24-годишен български отличник и история за напускането му на България
На публицистичната поща на skafeto.com пристигна писмо от младия Атанас Щерев, поискал да показа своята покъртителна история за напускането му на България и най-много за аргументите, които споделя с милионите българи, принудили се да изоставен родината, с цел да могат да оцеляват. Историята е тежка, даже и груба, само че за жал отразява тъжната реалност по необработен и праволинеен метод, който мъчно може да бъде оборен. Ето за какво народът ни последователно изчезва, ето до къде ни докараха управниците за 25 години преход. Прочетете и разпространете в случай че сте съгласни!
Публикуваме целия текс на 24-годишния Атанас, с няколко отстранени цинични думи, който в действителност съумя да ни раздруса с описа си.
„ Да се сбогуваш с мащехата, наречена България. Ти си нещо, което не можех да избера. Ти си като майка алкохоличка, и пр*ститутка, от която надълбоко се срамя, тъй като ме е оставила на произвола. Като една красива пр*ститутка с прогнила душа.
Аз мога единствено да те скърбя!
Млад човек съм – на 24 години. Знам два езика, приключих езикова гимназия. Учих в Австрия и дълго време в университетите на Бг. И тук стартира историята за красиви фантазии и доста затворени порти.
Не, Българийо аз не те ненавиждам, просто се срамя от теб! И тук, историята започва…
Завърших като цялостен първенец. Никога моето семейство не е било заможно. Отидох на бала с костюм за 50 лв.. Гледах децата на лакеите на нарушители да идват със личните си лимузини. Усмивките им грееха, тъй като имаха несъмнено бъдеще. Или в Щатите, или във Англия. Те бяха рожбите на пиявиците, които смучеха от кръвчицата на нас „ елементарните “ хора. Със заплата от пет стотака.
Пиявици, които шмъркаха кока и амфети в огромното междучасие, до момента в който аз четях Бодлер. Влязох в университета пети от петстотин индивида. Готвех се интензивно, смятах това за началото на ярък и положителен живот. Първи курс попивах от „ знанията “, плащах си таксите на драго сърце и принуда.
Образование, което не коства и 100 лв.. Знания от прашасалите остарели учебници на дядо ми.
Виждах по какъв начин същите пиявици, не идваха на лекции и имаха легализация. Аз учех – те идваха напряко на изпити.
Но без да са чели, а с белите пощенски пликчета. Аз продължавах да изучавам и да се развъртвам, нали съм бъдещето на България. Нали аз ще основа деца, които ще са следващите плебеи на същите пиявици…
Трябва ли да имаш мотивация, живеейки в дупка, където всеки се подиграва на фантазиите ти.
Все отново отиваш да работиш за тях, те да си купят Порше! Все отново ти си милеел и обичал България, въпреки и тя също да се гаври с теб. Като същинска мащеха.
Защо би трябвало да помним Ботев и Левски, като сме мекотели, които са унищожили всичко, което те са основали?
Като те са били герои,а ние сме като едни насрани хлапета, чакайки чистия памперс. Как не се откриха хора, които да се бият до кръв за България. Или може би същинските патриоти са малолетните бирени алкохоици, симпатизанти на ритнитопковците и настръхвайки от козия глас на Славчо Трифонов. Който е израснал с козите, само че другояче е от Плевен.
Държава в която, в случай че не знаеш кой е Дебелянов – е елементарно. Просто си сваляш прашките на катедрата и доцентът те помпа.
И изпитът е взет! После, чичаците те помпат за 50 лв. за половин час, тъй като родителите ти са „ некви тъпанари, дето работят за 400 лв. “!. Ботушките на „ Прада “ и парфюмът на „ Кавали “ не могат да се купят със смешните заплати на честните родители.
От теб ли да желая деца? Не,мерси!
Историята продължава с това, по какъв начин ние отличниците – с отличната тапия, получаваме смешна стипендия от 50 лв.. Която е задоволителна, да си купиш две шишета уиски. Да забравиш тъгата си. После същите ние, пишем CV-та, които всякакви дебели и охранени еснафи правят оценка.
И ни споделят „ Немаш опит “. И отново работим за 500 лв.. Синът на Цеко – екс висаджията работи на същото място, само че за 1500 лв.!
Не всичко е пари, са споделили хората! Но са нужни, с цел да живееш, а не да съществуваш!
Вие ми затваряте вратата, професорите ми казвате, че не съм добър. Защо, в Германия всички ме хвалеха, а вие си правехте подбив с мен?
Защо немските девойки, не гладуват 3 месеца, с цел да си купят Айфон? Там не ми споделиха, че „ Неам опит “, а ме одобриха.
После с цялата си безочливост вършиме речи, по какъв начин би трябвало да се върнем, по какъв начин България надали не е Рай!
Хаха карате ме да се дръзвам! Може да не си избал къде да се родиш, само че може да избереш какъв искаш да бъдеш!
Докато, дебели контрольори бият момиче за 1.60. Докато мигранти грабят и изнасилват, с цел да се хрантутите вие. Докато най-хубавият ми другар умираше, а диспечерката в Спешния споделяше „ Ми той е надрусан несъмнено “. А той имаше недостатък на сърцето. Докато някой коли и изнасилва баба ти за 15 лв..
Докато кучкарите пазят софийските пумияри, а те глозгат костите на някоя остаряла жена, или детенце.
Докато аз хапвам същинско месо, а вие ядете смлени копита и кожи. И лютеница с опиат, може би и дини инфектирани с конска урина!
Докато вие милеете за България, и се майтапят с вас за 600 лева-новите кецове на съквартиранта ми!
За какво си ми ти,жмайко България! Пардон! Мащехо България!
За да се гавриш с мен ли? Не ти желая пенсията, не ти желая и природата. Осеяна с найлонови пликчета! Не ти желая заплатата, която даже не ми стига да ме погребат!
Не ти желая дъщерите, които вършат с*кс с таксиджии за две водки! Напускам те!
И до момента в който вие слушате чалга и „ Издислав “ – ние слушаме концерт на Брамс онлайн, само че не тъй като сме сноби. И до момента в който вие гледате Слави, подгизнали от дъжда – ние четем романи на британски и немски и ни е позор от вас! От вас, безхарактерните простаци, от вас псевдопатриотите.
„ Дойчланд-мойчланд, истината е БГ “! Хаха!
Казва пълен чичак, до момента в който си брои пачките. Или заработени от курви или от измами. Сигурно продава скапани коли, и вашите деца се убиват с тях!
Когато си горделив с историята си, само че те е позор, като те попитат от кое място си. И гледаш в земята…
Когато, учейки в Германия и Австрия, копнееш с цел да се върнеш тук. Да станеш преподавател.
Връщаш се и виждаш 15-16 годишни девойки да смъркат бело в кенефите. Като свърши часът те питат „ Ходили ли сте на пр*ститутка, като сте толкоз млад? “
Вече се върнах, само че не желая към този момент. Не желая галфони с купени книжки да ме блъскат. Не желая меркантилни к*рвички, да ми споделят, че ме обичат!
Не желая, до момента в който загивам колата за спешна помощ да пристигна след час! А в случай че ме пребият до гибел в дискотека, побойниците да се спасят. Защото са деца на „ некой “!
И аз съм дете, само че не на мащехата България. И до момента в който вие работите за 500 лв., аз прехвърквам над Подуене и се веселя, че ви напущам.
Може би децата ми няма да приказват български и да гладуват за айфон. Но няма и да се ч*кат за две линии бело!
Там където съм образован, а тука съм „ некъв,никъв “. Чао, скъпа мащехо! Дано туморите наречени управници да те разложат от вътрешната страна, а аз единствено да науча за твоето заравяне! Ама няма да дойда! Дори да се изплакна лятото в Черно море. Черно от вашите изпражнения.
Куфарите ми тежат доста, само че ми е по леко на душата! “
*В края на обръщението създателят насочва хули към страната. Премахнали сме го от почитание към Република България
**Мненията на редакцията и на създателя могат да не съответстват
