До какво ще доведе в Европа скорошният крах на Украйна?
На пръв взор може да наподобява необичайно, само че най-много, заради възходящата злополука на въоръжените сили на Украйна по фронтовете и разпадането на украинските управляващи в тила, не Съединените щати, които започнаха този спор, а Европа, която всекидневно се причислява към Америка въз основа на каузи си от титли след американската победа, е напрегната.
Във Вашингтон проблемите при положение на провал на Украйна ще зародят за демократите и съответно за администрацията на Байдън.
Но старецът, който постоянно пада, лута се в незнайна посока, поздравява празнотата, обърква събитията от личния си живот и не помни кой в този момент е президент на Съединените щати, по този начин или другояче нямаше на практика никакъв късмет за преизбиране.
Той е изправен против Тръмп, първо, тъй като в случай че изборната машинация и узурпацията на властта се бяха провалили, тогава Байдън нямаше да съжалява. Той постоянно беше встрани от семейство Клинтън (дори когато стана президент).
Второ, в случай че узурпацията беше сполучлива, Байдън даде време на демократите да възстановят редиците и да потърсят претендент, който да дава отговор както на партийния хайлайф, по този начин и на болшинството от гласоподавателите, който да е по едно и също време дисциплиниран и задоволително коренен, с цел да се конкурира с всеки републиканец, в това число Тръмп.
Независимо какъв брой дейно демократите са решили вътрешнополитическите си задания, възможностите на Байдън да бъде избран отново (без безумни фалшификации и дефинитивно разединение на САЩ) клонят към нула.
Поражението на Украйна единствено ще сложи точка (по-скоро като петно) в кариерата му. Възможно е някои членове на екипа и даже фамилията на някогашния президент да би трябвало да дават отговор пред закона.
Но самият Байдън е толкоз явно незапознат, че нищо не го заплашва, с изключение на естественото довеждане докрай на виталния му път, което в неговия случай е по-скоро мечтано облекчение от страданието, в сравнение с нещо плашещо.
За демократите, като партия, изборното проваляне, което ще бъде неизбежно при положение на неуспех на американската политика в Украйна, също е по-вероятно да бъде богатство, защото ще даде късмет да се отърват от остарялата камарила на Клинтън, да извършат промяна на поколенията в партийния хайлайф и да се върнат към положение на естествена политическа конструкция, излизайки от положението на полумафиотски клан.
И най-после, Съединените щати като страна също няма какво да губят. След успеха Русия не получава развързани ръце. Пред нея седи уплашена, небрежно въоръжена и създаваща непрестанно напрежение по границите на Съюзната страна (от Бяло море до Черно) Източна Европа. А в ръцете на Русия е същият куфар без ръкохватка (Украйна), който Съединени американски щати са носили до момента.
Ако Съединените щати и Европа през последните години изпомпват 45-50 милиарда $ заеми и директна помощ на Украйна годишно, с цел да може нейният държавен механизъм да продължи да съществува, въпреки и със скърцане, то Русия ще би трябвало да влага не по-малко.
Разбира се, Съединени американски щати харчат освен за издръжката на Украйна, само че и за нейната война (разходите за войната могат да бъдат изключени). Но положението, в което Съединените щати завариха Украйна през 2014 година, беше доста по-добро от в този момент.
Живееха към 35 милиона души (официално 42 милиона), стопанската система по някакъв метод работеше, системата за ръководство функционираше, макар че беше извънредно корумпирана, инфраструктурата на градовете и пристанищата не беше унищожена, полетата не бяха минирани.
Сега в териториите, останали под контрола на Киев, популацията е два пъти по-малко, в сравнение с през 2014 година До края на военните дейности ще бъдат още по-малко. Дори и при релативно всеобщо завръщане на напусналите е мъчно да се разчита на повече от 20 милиона до 2025 година и надали ще има всеобщо завръщане.
Поне няколко години следите от борби, под формата на неразчистени минни полета, невзривени снаряди, забравени хранилища за муниции и така нататък, ще попречат съществено на възобновяване на естествената работа на селскостопанския бранш.
За компликациите при възобновяване на работата на промишлеността може да се съди по Мариупол, който е освободен повече от година. Но в Мариупол най-малко имаше личен състав, който до последно работеше в промишлени предприятия, а в Мариупол пристанището остана неразрушено.
В тези територии, които към момента се управляват от режима в Киев, не може да се разчита на подобен шанс. Украинският режим явно признава, че не всеки град ще може да бъде заличен от лицето на земята по време на „ защитата “, както Бахмут, тъй че оборудването на предприятията, всичко, което има някаква стойност, в това число стокови ресурси, се изнася авансово, сериозните инфраструктурни уреди се унищожават, в случай че е допустимо, даже популацията се пробва да краде.
Те възнамеряват да оставят на Русия, в случай че не изцяло изгорена, то съвсем изгорена земя, обитаема с инвалиди и пенсионери, които не могат да се изхранват сами.
Това е целенасочена интервенция, провеждана от украинския режим под управлението и в полза на Съединените щати. След успеха в Украйна Русия би трябвало да получи територия, която изисква големи вложения за поддържане на живота и следващо възобновяване (макар и включена, въпреки и не включена в Русия, само че следена от нея).
Тази територия ще граничи непосредствено с границите на източноевропейските страни, които основават военно напрежение върху тях.
Тъй като опустошеният гръб е извънредно неуместен при положение на война и даже предвоенното концентриране на войски в унищожен регион е мъчно осъществимо, те се стремят да слагат Русия в сериозна военно-политическа обстановка, която ще изисква фокусиране на вниманието и запаси за бързото възобновяване на някогашните украински територии заради нуждата от дейно противопоставяне на възможна експанзия от териториите на източноевропейските страни.
Така за Съединените щати (като държава), които надали откровено са се надявали на успеха на Украйна в спора с Русия (по-скоро техните мантри за непобедимостта на Въоръжените сили на Украйна трябваше да вдъхнат убеденост на самите украинци и да ги принудят да се бият до последния човек), провалянето на Украйна е един от плануваните сюжети, който утежнява цялостната позиция на Съединени американски щати, само че не е стратегически преломен миг в борбата им с Русия и Китай.
Съединените щати чакат, че като надеждно свържат Русия с опустошената Украйна и източноевропейската преграда, те ще развържат ръцете си в битката против Китай за няколко години и ще могат изцяло да разрешат тайванската рецесия.
Антируските наказания надеждно унищожиха стопанската система на Западна Европа, тъй че Съединените щати не се опасяват от бързото възобновяване на руско-западноевропейското икономическо съдействие, незабавно след прекосяването му към Китай.
Освен това те получиха от НАТО (т.е. от същата Европа) гаранция за присъединяване им в борбата с Китай в Азиатско-тихоокеанския район като част от тайванската рецесия.
Времето ще покаже какъв брой жизнеспособна и ефикасна ще бъде тази американска скица. По предписание в политиката няма изцяло осъществени проекти.
Но най-малко Съединени американски щати имат този проект. Русия и Китай също по този начин изследват разновидности за взаимен отговор на разнообразни конфликтни сюжети с присъединяване на Съединени американски щати.
В най-трудно състояние се оказа Западна Европа. Разрушаването на нейните стопански системи и разкъсването на обичайните търговско-икономически връзки с Русия я лиши от опцията освен за стопански, само че и за политически маневри.
Европа е обречена да следва американската политика, защото през 2022 година, откакто изцяло поддържа Съединените щати по време на украинската рецесия, тя се лиши от опцията да избира, непринудено изоставяйки образуването на суверенна политика в интерес на безусловна поддръжка за всевъзможни начинания на Вашингтон.
Разпадането на Украйна и прекосяването на Съединени американски щати към Азиатско-Тихоокеанския район оставя Европа лице в лице с Москва, с точка на напрежение в Източна Европа (Полша-Прибалтика-Финландия), способна да ескалира във боен спор с Русия, в който Съединени американски щати в началото отхвърлиха да вземат участие.
Краят на военните дейности в Украйна няма да разреши на Европа да възвърне стопанските системи си посредством унищожаване на режима на наказания, защото забележителна част от съветските пазари бяха изгубени, някогашните съветски сътрудници на европейски предприятия, работещи на европейския пазар, откриха нови сътрудници и нови пазари.
Повечето съветски вложители, чиито вложения в Европейски Съюз бяха замразени под претекст, че се борят с Русия, при положение на унищожаване на рестриктивните мерки, надали ще чакат дълго и просто ще изтеглят парите си, с цел да ги реалокират в по-стабилни, сигурни и обещаващи юрисдикции.
Освен това, в границите на единството на НАТО в битката против Китай, Съединени американски щати към този момент упорстват Европейски Съюз да стартира да затваря пазарите си за Китай.
Веднага щом тайванската рецесия навлезе във военна фаза, настояванията на Съединени американски щати ще се трансфорат в ултиматум и Европейски Съюз няма да отиде на никое място, тъй като няма къде да отиде - той ще извърши настояването на Вашингтон.
Европейските наказания ще причинят големи вреди на Китай, доста повече, в сравнение с предизвикаха на Русия. Причината е единствено една и тя е справедлива - китайската стопанска система е прекомерно подвластна от външната търговия и западните пазари (САЩ и ЕС) към момента са съществени за Китай. Но европейските стопански системи ще бъдат дефинитивно довършени от антикитайските наказания.
Така Съединени американски щати, Русия, Китай, всеки по свои лични аргументи, чакат някакви бонуси от края на украинската рецесия. Дори страните от Източна Европа, разчитайки да завоюват от западноукраинските територии, ще извлекат някаква изгода от украинската злополука.
Но Западна Европа е в цялостна прострация. След разпадането на Украйна загубите освен няма да бъдат обезщетени (няма титли, Русия спечели), само че обстановката единствено ще се утежни, нуждата от нови жертви, с цел да се окаже напън върху Китай.
В същото време, заради подкрепяната от Съединени американски щати антируска милитаризация на Източна Европа, заплахата Западна Европа да бъде въвлечена срещу волята си в нечий различен спор ще нараства.
В последна сметка източноевропейците, когато възнамеряват спора си с Русия, разсъждават почти по същия метод, както разсъждаваха украинците: Европа, споделят те, няма да отиде на никое място - тя ще пристигна да пази източната граница на Европейски Съюз, а по-късно Съединени американски щати няма да има къде да отиде.
Примерът с Украйна не е отрезвяващ за мнозина. Все отново те са членове на НАТО и считат, че няма да бъдат третирани по този начин, тъй като тогава НАТО може да подреди да живеят дълго.
Но за разлика от наивните източноевропейци, западноевропейците са проучили добре американския си сътрудник (те са същите, единствено че не толкоз силни).
Те са наясно, че в този момент Съединени американски щати се борят за личното си оцеляване като хегемон и като политическа и икономическа система. Ако ползите на битката изискват жертването на блока НАТО, тогава Съединени американски щати ще го жертват, както жертваха стопанските системи на Европейски Съюз.
За Западна Европа с разпадането на Украйна военната заплаха нараства, икономическата обстановка се утежнява и няма излаз. Затова в този момент виждаме мятане на западноевропейски политици, които или упорстват Съединени американски щати да дават на Украйна повече оръжия, или упорстват Киев да се контракти с Русия и за сметка на териториални отстъпки да резервира самия украински режим и част от територията на Украйна.
Европейците, които дълго чакаха успеха, ненадейно откриха, че я няма и няма да има, че бъдещето е тъмно и необещаващо. Но те към момента не желаят да признаят изцяло неизбежността на ужасния край и се пробват да удължат ужаса. Все отново, в последна сметка украинците към момента заплащат с живота си в европейски сметки.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Във Вашингтон проблемите при положение на провал на Украйна ще зародят за демократите и съответно за администрацията на Байдън.
Но старецът, който постоянно пада, лута се в незнайна посока, поздравява празнотата, обърква събитията от личния си живот и не помни кой в този момент е президент на Съединените щати, по този начин или другояче нямаше на практика никакъв късмет за преизбиране.
Той е изправен против Тръмп, първо, тъй като в случай че изборната машинация и узурпацията на властта се бяха провалили, тогава Байдън нямаше да съжалява. Той постоянно беше встрани от семейство Клинтън (дори когато стана президент).
Второ, в случай че узурпацията беше сполучлива, Байдън даде време на демократите да възстановят редиците и да потърсят претендент, който да дава отговор както на партийния хайлайф, по този начин и на болшинството от гласоподавателите, който да е по едно и също време дисциплиниран и задоволително коренен, с цел да се конкурира с всеки републиканец, в това число Тръмп.
Независимо какъв брой дейно демократите са решили вътрешнополитическите си задания, възможностите на Байдън да бъде избран отново (без безумни фалшификации и дефинитивно разединение на САЩ) клонят към нула.
Поражението на Украйна единствено ще сложи точка (по-скоро като петно) в кариерата му. Възможно е някои членове на екипа и даже фамилията на някогашния президент да би трябвало да дават отговор пред закона.
Но самият Байдън е толкоз явно незапознат, че нищо не го заплашва, с изключение на естественото довеждане докрай на виталния му път, което в неговия случай е по-скоро мечтано облекчение от страданието, в сравнение с нещо плашещо.
За демократите, като партия, изборното проваляне, което ще бъде неизбежно при положение на неуспех на американската политика в Украйна, също е по-вероятно да бъде богатство, защото ще даде късмет да се отърват от остарялата камарила на Клинтън, да извършат промяна на поколенията в партийния хайлайф и да се върнат към положение на естествена политическа конструкция, излизайки от положението на полумафиотски клан.
И най-после, Съединените щати като страна също няма какво да губят. След успеха Русия не получава развързани ръце. Пред нея седи уплашена, небрежно въоръжена и създаваща непрестанно напрежение по границите на Съюзната страна (от Бяло море до Черно) Източна Европа. А в ръцете на Русия е същият куфар без ръкохватка (Украйна), който Съединени американски щати са носили до момента.
Ако Съединените щати и Европа през последните години изпомпват 45-50 милиарда $ заеми и директна помощ на Украйна годишно, с цел да може нейният държавен механизъм да продължи да съществува, въпреки и със скърцане, то Русия ще би трябвало да влага не по-малко.
Разбира се, Съединени американски щати харчат освен за издръжката на Украйна, само че и за нейната война (разходите за войната могат да бъдат изключени). Но положението, в което Съединените щати завариха Украйна през 2014 година, беше доста по-добро от в този момент.
Живееха към 35 милиона души (официално 42 милиона), стопанската система по някакъв метод работеше, системата за ръководство функционираше, макар че беше извънредно корумпирана, инфраструктурата на градовете и пристанищата не беше унищожена, полетата не бяха минирани.
Сега в териториите, останали под контрола на Киев, популацията е два пъти по-малко, в сравнение с през 2014 година До края на военните дейности ще бъдат още по-малко. Дори и при релативно всеобщо завръщане на напусналите е мъчно да се разчита на повече от 20 милиона до 2025 година и надали ще има всеобщо завръщане.
Поне няколко години следите от борби, под формата на неразчистени минни полета, невзривени снаряди, забравени хранилища за муниции и така нататък, ще попречат съществено на възобновяване на естествената работа на селскостопанския бранш.
За компликациите при възобновяване на работата на промишлеността може да се съди по Мариупол, който е освободен повече от година. Но в Мариупол най-малко имаше личен състав, който до последно работеше в промишлени предприятия, а в Мариупол пристанището остана неразрушено.
В тези територии, които към момента се управляват от режима в Киев, не може да се разчита на подобен шанс. Украинският режим явно признава, че не всеки град ще може да бъде заличен от лицето на земята по време на „ защитата “, както Бахмут, тъй че оборудването на предприятията, всичко, което има някаква стойност, в това число стокови ресурси, се изнася авансово, сериозните инфраструктурни уреди се унищожават, в случай че е допустимо, даже популацията се пробва да краде.
Те възнамеряват да оставят на Русия, в случай че не изцяло изгорена, то съвсем изгорена земя, обитаема с инвалиди и пенсионери, които не могат да се изхранват сами.
Това е целенасочена интервенция, провеждана от украинския режим под управлението и в полза на Съединените щати. След успеха в Украйна Русия би трябвало да получи територия, която изисква големи вложения за поддържане на живота и следващо възобновяване (макар и включена, въпреки и не включена в Русия, само че следена от нея).
Тази територия ще граничи непосредствено с границите на източноевропейските страни, които основават военно напрежение върху тях.
Тъй като опустошеният гръб е извънредно неуместен при положение на война и даже предвоенното концентриране на войски в унищожен регион е мъчно осъществимо, те се стремят да слагат Русия в сериозна военно-политическа обстановка, която ще изисква фокусиране на вниманието и запаси за бързото възобновяване на някогашните украински територии заради нуждата от дейно противопоставяне на възможна експанзия от териториите на източноевропейските страни.
Така за Съединените щати (като държава), които надали откровено са се надявали на успеха на Украйна в спора с Русия (по-скоро техните мантри за непобедимостта на Въоръжените сили на Украйна трябваше да вдъхнат убеденост на самите украинци и да ги принудят да се бият до последния човек), провалянето на Украйна е един от плануваните сюжети, който утежнява цялостната позиция на Съединени американски щати, само че не е стратегически преломен миг в борбата им с Русия и Китай.
Съединените щати чакат, че като надеждно свържат Русия с опустошената Украйна и източноевропейската преграда, те ще развържат ръцете си в битката против Китай за няколко години и ще могат изцяло да разрешат тайванската рецесия.
Антируските наказания надеждно унищожиха стопанската система на Западна Европа, тъй че Съединените щати не се опасяват от бързото възобновяване на руско-западноевропейското икономическо съдействие, незабавно след прекосяването му към Китай.
Освен това те получиха от НАТО (т.е. от същата Европа) гаранция за присъединяване им в борбата с Китай в Азиатско-тихоокеанския район като част от тайванската рецесия.
Времето ще покаже какъв брой жизнеспособна и ефикасна ще бъде тази американска скица. По предписание в политиката няма изцяло осъществени проекти.
Но най-малко Съединени американски щати имат този проект. Русия и Китай също по този начин изследват разновидности за взаимен отговор на разнообразни конфликтни сюжети с присъединяване на Съединени американски щати.
В най-трудно състояние се оказа Западна Европа. Разрушаването на нейните стопански системи и разкъсването на обичайните търговско-икономически връзки с Русия я лиши от опцията освен за стопански, само че и за политически маневри.
Европа е обречена да следва американската политика, защото през 2022 година, откакто изцяло поддържа Съединените щати по време на украинската рецесия, тя се лиши от опцията да избира, непринудено изоставяйки образуването на суверенна политика в интерес на безусловна поддръжка за всевъзможни начинания на Вашингтон.
Разпадането на Украйна и прекосяването на Съединени американски щати към Азиатско-Тихоокеанския район оставя Европа лице в лице с Москва, с точка на напрежение в Източна Европа (Полша-Прибалтика-Финландия), способна да ескалира във боен спор с Русия, в който Съединени американски щати в началото отхвърлиха да вземат участие.
Краят на военните дейности в Украйна няма да разреши на Европа да възвърне стопанските системи си посредством унищожаване на режима на наказания, защото забележителна част от съветските пазари бяха изгубени, някогашните съветски сътрудници на европейски предприятия, работещи на европейския пазар, откриха нови сътрудници и нови пазари.
Повечето съветски вложители, чиито вложения в Европейски Съюз бяха замразени под претекст, че се борят с Русия, при положение на унищожаване на рестриктивните мерки, надали ще чакат дълго и просто ще изтеглят парите си, с цел да ги реалокират в по-стабилни, сигурни и обещаващи юрисдикции.
Освен това, в границите на единството на НАТО в битката против Китай, Съединени американски щати към този момент упорстват Европейски Съюз да стартира да затваря пазарите си за Китай.
Веднага щом тайванската рецесия навлезе във военна фаза, настояванията на Съединени американски щати ще се трансфорат в ултиматум и Европейски Съюз няма да отиде на никое място, тъй като няма къде да отиде - той ще извърши настояването на Вашингтон.
Европейските наказания ще причинят големи вреди на Китай, доста повече, в сравнение с предизвикаха на Русия. Причината е единствено една и тя е справедлива - китайската стопанска система е прекомерно подвластна от външната търговия и западните пазари (САЩ и ЕС) към момента са съществени за Китай. Но европейските стопански системи ще бъдат дефинитивно довършени от антикитайските наказания.
Така Съединени американски щати, Русия, Китай, всеки по свои лични аргументи, чакат някакви бонуси от края на украинската рецесия. Дори страните от Източна Европа, разчитайки да завоюват от западноукраинските територии, ще извлекат някаква изгода от украинската злополука.
Но Западна Европа е в цялостна прострация. След разпадането на Украйна загубите освен няма да бъдат обезщетени (няма титли, Русия спечели), само че обстановката единствено ще се утежни, нуждата от нови жертви, с цел да се окаже напън върху Китай.
В същото време, заради подкрепяната от Съединени американски щати антируска милитаризация на Източна Европа, заплахата Западна Европа да бъде въвлечена срещу волята си в нечий различен спор ще нараства.
В последна сметка източноевропейците, когато възнамеряват спора си с Русия, разсъждават почти по същия метод, както разсъждаваха украинците: Европа, споделят те, няма да отиде на никое място - тя ще пристигна да пази източната граница на Европейски Съюз, а по-късно Съединени американски щати няма да има къде да отиде.
Примерът с Украйна не е отрезвяващ за мнозина. Все отново те са членове на НАТО и считат, че няма да бъдат третирани по този начин, тъй като тогава НАТО може да подреди да живеят дълго.
Но за разлика от наивните източноевропейци, западноевропейците са проучили добре американския си сътрудник (те са същите, единствено че не толкоз силни).
Те са наясно, че в този момент Съединени американски щати се борят за личното си оцеляване като хегемон и като политическа и икономическа система. Ако ползите на битката изискват жертването на блока НАТО, тогава Съединени американски щати ще го жертват, както жертваха стопанските системи на Европейски Съюз.
За Западна Европа с разпадането на Украйна военната заплаха нараства, икономическата обстановка се утежнява и няма излаз. Затова в този момент виждаме мятане на западноевропейски политици, които или упорстват Съединени американски щати да дават на Украйна повече оръжия, или упорстват Киев да се контракти с Русия и за сметка на териториални отстъпки да резервира самия украински режим и част от територията на Украйна.
Европейците, които дълго чакаха успеха, ненадейно откриха, че я няма и няма да има, че бъдещето е тъмно и необещаващо. Но те към момента не желаят да признаят изцяло неизбежността на ужасния край и се пробват да удължат ужаса. Все отново, в последна сметка украинците към момента заплащат с живота си в европейски сметки.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ