Бюджет 2018 рискува дългосрочното фискално здраве на държавата
На процедура Бюджет 2018 е просто една влошена версия на Бюджет 2017. Правителството продължава с използването на същите порочни практики на по-високи разноски в отсъствието на структурни промени и нараствания в данъчната тежест, които ще влошат бизнес средата и ще ударят приходите на работещите. И, несъмнено, най-голямото отчаяние на новия бюджет е, че той още веднъж не е уравновесен, макар че е налице идеална опция това да бъде осъществено.
Икономиката тази година пораства с най-високите си темпове от 2009 година насам, което съществено увеличи данъчната събирателност и подвигна приходите повече от предстоящото. Освен това, в разходната част също бе маркирано изненадващо усъвършенстване – действителните разноски на държавното управление през тази година ще се окажат много под в началото плануваната сума, съгласно последните калкулации на МФ. Поради това, в последна сметка 2017 година няма да приключи с бюджетен недостиг, в случай че държавното управление още веднъж не измисли някакъв голям финансов разход, в който да налее няколкостотин милиона през декември.
Защо още веднъж се възнамерява недостиг?
Но макар тази идилична фискална обстановка, министерството на финансите още веднъж възнамерява недостиг през идната година и даже годината след нея. Защо? Ами очевидно просто тъй като може. Спомнете си, че същото се случи и през 2016 година, когато се обсъждаше бюджета за 2017 година Забележете, че Бюджет 2018 залага недостиг в изискванията както на най-високия стопански напредък от 2009 година насам, по този начин и на покачване в налозите и осигуровките. Това е един извънредно безконтролен метод, който може да ни вкара във фискална рецесия в дълготраен проект, когато трендът се обърне и актуалният стопански взрив откри своя край.
Основната причина, заради която фискалната позиция на България не се утежни прекалено много, когато настъпи рецесията след 2009 година бе, че в годините директно преди този момент бюджетът трупаше остатъци. Бюджетът разполагаше с буфер, който го отбрани от мощно негативния резултат, който внезапният спад в икономическия напредък имаше върху данъчната събирателност. Именно заради това до момента в който други страни бяха изправени на ръба на фискална рецесия, България беше една от страните с най-хубави фискални индикатори в Европейски Съюз.
Нито се заделят пари за " черни дни ", нито се погасява дълг
Сега обаче подобен буфер нямаме и очевидно няма да имаме. Към момента данъчната събирателност бива доста подсилена от обстоятелството, че стопанската система пораства на рекордни за последното десетилетие равнища. И все пак, фискалната политика на държавното управление е такава, че бюджетът ще продължи да е в недостиг. Представете си какво ще се случи, в случай че тази данъчна събирателност падне до спешните равнища. Тогава, в случай че държавното управление продължи да поддържа актуалното равнище на разноски, не приказваме просто за по-големи дефицити, а за рекордно високи дефицити.
Обръщайки взор към политиката по дълга виждаме, че съгласно проектобюджета, равнището на държавния дълг видимо ще се усъвършенства през 2018 година МФ чака намаляване в съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт до 22,3%. Това обаче ще се дължи на по-високия напредък на Брутният вътрешен продукт, а не на редуциране в размера на самия дълг. Номиналната стойност на държавния дълг се предвижда да е 23,5 милиарда лева към края на 2018 година, което на процедура е същото равнище като актуалното – разликата по отношение на настоящето равнище е с към 0,1 милиарда лв. надолу.
Тоест, в последна сметка, в изискванията на стопански взрив и изненадващи бюджетни остатъци, държавното управление нито заделя спестявания за " черни дни ", нито погасява държавен дълг. Точно противоположното. Разходите се подвигат толкоз доста, че даже макар парарелното нарастване на данъчната тежест, бюджетът отново се възнамерява да е на недостиг в идните няколко години до 2020 година
Безразборно се наливат пари в нереформирани браншове
Правителството възнамерява да усили разноските с общо над 4 милиарда лева до 39,3 милиарда лева И в случай че хвърлим взор върху по-високите разноски, написани в дискреционните ограничения в бюджета (тези ограничения, които влияят върху главните фискални показатели), виждаме, че те ще отидат за по-високи заплати, пенсии и други обществени помощи. Проблемът е че огромно нарастване на разноските се възнамерява в отсъствието на нужните структурни промени в съответните браншове.
Образованието и пенсионната система са два бранша, които имат незабавна потребност от структурна промяна. Заплатите на учителите са на равнището на междинните за страната и порастват парарелно с тях година след година. Въпреки това, качеството на образованието продължава да се утежнява. Как тъкмо държавното управление се надява, че в случай че заплатите стартират да се усилват, тази наклонност вълшебен ще се обърне? Да правиш едно и също нещо и да очакваш друг резултат е дефиницията на полуда. Това, което би трябвало да се направи в областта на образованието, е да се организира структурна промяна, която да подтиква по-ефикасното асимилиране на финансиране в образованието и да докара до повишение на качеството на образованието.
Сходна е и обстановката в пенсионната система, единствено че още по-лоша. Пенсионната система е на процедура банкрутирала – дефицитът във фонд " Пенсии " е по-висок от приходите, съгласно данните на Национален осигурителен институт. Причината е, че разходопокривният модел, който характеризира държавното публично обезпечаване, е безусловно недоходоносен в дълготраен проект. С непрекъснатото нарастване на съотношението на пенсионери към работещи този недостиг ще продължи да се утежнява – наливането на повече пари няма да промени това. Именно по тази причина и този бранш има потребност от фундаментална структурна промяна. В противоположен случай в дълготраен проект влошаващото се финансово положение на фонд " Пенсии " е способно да аргументи фискална рецесия единствено по себе си.
Приходната политика подвига налози и отблъсква вложения
С това обаче разочарованията от Бюджет 2018 не се изчерпват. Вместо да предприеме някаква по-сериозна политика за стимулиране на спестявания и вложения посредством дерегулация и редуциране на налози, държавното управление прави противоположното – подвига данъчната тежест. Увеличават се както минималните осигурителни приходи (МОД) с 3,9%, по този начин и ставката по вноските към фонд " Пенсии " с 1%. С това се цели да се вдигнат осигурителните доходи и да се замаскира плачевното финансово положение на държавното публично обезпечаване, за което загатнах горе. Както и, несъмнено, да се забави, най-малко в кратковременен проект, утежняването на неговото финансово положение в резултат на нарастването на пенсиите.
За всички, които са обнадеждени от повдигането на пенсиите, помнете, че то се реализира единствено с помощта на по-висока данъчна тежест. Младото и работещо потомство ще заплати за това нарастване – с по-ниски чисти приходи и по-малко работни места, в сравнение с другояче, поради покачването в разноските на бизнесите. Данъчната тежест върху труда в България към този момент се е увеличи един път през 2017 година и очевидно ще се увеличи още веднъж през 2018-а. Според изчисленията на белгийския институт Молинари, действителната данъчна тежест върху труда у нас се е покачила от 37,57% през 2016 година на 38,39% през 2017-а. А в Бюджет 2017 бяха вдигнати единствено осигурителните вноски, без МОД, т.е. в този момент резултатът ще е още по-голям.
Вместо да подтиква вложения, сходна политика прави тъкмо противоположното – отблъсква ги. А не е като сега да има разполагаем сериозен напор на директни задгранични вложения. През последните години те в действителност понижават и равнищата им са по-ниски от тези преди рецесията. Вместо обаче да мисли по какъв начин да обърне тази наклонност, посредством сходна политика на увеличение на налозите върху труда (защото " осигуровките " са си тъкмо това), държавното управление единствено ще я ускори.
Новият бюджет е просто един по-лош ремикс на предходния
Въпреки че за момента това не е явно, фискалната политика, която се следва в този Бюджет 2018, е извънредно рискована. Вместо да икономисва, с цел да защищити фиска от възможна бъдеща рецесия и да редуцира налози, с цел да притегли вложения, държавното управление усилва държавните разноски изцяло безсистемно. Без да организира каквито и да е промени за оптимизация на тези разноски. Не се заблуждавайте. С такава бюджетна рамка една възможна икономическа рецесия сигурно ще бъде последвана и от фискална такава.
Георги Вулджев е основен редактор на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), понастоящем е член на управителния съвет на Българското либертарианско общество. Завършил е интернационална политика в Англия, главните му ползи са в областта на обществените финанси, бизнес цикъла и геополитическата доктрина.
Икономиката тази година пораства с най-високите си темпове от 2009 година насам, което съществено увеличи данъчната събирателност и подвигна приходите повече от предстоящото. Освен това, в разходната част също бе маркирано изненадващо усъвършенстване – действителните разноски на държавното управление през тази година ще се окажат много под в началото плануваната сума, съгласно последните калкулации на МФ. Поради това, в последна сметка 2017 година няма да приключи с бюджетен недостиг, в случай че държавното управление още веднъж не измисли някакъв голям финансов разход, в който да налее няколкостотин милиона през декември.
Защо още веднъж се възнамерява недостиг?
Но макар тази идилична фискална обстановка, министерството на финансите още веднъж възнамерява недостиг през идната година и даже годината след нея. Защо? Ами очевидно просто тъй като може. Спомнете си, че същото се случи и през 2016 година, когато се обсъждаше бюджета за 2017 година Забележете, че Бюджет 2018 залага недостиг в изискванията както на най-високия стопански напредък от 2009 година насам, по този начин и на покачване в налозите и осигуровките. Това е един извънредно безконтролен метод, който може да ни вкара във фискална рецесия в дълготраен проект, когато трендът се обърне и актуалният стопански взрив откри своя край.
Основната причина, заради която фискалната позиция на България не се утежни прекалено много, когато настъпи рецесията след 2009 година бе, че в годините директно преди този момент бюджетът трупаше остатъци. Бюджетът разполагаше с буфер, който го отбрани от мощно негативния резултат, който внезапният спад в икономическия напредък имаше върху данъчната събирателност. Именно заради това до момента в който други страни бяха изправени на ръба на фискална рецесия, България беше една от страните с най-хубави фискални индикатори в Европейски Съюз.
Нито се заделят пари за " черни дни ", нито се погасява дълг
Сега обаче подобен буфер нямаме и очевидно няма да имаме. Към момента данъчната събирателност бива доста подсилена от обстоятелството, че стопанската система пораства на рекордни за последното десетилетие равнища. И все пак, фискалната политика на държавното управление е такава, че бюджетът ще продължи да е в недостиг. Представете си какво ще се случи, в случай че тази данъчна събирателност падне до спешните равнища. Тогава, в случай че държавното управление продължи да поддържа актуалното равнище на разноски, не приказваме просто за по-големи дефицити, а за рекордно високи дефицити.
Обръщайки взор към политиката по дълга виждаме, че съгласно проектобюджета, равнището на държавния дълг видимо ще се усъвършенства през 2018 година МФ чака намаляване в съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт до 22,3%. Това обаче ще се дължи на по-високия напредък на Брутният вътрешен продукт, а не на редуциране в размера на самия дълг. Номиналната стойност на държавния дълг се предвижда да е 23,5 милиарда лева към края на 2018 година, което на процедура е същото равнище като актуалното – разликата по отношение на настоящето равнище е с към 0,1 милиарда лв. надолу.
Тоест, в последна сметка, в изискванията на стопански взрив и изненадващи бюджетни остатъци, държавното управление нито заделя спестявания за " черни дни ", нито погасява държавен дълг. Точно противоположното. Разходите се подвигат толкоз доста, че даже макар парарелното нарастване на данъчната тежест, бюджетът отново се възнамерява да е на недостиг в идните няколко години до 2020 година
Безразборно се наливат пари в нереформирани браншове
Правителството възнамерява да усили разноските с общо над 4 милиарда лева до 39,3 милиарда лева И в случай че хвърлим взор върху по-високите разноски, написани в дискреционните ограничения в бюджета (тези ограничения, които влияят върху главните фискални показатели), виждаме, че те ще отидат за по-високи заплати, пенсии и други обществени помощи. Проблемът е че огромно нарастване на разноските се възнамерява в отсъствието на нужните структурни промени в съответните браншове.
Образованието и пенсионната система са два бранша, които имат незабавна потребност от структурна промяна. Заплатите на учителите са на равнището на междинните за страната и порастват парарелно с тях година след година. Въпреки това, качеството на образованието продължава да се утежнява. Как тъкмо държавното управление се надява, че в случай че заплатите стартират да се усилват, тази наклонност вълшебен ще се обърне? Да правиш едно и също нещо и да очакваш друг резултат е дефиницията на полуда. Това, което би трябвало да се направи в областта на образованието, е да се организира структурна промяна, която да подтиква по-ефикасното асимилиране на финансиране в образованието и да докара до повишение на качеството на образованието.
Сходна е и обстановката в пенсионната система, единствено че още по-лоша. Пенсионната система е на процедура банкрутирала – дефицитът във фонд " Пенсии " е по-висок от приходите, съгласно данните на Национален осигурителен институт. Причината е, че разходопокривният модел, който характеризира държавното публично обезпечаване, е безусловно недоходоносен в дълготраен проект. С непрекъснатото нарастване на съотношението на пенсионери към работещи този недостиг ще продължи да се утежнява – наливането на повече пари няма да промени това. Именно по тази причина и този бранш има потребност от фундаментална структурна промяна. В противоположен случай в дълготраен проект влошаващото се финансово положение на фонд " Пенсии " е способно да аргументи фискална рецесия единствено по себе си.
Приходната политика подвига налози и отблъсква вложения
С това обаче разочарованията от Бюджет 2018 не се изчерпват. Вместо да предприеме някаква по-сериозна политика за стимулиране на спестявания и вложения посредством дерегулация и редуциране на налози, държавното управление прави противоположното – подвига данъчната тежест. Увеличават се както минималните осигурителни приходи (МОД) с 3,9%, по този начин и ставката по вноските към фонд " Пенсии " с 1%. С това се цели да се вдигнат осигурителните доходи и да се замаскира плачевното финансово положение на държавното публично обезпечаване, за което загатнах горе. Както и, несъмнено, да се забави, най-малко в кратковременен проект, утежняването на неговото финансово положение в резултат на нарастването на пенсиите.
За всички, които са обнадеждени от повдигането на пенсиите, помнете, че то се реализира единствено с помощта на по-висока данъчна тежест. Младото и работещо потомство ще заплати за това нарастване – с по-ниски чисти приходи и по-малко работни места, в сравнение с другояче, поради покачването в разноските на бизнесите. Данъчната тежест върху труда в България към този момент се е увеличи един път през 2017 година и очевидно ще се увеличи още веднъж през 2018-а. Според изчисленията на белгийския институт Молинари, действителната данъчна тежест върху труда у нас се е покачила от 37,57% през 2016 година на 38,39% през 2017-а. А в Бюджет 2017 бяха вдигнати единствено осигурителните вноски, без МОД, т.е. в този момент резултатът ще е още по-голям.
Вместо да подтиква вложения, сходна политика прави тъкмо противоположното – отблъсква ги. А не е като сега да има разполагаем сериозен напор на директни задгранични вложения. През последните години те в действителност понижават и равнищата им са по-ниски от тези преди рецесията. Вместо обаче да мисли по какъв начин да обърне тази наклонност, посредством сходна политика на увеличение на налозите върху труда (защото " осигуровките " са си тъкмо това), държавното управление единствено ще я ускори.
Новият бюджет е просто един по-лош ремикс на предходния
Въпреки че за момента това не е явно, фискалната политика, която се следва в този Бюджет 2018, е извънредно рискована. Вместо да икономисва, с цел да защищити фиска от възможна бъдеща рецесия и да редуцира налози, с цел да притегли вложения, държавното управление усилва държавните разноски изцяло безсистемно. Без да организира каквито и да е промени за оптимизация на тези разноски. Не се заблуждавайте. С такава бюджетна рамка една възможна икономическа рецесия сигурно ще бъде последвана и от фискална такава.
Георги Вулджев е основен редактор на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), понастоящем е член на управителния съвет на Българското либертарианско общество. Завършил е интернационална политика в Англия, главните му ползи са в областта на обществените финанси, бизнес цикъла и геополитическата доктрина.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ