На преговорите между Путин и Тръмп в Аляска, целящи да

На договарянията сред Путин и Тръмп в Аляска, целящи да спрат войната в Украйна, съветският президент изиска Киев да отстъпи контрола над цялата си Донецка област на Русия. Но това на процедура би било еднакво на цялостно проваляне за Украйна.

С подчинение от този район, Киев би се отказал и от главната си отбранителна преграда против по-нататъшно съветско нахлуване в цяла Украйна – т.е., ще загуби своя „ крепостен пояс “.

 

Това е името, обещано на поредност от укрепени градове, села и селища, държани от Украйна, в западната част на Донецка област. Този пояс почти свързва град Славянск на север с Константиновка, на към 50 км на юг.

Настоящата обстановка на бойното поле би трябвало да се преглежда с избран подтекст – този на географията. Русия, която включва Украйна през по-голямата част от съществуването си, е била обект на доста офанзиви през дългата си история. Чуждестранните нашественици като цяло са били в положение да реализират бърз първичен прогрес, не на последно място тъй като Русия е разполагала с малко естествени бариери, които са можели да работят като отбранителни линии.

По-специално, откритите степни земи, без хълмист или планински терен, съставляват открита покана за нашественици.

 

Този въпрос към момента е настоящ. Но през днешния ден, по подигравка на ориста, тези значително неотбраняеми степни земи, са украинска територия, която е застрашена от съветските сили.

В светлината на това Киев не може да разчита на терена, с цел да образува отбранителни линии. Той би трябвало да разчита на основаването на градски бариери. Градовете са известни с това, че са сложни за завладяване или за прекосяване през тях. Сградите, изключително огромните, обезпечават идеално прикритие и огневи точки за бранителите. Достигането до градските региони е мъчно заради канализиращия резултат на пътните системи. Очевидните направления могат да бъдат добре предпазени с мини, трудности и прикриващ огън. Развалините също затрудняват придвижването. Градските сюжети са в огромна степен в интерес на бранителя.

Нормалната тактичност за настъпваща мощ би била да се опита да заобиколи и обкръжи такива градски региони и по-късно всъщност да ги обсади, с цел да предотврати снабдяването им.

 

И по този метод да ги принуди да се предадат. Това се случи, само че в по-малък мащаб, с завладяването на Мариупол от съветските сили при започване на войната.

Другата опция е да се „ изтласкат “ украинските сили от всеки град, който държат. В такива сюжети градовете са обградени от три страни от съветски войски. Това принуждава подложените на напън украинци да се изтеглят през единствените останали пътища за излаз. След това съветските сили окупират изоставения град.

Това се случи в градовете, които украинските сили изгубиха по-рано в региона на Донбас: Авдеевка, Бахмут и Соледар.

Но и двете форми на офанзива против градски региони сега са недостъпни за съветските сили. Това се дължи на комплицираната поредност от украински отбранителни линии, които са открити в градове в Донецкия крепостен пояс. Те употребяват минни полета, противотанкови трудности, обграждащ огън, обезпечен от артилерия и дронове.

Руснаците бяха възпрепятствани и не могат да обкръжат или обзет който и да е от главните градски региони в крепостния пояс.

Последна линия на отбрана

 

Стратегически жизненоважно за украинците е този пояс да продължи да задържа руснаците. Изглежда, че една от главните цели на лятната атака на Москва през 2025 година (според съветски офицери, пленени от украинците), е била да пробие този пояс. Твърди се, че той съставлява „ последният ривок “ („ последният подтик “), който би решил изхода на войната в интерес на Русия.

 

Но това до момента не се е случило и наподобява малко евентуално да се случи скоро.

 

Както Институтът за проучване на войната съобщи неотдавна, съветските сили са ангажирани с опит да завземат „ крепостния пояс “, което евентуално ще отнеме няколко години.

Следователно става по-лесно да се разбере за какво Путин насочи настояването за Донецка област в Анкъридж. Това, което не може да се реализира на място във връзка с пробив през крепостния пояс, той се пробва да реализира посредством спокойно съглашение, реализирано с посредничеството на Съединени американски щати.

Получаването на надзор над западната част на Донецка област е ключът към спечелването на войната. Путин знае това. Ако Донецк и неговият крепостен пояс бъдат предадени, тогава откритата степна земя на запад ще бъде изложена на съветско нахлуване. Големи елементи от украинската територия бързо ще паднат.

Както един съветски източник го формулира, крепостният пояс „ е последната сериозна линия на защита за украинските въоръжени сили.

Отвъд него Киев няма други готови линии на защита към Запорожие и Днепропетровска област и съветската войска може да напредне до река Днепър.

Ако съветските сили се разположат в тази част на Днепър, тогава е мъчно да си представим, че Украйна няма да се наложи да се съгласи с по-нататъшни, стратегически нездравословни териториални претенции от Москва. Имайки поради подобен сюжет, бъдещият ход на цялата война зависи от това Украйна да не се откаже от крепостния си пояс в западен Донецк.

Може би иронията в настояването на Путин целият Донецки район да бъде предаден е, че то може да се преглежда като идващо от позиция на уязвимост, а не на мощ. Той не може да чака годините, които може да са нужни, с цел да завземе района. Русия не може да остане в това състояние прекомерно дълго, съгласно отчети за положението на стопанската система ѝ.

 

И въпреки всичко Киев може да се наложи да се съгласи с настояванията на Путин, тъй като евентуално може да бъде подложен на напън от администрацията на Тръмп.

Белият дом самичък по себе си не желае да чака години за разрешаване на този спор. Ако обаче Киев се съгласи, това може да значи, че Украйна ще одобри цялостното си проваляне. Всъщност може да загуби войната.

Преди дни украинският президент Володимир Зеленски съобщи пред френския Le Point, че Пyтин ще превземе Днипро и ще има път към Харкив, в случай че украинците изоставен Донбас.

„ Това обаче няма да се случи. Окупацията на Крим през 2014 година беше стратегически ход от страна на Рycия да го употребява като трамплин за обграждане на Южна Украйна. Превземането на част от Донбас обезпечи база за по-нататъшна атака. Териториалните отстъпки на Украйна ще отворят пътя на Пyтин да нападна Европа “, сподели Зеленски.

Той добави, че дистанцията сред Мocква и Париж е по-малко от 3000 км, а ракетите, които Рyсия изстрелва по Украйна, имат обсег от 2500 км.

„ Украйна към този момент разполага с ракети с обсег от 3000 км, т.е. войната подтиква софтуерното развиване у нас, в Европа, само че и в Рycия. Вече няма войни на дълги дистанции. Повярвайте ми, след 2 години pуснаците ще имат доста ракети с обсег от 5000 км. В този подтекст оръжията, които pycката федерация употребява през днешния ден, не са чак толкоз разнообразни от нуклеарните носители “, уточни украинския водач.

 

Източник: The Conversation/ Превод:

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News