На пръв поглед изглежда логично да се присъединим към страните,

На пръв взор наподобява разумно да се присъединим към страните, които са чисти получатели на средства от бюджета на Европейски Съюз (предимно страни от ЦИЕ). За 19 година участие в Европейски Съюз (2007-2025 г.) България регистрира вноска в бюджета на Европейски Съюз в размер на общо 10,9 милиарда евро против получени безплатни средства в размер на 27,7 милиарда евро. Срещу всяко евро, което даваме в общия бюджет, получаваме 2,54 евро за доближаване, вложения в районите и така нататък, написа Петър Ганев от Института за пазана стопанска система (ИПИ). 

Това е явен тласък българското държавно управление да поддържа оптимален бюджет на Европейски Съюз, изключително във връзка с фондовете за доближаване, защото упованието е, че по този начин страната ще получи повече средства за вложения в качество на живот. В този смисъл присъединяване в клуба на кохезията не е изненада.

Трябва обаче да си даваме сметка, че това крие и своите опасности.

Фундаменталната роля на Европейски Съюз не е да събира пари от страните-членки и да ги дава на по-бедните. Не това е повода да имаме общ съюз и споделени полезности. Фундаменталната роля на Европейски Съюз е да подсигурява мира, сигурността и благоденствието на Европа. Последното най-много посредством икономическа интеграция и свободи, т.е. посредством действието на единния пазар.

Участието на България в единния европейски пазар е донесло повече стопански изгоди на страната от помощите от бюджета на Европейски Съюз. В този смисъл свободите в Европейски Съюз носят повече конкурентоспособност и разцвет от парите за кохезия. Съответно огромният тест пред бюджета на Европейски Съюз е дали поддържа конкурентоспособността и действието на единния пазар или просто търси повече власт и запаси.

По-големият европейски бюджет значи (по дефиниция) нови лични доходи в бюджета на Европейски Съюз и повече фискална концентрация. Участвайки в групата " Приятели на кохезията " и натискайки за по-голям бюджет, автоматизирано отваряме вратата за нови европейски налози и споделен дълг. И това е категорично написано в общата позиция на искащите повече кохезия.

ИПИ и сътрудници от Европа неотдавна публикувахме " Алтернативен бюджет на Европейски Съюз ", в който освен демонстрираме, че по-голям бюджет не значи по-силна Европа, само че и даваме оценка на рисковете от новите европейски налози.

Само два образеца:
Над 300 огромни компании в България ще бъдат наранени от новия корпоративен налог на равнище Европейски Съюз (CORE). Ще внасят спомагателен налог, без значение дали печелят през съответната година. 15% от приходите от акцизи върху тютюневите произведения са под риск, като се предлага да отидат в бюджета на Европейски Съюз. Тук България ще бъде най-засегнатата страна в Европейски Съюз, защото разчита в най-голяма степен на тези доходи.
Да, допустимо е тези хрумвания да не минат, тъй като има съпротива измежду страните-членки. Но позицията на Европейския парламент е, че в случай че една концепция за нов налог отпадне, тя би трябвало незабавно да бъде сменена от друга.

Ако се одобри по-голям бюджет на Европейски Съюз, ще има нови налози. Идеи напълно не липсват. Сред другите възможности са нови европейски налози върху цифровите услуги, криптоактиви, онлайн хазарта, екологични механизми и така нататък

Всичко това не значи, че България не би трябвало да търси механизми да получи повече средства - в последна сметка това е разумно държание на всяка администрация. Но значи, че позицията на страната не би трябвало да се изчерпва с " кохезия ", а да регистрира по-дълбоките фундаментални въпроси пред Европейски Съюз и да работи за Европа на свободата, предприемачеството и нововъведенията. Такава, в която конкурентните преимущества на България ще дадат неведнъж по-голям резултат.

Нови европейски налози, споделен дълг и фискална концентрация крият опасности точно за тези конкурентни преимущества.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }

Добави ни в желани източници в Google