Оценявайте процеса, не резултата
На множеството работни места през днешния ден няма да спечелите и петаче за вашите старания. Когато не можете да продадете стоките, даже да седите на масата с часове всеки ден и да звъните на клиенти, е мъчно да повярвате, че ще бъдете нараснали в службата. Резултатите имат значение. Но водещите психолози настояват, че тази система за оценка на успеваемостта е доста несъвършена.
На Световния бизнес конгрес в Ню Йорк Даниел Канеман предложи пред многолюдната публика: организациите би трябвало да правят оценка работния развой на чиновниците, а не техните резултати. Канеман получи Нобеловата премия през 2002 година за своя пионерски труд в региона на поведенческата стопанска система, а през 2011 година разгласява книгата „ Мисли постепенно... Реши бързо ”, в която изследва тънкостите на процеса на взимане на решения.
Според създателя на книгата всеки човек може доста бързо да вземе решение по даден професионален проблем, само че да получи неприятен резултат, тъй като няма шанс. В същото време има и хора, които при неверни решения получават много положителни резултати. Ето за какво, когато мениджърите предизвикват резултатите, като пренебрегват напъните, „ доста постоянно това ще бъде наказване за неприятния шанс или премия за положителния шанс на индивида ”.
Аргументите на Канеман припомнят на изявление от 2016 година на Дан Ариели, професор по логика на психиката и поведенческа стопанска система в университета Дюк. Ариели твърди, че най-хубавият метод да мотивирате децата да съумеят, е да ги похвалите за напъните им, а не за резултата. И същата логичност важи за мотивацията на възрастните.
„ Често награждаваме или наказваме резултата. И ние вършим същото в света на бизнеса: хората получават бонуси, в случай че работата им е била сполучлива, без значение дали процесът е бил добър или неприятен ”, споделя Ариели. И предлага мениджърите да се съсредоточат върху приноса на чиновниците си към компанията. В противоположен случай съществува риск от утвърждение на безполезния развой, който инцидентно може да докара до позитивен резултат.
Още нещо, фокусирането върху резултатите може да понижи качеството на работа на хората. От една страна, оценяването на чиновниците въз основа на техните резултати има смисъл. Но работното място не е учебно заведение: вие сте тук, с цел да се възползвате от компанията, а не с цел да научите и практикувате уменията си (или най-малко освен това).
Въпреки това, Бари Шварц, психолог от колежа Суортмор, твърди, че тази система може да има съществени последствия. В своята книга „ Защо работим ”, Шварц употребява американската просветителна система като образец за това по какъв начин оценяването на резултатите подкопава способността на учителите да работят дейно. Той написа, че на надарените учители се постановат супер подробни проекти за уроци, които те са принудени да следват всеки ден, като не оставят на процедура място за творчество и самостоятелност. Учителите са инструктирани да се „ приготвят за теста ” или типов изпит в края на образователната година. Успехът им заплатата им се дефинира значително въз основа на оценките на студентите в тези проби.
„ Най-трагичното разследване от този метод е, че той ще отнеме силата и ентусиазма от положителните учители или ще ги принуди да изоставен просветителната система ”, написа Шварц,
Може би най-правдоподобната причина работодателите да се концентрират върху резултатите е, тъй като е по-лесно. Не е належащо да прекарвате дълго време в разшифроването на числата (например приходите от продажби или отработеното време), както би трябвало да извършите, а може би е по-добре да оцените позитивните качества на своите чиновници като неизменност или разпоредителност.
„ Много по-трудно е да се оцени процесът, в сравнение с резултатът ”, споделя още Канеман.
Източник: Business Insider
Редактор: Нели Тодорова
На Световния бизнес конгрес в Ню Йорк Даниел Канеман предложи пред многолюдната публика: организациите би трябвало да правят оценка работния развой на чиновниците, а не техните резултати. Канеман получи Нобеловата премия през 2002 година за своя пионерски труд в региона на поведенческата стопанска система, а през 2011 година разгласява книгата „ Мисли постепенно... Реши бързо ”, в която изследва тънкостите на процеса на взимане на решения.
Според създателя на книгата всеки човек може доста бързо да вземе решение по даден професионален проблем, само че да получи неприятен резултат, тъй като няма шанс. В същото време има и хора, които при неверни решения получават много положителни резултати. Ето за какво, когато мениджърите предизвикват резултатите, като пренебрегват напъните, „ доста постоянно това ще бъде наказване за неприятния шанс или премия за положителния шанс на индивида ”.
Аргументите на Канеман припомнят на изявление от 2016 година на Дан Ариели, професор по логика на психиката и поведенческа стопанска система в университета Дюк. Ариели твърди, че най-хубавият метод да мотивирате децата да съумеят, е да ги похвалите за напъните им, а не за резултата. И същата логичност важи за мотивацията на възрастните.
„ Често награждаваме или наказваме резултата. И ние вършим същото в света на бизнеса: хората получават бонуси, в случай че работата им е била сполучлива, без значение дали процесът е бил добър или неприятен ”, споделя Ариели. И предлага мениджърите да се съсредоточат върху приноса на чиновниците си към компанията. В противоположен случай съществува риск от утвърждение на безполезния развой, който инцидентно може да докара до позитивен резултат.
Още нещо, фокусирането върху резултатите може да понижи качеството на работа на хората. От една страна, оценяването на чиновниците въз основа на техните резултати има смисъл. Но работното място не е учебно заведение: вие сте тук, с цел да се възползвате от компанията, а не с цел да научите и практикувате уменията си (или най-малко освен това).
Въпреки това, Бари Шварц, психолог от колежа Суортмор, твърди, че тази система може да има съществени последствия. В своята книга „ Защо работим ”, Шварц употребява американската просветителна система като образец за това по какъв начин оценяването на резултатите подкопава способността на учителите да работят дейно. Той написа, че на надарените учители се постановат супер подробни проекти за уроци, които те са принудени да следват всеки ден, като не оставят на процедура място за творчество и самостоятелност. Учителите са инструктирани да се „ приготвят за теста ” или типов изпит в края на образователната година. Успехът им заплатата им се дефинира значително въз основа на оценките на студентите в тези проби.
„ Най-трагичното разследване от този метод е, че той ще отнеме силата и ентусиазма от положителните учители или ще ги принуди да изоставен просветителната система ”, написа Шварц,
Може би най-правдоподобната причина работодателите да се концентрират върху резултатите е, тъй като е по-лесно. Не е належащо да прекарвате дълго време в разшифроването на числата (например приходите от продажби или отработеното време), както би трябвало да извършите, а може би е по-добре да оцените позитивните качества на своите чиновници като неизменност или разпоредителност.
„ Много по-трудно е да се оцени процесът, в сравнение с резултатът ”, споделя още Канеман.
Източник: Business Insider
Редактор: Нели Тодорова
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ