бъде убит. Разследването зацикля и е прекъснато.

След гибелта на Жоро, бизнесът на „ Седмиците “ стартира да запада. Те купуват банкрутирала банка, само че не съумяват да усилят капитала. Липсва сърцето и душата на компанията – Жоро Италианеца. На 24 март 1998 година е убит и Петър Петров-Патерицата, до момента в който се прибирал с джип към дома си. На метри от жилището в кв. „ Кючук Париж “ чакала от засада кола. Когато джипът доближава, от колата слизат двама мъже с автомати. Патерицата е погубен с шест патрона, а предното стъкло е пробито на 17 места от откосите. Шофьорът му оцелява като по знамение. И до през днешния ден не е ясно кой е дръпнал спусъка против Италианеца и кои са убийците на Патерицата.

Винаги звучи обичаната му ария „ Бедни и богати “
Близки и другари се събират всяка година
Близките другари на Жоро Италианеца се събират всяка година в Пловдив на панихида за годишнината от разстрела му. Те идват при започване на април в града под тепетата, като мястото на срещата нормално се пази в загадка. Канят оркестър, който извършва обичаните му песни, а в негова памет на масата стоят рози и рамка със фотографията му. Те палят свещи на лобното място на Италианеца и на гроба му в родното му село Златитрап.

Любимата ария на Италианеца - „ Бедни и богати “ и до през днешния ден звучи там. Авторката на текста – певицата Елена Чаушева, твърди след убийството му, че двамата са били доста близки и даже му е била душеприказчик. „ Жоро Италианеца беше красавец – всеки косъм на главата му беше подреден. Беше суетлив. За мен персонално те бяха доста положителни момчета. Аз бях и съм близка със фамилията му “, си спомня певицата години по-късно.